Не всеки, който преживява тревожност или паническа атака, е наясно какви процеси протичат в тялото му. Поради това, реших да посветя настоящата статия на механизма, по силата на който възниква и се поддържа този процес, като ще се стремя да поднеса информацията достъпно и разбираемо. Защото смятам, че за да се справим с дадено състояние, първо трябва да го познаваме.

Физиология на паниката или какво се случва с тялото ни по време на панически пристъп?

Паниката е максимално усилена проява на една тревожна реакция, през която тялото ни напълно естествено преминава. Само че това преминаване се случва в контекста на определени обстоятелства. В случая те са даден вид опасности, които биха могли да ни застрашават. Характерно за страховата реакция е, че тя е вроден механизъм, който датира още от еволюционно ниво. Тогава този механизъм е помагал на хората да се справят с нападения от хищници и да противодействат на всякакви заплахи, свързани с тяхното оцеляване. Реакцията се определя още и като „борба или бягство“ и е полезна в ситуации, които са наистина опасни. Макар че в контекста на днешното съвремие не сме принудени да се борим с хищници, за да оцелеем, много хора навлизат в този реакция в отговор на всяка ситуация, която възприемат като психологически опасна, застрашаваща или непреодолима. Примери за такива случаи могат да бъдат конфликт на работното място, скарване с партньора, бързане за работа, преживяване на лична загуба, заплаха, фрустрация, несправедливост и т.н. Тези казуси не представляват пряк риск за нашето оцеляване, но ние ги възприемаме за застрашаващи или непреодолими и това отключва стресовата реакция по отношение на тях.

За да постигнем по-голямо разбиране по отношение на гореизложеното, е необходимо да обясним и устройството на нашата нервна система. Тя има два дяла – волеви и неволеви. Волевият движи нашите мускули и се подчинява на преките ни нареждания. Неволевият управлява автоматичните функции, които са извън обсега на нашия контрол – работата на сърцето, дишането, храносмилането. Самият неволеви дял има два дяла – симпатиков и парасимпатиков. Симпатиковата нервна система е отговорна за мобилизирането на редица реакции из цялото тяло, когато сме под въздействието на емоции или възбуда. Парасимпатиковата нервна система пък е ангажирана с противоположна функция – тя изпълнява гладката, нормална работа на различните вътрешни органи и системи когато си почиваме.

При пристъп на паника нашата симпатикова нервна система задейства бързо и с голяма интензивност поредица от различни телесни реакции. Първоначално тя кара надбъбречните ни жлези да отделят голямо количество адреналин, в резултат на което ни обзема внезапен шок или чувство на ужас и паника. В рамките на секунди този повишен адреналин може да доведе до изпитването на различни симптоми – сърцебиене, плитко дишане, световъртеж и замайване, потене, треперене и тресене, чувство на задушаване, силен страх. Под въздействие на адреналина често се предизвиква и съкращаване на мускулите, вследствие на което много хора усещат така описваното „замръзване от страх“. Чести са и съобщаваните симптоми по отношение на стомаха, тъй като той е силно инервирана зона в човешкото тяло. При повишен адреналин се освобождават големи количества стомашна киселина, забавя се храносмилането, ускорява се метаболизмът. Пак под негово въздействие зениците ни се разширяват. Всичко това се случва, за да подготви тялото за борба или бягство. Защото или трябва да се бием с врага и да се справим със сложната ситуация, или да бягаме.

Когато сме под въздействието на силни емоции или възбуда, интензивността на тези реакции не е чак толкова голяма. Но при паниката те достигат до такова високо ниво на проявление, че чувстваме безпомощност, ужас, загуба на контрол и силен импулс да бягаме.

Именно поради това, в процеса на консултирането култивираме ново отношение към телесните симптоми на паниката. Така придобиваме умения да я управляваме, вместо да се плашим още повече и по този начин да повишаваме интензивността на реакцията.

Кои са мозъчните структури, които задействат физиологията на паниката?

Физиологичната реакция започва в амигдалата (центърът на системата, регистриращ наличието на потенциални заплахи и интерпретиращ значението им), която, ако припознае стимулите като опасни, задейства неврален отговор в хипоталамуса, активирайки хипоталамо-хипофизно-надбъбречната ос, което води до каскада от стресови хормони, секретиращи се в организма. Но тя не прави това напълно самостоятелно, а в синхрон с редица други мозъчни структури, сред които различни висши мозъчни центрове /като например префронталната кора/, които модулират сензорната информация и я интерпретират като опасна или безопасна. Тази информация се запаметява в една част на мозъка, наречена хипокамп. Висшите мозъчни центрове и хипокампът са свързани директно с амигдалата. А именно тя предизвиква паника, стимулирайки от своя страна и различни други мозъчни структури.

Какво е необходимо да направим, за да въздействаме върху тези процеси и последствията от тях?

При тревожността и паниката изглежда, че цялата гореописана система е свръхчувствителна. Една от основните причини тя да е такава е остър стрес или дългосрочното влияние на множество стресори. Поради това най-ефективното решение по отношение на мозъчните дисфункции, свързани с тревожността и паниката, е стриктното придържане към една последователна и всеобхватна програма за намаляване на стреса в живота ни. Без да променим начина, по който възприемаме обективната действителност, придобивайки конструктивни нагласи, които ще ни позволят да живеем по-просто и спокойно, всяка друга алтернатива би била временна и потискаща симптома, но нелекуваща причината. За щастие, вече е открит и достъпен цял арсенал от методи и техники, които, ако са изпълнявани съзнателно, системно и мотивирано, бързо могат да оставят тревожността и паниката зад гърба ни. Защото е не само логично, но и отдавна доказано, че усвоените умения и постигнатите промени в психотелесно, емоционално, поведенческо и мисловно ниво пряко рефлектират и върху проявлението, честотата и интензивността на гореописаните процеси.