ПСИХОСОМАТИКА И СОМАТОПСИХИКА – ЕЗИКЪТ НА СИМПТОМИТЕ

1. Какво означават понятията психосоматика и соматопсихика?

Доскоро тялото и душата се разглеждаха напълно отделно. Но напоследък се наблюдава все по-градивната тенденция тези две науки да се обединяват в една. Тя се нарича психосоматика /от психе – душа и сома – тяло/. Това е така поради факта, че всички системи в тялото са свързани и няма как да разглеждаме функциите само на една, защото те не биха могли да съществуват самостоятелно.

Психосоматиката разглежда начина, по който психологически фактори като стрес и емоционални конфликти могат да повлияят на телесните функции и да доведат до физически симптоми или заболявания.

Соматопсихиката пък разглежда обратната връзка на психосоматиката: не как психиката влияе на тялото, а по какъв начин телесното състояние рефлектира върху психичните състояния, настроението, способността за саморегулация и дори върху развитието на личността.

Важно е да бъде отбелязано, че връзката между тялото и ума е двупосочна, тъй като телесните процеси в тялото ни повлияват начина, по който се чувстваме. Това пък рефлектира върху нашите емоции и процеса ни на мислене, а от друга страна мисленето ни влияе върху физиологията на тялото и емоционалното ни състояние. Получава се затворен кръг, от който обаче изходът е възможен. Поради това, ще разгледам специфичните особености и на двете състояния.

И така, нека започнем с психосоматиката:

Голяма част от търсещите психологическо консултиране страдат от психосоматични заболявания. Техните симптоми са напълно реални, а не въображаеми. Освен това са и мъчителни. Хората изпитват определени болки и неразположения и посещават лекари, за да се прегледат, но не успяват да констатират причината за своето страдание. Това ги кара да се чувстват неразбрани, вследствие на което повечето от тях започват да се съмняват в обективността на своите възприятия или компетентността на лекаря. А ако това продължи твърде дълго, не е изключено състоянието да се „разклони“ до депресия или различни видове тревожни разстройства.

Изпитването на трудни чувства като гняв, скръб или омраза и тяхното неефективно преработване натоварват тялото и могат да доведат до развитието на психосоматични заболявания, особено ако са носени дълго време. Хроничното напрежение и стрес, някои неразрешени наши вътрешни конфликти, травми и проблеми в междуличностното общуване водят до предразположеност към психосоматика, тъй като товарят психиката ни и така отслабват ресурса на тялото.

2. Към какви осъзнавания ни водят симптомите, които изпитваме?

Всички симптоми могат да бъдат разглеждани като физически израз на психически конфликти, които чрез своята символика ни „сигнализират“ за дадени текущи нерешености и разкриват истинската същност на съответния проблем. Най-често става въпрос за някакъв дефицит, който не е могъл да се прояви в поведението. Въпросът е има ли кой да чуе тези симптоми? Отговорът е ясен – ние самите, след като се научим да „четем“ телесния език.

Ето и примерно символно тълкуване по отношение на връзката тяло-психика и психика-тяло:

Възпаления – когато човек не може да се заяви, отстои и да постави граница в междуличностното общуване, той започва да избягва конфликтите и да се съгласява често да отстъпва за своя сметка. По този начин негодуванието му от това, че не е защитил своята правота, може да се обърне и пренесе навътре, разпалвайки бурен емоционален огън. В тази връзка, мога дам пример и от моята практика: Клиентът страдаше от хронично възпалени сливици, хроничен фарингит и често повтарящи се ангини. Антибиотиците, гаргарите, хомеопатията и алтернативните средства не даваха резултат. Беше изключено наличието и на евентуален алергичен компонент. Едва когато анализирахме внимателно и в дълбочина неговия емоционален свят, открихме че в него има много неща, които той не може да „преглътне“. След като постави нужните граници и въведе належащите промени в своето себеусещане и световъзприятие, гърлото най-после го остави на мира. Тук е важно да уточня, че не винаги гърлото може да се излекува по този начин, нито че не са необходими другите форми на медицинско лечение. Просто не е нужно те да се противопоставят или отричат. Могат да се надграждат до едно по-цялостно и всеобхватно третиране на случая, защото така гарантират най-доброто лечение.

