Прошката е един от най-необходимите и освобождаващи ни от фрустрация актове, които можем да осъществим – не толкова за другия, колкото предимно за нашето добруване. Защо? Защото когато дълбоко в себе си таим гняв по отношение на нещо или някого, всяка от нашите мисли има влияние върху тялото и чувствата ни. В подобни случаи тялото ни може да реагира с физически симптоми, а психиката с мисли за отхвърляне, несправедливост, предателство и омраза. Поради това, ако успеем да простим на другия и приключим с този епизод от живота ни емоционално, ще се освободим от много демобилизиращи чувства. Защото когато изпитваме гняв към някой друг, ние не наказваме него, а нас самите.

Каква е разликата между прошка и мазохистично примирение?

Много хора си мислят, че са простили, докато същевременно „гълтат“ обидата, фрустрацията и гнева си по един пасивно-агресивен начин. Автоагресивно и мазохистично потъпкват себе си и „стискат зъби“, считайки това за прошка, докато всъщност просто са се примирили. Именно поради честото бъркане на тези две понятия, ще отбележа и основните разлики между тях.

Да простиш не означава да намериш поведението на другия за приемливо, нито да го одобряваш, а да успееш да видиш мотивите му в проблемното взаимоотношение, да ги разбереш и допуснеш, че това е най-доброто, на което той е способен, и то просто е част от неговата същност. Това не означава да се съгласиш, харесаш или одобриш. Прошката е премахване на оценката, изтриване на черно-белите категории и етикетирането като „добър“ или „лош“. Защото случилото се е такова, каквото е. Прошката не е да се примириш и не означава да не търсиш справедливост, нито да продължаваш да си с човека, който те е наранил, а да приемеш случването на конкретната ситуация и пуснеш чувствата си. И тази прошка е лично за твоето освобождение, не за другия. Тогава постъпката му не оставя в теб натрупан гняв, неизразени чувства, неизказани думи, смачкано достойнство, болезнени компромиси, вина, самосъжаление.

Много хора бъркат прошката със слабост, но тя няма нищо общо с това. Напротив, израз е на вътрешна сила. Вие прощавате преди всичко на самия себе си, като така запазвате емоционалното си равновесие и научавате уроците от ситуацията.