„Той или тя ми изневери!“ „Как да продължа след изневяра?“ „Да простя ли изневяра?“ „Имаме ли шанс след изневяра?“ Намерих чатове и разбрах, че има любовница/любовник!“ „Изневерих и сега не знам как да живея с това!“ „Да потърся ли психолог, за да преодолея изневяра?“ Това са въпроси, които са често задавани от хора, преживели подобни ситуации. В тези трудни моменти сякаш торнадото от тежки чувства ги завихря с пълна сила. Чувстват се като малка лодка между огромните вълни на гнева, тъгата, вината, безпомощността, а понякога дори и самосъжалението. И това е напълно нормално. Няма доживотна застраховка против изневяра. Но пък има начин, чрез работа по себе си, тя да бъде преодоляна и отработена много по-лесно.

Все повече от преживяващите подобни ситуации решават да потърсят психолог, за да могат да се справят с изневярата. В по-масовия случай към мен се обръщат партньорите, на които е изневерено. Нерядко, обаче, консултация търсят и онези, които са изневерили, тъй като те също изпитват своите терзания, които най-често са свързани с чувство на вина поради извършеното.

Самата изневяра може да бъде не само физическа, но също така емоционална и виртуална. Напоследък с мен се свързват и хора, които са преживели виртуална изневяра. При нея единият партньор най-често намира различни неприемливи чатове, в които половинката му фигурира. И макар те да не са довели до физическа изневяра, участващият в подобни чатове и виртуална комуникация все пак е присъствал емоционално и енергийно в отношение с друг човек, което наранява потърпевшият партньор.

Когато разберат за изневярата, партньорите проявяват разнообразни емоционални и поведенчески реакции. Те зависят от спецификата на случая, от характера на човека и  досегашния му житейски опит. Не са за пренебрегване и последствията за психиката, тъй като и двете страни изпитват мъчни емоции, съчетани с вземането на определени нелеки решения. Това може да доведе до отключването на тревожност, депресия, посттравматично стресово разстройство, мисловни предъвквания, съмнения в собствената стойност, чувство на вина, гняв, срам и т.н.

Според моите наблюдения, придобити от работата ми с хора, най-масовите реакции, свързани с изневярата, са следните:

I. От страна на човека, на когото е изневерено:

1. „Разследващ орган“ – нараненият партньор започва активно да търси и набавя всякакви подробности за случилото се – при какви условия е осъществено, кога точно, от колко време продължава самото взаимоотношение и т.н. Започва се разпит на общи познати, ровене в кореспонденции, чертаене на различни хипотези. Възможно е в момент на гняв да възникне желание за конфронтация с любовника/любовницата, или да се инициира сравнение с него/нея, за да се установи с какво толкова превъзхождат основния партньор.

2. „Нещо не ми е наред!“ – в този случай човекът може да насочи цялата болка и фрустрация навътре. Това е придружено от чувство на вина или съмнения в собствената стойност. В такъв момент той може да реши, че не е достатъчно добър, нито особено привлекателен, различен е, не става и затова му е изневерено. Подобно обръщане на афекта „навътре“ и неговото „гълтане“ може да доведе до възникването на разнообразни психосоматични симптоми.

3. „Радикалист“ – тук изневерилият се гони моментално, вдига се шумен скандал, не се допуска възможност за диалог, багажът му се изхвърля, обвинява се за всичко пред близки и познати. Прекъсват се всякакви отношения и контакти с него. Негативното в тази хипотеза е това, че нараненият не желае да разсъждава по никакъв начин върху евентуален свой принос за подобен развой на връзката.

4. „Клин клин избива“ – в тази ситуация преживелият изневяра решава веднага да направи същото, за да възстанови по свой начин вътрешния си „баланс“. Така от една страна „отмъщава“ на другия, а от друга доказва на себе си, че също може да бъде избран. Това му дава своеобразно чувство на контрол над ситуацията. Но в повечето случаи този контрол е илюзорен, а самия процес по изневяра – механичен и лишен от чувства и тръпка.

5. „Защита през отричането“ – човекът всъщност знае за изневярата, но външно дава вид, че не знае. Защо? Защото отричането е вид защита. Същата защита може да се прояви и по друг начин – като твърдение пред другите, че изневярата е разрешена. Това дава илюзорна форма на контрол и понякога минимизира емоции, с които потърпевшият не може да се справи.

6. „Натрапващият вина“ – този тип хора привидно се съгласяват да дадат шанс и продължат напред, но успоредно с това постоянно предъвкват темата и упрекват извършилия изневярата. Когато това стане прекомерно, можем да мислим в посока манипулация през чувство на вина, което е вид нездрава форма на контрол и се дължи на определени характерови травми.

7. „Върни се обратно!“ – въпреки че са наранени и разочаровани, много партньори пускат цял арсенал от действия и стратегии за връщане на другия обратно. Започват да демонстрират по-голяма загриженост за външния си вид, по-топло отношение към човека до себе си, обещават разкрепостеност в леглото, правят жестове, подаръци и изненади.

8. „Прощавам!“ – това е най-рядко срещаният сюжет. Включва зряло продължаване напред въпреки случилото се. За да може да се прости ефективно, трябва да имаме здрава и смирена прошка, а не мазохистично примирение. Също така е важно и каква е била дълбочината и качеството на връзката и дали през повечето време сме се чувствали добре и щастливи в нея.

