Много хора не започват връзка, или прекратяват развитието на съществуваща такава, поради страх от задълбочаване на отношенията и преминаване във фазата на сериозните крачки като съвместно съжителство, брак, или раждане на деца. Подобна психична динамика се проявява и в двата пола. Обикновено такъв тип хора не обичат да правят планове за бъдещето и демонстрират противоречиво и необяснимо поведение, като например внезапно оттегляне, особено в ситуации на предстоящо запознанство на семействата и близките, или поводи като годеж или решение за съвместно съжителство. Ако в такъв момент другият партньор също се отдръпне, страховете и защитните реакции на първия се успокояват и той започва да търси контакт. При разговори за близкото и далечно бъдеще, хората със страх от обвързване обикновено отговарят уклончиво – „ще видим”, „има много време дотогава”, „всичко с времето си”, „не мога да кажа отсега” и т.н. При тези хора страхът от провал е по-голям от желанието за връзка. Понякога имат нереалистично високи очаквания към потенциалния партньор. Ако взаимоотношенията започнат да се задълбочават, те се отдалечават и за известно време са недостъпни. Често сменят партньорите си. Обикновено след раздяла бързо се втурват в нова повърхностна и неангажираща връзка. Понякога избират за партньори хора, с които шансът за започване и развитие на сериозна връзка е малък, за да могат да се „подсигурят” срещу евентуално задълбочаване на отношенията.

Причините за такъв страх са комплексни, но обикновено са свързани с ниско или прекалено високо самочувствие, страх от новото, непознатото, приемане на връзката като заплаха за собствената идентичност, страх от провал, разочарование и нараняване, от привързване и загуба, нереалистични очаквания към връзката, недостатъчна емоционална зрялост за справяне с трудности и предизвикателства, предварителна предубеденост и склонност към самосаботиране, преживяно насилие, трудност с поставянето и отстояването на граници.

В такава ситуация е важно да признаете пред себе си, че у вас съществува подобен страх и е възможно в много от случаите той да пречи на нормалното ви функциониране. Бъдете откровени с партньора и му споделете. Така той ще може да прояви нужното търпение и разбиране. Опитайте да разберете откъде идват страховете ви и след това потърсете работещи стратегии с които да им противодействате. Помнете, че вие сте способни да се обвържете. Дори до момента да сте претърпявали провали, това не означава, че в хода на вашето бъдеще не е възможно да имате сериозна и дългосрочна връзка. Вместо това се запитайте как може връзката Ви да проработи следващия път. Развийте самоувереност, тъй като колкото по-стабилно самочувствие имате, на толкова по-малко страхове ще се поддавате.

Ако имате негативен предишен опит, Вие вероятно сте развили нагласата, че не можете да се доверите на никого и че близостта с друг човек може да е прекалено болезнена. Затова много хора след раздяла се затварят емоционално, изграждат стени около себе си и не допускат никого там. Ако нямате чувства и не изпитвате нищо, не можете да бъдете наранени. Но ако не допуснете чувства отново, то тогава не можете да обичате и няма да има повече любов в живота Ви. Сигурни ли сте, че ползите да не я изпитате никога повече биха били повече от риска да опитате отново?

Винаги, когато се откривате пред друг човек, поемате риска да останете разочаровани, наранени, отхвърлени, измамени или изоставени. Никой не може да ви даде гаранция, че доверието ви ще бъде възнаградено и няма отново да бъдете разочаровани. От друга страна обаче няма гаранция и за това, че всеки път нещата ще се развиват зле.

Никой не може да ви принуди да се доверите отново, освен ако вие самите не вземете съзнателното решение, че искате да го направите. То може да се вземе, ако сте достатъчно мотивирани. А човек е достатъчно мотивиран, когато вижда смисъл в това, което прави. А има ли по-голям смисъл от чувството на любов, близост, сигурност, разбиране и подкрепа? Без доверие се чувствате самотни, но пък постоянното недоверие може да ви потисне емоционално, лишавайки ви от прекрасни преживявания. Затова, имайте куража да се доверите отново, дори и да е имало разочарования в живота Ви досега. А ако настъпят, можете да се справите с тях отново, тъй като вече имате тренинг в изминаването на този път.
Да, не съществува пълна гаранция, че няма отново да бъдете предадени. Но то е също като шофирането – помните ли колко много пъти колата ви гаснеше и не умеехте да дозирате газта и отпускането на съединителя? А сега можете да шофирате безпроблемно и да обикаляте света. Какво щеше да се случи, ако се бяхте отказали по средата?

Ние винаги се страхуваме от нещо, което евентуално би могло да се случи. А на практика може да се случи всичко. Почти винаги се съсредоточаваме върху негативния вариант. Не си казваме – “ами ако се случи нещо прекрасно?”, а – “ами ако всичко се провали?”. Шансовете да се случи “добрият” вариант дори са по-големи. Но самият страх накланя везните към “лошия” вариант. Парадоксът е, че именно страхът от провал и съпътстващата го негативна нагласа довеждат до нови разочарования, които от своя страна засилват страха и така се попада в затворен кръг.
А какво ще стане, ако си кажем : „Каквото и да се случи, ще се справя. Във всяка ситуация, когато губя, също и печеля нещо.”. Не можем ли да се освободим от миналото и да гледаме на всяка връзка по нов начин, защото е уникална и различна? Възможно ли е самите ние, с нашите реакции, нагласи, отношение и интерпретация да караме нещата да се случват по познатия ни вече модел?

Справянето с такъв тип страх често е трудно постижимо за самостоятелна работа, поради което повечето хора търсят помощта на психолог. Чрез него можете да опознаете себе си и произхода на своите убеждения, свързани със страха от обвързване, както и да откриете нови мисловни перспективи. Този страх цели да ви предпази. Но нека това предпазване да не бъде за сметка на едно напълно постижимо и красиво бъдеще, изпълнено с любов. Защото страхът от обвързване не означава липса на любов. Липсата на доверие и любов раждат страха.