БАЛАНСЪТ МЕЖДУ ДАВАНЕ И ПОЛУЧАВАНЕ ВЪВ ВРЪЗКАТА

Когато имаме изобилно даване от едната страна и преобладаващо вземане от другата, балансът е нарушен. В повечето случаи тази динамика води до възникването на следните патологични модели, които представям метафорично по следния начин:
1. Грижовният „родител“ – при него единият партньор започва да изпълнява по отношение на другия свръхобгрижващи и „родителски“ функции, мъкнейки сам тежката „каруца“ на взаимността по стръмните житейски склонове и третирайки партньора си като дете или незрял индивид. Другият пък успешно влиза в тази роля и изоставя отговорностите си, защото така е по-лесно.
2. „Най-добри приятели“ – при този модел имаме превес на приятелските отношения за сметка на любовните и интимни такива. Вследствие на това често единият или и двамата партньори стават неудовлетворени, тъй като, макар и важно, приятелството между партньорите не е единствен фундамент на здравите отношения.
3. „Дръж се за мен, ще те спася!“ – при този сценарий единият партньор е в ролята на жертва, а другият се опитва да е негов спасител и да му помага, „спасявайки“ го от всичко. Резултатът няма да е сполучлив. Освен че довежда до заучена безпомощност и пасивност, твърде вероятно е и „спасителят“ в някакъв момент да стане за „жертвата“ поредният лош човек, който го предава, наранява или изоставя в типичния за „жертвата“ сюжет. Донякъде е естествено желанието партньорът ни да бъде добре и да няма проблеми, но това често не е единствено наша отговорност – той е отделен, възрастен човек и е необходимо през повечето време да се грижи за себе си и житейската си ситуация самостоятелно, мобилизирайки собствените си вътрешни ресурси. Поради това не е нужно да „спасяваме“ другия, а да му даваме подкрепа и сигурност, така че да се справи сам, а когато бъде поискана конкретна помощ или съвет – тогава да се предоставя.
4. Натрапване на помощ – ако другият поиска помощ, можем да се опитаме да му я дадем, но в противен случай не трябва да го заставяме да я получава, тъй като това може да представлява и опит за манипулация през грижата, чрез която го лишаваме от самостоятелност, заявявайки че знаем по-добре кое е най-добро за самия него, а в замяна изискваме той да слуша и изпълнява. Това е и своеобразна форма на упражняване на власт и контрол. Освен това, непоисканата помощ почти никога не се оценява и поражда множество съпротиви.
5. Обожествяване – този сценарий е свързан с прекомерна идеализация от единия към другия партньор. Вероятно за много хора това звучи чудесно, но всъщност е основа за множество потенциални бъдещи проблеми. Създава огромен дисбаланс във възприетата стойност на партньорите в двойката, а той е нещо изключително важно за стабилността на връзката, тъй като, ако няма такъв, то това съвсем скоро ще предизвика проблеми. Когато единият бива възприет като много по-стойностен от другия, то обикновено вторият се вкопчва в него като спасителна сламка и започва да се опитва да го ограничава, да направи така че да го има за себе си, става ревнив и задушаващ, защото вярва, че партньорът е това, което му придава стойност в живота, а той самият не струва. Следователно трябва да го задържи на всяка цена, иначе за нищо не става и животът му е празен… Възприеманият за по-ценен партньор пък усеща това и започва интуитивно да се дърпа и да се ориентира към търсенето на някой друг (по-адекватен партньор, който съответства на нивото му), защото вярва, че с текущия партньор се подценява… Също така този модел създава и нереалистични очаквания и вярвания по отношение на идеализирания партньор – че е безгрешен и неотразим, което неизбежно поражда бъдещо разочарование, тъй като този човек е като всички други хора – пълен с несъвършенства и проблеми в живота и тази „розова“ картина и възприятие неизменно ще бъде размита при сблъсъка с реалността.
6. Конкуренция – при този модел всеки от двамата се опитва да се доказва и да надделява над другия, което по-скоро прилича на битка или състезание, отколкото на връзка.
7. Едностранно преследване – това е модел, който често се установява в началото на възникването на дадени отношения, когато мъжът е по-активната страна в „преследването“ на жената. Действително, той има водеща роля в завоюването и спечелването на партньорката и това датира още от еволюционното ни ниво. Тук обаче има един голям подводен камък. С твърде голямата си активност мъжът започва да обсебва партньорката, да досажда, да се съгласява с всичко, да иска да я има на всяка цена и то възможно най-бързо и т.н. Вследствие на всичко това тя често губи интерес към него, отдръпва се още повече, за да балансира прекомерната активност, или просто го приема за даденост и „вързан в кърпа“. От основно значение тук е балансът. Мъжът трябва да бъде по-активен, но в тази своя активност той се ръководи и от сигналите, които жената му изпраща. Ако той вижда, че въпреки усилията му постоянно се сблъсква с отхвърляне, неглижиране и всякаква липса на взаимност, най-лошото, което той може да направи, е да продължи да я преследва. Защото дори да успее да е с нея, това ще доведе до развитието на патологичен модел, свързан с дисбаланс между даване и получаване. Тук се изключват случаите, в които просто на жената е необходимо повече време, за да се отпусне и почувства сигурна, но обикновено това си личи, тъй като въпреки по-слабата си временна активност, в основата на отношението между двамата се усеща взаимен интерес. За да се „откачи“ от тази хватка, мъжът трябва да се запита толкова ниска самооценка ли има, че да се налага да проси внимание, което не е споделено и дори впоследствие да го получи, заслужава ли си да е по такъв начин? Ако се налага да тичаш след нещо, това означава, че то бяга от теб. А щом бяга, защо ти е?
8. Партньор по сметка – както подсказва и заглавието, тук имаме избор, направен единствено на рационално ниво. Това води до множество фрустрации, които се пораждат от неудовлетворени потребности, тъй като партньор, който е избран само въз основа на дадени условия, трудно би могъл да удовлетвори потребността ни от солидни чувства, дълбока страст и безусловно отдаване. Съвсем отделен и е въпросът какво се случва, ако животът протече така, че рационалните причини, поради които сме с него отпаднат, или той/тя предпочете друг вариант, или пък използва положението си, за да създаде зависимост, чрез която да ни манипулира.