Ако възпалението е в ставите /артрит/, може да насочва към конфликт между движение и застой, т.е една вътрешна борба в нас самите. Ако е в ушите, е възможно да изразява емоционален отказ да чуем нещо. Ако е в пикочните пътища /цистит/ често символизира яд или гняв, свързани с интимност или граници. Ако пък е по кожата /дерматити, обриви/, може да се касае за конфликт с външния свят, усещане за заплаха или отхвърляне. Така човекът има чувство, че изгаря отвътре, че нещо го дразни и не може да го спре, че иска да се защити и не знае как, или че му е толкова напрегнато, че ще избухне.

Алергия – може да се разглежда като прекомерен и защитен отговор на имунната система на някакъв обикновено безобиден алерген. Един от симптомите на алергията е задухът. Полезно е клиентът да се замисли колко често се чувства „задушен“ от нещо в живота си, отхвърляйки своята здрава и защитна позиция. Аналогично е тълкуването и спрямо друг типичен симптом на алергията – сърбежът. Например – „сърбят ли ме ръчичките“ да въведа ред и симетрия в живота си, страхувам ли се от пълното доверяване, приемане или отдаване на свободата и т.н.? Алергията може да е и символна съпротива срещу нещо или някого, което човек не приема, но не изразява директно. Възможно е да присъстват и послания като: „не искам това в живота си, искам да се защитя от нещо, това ме задушава, това не е мое и не го понасям, мечтая да се махне!“ и т.н.

Проблеми с храносмилателната система – стомахът и червата са свързани с мозъка чрез сложна и прецизна система. Основен канал на тази връзка е блуждаещият нерв /nervus vagus/. Той носи информация от червата към мозъка и обратно. Над 90 % от серотонина в тялото се произвежда в червата. А този невротрансмитер е важен за настроението, но и за подвижността на червата. Най-често спазми, диария, газове се свързват с тревожността. Повишената киселинност и гастритът – със стреса. Забавеното храносмилане и запека – с депресията. Болките в стомаха и тежестта – с потиснатите емоции. Ако изходим от факта, че храносмилателната система смила, тогава какво не можем да „смелим и обработим“ в живота си? Или може би сме избрали да го направим не по-най-добрия за нас начин? Подобен случай от моята практика можеш да прочетеш в раздела с практически случаи – позиви за дефекация по голяма нужда поради стрес и тревожност.

Язва – тя се появява при много висока киселинност в организма. Стресът активира симпатиковата нервна система и повишава секрецията на солна киселина в стомаха. Това увеличава риска от увреждане на лигавицата и образуване на язва. А киселинността се повишава най-често когато сме гневни. Гняв, който не е излязъл по най-здравословния начин навън и започва да ни разяжда и изяжда. Гняв, който може да символизира проблем с контрола, приемането, перфекционизма, твърде големия самоконтрол, невъзможност за обработка на обида, вина, стрес или конфликти.

Чернодробни заболявания – могат да се дължат на неумението да се „погълнат“ някои житейски отрови. Така дробът показва, че му е трудно да преработи определени токсини от външния или вътрешен свят на човека. В психосоматичен аспект хората с чернодробни проблеми често се опитват да контролират импулсите си, да бъдат „добри“, но вътрешно кипят. Така гневът се обръща навътре и се натрупва токсично напрежение. Често имаме трудност или невъзможност за прошка. Също склонност към претоварване – „не мога да си позволя да се отпусна“, което е израз на прекомерна отговорност и липса на грижа към себе си, а това води до изтощаване на черния дроб. Така например, омазняването на дроба се свързва с натрупани емоционални токсини. Жлъчната дискинезия олицетворява трудността да изразиш раздразнение. Хепатитите символизират дълбоки вътрешни конфликти, често свързани с вина или автоагресия. Болката в черния дроб или жлъчката се свързва с убеждението, че човекът не може да преработи това, което му се случва. Задушава се от несправедливост, не може да прости, не понася повече това, което носи в себе си, изпълнен е с горчивина. Външно уж преглъща смирено, но всъщност автоагресивно. Мълчи, но отвътре се разкъсва.

