В човешкото общуване хората често в някаква степен са зависими от другия, неговото добруване, изборите, които прави и това е логично, защото двама души образуват едно цяло. Но в човешкия свят това цяло винаги е създадено от две отделни същества. Когато едната част от цялото идентифицира пълното си съществуване с другия и се превръща в основен компонент от неговото мислене и чувстване по един нездрав начин, тогава говорим за съзависимост. Такъв човек може да е изцяло прихванат от настроенията на другите, губейки напълно себе си. Поради това той постоянно се нагажда, ставайки един електрон около ядрото на другия. В настроенията му се редуват се надежда, отчаяние, чувство на вина, дълг и отговорност.

Съзависимостта може да се реализира по отношение на всеки, с когото сме в междуличностни взаимоотношения – началник, колега, приятел, партньор и т.н. Най-често тя е пряко свързана с насилие, емоционален шантаж и манипулация. Възможно е и да се проявява по отношение на вещество, алкохол, хазарт, поведение.

Характерното е, че съзависимият сам може да провокира поведение, при което позволява да бъде мачкан, неглижиран или моделиран от другите. Това е така, тъй като той излъчва несъзнавани сигнали, които се „улавят“ от другите и провокират подобно тяхно отношение. Защо се получава така, ще разберете по-долу.

Възможно е съзависимостта бъде двупосочна, тъй като другият партньор също може да е зависим – от нуждата да бъде велик, одобряван, от свои характерови изкривявания, мегаломания, параноя, импулсивност, насилие, променливо настроение. И тогава му е нужно да има до себе си съзависим. За него партньорът му е обслужващ персонал и изцяло зависи от него. Тук истинска любов няма, има взаимоотношения между невроза и характеропатия.

Както мъж, така и жена може да бъде поставена в подобна динамика, тъй като при мъжът често има физическо насилие, но при жената пък съществува емоционално, което не се вижда така пряко, но също нанася своите последствия. Въпреки това, всеки случай на съзависимост е индивидуален.

Интерес представлява и двупосочният статут на съзависимия – той е в позиция на жертва, но и на „спасител“ на другия. Нагажда се и същевременно спасява. Но докато спасява, става още по-голяма жертва. Спасението може да бъде от различни пороци и състояния. Тогава пък насилникът става още по-голям насилник и така колелото се върти. Затова казваме, че единият зависи, но и другият зависи. Насилникът зависи от своите деструктивни динамики, невидяности и неотработености или пък от споменатите по-горе пороци като употреба на вещества и алкохол, играенето на хазарт и реализирането на определени поведения. А другият зависи от насилника си, от неговото мачкане и доминация.

Пример за съзависимост:

Двойка с хазартна зависимост и принадлежащо съзависимо поведение. Мъжът отива в казиното, където чрез невъзможността си да удържа импулса да спечели веднага и желанието да се чувства велик, успял, адреналинов, да го познават и да е зачетен, започва да залага големи суми пари. Персоналът го познава по име, носят му безплатно питие, говорят му с нежност и зачитане, подбуждат го да рискува. Удовлетворява желанието си да е голям и велик и го получава по изкривен начини с много лъжа. Вследствие на всичко това се връща у дома със заем. Извинява се за него или агресира спрямо партньорката си. Жена му, ако е съзависима, се нагажда към него. Така тя вярва на празните му обещания, че ще преустанови поведението си и се губи в неговата съзависимост. Защото в желанието му да спре е нужна сериозна работа по себе си. А такъв човек не се занимава с влагането на такива системни усилия. Тогава партньорката започва да се самосмачква и губи, бидейки изтривалка за неосъзнатите страхове на партньора си. Да се чувства виновна и отговорна, че със своето присъствие и недостатъчност е тласнала партньора си към това. Че може би ако се постарае още малко, може да го спаси. И понеже всъщност не може, изпада в чувство за вина, самозалагайки вътрешното си послание: „Аз съм грешна“.

По какъв начин съзависимият излъчва своите сигнали?

