На всеки от нас се налага да комуникира с различни хора, притежаващи отделни личностни и характерови особености. В зависимост от тях, в хода на комуникацията се случва да понасяме различни видове критика. В настоящата публикация ще направя разграничение между градивната и неградивната такава, ще посоча как да я разпознаваме и какво е необходимо, за да можем да й се противопоставим ефективно.

1. Коя критика е градивна?
Градивна е тази критика, която може да служи за нашето развитие и усъвършенстване и е обективна. Тя посочва определени дефицити, осъзнаването и промяната на които води до учене и растеж.

2. Коя критика е неградивна?
Тази, която е субективна, или дори да е обективна, цели да ни уязви, накърни, обиди, злепостави и накара да се чувстваме зле.

3. Какво цели неградивната критика?
Човекът, който отправя такъв вид критика и желае да ни уязви, обезцени и принизи, най-често иска да постигне своето утвърждаване по нездрав начин. Дълбоко в себе си това е един слаб човек, който не си вярва и е изградил мощни защитни щитове срещу своята уязвимост. Колкото и силни да изглеждат такъв тип хора, те всъщност имат много страхове, които целят да компенсират за наша сметка. Нещо повече – дори ги проектират върху нас, „виждайки“ ни чрез тях, като по този начин нямат достъп до нашата личност и индивидуалност, а само до проекцията им върху нас самите, която е плод на техни дълбоки характерови травми и субективни възприятия. В други случаи ние просто не покриваме техните нарцистични критерии, което автоматично означава, че сме лоши, негодни, некомпетентни и неспособни.

4. Субективният фактор
Понякога можем да направим субективно заключение, че човекът иска да ни уязви, докато той всъщност просто има по-груби обноски. Това не означава, че сме длъжни да търпим тези обноски или лошо отношение, а просто да преценим правилно ситуацията, за да построим стратегиите си за по-нататъшно действие. Тънкият момент тук е, че за да можем да установим обективната истина, е необходимо да не правим прибързани заключения, а да си дадем повече време, опознавайки по-голям брой ситуации и едва тогава да пристъпим към формиране на извод. На всеки се случва да има лош ден, както и да реагира неадекватно или афектно, преекспонирайки определена ситуация. Критерият е дали проявява критичност към постъпката си, колко често си позволява подобен тип поведение и каква е цялостната динамиката на нашите взаимоотношения. Неградивната критика може да бъде разпозната също и по това дали е изразена злонамерено, съдържа ли обидни квалификации, иронизиране, сарказъм и подценяване, достатъчно обоснована ли е, съдържа ли и добронамерени оценки, съвети и препоръки, или е силно фокусирана единствено върху обезценяването и лошите ни страни.

5. Какво означава да се противопоставим ефективно на критиката?
Това не означава да се обиждаме, да влизаме в обяснителен режим, да се ядосваме и агресираме или да се сърдим, демонстрирайки пасивно-агресивно поведение. В противен случай бихме дали на критикуващия по-голяма власт да определя кои сме, какви сме и как се чувстваме, отколкото на нас самите. Как можем да постигнем това? Когато си вярваме, знаем си мястото и цената и имаме стабилна самооценка. Тогава отправената критика няма за какво в нас да се „закачи“, за да ни афектира, ядоса или обиди. И дори можем да приемем другия такъв, какъвто е, без това да е за наша сметка, позволявайки прекрачването на личните ни граници. Това не означава да го одобряваме или подкрепяме, а просто да констатираме, че този човек е такъв и има достатъчно причини това да е така. Да, ние сме живи същества и такъв вид обезценяващо поведение няма как да ни бъде приятно или напълно безразлично. Но критерият е в степента, в която влияе на нормалното ни функциониране.

6. Как става това на практика?
В хода на психологическото консултиране се упражняваме в прилагането на различна неотбранителна комуникация по време на получаване на критика. Така намираме оптималния баланс между това да защитим своята идентичност и граници, да отвърнем подобаващо на критикуващия, да „върнем“ критиката при този, от когото изхожда, и дори да го ядосаме още повече /макар че това не е пряка цел, но често е закономерно следствие от прилаганите стратегии/, както и да извлечем ползата от нея, свързана с нашето развитие.
Прилаганите стратегии са пряко свързани и с нашата самооценка. Ако нямаме достатъчна такава, методите биха работили по-слабо, тъй като ще са приложени от позицията на вътрешна неувереност, плахост и слабост, което бързо и лесно се усеща от отсрещния. Затова в работата си обръщам значително внимание както на конкретните техники, така и на вътрешната увереност, с която се изказват и отстояват.
При правилното възприятие и отреагиране на ситуацията, намаляваме значително нейния негативен товар върху нас и по този начин постигаме по-продуктивни междуличностни взаимоотношения.