Проблеми със зрението – често са символичен отказ да „погледнем право в очите“ нещо, което ни е трудно и ни боли – реалност, човек, истина, емоция. Възможно е и да изпитваме трудност да „погледнем“ или приемем себе си в цялост. Ако сме постоянно тревожни, очите стават бдителни, напрегнати, претоварени. При късогледство е възможно да проявяваме страх от бъдещето, несигурност, желание за контрол. При далекогледство – избягване на настоящето, трудност да се свържем с близки. Астигматизмът се асоциира с необективно възприятие на реалността, вътрешна раздвоеност. Глаукомата – с натрупано напрежение, болка, която не намира изход. Конюктивитът  – с дразнене, обида, „не понасям това, което виждам“. Загубата на зрение – с дълбоко отхвърляне на реалността, желание за изолация. Най-общо, посланията, свързани със зрението са – „не искам да виждам това, което е пред мен. Трудно ми е да погледна истината в очите. Замъглено е – не знам накъде да гледам. Не мога да видя какво ме очаква. Не виждам изход!“.

Проблеми със слуха – при такива проблеми е полезно да се запитаме какво всъщност не искаме да чуем в живота си? Думи, истини, критика, вътрешен глас или реалността такава, каквато е? Възможно ли е да си казваме – „Стига с тази болка, с тези думи!“, „Не искам да слушам!“, „Свят, бъди тих, не те понасям!“, „Никой не ме чува, защо аз да слушам?“, „Искам да се затворя – без гласове, без натиск!“? Пример: при тинитус /шум в ушите/ е възможна асоциация с натрупан вътрешен шум, мисли, вина, тревожност, които викат отвътре. Хиперакузисът /повишен слух/ може да онагледява хиперчувствителност към стрес, невъзможност да се филтрира външният свят. Проблемите със слуха при децата могат да отразяват напрегната семейна среда, скрити конфликти или родителски спорове.

Главоболие – при него обикновено си „блъскаме главата“ над нещо. Проявява се при хора, които живеят прекалено в ума, стремят се към перфекционизъм, постоянно мислят, планират, анализират. Възможно е да има и потиснати емоции, чрез които тялото сигнализира, че има нещо, което „иска да излезе“. Асоциира се и с неспособност да понесем натиска или отказ да приемем нещо. Метафоричните послания са: „главата ми ще се пръсне, прекалено е, не издържам, не мога да мисля повече, искам да изключа, натискът отвън и отвътре е непоносим!“. По-конкретно тензионното /стягащо главоболие/ се асоциира с натрупано напрежение, свръхотговорност, потиснат гняв. Мигрената /пулсираща, едностранна/ – с неразрешени вътрешни конфликти, чувствителност към светлина, звук, изисквания. Клъстерното главоболие – с интензивна вътрешна борба, вътрешна експлозия, мъжки конфликти. Главоболието в тила – с контрол, самокритика, напрежение от миналото, липса на гъвкавост. Челното главоболие – с прекален фокус върху бъдещето, тревожни мисли, ментално претоварване.

