Тревожността засяга цялата ни същност. Тя е едновременно физиологична, поведенческа и психологическа реакция.
На физиологично ниво тя може да включва телесни реакции като задух, сърцебиене /ускорен или неравномерен пулс/, треперене или тресене на тялото, потене, чувство на задушаване, гадене или стомашен дискомфорт, скованост, световъртеж или нестабилност, чувство за отдалеченост от тялото или липса на връзка със себе си, топли и студени вълни, сухота в устата.
На поведенческо ниво може да саботира способността ни да действаме, да изразяваме себе си или да се справяме с определени ежедневни ситуации.
На психологическо ниво тревожността представлява субективно състояние на опасение и безпокойство. В най-екстремната си форма тя може да ни накара да се чувстваме отделени от себе си и дори да се боим, че можем да умрем или полудеем. Вследствие на всичко това се формира избягващо поведение, посредством което не искаме да попадаме отново в плашещи ситуации. Често развиваме страх от смърт, полудяване и загуба на контрол.
Симптомите на тревожността могат да са различни при всеки. И колкото по-силно ги усещаме, толкова повече имат какво да ни „кажат“. Често хората споделят, че буквално се чувстват като „хванати в капан“. В процеса на психологическото консултиране достигаме до осъзнаване на посланията, чиято проявна форма се явяват самите симптоми. По този начин необходимостта от тях отпада, което довежда до тяхното намаляване и постепенно изчезване. Така те се превръщат от непреодолим проблем във вълнуващо предизвикателство, показвайки ни какво точно ни е вкарало във въпросния „капан“ и все още ни държи там.