Характерно за повечето съзависими е, че притежават орална или мазохистична структура на характера. Центърът им става техният партньор. Несъзнавано си искат това. И мислейки си, че служат на партньора си, те само затвърждават неговите дисфункционални характерови структури. И когато дълго време съзависимият общува с такъв човек, малко по малко започва да бъде моделиран. По този начин се чувства приет от другите, понеже той самият не приема себе си. Получава енергия по определен начин, било то чрез болна агресия, преживяване на насилие, доминиране, скандал и т.н.

В тази връзка, по време на групова работа обичам да използвам едно конкретно упражнение, свързано със съзависимите отношения. Давам задача на човека да стои в центъра на стаята, а всички около него да започнат да му се кланят. Тогава се забелязва нещо интересно – в един момент той несъзнателно започва да заема царствена поза и да се чувства в силата си. Това е и посланието, което даваме на другия партньор. „Ти си най-важният, аз ще ти служа, аз не съществувам, аз съм всичко, върху което можеш да стъпиш, за да се чувстваш велик.“

Но защо казваме, че жертвата на съзависимост не се уважава?

Защото й липсва вътрешно ядро от стабилност, обич и увереност, които са пряко свързани и с уважението. А именно благодарение на собственото ни уважение се поставят граници, проследяват се логическите грешки на насилника, не се приема вътрешно и лично нападението му, защото вътре в нас живее любовта към личността ни. Тогава започваме да се отстояваме градивно. А когато вече станем себезаявяващи се и решим, че искаме да останем в тази ситуация, преценяваме може ли тя да се промени донякъде, след като вече насилникът ни вижда като себезаявяващи се? Ако няма такива шансове, взаимоотношението се прекратява. Понякога това дава възможност дори на насилника да опита да се промени – да посети добър психолог, комуна, общност и т.н.

Разлика между съзависимост и здрав авторитет

Можем да уважаваме някого и той да е авторитет за нас, без да сме съзависими. Разликата между двете понятия е значителна. Здравият авторитет не е авторитарен. Основава се на любов, взаимност, уважение и признание, а не на властна доминация, която се стреми да манипулира, за да направи другия зависим, въртящ се около нечий нарцисизъм и едностранчива перспектива.

Как се справяме със съзависимостта?

Чрез създаване на стабилно вътрешно ядро. За постигането му се работи с травмите и онези повтарящи се модели, които са затвърдили в нас убеждения, формиращи липсата на такова ядро. Нужно е съзависимият да намери сили да се заяви, да постави граници. Граници, които казват: „Имам свое присъствие и мнение в този живот. Мога да кажа „не“ на насилието, обидите, виковете. Те често не се отнасят лично до мен, а до динамиката на насилника.“ И когато сме вътрешно центрирани, прегърнали слабостите си и вече не сме дълбоко несигурни, тогава спираме да зависим. Даваме си здрава любов, уважение и отстояване. Свързани сме със стабилността в себе си и собственото си уважение. Чувстваме, че ставаме. Осъзнаваме, че насилието не е наше, а на онзи, който се опитва да ни завърти в спиралата му. Тогава помагаме и на другия. Как? Като не се хващаме за насилническото му манипулиране. Така му даваме шанс да се погледне и евентуално да промени своите характерови динамики. По този начин можем да се заявим пред насилника спокойно и уверено, гледай го в очите, не с омраза, а с онова спокойно и силно присъствие, което чертае граници. А ако динамиката в отношенията е по-тежка и опасна за нас, или не може да се реши по никакъв разумен начин, взаимоотношението се прекратява.

Съзависимостта се решава с независимост. А тя се постига с любов и здрава свързаност със самия себе си и оттам спокойното поставяне на стабилни граници. Тогава се постига дълбокото вътрешно осъзнаване, че не е нормално да бъдем в ситуация, в която се чувстваме виновни и безполезни. Защото съзависимостта не ни прави полезни нито на нас, нито на този, от когото сме съзависими. А ние не заслужаваме това.