Кожни заболявания – кожата е най-големият орган, тя е и първата граница между нас и света. Кожните проблеми могат да се тълкуват като „защита“ срещу контакт, прикриваща често дълбоко желание за близост, или израз на задържана агресия, избила по кожата, след като не й е било разрешено да се прояви в поведението. Кожните проблеми могат да съдържат посланията – „Не искам да ме докосват, никой не вижда колко ми е зле и сега ще го видят!“. „Изгарям отвътре – и това излиза навън!“. „Толкова ме е срам, че кожата ми говори вместо мен!“. „Искам да се скрия или да избягам от кожата си!“. Кожата може да символизира нужда от защита или близост, тъй тя онагледява нашата лична територия. Възможно е симптомът да „говори“ и за потиснати емоции. Свързва се и със страх от контакт – подсъзнателен начин да отблъснеш другите – чрез видим дефект, обрив, сърбеж, при които кожата сякаш казва: „Не ме доближавай!“ – често срещано при травма от злоупотреба, насилие или емоционално натрапване. Възможно е и да имаме нужда от внимание и видимост – когато човек се чувства емоционално невидим, кожата може да се обади, за да привлече внимание, дори несъзнателно. Психосоматичните значения при кожни проблеми могат да са следните: Екзема – конфликт между нуждата от близост и страха от нараняване. Уртикария /алергични обриви/ – подсъзнателно отхвърляне, гняв, раздразнение. Акне – срам, гняв, трудности в себеизразяването, особено в юношеството. Дерматит – потиснати емоции, конфликт с майчина фигура. Псориазис – дълбоко чувство за изолация, срам, маска пред света. Сърбеж без обрив – подсъзнателно напрежение, вътрешна тревожност, непризнати желания.

Бъбречни проблеми – могат да са израз на скрит конфликт в партньорските отношения, или дълбоки психологически конфликти, свързани с различни взаимоотношения, нарушен баланс между даване и получаване, потисната тъга, страх от загуба и усещане за безпомощност. Свързани са с пречистването – както на тялото, така и на емоционалните преживявания. Бъбреците работят по двойки. Символизират хармонията между две сили, между „аз и другия“. Проблемите често се появяват, когато човек не може да намери баланс във връзките си – между саможертва и грижа за себе си, между обвързване и страх от зависимост. Други възможни причини са потиснати тъга и страх, конфликти в близките отношения и невъзможност да се пречистим от обида, вина или гняв. Трупаните утайки от страх и тъга в душата могат да се „превърнат“ в камъни в бъбреците, а утаеният гняв – в камъни в жлъчката. Посланията са – „Задържам твърде много!“, „Не мога да се освободя!“, „Не мога да пусна това, което ме нарани!“, „Страх ме е да бъда сам/а!“, „Изцеден/а съм!“, „Няма с какво да продължа!“, „Вътрешно съм наранен/а, но не мога да го покажа!“. Възможната психосоматика при бъбречна недостатъчност е дълбоко чувство на безпомощност, отказ да се „преработи“ преживяна загуба. При камъни в бъбреците – натрупан гняв, сдържана болка, втвърдена обида. При инфекции /пиелонефит/ – потисната агресия, често в контекста на нарушени граници или обида. Болка в бъбреците без физическа причина може да насочва към страх от изоставяне, емоционална несигурност, травма от минал контакт.

Сърдечни болести – често се преживяват от хора, неслушащи сърцето си, което се опитва да привлече вниманието им чрез симптомите си. Личностите с „къс фитил“ са по-предразположени към сърдечно-съдови проблеми, защото гневът им предизвиква сърцебиене, вдига кръвното, ускорява пулса и натоварва сърдечните мускули. Може да имаме ранени чувства и емоционално „затворено“ сърце – при хора с болезнени преживявания в любовта, потисната тъга, несподелена любов или продължителен емоционален глад. Не е изключено наличието на прекалена отговорност и потиснати нужди, където сърцето се „претоварва“ от грижата към другите и липсата на любов към себе си. Често присъстват хроничен стрес и потисната тревожност, тъй като те активират симпатиковата нервна система и оттам настъпват различни последствия – повишено кръвно налягане, тахикардия, ритъмни нарушения. Налични са трудности с изразяване на любов, нужди и чувства – когато човек не си позволява да бъде емоционално автентичен, сърцето страда. Това включва и хора, които прикриват чувствителността си, за да изглеждат силни, но отвътре се изолират.

