Всеки от нас има своите особености и понякога те водят до конфликти както със самите себе си, така и с другите. Много хора се стремят на всяка цена да ги избягват, като мислят, че така запазват хармонията и равновесието в своите взаимоотношения. Но няма по-голяма гаранция за поддържането на конфликтите от желанието те постоянно да бъдат избягвани. Това води до натрупване на напрежение, разминаване на лични граници, потискането на ескалацията на напрежението и множество неудовлетворени потребности.

Най-честите причини за раздразнение и последващ конфликт са няколко: Първата е, че другият е различен от нас. Втората – неприемането на тази различия.  Третата – неудовлетворените ни потребности, вследствие на тези различия. И четвъртата – непродуктивните ни действия по отношение на конфликта.

Конфликтът е свързан с известно неудобство, което временно разрушава нашия покой, поради което изпитваме вътрешен подтик да го избягваме.  Тогава съществува опасността компромисът да бъде твърде голям и толерантността да се бърка с обезличаване. Но няма истински покой без готовност за конфликт. Покоят идва, когато с открити гърди посрещаме неудобното и влизаме с осъзнатост в дискомфортни територии, когато се налага. Тогава трудните емоции не получават енергия за допълнително разгаряне. Избухват и утихват, случват се по-рядко и не хронифицират.

Избирайки конфликта, когато това е необходимо, ние заявяваме своите граници, показвайки къде е нашето място спрямо другите по категоричен начин. Търсенето на мир на всяка цена е отражение на дълбоко потискани и неосъзнати страхове и не е по-добро от конфронтацията. Чрез конфликта внасяме яснота по отношение на себе си и другия, осъзнаваме какъв консенсус можем да постигнем и дали изобщо можем и преценяваме каква да бъде стратегията ни за действие занапред. Това осигурява личностен растеж. По този начин не правим непрекъснато от себе си жертва. Защото изборът да бъдем жертва е това, което ни пречи да престанем да бъдем такава. В противен случай бурята ще е всекидневие, ако не сме готови понякога времето да бъде ветровито.

Няма нищо лошо човек да бъде диалогичен и да избегне конфликта, когато има и други начини за разрешаване на ситуацията. Гореописаното не означава да се конфронтираме за всяко нещо, незачитайки нуждите и на другите. От една страна, за здравите взаимоотношения са нужни компромиси от двете страни, което означава, че ние също трябва да проявим интелигентност и чувствителност спрямо отсрещния. От друга страна, не всяко поведение заслужава приемане и толериране – това в някои случаи дори може да е вредно както за нас, така и за другия. Затова всяка ситуация се преценява съобразно конкретния случай.

В хода на психологическото консултиране откриваме по-дълбоките причини, свързани с това какво в нас отприщва тази реакция на дразнене и как да я преработим ефективно. Учим се да толерираме определено ниво на дразнене и фрустрация, когато същото е градивно. Правим оценка на ситуацията, за да разберем причините за дадено поведение, да изследваме стратегиите си за действие и отработим ефективни механизми за тяхното здраво прилагане и отстояване. Изграждаме стабилен вътрешен център, през който уверено отстояваме себе си, осъзнавайки събудените си психични програми и травми, трансформирайки ги до стабилност и доверие. Защото животът често ни връща онова, което даваме на себе си и другите. А защо то да не бъде много по-добро?