Прошката е един от най-необходимите и освобождаващи ни от фрустрация актове, които можем да осъществим – не толкова за другия, колкото предимно за нас. Когато в себе си таим гняв по отношение на нещо извършено или неизвършено спрямо личността ни, всяка от нашите мисли има влияние върху тялото и чувствата ни. Тялото ни може да реагира с физически симптоми, а психиката с мисли за отхвърляне, несправедливост, предателство и омраза.
Иронията във всичко това е, че винаги, когато изпитваме гняв към някой друг и не приемаме обстоятелствата, ние наказваме самите себе си, а не него. Връщаме се към случилото се и в представата си го преживяваме многократно, въпреки че то вече е преминало. Поради това, ако успеем да простим на другия и приключим с този епизод от живота ни емоционално, ще се освободим от тези демобилизиращи чувства.
Разлика между прошка и мазохистично примирение
Много хора си мислят, че са простили, докато същевременно „гълтат“ обидата, фрустрацията и гнева по пасивно-агресивен начин. Автоагресивно и мазохистично потъпкват себе си, мислейки, че са простили, докато всъщност просто са се примирили.
Заради размиването на тези две понятия, ще отбележа основните разлики между прощаване и примирение.
Да простиш не означава да намериш поведението на другия за приемливо, нито да го одобряваш, а да успееш да видиш мотивите му в проблемното взаимоотношение, да ги разбереш и да приемеш, че това е най – доброто, на което той е способен, и то е част от неговата същност. Това не означава да приемеш, да се съгласиш, да копираш, да харесаш или да одобриш. Прошката е премахване на оценката, изтриване на черно-белите категории „добър или лош“. Защото случилото се е такова, каквото е. Тогава постъпката на другия не оставя в нас натрупан гняв, неизразени чувства, неизказани думи, смачкано достойнство, болезнени компромиси, вина, самосъжаление.
Прощаването няма нищо общо със слабост. Напротив, то е израз на вътрешна сила. Вие прощавате преди всичко за самия себе си и запазвате емоционалното си равновесие.
Можеш да простиш истински, когато си се заявил. В противен случай в нас можем да открием преглътнат автоагресивно гняв. Когато този гняв бъде изявен по градивни начини в здраво самоотстояване и стабилна самооценка, само тогава прошката е дълбока и истинска. Прошката означава да проявим уважението си към другия и да му дадем правото да бъде такъв какъвто е, без да остава дискомфорт у нас.
За да бъде ефективна прошката, е необходимо в едни проблемни взаимоотношения първо да се обърнем към себе си, да направим корекцията първо вътре в нас, защото често само една такава корекция, лавинообразно променя пейзажа на общуването. За да умеем да прощаваме е необходимо първо да сме постигнали самоопрощение, в противен случай прощаването е много вероятно да е самосъжаление, примирение, подтиснат гняв или агресия, автоагресия, които разболяват тялото.
От друга страна, да търпиш нещо, което не ти харесва, не е нито компромис, нито прошка, нито проява на разбиране, нито даване на шанс на другия. Такова поведение е предателство към собствената ти същност, липса на здрави граници и отричане от единственото и най – ценно, което ни е дадено – нашият живот. Затова, понякога, когато сме затворили определени врати зад гърба си, трябва да „запалим“ огън зад себе си и дори да не мислим да поглеждаме назад. Защото някои привични „врати“ всъщност са невежи трапове, а новите възможности са наистина безброй, когато съзнанието нашата самоувереност и самопризнание присъства!
Стремейки се към нашето Аз, обаче, без да сме овладели прошката, рискуваме да развием себичност, егоизъм, критичност, желание за свръх контрол и други състояния, които не са особено приятни за преживяване както от нас, така и от околните, свързани по някакъв начин с живота ни. Поради това е полезно винаги да анализираме и нашето собствено поведение и постъпки, които могат да са допринесли за развитието на отделните ситуации, след което да простим и на себе си.
При определени хора прощаването не помага да се почувстват по-добре. Невъзможността за прошка или липсата на облекчение след дадена такава се дължи на неотработени психични динамики и съдържания. В процеса на психологическото консултиране, използвайки нужните техники и методи, се научаваме да осъществим здрава, а не себепотъпкваща прошка. Понякога границата между двете е тънка и изисква специфичен анализ и подход. Защото да простиш е рецепта за щастие. Да не простиш е рецепта за страдание. Здравата прошка е акт на висок личностен интегритет. Тя не означава, че не сме тъжни или че няма загуби. Тя е пускане на миналото и изграждане на повече мъдрост и смирение в нас пред лицето на бъдещето.