Ставни проблеми – символизират нестабилност на опорите в живота или задържана агресия. Свързват се със страха от промяна и вътрешна ригидност – „Аз съм така и няма да се променя!“. „Щом не мърдам вътрешно и емоционално, ставите ми отказват да се движат!“. Ставните страдания се асоциират и с вътрешна несигурност относно посоката на движение – „Накъде да поема?“. Откриват се и при хора, които поемат твърде много – поддържат, пренасят, движат. При автоимунни заболявания като артрит, имаме загуба на радостта от движението /живота/. Още примери – при коленна болка – гордост, твърдост, трудност да се „преклоним“ или да приемем помощ. Болки в раменете – прекалена отговорност, носене на всички на гърба. Болки в тазобедрени стави – страх от движение напред, особено в личен план. Болки в пръстите – контрол, трудност да пуснем нещо или някого. Ревматоиден артрит – самокритика, автоагресия, емоционална заключеност, често с травматичен произход. Скованост сутрин – страх от новия ден, трудност да се „раздвижим“ психически. Метафоричните послания са: „Не мога да мръдна от страх, болка, безсилие!“, „Твърде много съм понесъл, сякаш животът ме е вкаменил!“, „Не искам да вървя по този път!“, „Заседнал съм между два избора и не мърдам!“.

Безсъние – проявява се при хора, които не могат да пуснат контрола, да се отпуснат и доверяват. Често това е вик на психиката, че нещо вътре не е в покой. Друга причина са потиснати чувства, които излизат нощем – страхове, тъги, вини. Човекът може да вярва, че ако заспи, ще го застигне онова, което не желае да усеща. Трудности със съня се появяват и когато няма редовност, предсказуемост, спокойствие и емоционална сигурност. Метафоричните послания са, че ако се отпуснем, ще се случи нещо лошо, ще забравим нещо важно, а ако умът спре, ще се разпаднем.

Рак – няма доказателства, че определени психични състояния сами по себе си причиняват рак. Но хроничният стрес, потиснатите емоции и липсата на вътрешни ресурси за справяне с дадени травми може да отслабят имунната система, която обикновено елиминира анормалните /ракови/ клетки. Според някои автори ракът е крайна форма на автоагресия, до която се достига, когато последната не може да бъде насочена към външния свят. Най-често става въпрос за потиснати емоции и хроничен стрес, дълго потискан гняв, тъга, чувство на беизходица, както и за „добри хора“, които не изразяват негативни чувства и оставят същите да ги изяждат отвътре. Ракът може символично да изрази потиснато желание за свобода или бунт, които човек не си позволява. Може да е израз и на вътрешно саморазрушително поведение – „Виновен съм, не заслужавам да живея!“. Така онова, което липсва на поведенческото ниво на човека, започва да се проявява на физиологично такова.

Интересен факт е, че при рак на гърдата може да са налице генетични малформации, но има и много външни фактори, които определят дали този ген да бъде изявен. Един човек може да има всички възможни гени за даден рак, но никога да не го развие, заради начина, по който живее. Определящи фактори са вътрешното му емоционално състояние, стресът, под който функционира, детството, възприятията и т.н. В тази връзка, привеждам пример с рак на белия дроб – проведено е изследване със 17 000 души – всички от тях пушат, но не всеки развива рак. При онези пушачи, които потискат гнева и емоциите си, 90 % развиват рак. От другите, които управляват емоциите си – само 10 % са диагностицирани с рак. Психосоматичното значение на различните видове рак е следното: Гърди – конфликт, свързан с майчинство, грижа, саможертва. Бели дробове – страх от смърт, задушаване, загуба. Стомах – неспособност да се „пресмила“ трудна ситуация, шок. Черен дроб – потиснат гняв, несправедливост, омраза. Матка, яйчници, простата – конфликти, свързани със сексуалност, творчество, продължение на рода. Кожа – отделеност, усещане, че си откъснат от контакт, отхвърлен. Кръв /левкемия/ – дълбока умора от живота, липса на радост.