II. Чести реакции от страна на изневерилия:

Те също са разнообразни – масово се срещат отричане или разкайване за извършеното. Не са изключени и някои парадоксални поведения, като например насрещната атака, защото тя е форма на защита. Някои партньори стигат дори по-далеч, опитвайки да убеждават партньора, че за единия е позволено, а за другия не. Трети подценяват случилото се. Възможно е, обаче да има и едно искрено и осъзнато извинение. При него не е толкова важно какво точно се казва, а как точно се казва и дали това казване идва от дълбоката автентичност, чувственост и емоционалност на човека, или е просто средство за оправдание и измолване на шанс. Тази искреност е важна, защото често самата лъжа се прощава дори по-трудно от извършената изневяра.

Как да простя изневяра и кога има смисъл?

Изневярата е вид криза в отношенията. И като всяка криза, може да бъде използвана както за растеж, така и за разпад. В по-масовите случаи изневярата води до прекратяване на връзката, или поне до сериозно разклащане на доверието в нея. Но има и хора, които успяват да продължат напред, въпреки случилото се и дори да надградят отношенията си. За да се случи това, е нужно изневярата да е просто временно залитане или увлечение, но самата връзка на партньорите да е била здрава, пълноценна, нелишена от чувства и през повечето време и двамата да са се чувствали добре един с друг. Тук възниква въпросът защо тогава се е стигнало до изневяра? Отговорът е именно в това временно увлечение, при което вследствие на хормоналната и емоционална буря човек сякаш човек губи разсъдъка си. Това не означава, че във всяка една ситуация изневерилият вече е спрял да обича, или нещо куца в сегашния му партньор. Често се изневерява и заради любопитство, желание за разнообразие, неконтролируемо привличане, признание, липсваща близост, желание за външно утвърждаване и т.н. Това не са оправдания, а възможни обяснения, които, разбира се, не са относими към всеки конкретен случай, нито могат да бъдат приети от всеки човек.

Прощаването на изневярата може да се случи в една честна среда, с взаимното желание и на двамата партньори и чрез осъзнаване на причините, които са довели до нейното случване. Защото приносът е и на двамата. И ако те са готови с откритост и истинност да работят заедно като истински екип, преминавайки качествено през това изпитание, връзката има шансове да продължи. Това важи за случаите, в които изневярата не е системна, а моментно увлечение или лекомислие. Ако любовта е силна и двойката се амбицира и постави над проблема, това може да е повод за израстване и осъзнаване, както и възможност за пренареждане на някои важни психически и емоционални пластове.

За да вземем решение дали да простим, е важно да си дадем честна сметка как сме се чувствали във връзката преди изневярата и колко стабилна е била нейната основа. Имало ли е адекватен баланс между даване и получаване. Колко и какви червени флагове сме имали. Ако сме били удовлетворени, зачетени, обичани през по-голямата част от времето и по-скоро бихме се определили като щастливи, струва си да помислим за втори шанс. Зависи и от отношението на партньора, както и от мотивите за изневярата. Има значение дали е за първи път, дали е системно, по какъв начин се е случило, дали е ощетен не само емоционално, но и материално другият, има ли последствие за различни хора, в това число деца и т.н.

При всички положения, за да можем да простим ефективно, е нужна и много работа с нашите травми, самооценка, страхове, самоподценяващо поведение, личностни и характерови особености. При работа с тях установяваме редица важни аспекти, които са спомогнали случването на изневярата. Защото тя никога не е първопричина, а следствие. И затова, ако вземем решение първо да опитаме да спасим връзката, а после да я разрушаваме, е необходимо да регламентираме ясно своите отношения и граници и да преработим определени наши психологически динамики.

От друга страна, ако чувстваме, че не можем да живеем със случилото се и по никакъв начин не бихме могли да го простим и преодолеем, или пък установим, че любовта си отива и връзката загива, тогава решението за раздяла вероятно би било по-правилно. Така даваме шанс на нови хора да влязат в живота ни и пускаме старите. Важно е подобно решение да бъде задълбочено обмислено, а не прибързано, нито основано само на силните емоции и ума, а и на по-дълбоките ни чувства към този човек. Нужно е да си дадем сметка и че губейки някого, губим не само отрицателните му аспекти.

В подобен тежък емоционален момент на изневяра би била полезна консултацията с психолог, защото е важно да се установи какво стои под повърхността както на случилото се, така и на болезнените ни емоции. А често, поради преживяната болка, човек не винаги може да оцени трезво самата ситуация и свързаните с нея последствия. Следователно, не би могъл да вземе и най-пълноценното решение, особено ако от него могат да настъпят последствия за други членове на семейството – например децата. Работейки върху себе си поемаме здрава отговорност и се справяме много по-лесно с онова, което ни е причинила изневярата, давайки си възможността да внесем промени в житейските ни сфери, допринесли за нейното случване. И още нещо важно – намаляваме вероятността да преживеем същото отново, защото то би могло да се случи, ако сме „замели под килима“ нашите непреработени базисни вярвания и програми, през които пречупваме реалността и поведението си. Затова изследваме цялостната комуникация и действащ модел на двойката, както и потребностите на всеки поотделно. Идентифицираме и начините на задоволяването им. По този начин директната работа с всички тези динамики би могла да ни предпази от повторното преживяване на същото. Така можем да постигнем сигурна връзка, основана на взаимно доверие и любов, както и да се възстановим много по-лесно от нанесена ни емоционална травма за в бъдеще. Това ни гарантира най-важното – емоционална стабилност дори в една външно по-нестабилна житейска обстановка. Защото всяка ситуация е учебна. Може би дори тази се явява инструмент, каращ ни да погледнем в характера си, да видим какво е заложено и в каква посока ни тласка. Дали това преживяване не е тук, за да ни предизвика да пораснем, да станем по-смели, обичащи, хармонични, цялостни, решителни, разумно мислещи и интуитивно чувстващи?