В човешкото общуване хората често в някаква степен са зависими от другия, неговото добруване, изборите, които прави и това е логично, защото двама души образуват едно цяло. Но в човешкия свят това цяло винаги е създадено от две отделни същества. Когато едната част от цялото идентифицира пълното си съществуване с другия и се превръща в основен компонент от неговото мислене и чувстване по един нездрав начин, тогава говорим за съзависимост. Такъв човек може да е изцяло прихванат от настроенията на другите, губейки напълно себе си. Поради това той постоянно се нагажда, ставайки един електрон около ядрото на другия. В настроенията му се редуват се надежда, отчаяние, чувство на вина, дълг и отговорност.

Съзависимостта може да се реализира по отношение на всеки, с когото сме в междуличностни взаимоотношения – началник, колега, приятел, партньор и т.н. Най-често тя е пряко свързана с насилие, емоционален шантаж и манипулация. Възможно е и да се проявява по отношение на вещество, алкохол, хазарт, поведение.

Характерното е, че съзависимият сам може да провокира поведение, при което позволява да бъде мачкан, неглижиран или моделиран от другите. Това е така, тъй като той излъчва несъзнавани сигнали, които се „улавят“ от другите и провокират подобно тяхно отношение. Защо се получава така, ще разберете по-долу.

Възможно е съзависимостта бъде двупосочна, тъй като другият партньор също може да е зависим – от нуждата да бъде велик, одобряван, от свои характерови изкривявания, мегаломания, параноя, импулсивност, насилие, променливо настроение. И тогава му е нужно да има до себе си съзависим. За него партньорът му е обслужващ персонал и изцяло зависи от него. Тук истинска любов няма, има взаимоотношения между невроза и характеропатия.

Както мъж, така и жена може да бъде поставена в подобна динамика, тъй като при мъжът често има физическо насилие, но при жената пък съществува емоционално, което не се вижда така пряко, но също нанася своите последствия. Въпреки това, всеки случай на съзависимост е индивидуален.

Интерес представлява и двупосочният статут на съзависимия – той е в позиция на жертва, но и на „спасител“ на другия. Нагажда се и същевременно спасява. Но докато спасява, става още по-голяма жертва. Спасението може да бъде от различни пороци и състояния. Тогава пък насилникът става още по-голям насилник и така колелото се върти. Затова казваме, че единият зависи, но и другият зависи. Насилникът зависи от своите деструктивни динамики, невидяности и неотработености или пък от споменатите по-горе пороци като употреба на вещества и алкохол, играенето на хазарт и реализирането на определени поведения. А другият зависи от насилника си, от неговото мачкане и доминация.

Пример за съзависимост:

Двойка с хазартна зависимост и принадлежащо съзависимо поведение. Мъжът отива в казиното, където чрез невъзможността си да удържа импулса да спечели веднага и желанието да се чувства велик, успял, адреналинов, да го познават и да е зачетен, започва да залага големи суми пари. Персоналът го познава по име, носят му безплатно питие, говорят му с нежност и зачитане, подбуждат го да рискува. Удовлетворява желанието си да е голям и велик и го получава по изкривен начини с много лъжа. Вследствие на всичко това се връща у дома със заем. Извинява се за него или агресира спрямо партньорката си. Жена му, ако е съзависима, се нагажда към него. Така тя вярва на празните му обещания, че ще преустанови поведението си и се губи в неговата съзависимост. Защото в желанието му да спре е нужна сериозна работа по себе си. А такъв човек не се занимава с влагането на такива системни усилия. Тогава партньорката започва да се самосмачква и губи, бидейки изтривалка за неосъзнатите страхове на партньора си. Да се чувства виновна и отговорна, че със своето присъствие и недостатъчност е тласнала партньора си към това. Че може би ако се постарае още малко, може да го спаси. И понеже всъщност не може, изпада в чувство за вина, самозалагайки вътрешното си послание: „Аз съм грешна“.