Множествена склероза – заболяване на нервната система, при което определени неврони заболяват и не успяват да предават сигналите нататък – не могат да се движат ръка, крак, или пък не стига сигнал до бели дробове и т.н. Тя не е причинена от психиката, но психологическите травми, хроничен стрес и конфликти могат да бъдат фактор за отключване /при генетична предразположеност/ или влошаване на симптомите и рецидивите. А психологическото консултиране на психоемоционално ниво може значително да подпомогне качеството на живот, стабилността и адаптацията. Заболяването може да се разглежда като болестта на контрольорите – всичко трябва да се случва по определен начин, да е в строги рамки. Тялото „казва“: „Ще ти отнема контрола, за да си седнеш на задника, защото в желанието да контролираш всичко, започваш да прекаляваш!“. Тялото отнема контрола на крайници и различни системи в тялото, за да се отпуснем и смирим и принудително да пуснем контрола. Често в пациенти с това заболяване се открива дълбоко вътрешно напрежение между движение и застой. Те са били мобилизирани за борба или високо постижение още от ранна възраст. Свикнали са да напредват, дори когато се чувстват изтощени. Изявена е и силна потиснатост на емоциите, особено гняв, разочарование, негодувание, мрънкане и черногледство. Сякаш тялото атакува самия човек, както и той самият се осъжда. Откриват се и личностни черти и стилове като мощна нужда от контрол, перфекционизъм, идеализъм. Тогава болестта дава посланието, че ако човекът не се научи да се предава, ще бъде принуден по друг начин. Наблюдава се и вътрешен конфликт между стремеж за бягство, промяна, свобода, но и външна задръжка – отговорности, морал, страх, вина /не мога да напусна, но е мога и да остана/. В някои случаи се забелязват и проблеми с границите – не знам къде свършвам аз и започват другите. По време на консултирането човек си дава сметка, че е достатъчен, дори когато е слаб. Че има право да спира, без да се разболява. Че тялото му е негов партньор, а не враг. Че може да си позволи да чувства, без да се срамува. Че може да принадлежи, без това да го застрашава или унижава.

Астма – болест на хората, които не могат да се отпуснат, „вдишали“ са от някакво стряскане, но няма отпускане и пауза. Олицетворява неспособност да „поемем“ живота. Защото дишането символизира приемането на живота, преживяванията, любовта. Астматикът често има затруднения с поемането – било на емоции, болка, натиск. Пристъпът възниква, когато прекалено много се задържа вътре, без да има възможност за освобождаване. Често се свързва с някои характерни особености в детството – дете, което не е могло да изрази гняв, нужда или плач, без това да доведе до наказание или отхвърляне. В тази ситуация астматичният пристъп може да е непроизнесен вик – без думи, без сълзи, но в гърдите. В редица случаи присъства и страхът от изоставяне. Той е характерен за хората с тревожна привързаност – силно желание за обич, но и страх от нея. Човекът дава посланието: „Искам те, но се задушавам от близостта!“. По време на консултация със страдащ от астма се открива и проблем с границите. Бронхите са входът към вътрешното – те имат функцията да пропускат, но и да защитават. Когато човек не може да постави своите граници, тялото ги поставя като спазъм, затваряне, защита от външния свят. Не бива да забравяме и друг важен жалон – склонността на астматика дълбоко да потиска себе си, емоциите, нуждите си. Така контролът върху дишането става несъзнателен негов начин да запази вътрешния си ред. Но по време на консултациите той се научава, че може да си позволи да диша пълноценно и има място в този свят. Че не е нужно да се задушава, за да бъде чут. Че може да изразява гнева и тъгата си безопасно. Че дъхът му е съюзник, а не враг. Че може да е близо до другите, без да губи себе си.

