Темата за симптомите на тревожността е широко разпространена, защото тя засяга цялата ни същност. Макар и усещанията да са различни при повечето хора, общото между тях е, че повлияват качеството на нормалното функциониране на човека в негативна посока. Това е така, защото тревожността е едновременно физиологична, поведенческа и психологическа реакция и като такава се проявява по следния начин:
На физиологично ниво тя може да включва телесни реакции като задух, сърцебиене /ускорен или неравномерен пулс/, треперене или тресене на тялото, потене, чувство на задушаване, гадене или стомашен дискомфорт, скованост, световъртеж или нестабилност, чувство за отдалеченост от тялото или липса на връзка със себе си, топли и студени вълни, сухота в устата.
На поведенческо ниво може да саботира способността ни да вземаме решения, да изразяваме себе си или да се справяме с определени ежедневни ситуации.
На психологическо ниво тревожността представлява субективно състояние на опасение и безпокойство. В най-екстремната си форма тя може да ни накара да се чувстваме отделени от себе си и дори да се боим, че можем да умрем или полудеем. Вследствие на всичко това се формира избягващо поведение. Нарича се така, защото води до нежеланието ни да попадаме отново в плашещи ситуации. Освен това, често развиваме и страх от смърт, полудяване и загуба на контрол.
Силата, честотата и видът на тревожните симптоми са индивидуални. И колкото по-силно ги усещаме, толкова повече имат какво да ни „кажат“. Често хората споделят, че буквално се чувстват като „хванати в капан“. Затова, в процеса на психологическото консултиране, достигаме до осъзнаване на посланията, чиято проявна форма се явяват самите симптоми. По този начин необходимостта от тях отпада, което довежда до тяхното намаляване и постепенно изчезване. Така те се превръщат от непреодолим проблем във вълнуващо предизвикателство, показвайки ни какво точно ни е вкарало във въпросния „капан“ и все още ни държи там.
