В днешния съвременен свят употребата на наркотици, алкохол и цигари става все по-масова. Статията не цели да осъжда хората, които са направили този избор, а да информира за последствията от него върху менталното здраве. Тя не е ода за морала, а четиво за логичните закономерности, свързани с тяхното използване.

Следва да се има предвид, че всеки случай е индивидуален, но посочените примери касаят масовите хипотези, проведените научни изследвания и видяното в моята практика.  Така например, по отношение на марихуаната съм се сблъсквал с последствията от практически случаи, при които дори само една цигара отключва паническо, тревожно-депресивно, хипохондрично или обсесивно-компулсивно разстройство. Когато пък употребата е системна, рискът от развиване на тревожно състояние нараства значително.

Според проведените проучвания, към марихуаната няма категорично доказана биологична зависимост. За сметка на това пък, имаме силна психична такава. Човек се насочва към нея, защото съзнавано или несъзнавано, чрез опиянението, задоволява психичен дефицит в сферата на радостта, благополучието, любовта, самооценката, доверието в себе си, в стратегиите си за справяне, комуникацията с другите и т.н. А когато след известно време на употреба се осъзнае вредата и прекрати употребата, в човека зейва емоционална „дупка“. Премахната е външната химична патерица, изкуствено компенсираща посочените липси. Затова, въпреки липсата на телесно пристрастяване, съществува силна психична зависимост, която след продължителен прием, не е лесна за преодоляване. Освен това, редовният прием на марихуана взаимодейства пряко положително с развиването на психози, а при системно пушене – и на параноичност и слухови халюцинации.

Редно е да се спомене, че съществуват различни сортове и видове марихуана, които имат индивидуално действие върху отделните хора. Поради това е по-вероятно да бъдат отключени психични проблеми при лица, които са предразположени генетично към тях. Така например, при хора, преживяващи тревожни разстройства и проявяващи определени черти на характера или нервната система, като например силна чувствителност или желание за контрол, близки с психични разстройства или личен опит с такива, тревата има прекалено силен ефект, който умът не може да понесе, а това води до развиването на психично разстройство. По време на нейната употреба, особено за първи път, е възможно тотално да загубите контрол над мисловния си процес и възприятията, което може да бъде много плашещо и да продължи часове наред.

Наред с това, често, макар и не задължително, пътят от „пробването“ на една до „опитването“ и на други субстанции, е твърде кратък.

В определени случаи, марихуаната е полезна за медицински цели, но това е изключение, тъй като там целите и начинът на употреба, самата нагласа и контекстът на приема са съвсем различни.

Другите психостимулатори като метамфетамин, кокаин, екстази и амфетамин също оказват негативно влияние върху организма – не само на физическо ниво, но и на психическо. Приемът им може да доведе до отключването на манийни епизоди, параноя, халюцинации, а спирането на употребата най-често е свързано с депресия.

При приема на хероин, оксикодон, морфин и други опиати настъпват негативни ефекти върху мисловната дейност, предизвиква се безплодие, нарушава се функционалността на храносмилателната система и почти всички системи в тялото, което неминуемо рефлектира и върху психиката.

Много по-опасни наркотици са така наречените спайс – това са синтетични канабиноиди, при употребата на които се наблюдават дисоциативни разстройства.

Към групата на халюциногените се отнасят мескалин, LSD, псилоцибин – това са трите най-разпространени вещества. Те оказват въздействие на нервната система, което с времето води до психози и депресия, безсъние и съществено изкривяване на възприемането на действителността.

Алкохолът също е психоактивно вещество. Той забавя централната нервна система като отпуска мускулите. При приема му се отделят химикали в мозъка, които блокират тревожността и това подлъгва много хора. Въпреки че в началото алкохолът помага на отпускането, след пиене човек може да се почувства дори още по-разтревожен. Защото макар първоначално да изглежда че облекчава тревожността и притеснението, той може да „помогне“ за справянето с такива ситуации само в краткосрочен план и докато бъде приеман. С течение на времето тази стратегия може да предизвика обратен ефект, особено ако се използва, за да се избяга от тревожността или други трудни чувства. Изследванията показват, че този „метод“ на успокоение всъщност влошава емоционалното състояние и един от най-големите проблеми е, че никога не се стига до справяне с основните казуси – тревожността се връща с отварянето на очите на следващия ден, а често настъпва и като следствие от неприетия алкохол.

С течение на времето честото пиене може да доведе дотам, че дори ежедневният стрес да трябва да се „полее“ и така на човек да му е по-трудно да се справи, ставайки по-податлив на тревожност и депресия. Това води до порочен цикъл – за да може да се завърши денят, то е необходимо да се приема алкохол.

Общото и между алкохола и наркотиците е, че предизвикват промени в мозъчната биохимия, което оказва негативно влияние и върху психиката. Поради това е необходимо да бъде проявявана изключителна отговорност по отношение на приема им.

Не можем да подминем и тютюнопушенето. При него голяма част от пушачите твърдят, че искат да откажат цигарите, но много от тях продължават да пушат, тъй като вярват, че това влияе благоприятно на емоционалното им състояние. Те смятат, че пушенето облекчава емоционалните им проблеми, тушира чувствата на депресия и тревожност, стабилизира настроението и им помага да се справят с натрупания стрес. Всъщност, изследванията показват точно обратното – съществува силна връзка между пушенето и лошото психическо здраве. Когато не пушат, пушачите изпитват раздразнителност, тревожност и потиснато настроение. Те облекчават тези чувства в момента, в който запалят следващата цигара. Така се формира погрешното убеждение, че пушенето подобрява емоционалното състояние. В действителност пушенето само по себе си причинява тези емоционални проблеми. Пушачите объркват способността на цигарите да премахнат никотиновия глад с убеждението, че цигарите ги правят по-щастливи и спокойни. Наред с това, данните от проведените изследвания сочат, че хората, които са отказали цигарите, или не са ги започвали никога, показват по-ниска склонност към развитието на смесено тревожно-депресивно разстройство.

При системна употреба на психоактивни вещества, цигари и алкохол протичат мащабни вътрешни промени – това се отнася не само за психологичния аспект, но и за физиологията. Всички гореописани вещества оказват едно или друго влияние върху вътрешните органи, като това кои точно системи в организма се увреждат зависи от вида на употребяваното вещество. Общото между всички тях е, че променят и объркват мозъчната активност, създават сериозен риск от зависимост и увреждане на здравето и дори могат да подчинят изцяло живота ни на тях. А последното, което е препоръчително за нашата психика, е именно това.