Проблеми с вестибуларния апарат – на този орган, който се намира във вътрешното ухо, могат да се дължат усещания като замайване, дезориентация, залитане и световъртеж, както и нестабилност при ходене, внезапно завъртане на всичко за секунда, усещане за плуване или лекота в главата, тежест в тила, напрежение зад очите, страх от падане, нужда от стена или опора за придържане при ходене. Симптомите могат да се засилват в тълпи, молове, магазини, площади, летене със самолет, возене по остри завои, ускорения и т.н. Когато са проведени нужните изследвания /ЯМР, доплер, преглед при отоневролог, ЕЕГ, пълна кръвна картина, хормони и т.н/ и не се откриват нарушения, а симптомите продължават, може да става въпрос за психоемоционална причина. От друга стана – дори да е диагностицирано физическо заболяване, довело до отклонение във функционирането на вестибуларния апарат, нашата интерпретация на ситуацията може да провокира, усили и хронифицира симптомите на самото заболяване. Поради това, работата с психолог може значително да подобри начина, по който се чувстваме. В психосоматичен аспект проблемите с вестибуларния апарат се свързват с липса на посока, стабилност и центрираност. Замайването често символизира вътрешен конфликт между нуждата от контрол и страха от рухване. Дезориентацията може да е израз на неясна посока в живота, усещане за вътрешна загуба, липса на стабилна основа. Сякаш ни се вие свят, защото не знаем къде сме – в живота, в решенията, в себе си. И не че светът се клати, а се клати сигурността в нас. Когато пък се чувстваме сякаш „извън тялото си“, т.е дисоциирани, символичното тълкуване може да бъде че се усещаме откъснати, разединени, недостъпни за себе си. По време на консултиране клиентът може да култивира формирането на стабилен вътрешен център, за да не го „духа“ вятърът на несигурността. Защото е възможно тези симптоми да са „покана“ да се завърнем в тялото си и да станем автори на живота си. А замайването би могло да е езикът, чрез който тялото ни показва, че сме загубили свързаност. Подобен случай, касаещ връзката между замайване и тревожност, можеш да прочетеш в раздела ми за практически случаи.

Заболявания на имунната и репродуктивна система – хроничната тревожност и стрес водят до отделяне на стресови хормони като адреналин и кортизол. При продължително наличие кортизолът потиска имунната функция и намалява способността на организма да се бори с инфекции и да регулира възпаления. Това отслабва имунния отговор, увеличава уязвимостта към заболявания и възпалителни процеси. Имунната система пък играе ключова роля при имплантацията на ембриона, регулирането на бременността и здравето на матката. Дисбаланс в имунната система (прекомерно възпаление или автоимунни реакции) може да доведе до репродуктивни проблеми като спонтанни аборти, инфертилитет и проблеми с плацентата. Някои автоимунни заболявания или хронични възпаления могат да затруднят зачеването и износването. Освен това, тревожността и стресът променят нивата на хормоните, в това число кортизол, адреналин, естроген и прогестерон. Това може да доведе до нарушения в овулацията, менструалния цикъл и намалена плодовитост. При мъжете хроничният стрес може да намали производството на тестостерон и да повлияе на качеството на спермата. Психологическият стрес е свързан и с повишен риск от усложнения при бременност, като преждевременно раждане и ниско тегло на новороденото.

Тревожността влияе на имунната система, която от своя страна рефлектира върху репродуктивната система. Обратно, проблемите с репродукцията (например безплодие) могат да предизвикат тревожност, което създава цикъл на негативно взаимодействие. Затова е важно да се третира и психичното, и физическото здраве едновременно.

