На всеки от нас се налага да комуникира с различни хора, притежаващи отделни личностни и характерови особености. В зависимост от тях, по време на комуникацията се случва да понасяме различни видове критика. В настоящата публикация ще направя разграничение между градивната и неградивната такава, ще посоча как да я разпознаваме и какво е необходимо, за да можем да й се противопоставим ефективно.

1. Коя критика е градивна?

Градивна е тази критика, която може да служи за нашето развитие и усъвършенстване и е обективна. Тя посочва определени дефицити, осъзнаването и промяната на които води до учене и растеж.

2. Коя критика е неградивна?

Тази, която е субективна, или дори да е обективна, е поднесена по начин, който цели да ни уязви, накърни, обиди, злепостави и накара да се чувстваме зле.

3. Какво цели неградивната критика?

Човекът, който отправя такъв вид критика и желае да ни уязви, обезцени и принизи, най-често иска да постигне своето утвърждаване по нездрав начин. Дълбоко в себе си това е един слаб човек, който не си вярва и е изградил мощни защитни щитове срещу своята уязвимост. Колкото и силни да изглеждат такъв тип хора, те всъщност имат много страхове, които целят да компенсират за наша сметка. Нещо повече – дори ги проектират върху нас, „виждайки“ ни чрез тях, като по този начин нямат достъп до нашата личност и индивидуалност, а само до проекцията им върху нас самите, която е плод на техни дълбоки характерови травми и субективни възприятия. В други случаи ние просто не покриваме техните нарцистични критерии, което автоматично означава, че трябва да сме лоши, негодни, некомпетентни и неспособни.

4. Субективният фактор

Понякога можем да направим субективно заключение, че човекът иска да ни уязви, докато той всъщност просто има по-груби обноски. Това не означава, че сме длъжни да търпим тези обноски или лошо отношение, а просто да преценим правилно ситуацията, за да построим стратегиите си за по-нататъшно действие. Тънкият момент тук е, че за да можем да установим обективната истина, е необходимо да не правим прибързани заключения, а да си дадем повече време, опознавайки по-голям брой ситуации и едва тогава да пристъпим към формиране на извод. На всеки се случва да има лош ден, както и да реагира неадекватно или афектно, преекспонирайки определена ситуация. Критерият е дали проявява критичност към постъпката си, колко често си позволява подобен тип поведение и каква е цялостната динамика на нашите взаимоотношения. Неградивната критика може да бъде разпозната също и по това дали е изразена злонамерено, съдържа ли обидни квалификации, иронизиране, сарказъм и подценяване, достатъчно обоснована ли е, съдържа ли и добронамерени оценки, съвети и препоръки, или е силно фокусирана единствено върху обезценяването и лошите ни страни.

5. Как да подходим обективно към критиката?

За да се случи това, трябва да оценим източника на критиката, като за целта се попитаме КОЙ точно ни критикува. Знае ли той достатъчно за нас, уменията ни или дадената тема, за да има точна преценка? Достатъчно квалифициран ли е? Подвластен ли е на някакво пристрастие, което го прави необективен? Емоционално ли говори, или рационално? Можем да поискаме подробности – да посочи конкретните поведения или проблеми, които не отговарят на очакванията му, за да преценим реалистични ли са тези очаквания и да попитаме какви мерки съветва да се предприемат, за да се подобри представянето или да се поправи ситуацията. Важно е също да се прецени дали критиката касае само някои наши действия, или включва цялостно неодобрение и отхвърляне на нашата личност. Ако сме изправени пред втората хипотеза, то това е почти сигурен белег за субективния елемент в отправената критика.

6. Какво означава да се противопоставим ефективно на критиката?

Това не означава да се обиждаме, да влизаме в обяснителен режим, да се ядосваме и агресираме или да се сърдим, демонстрирайки пасивно-агресивно поведение. В противен случай бихме дали на критикуващия по-голяма власт да определя кои сме, какви сме и как се чувстваме, отколкото на нас самите. Можем да отвърнем продуктивно на критиката тогава, когато си вярваме, знаем си мястото и цената и имаме стабилна самооценка. Тогава отправената критика няма за какво в нас да се „закачи“, за да ни афектира, ядоса или обиди. И дори можем да приемем другия такъв, какъвто е, без това да е за наша сметка, позволявайки прекрачването на личните ни граници. Това не означава да го одобряваме или подкрепяме, а просто да констатираме, че този човек е такъв и има достатъчно причини това да е така, без да е нужно да избираме да участваме в създаваното от него „налягане“. Да, ние сме живи същества и такъв вид обезценяващо поведение няма как да ни бъде приятно или напълно безразлично. Но критерият е в степента, в която то влияе на нормалното ни функциониране.

7. Как става това на практика?

В различните етапи на психологическото консултиране усвояваме прилагането на конкретни типове неотбранителна комуникация, която да използваме тогава, когато получаваме критика. Така намираме оптималния баланс между това да защитим своята идентичност и граници, да отвърнем подобаващо на критикуващия и да извлечем ползата от критиката, която да допринесе за нашето развитие.
Прилаганите стратегии са пряко свързани и с нашата самооценка. Ако нямаме достатъчна такава, методите биха работили по-слабо, тъй като ще са приложени от позицията на вътрешна неувереност, плахост и слабост, което бързо и лесно се усеща от отсрещния. Затова в работата си обръщам значително внимание както на конкретните техники, така и на вътрешната увереност, с която се изказват и отстояват. А за да се постигне тя, е нужна работа по себе си.
При правилното възприятие и отреагиране на ситуацията, намаляваме значително нейния негативен товар върху нас и по този начин постигаме по-продуктивни междуличностни взаимоотношения с другите, а себе си възнаграждаваме с това, което заслужаваме най-много – самоуважение, здрави граници и личностен растеж.