В последните години в съвременното ни общество се наблюдава бум на страхове, фобии, тревожност и тревожни разстройства. Според актуалните проучвания моментната им честота е един на пет души. Това поставя въпроса защо тя се увеличава? Смятам, че това се дължи на редица фактори, сред които:
1.Финансовата криза, политическите неуредици и несправедливости в страната и несигурността, която повечето хора изпитват вследствие на тях.
2.Динамичният начин на живот и крайно налаганите стандарти, които водят до вярването, че човек следва постоянно да „тича“, да доказва и оправдава все по-високи очаквания. Насажда се убеждението, че трябва във всеки един момент да сме силни, никога да не се задоволяваме с постигнатото, често да се подценяваме, винаги да се сравняваме с още по-успели и да не сме достатъчно доволни от самите себе си. По този начин обвързваме вътрешната си стойност като човек с количеството външни постижения и смесваме здравия подтик към развитие с невротичния такъв.
3.Отчуждение от другите и краен индивидуализъм – феномен, който сякаш е доведен до крайност в последните години. Изглежда става все „по-модерно“ човек да е сам, затворен, мнителен, недоверчив, без чувство на общност, принадлежност, съвместност и взаимност. Все по-рядко се открива и стремежът към цялостност, любов, истина и вътрешно познание. Сякаш хората са все по-силно фокусирани в цел, в постижение, като целта изглежда оправдава всякакви средства.
4.Войните.
5.Проблемите със здравната система.
6.Сложните междуличностни отношения.
7.По-голям ръст на физическите заболявания, които повлияват и психичното ни здраве.
8.Липса на умения за познаване и ефективно управление на нашите чувства, емоции и травми.
9.Преобърната ценностна система, включваща много невротичен страх, култ към грубата сила, властта и парите, бързото удоволствие, мимолетността във взаимоотношенията, мускулите, външния блясък и т.н. Това води до откъсване на връзката със себе си и до формирането на една нездрава самооценка.
Всичко горепосочено е психически изтощително и постепенно невротизиращо. Освен това причинява хронично трупане на кумулативен стрес, а той може да доведе до поява на тревожно разстройство. За щастие, когато осъзнаем механизма, по силата на който ни влияят гореизброените динамики, можем да редуцираме и техните последствия. Защото всичко, което не променяме, всъщност го избираме.
Полезно е да се знае, че не всеки развива тревожно разстройство, дори да преживява гореизброените фактори. Но е важно да се отбележи, че дори да отключи такова, съществуват съвременни и ефективни способи за справяне на с тревожността и тревожните разстройства във всички форми, в които биха могли да се проявят те. А това е важно, защото животът ни не е безкраен и вярвам, че повечето от Вас не биха желали да го изживеят в страх, ограничения и неудовлетвореност.