Необходима предпоставка за наличието на пълноценната връзка е адекватният баланс между даване и получаване. Разбира се, не е нужно да поставяме своите чувства и емоции на кантар с тези на другия или да се превърнем в морални счетоводители, изчисляващи всичко до последния грам. Но е необходимо да знаем, че за съществуването на едни пълнокръвни отношения е необходим поне някакъв относителен баланс, който допринася за удовлетворението и на двамата партньори.
Да, ние не можем да „облечем“ любовта в някакви условности, но е необходимо да създадем основни предпоставки за нейното възникване и успешно съществуване.
Освен балансиран обмен, даването и получаването в едни отношения показва, че партньорите зачитат своите нужди и имат здрава потребност един от друг. Колкото повече дават и получават един на друг те, толкова по-силна е връзката помежду им. Поради това, при едно пълноценно взаимодействие, когато единият партньор дава, другият изпитва желание да “върне”, тоест също да даде. Не по задължение, а поради самото вътрешно удоволствие, което изпитва от даването. Така се получава баланс и обмен и връзката се развива.
Макар на пръв поглед да звучи странно, практиката е показала, че когато се наруши балансът, от връзката си тръгва получилият повече. Това е така, тъй като ни е по-трудно да получаваме, отколкото да даваме. Получилият повече иска да отвърне, да даде, и ако другият партньор не му позволи това, този, който не може да отвърне с даване, си тръгва.
Проблемите във връзката започват да възникват когато единият партньор не е готов да покаже на другия нуждите си и да получава или се чувства неспособен да дава и не желае да го прави.
Оказва се, че за много хора е трудно както да дават, така и да получават. Голям процент от тях не знаят как точно да дават, защото асоциират самия процес на даване с определени ограничаващи убеждения и страхове. Не знаят и как да получават, тъй като не са свикнали на това или вярват, че не заслужават и не допускат до себе си възможностите на живота или даровете на хората. В други случаи пък се боят, че така ще изгубят свободата си, защото това ги ангажира.

Когато имаме изобилно даване от едната страна и преобладаващо вземане от другата, балансът е нарушен. В повечето случаи тази динамика води до възникването на следните патологични модели, които представям метафорично по следния начин:
1. Грижовният „родител“ – при него единият партньор започва да изпълнява по отношение на другия свръхобгрижващи и „родителски“ функции, мъкнейки сам тежката „каруца“ на взаимността по стръмните житейски склонове и третирайки партньора си като дете или незрял индивид. Другият пък успешно влиза в тази роля и изоставя отговорностите си, защото така е по-лесно.
2. „Най-добри приятели“ – при този модел имаме превес на приятелските отношения за сметка на любовните и интимни такива. Вследствие на това често единият или и двамата партньори стават неудовлетворени, тъй като, макар и важно, приятелството между партньорите не е единствен фундамент на здравите отношения.
3. „Дръж се за мен, ще те спася!“ – при този сценарий единият партньор е в ролята на жертва, а другият се опитва да е негов спасител и да му помага, „спасявайки“ го от всичко. Резултатът няма да е сполучлив. Освен че довежда до заучена безпомощност и пасивност, твърде вероятно е и „спасителят“ в някакъв момент да стане за „жертвата“ поредният лош човек, който го предава, наранява