В подкрепа на горното, ще дам и следния пример – когато изпитваме стрес и тревожност, в тялото ни започва да се появява напрежение. Задейства се реакцията „бий се или бягай“, за която съм писал в друга моя статия. Вследствие на нея се повишават стресовите хормони, стяга се челюстта, появява се напрежение в раменете /защото енергията ще отива към ръцете/, появява се и стягане в бедрата и мускулите на седалището, имаме усещане за парене и стягане в корема, разтреперване, изпотяване и т.н. Това са сигнали, които да ни покажат, че нещо става, за да можем да реагираме. Когато преживяваме тази реакция, кръвта отива към крайниците, за да можем да използваме инструментите си за агресия, които са ръце, крака, зъби, учестява ни се дишането, за да имаме повече енергия и кислород, вдига се киселинността, отделят се хормоните на стреса – кортизол и адреналин. Тогава храносмилателната и репродуктивна система не са приоритизирани от тялото, защото едва ли точно в този момент ще искаме да правим любов, да се размножаваме или да се храним. Имунната система също се оттегля, защото първо трябва да се справи с външния враг и после да се бори с вътрешния.

5. Кои хора са по-предразположени към развиване на психосоматика и соматопсихика?

– личностите, които по-скоро потискат емоциите си – тук експресията и гневът са потиснати, хората често си премълчават и не пускат емоцията навън. Тези личности са по-предразположени към автоимунни и ракови заболявания.

– хора с травматични преживявания в детството – смърт на родител, зависими родители, насилие, изнасилване, изоставяне и т.н. Колкото повече такива преживявания има човек в миналото, толкова по-вероятно е той да страда от подобно хронично заболяване. Неговата имунна система е свикнала да бъде потисната, защото дълго е функционирала в условията на висок стрес.

6. Как да си помогнем, ако не можем сами да преведем симптомите си? Как да не се окажем изгубени в превода? Като потърсим специалист, защото не винаги си даваме сметка за нашите вътрешни динамики. Когато сме в синхрон с нашите чувства и емоции, това оказва директно благоприятно въздействие и върху физическото ни състояние. Затова винаги, когато сме физически болни, е важно да обърнем внимание и на емоционалното си състояние. В хода на психологическото консултиране се осъзнават, анализират и трансформират причините за психосоматиката или соматопсихиката, като се затвърждават нови, по-адаптивни модели на реакция и поведение, при които човекът преживява стрес отново, но вече може да го управлява ефективно, без да е необходимо тялото да реагира с нездрави механизми за негово отработване. Тогава не бягаме, а усвояваме онези ценни и на пръв поглед недоловими уроци, към които преживяваното състояние ни води. Ако усещаш, че тялото ти се опитва да ти „каже“ нещо – не се колебай да го чуеш. А ако не разбираш посланието му – потърси някой, който може да го преведе заедно с теб.

7. Има ли изследвания, които би било полезно да си направим? Екипът от препоръчани специалисти на кабинет „Баланс“ разполага с внимателни, опитни и квалифицирани медицински специалисти, които биха могли да назначат нужните изследвания и извършат необходимите прегледи. По този начин ние Ви предоставяме възможността освен психологическото консултиране, да получите една качествена и комплексна услуга, която да Ви спести време, излишни усилия и негативен опит.

8. Как би следвало да подходи добрият специалист при провеждането на преглед и изследвания? Като приложи цялостен /холистичен/ подход. Защото противното би означавало да подценим страданието, с което клиентът идва при нас.

Когато не пренебрегваме сигналите на тялото си, е много по-вероятно да сме здрави. Ако имаме чувство, че този език е забравен, психологът може да бъде добър негов преводач. Защото много проблеми НЕ могат да бъдат решени, ако не се вземе предвид тялото ни. То не лъже. И е искрено. Показва онова, което психиката не успява да изрази. Психосоматичните симптоми не са враг – те са вестители. Когато ги чуем, вместо да ги заглушим, започваме истинското лечение.