Поставянето на граници в междуличностното общуване е изключително важно. Те показват къде свършваме ние и започват другите. Благодарение на тях можем да развием стабилна самооценка, която ефективно отблъсква нападки и упреци от околните и утвърждава нас самите, като същевременно ни държи отворени за близост. В противен случай позволяваме да бъдем определяни от мненията и стандартите на заобикалящите ни хора, а идентичността ни се размива. Това води до множество фрустрации и пречи на личната ни осъщественост.

Благодарение на нашите граници можем да живеем през ценностите си, да отстояваме себе си и развиваме пълноценни взаимоотношения. За да ги поставим, се изисква кураж, постоянство и готовност за справяне с конфликти. Това означава, че трябва да сме наясно със собствените си потребности, интереси и намерения, да живеем според тях и да ги защитаваме. Необходимо е и да отстояваме тези наши лични приоритети пред другите, като за целта е нужно да сме наясно какво е поносимо за нас, кое можем и искаме да толерираме и какво не, тъй като ние самите носим отговорността за това да се чувстваме добре. А това включва както заемане на ясна позиция, така и нейното защитаване.

Докато общуваме с околните, твърде често очакваме те да знаят къде е пределът на нашите граници. Това е невъзможно, без ние самите да им го покажем. Затова можем да дефинираме ясно какво искаме, държейки се учтиво, с уважение и разбиране и изслушвайки другия човек спокойно.

Не е необходимо границите да бъдат едни и същи. Те могат да са гъвкави, в зависимост от това от какво имаме нужда в момента и в какъв тип взаимоотношения участваме.

Какъв е критерият за здраво и нездраво поставяне на граници?

Много хора бъркат поставянето на здрави граници със заемането на една враждебна нагласа и позиция спрямо другите, като по този начин мислят, че се отстояват успешно. Това е далеч от истината и в повечето случаи въобще не е задължително самозаявяването ни да случва по този начин. В нормалното общуване границите се превръщат в стена, когато опитът за отстояването им идва не от силата на вътрешния център, а от една неразрешена травмираност. От прекомерно жегване, неизлекувани рани и болка. Тогава се превръщат не толкова в граници, колкото в един своеобразен напън на егото, който не води до резултат поради две причини: Първо, когато границите са поставени през травмите, вместо през вътрешния уверен център, това несъзнателно се усеща от другите и не води до желания резултат. И второ – дълбоко в себе си ние самите сме наясно, че поставяме границите само защото „така трябва“ или през обида и болка, което ни кара да се чувстваме неудовлетворени и недостатъчно ясно заявили самите себе си.

В здравия си вид границите идват от формирането на една достатъчно стабилна емоционална база. Имайки такава, дори когато животът ни поставя в ситуации с „тежки“ хора и манипулатори, границите отново се отстояват, като в тази случай трябва да са много ясни, непоколебими и прецизни. Тогава дори на този фон, вътре в нас, отново имаме ядро от стабилност, приемане, вътрешно уважение и синхрон. Само така границите могат истински да бъдат поддържани – дори и с такива хора.

Според ситуацията и отношенията ни с различните хора, границите ни варират от свалени, през гъвкави до твърди. Но те са автентични когато идват от стабилността, застанала на мястото на излекуваната травмираност. Свалени са когато общуваме с високосъзнателни хора, живеещи през фините нюанси на човешката душевност – такива нямат нужда да им се поставят граници, тъй като си имат вътрешни интуитивни ориентири и не прекрачват с поведението и отношението си емоционалните и социални зони, на които биха били разположени границите.

Обикновено границите са гъвкави при общуването с повечето хора. По време на комуникацията с тях ние сами тестваме доколко те имат нужда от поставянето на такива. Установяваме го и заявяваме нашите граници ясно, като и ние тестваме техните и се стремим да ги спазваме.

Когато сме поработили по себе си, характера си, самооценката и нашите травми, умеем и на самите себе си да поставяме отчетливи граници. Защото колкото по-ясни граници сме поставили на себе си, толкова повече спазваме и не нарушаваме тези и на другите.

В хода на психологическото консултиране можем да разберем как да се отучим от старите мисловни навици и поведенчески модели, които вече не ни вършат работа и сме разпознали като токсични, както и по какъв начин да усвоим нови такива, което води към създаването на автентични връзки – първо с нас самите, а след това и с другите хора. Тогава атаките на околните ни нараняват много по-малко, а твърдостта в границите ни е осезаема, изисквана и спазвана.

Да, пътят към изграждането на своеобразни граници е труден, но помнете, че всяко усилие в настоящия момент ще бъде възнаградено в бъдеще. В тази връзка би било полезно да си зададем риторичния въпрос дали е по-лесно и „приятно“ понасянето на тежките емоционални фрустрации, свързани с липсата на ясни граници, при положение че именно тяхното отсъствие ни обезценява пред другите и е повод често да преглъщаме болка и травмираност? Едва ли. Процесът на нашето отстояване неминуемо минава през определени вътрешни конфликти и съпротиви, но наградата за това е изграждането и отстояването на личностния ни интегритет – нещо, което заслужаваме повече от всичко и си струва извървяването на пътя, необходим за постигането му, за да се свържем автентично както със себе си, така и с останалите.