КАКВО Е ТРАВМАТА?
В рамките на живота си всеки от нас се е сблъсквал с различни ситуации, вследствие на които е получил своите психически травми. Това са едни болезнени преживявания, които могат да бъдат толкова демобилизиращи, че дори да надвишават текущите ни способности за справяне в дадени моменти. Възможно е да бъдат провокирани както от конкретно събитие, така и от определени хора.
Травмата има различни последствия върху начина, по който се чувстваме и възприемаме нещата. Когато разсъждаваме и преживяваме през нея, дори по-незначителни житейски ситуации успяват да ни „жегнат“ твърде осезаемо. Страдаме, обвиняваме, търсим вина и в себе си, формираме поведения и реакции въз основа на наши, наситени с болка вярвания и убеждения.
От съществено значение за травмата е какво е нейното индивидуално значение и влияние върху самия човек. Определящо не е толкова самото събитие, а неговата големина или интензивност, с които то бива възприемано от съответното лице. Това е така, тъй като всеки може да преживява по различен начин случването на едно и също събитие. Това зависи от личностните особености и капацитета на човека да се справя градивно със стресови, трудни и травматични ситуации. Защо споменавам градивно? Защото човек може да се „справи“ със своите травми и деструктивно. Това се случва, когато не ги осъзнава, не желае да работи върху тях, отрича ги, мрази ги, потиска ги и ги натиква някъде дълбоко в себе си. Проблемът е, че по този начин те не могат да изчезнат. И не само, че продължават да присъстват, а и често се трансформират в едни погрешни и нездрави начини за справяне с различни житейски перипетии. Така например, вследствие на дадени травми, можем да развием твърде негативни базови вътрешни убеждения за себе си, другите и света. Възможно е да се тласнем към тежкия път на зависимостите от алкохол, наркотици, хазарт, дрога. Да имаме множество безразборни сексуални контакти, или пък твърде голяма мнителност и предпазливост. Можем и да проектираме върху другите наши собствени наранявания, или да опитваме да свръхкомпенсираме дадени наши дефицити. Не е изключено да имаме и сънища, които водят директно към травмите. Възможно е в отношенията си с другите да загрубеем като абразив, като така още повече изтласкваме и затвърждаваме нашите личностни и характерови непреработености. Общото между всичко гореизброено е, че то влияе на поведението, нагласите, мисленето и отношението на човека към заобикалящата го среда.
Тук е моментът да спомена, че не е възможно през живота си човек да няма никакви травми. Няма жив човек, който да не е травмиран. Въпросът не е дали сме травмирани, а как се отнасяме със своите травми. Дали искаме да ги видим, разберем, осъзнаем, трансформираме и по този начин преодолеем. Защото дизайнът на света е такъв, че без тях и тяхната болка не може. Всеки, притежаващ характер и индивидуалност, има и травми. Преживява и радост и болка. И това е нормално. Изкуството е не да се вкопчваме само в хубавото, а да интегрираме и болезненото, обединявайки двете до позицията на баланса и градивността.
Когато осъзнаем и приемем травмите си и решим да се справим с последствията от тях, тогава спираме да се извиняваме с външни фактори, а вземаме живота в ръцете си. Можем да му се радваме отново и да впрегнем ценните си психични ресурси в развитие, израстване и пълноценен живот, вместо в системна демобилизация от различни наши неосветени психични наличности.
Никой не изисква от нас да сме коне с капаци и нищо да не може да ни жегне. Когато сме поработили по себе си, отново усещаме негативното във външния свят, но то вече не може да ни разклати или събори по същия начин, а значението, което му отдаваме, силно намалява. Тогава по-рядко избираме да влизаме в старите, негативни модели на преживяване, мислене, чувстване, възприятие и поведение, които са свързани с конкретните травми. А когато все пак попаднем в подобни ситуации, вече запазваме по-голяма степен на самообладание и вътрешно стабилно присъствие. Защото травмите, които сме получили, могат да ни служат или като стимул за развитие, или като оправдание за застой.
Защо е необходимо да притежаваме лична мотивация за справяне?
Справянето с травмите изисква висока лична мотивация, тъй като минава през неудобните, нерешаваните и невиждани цял живот наши модели на мислене и поведение и настъпващите от тях последствия. Изисква едно много искрено и сърцато вглеждане в себе си, съчетано със силна готовност за реална промяна. Но със сигурност си струва. Защото страданията, изпитанията и трудностите са като налягането, нужно на графита, за да се превърне в диамант.
Защо не можем да помогнем на човек, който има травми, ако самият той не го иска?
На човек може да му се помогне само ако желае. Не иска ли, продължаващите ни опити за помощ стават подхранваща част от проблема и пречат както на нас, така и на него самия. Защо? Защото мислим, че имаме някаква твърде пряка и лична отговорност за случващото се с него и че той е жертва на нещо натрапено и външно, а не на своите избори в миналото и настоящето. По този начин се опитваме да изземем личния избор и отговорността му, мислейки си, че знаем кое е по-добре за него от самия него. Така го поставяме го в положението сякаш на безсилно хлапе, за което ние трябва да поемем цялата отговорност и да свършим всичката му работа. С това още повече подхранваме липсата на мотивация и създаваме условия за активирането на различни негови съпротиви по отношение на предстоящата промяна. Тук е моментът да вмъкна, че някои хора предлагат такъв вид „помощ“ поради свои нарцистични особености или като средство за упражняване на власт и контрол върху човека, на когото се помага, което прави подбудите за подобна помощ твърде съмнителни и сенчести.
Затова ние можем да предложим помощта си, но ако тя упорито не е искана, изборите са достояние на свободната воля и собствената съдба на човека.
Наистина, травмата отвътре е нещо, което трудно се вижда. Пълзи в ума ти, трови те с безпокойство. Може да те удари от нищото, изтощителна и съсипваща е. За нея няма видими външни белези, а само вътрешни такива. Но именно тези белези ти помагат още по-сполучливо да отсяваш дадени хора или ситуации, да цениш и взимаш най-доброто от живота си. Белезите означават, че си жив и достатъчно силен, за да оцелееш. Това са твоите белези. Те са доказателство за болката, която си понесъл и уроците, които си получил. А изпитаната и качествено преработена болка поражда сила. Готов ли си да работиш активно и усърдно, за да я постигнеш?
