Различните видове тревожни разстройства предизвикват множество симптоми на физиологично, поведенческо и психологическо ниво. Причините за тях са отделни за всеки човек. Поради това, в хода на психологическото консултиране използваме комплексен подход, който е адаптиран за спецификата на индивидуалния казус.
В настоящата статия ще разгледам случаи, при които симптомите на тревожността могат да бъдат провокирани от различни физически състояния и заболявания в нашия организъм. По този начин, въздействайки върху заболяванията, можем да повлияем и симптомите си на тревожност. Връзката тук е двупосочна – и тревожността може да усложни вече диагностицирано заболяване, но е възможно да бъде и причина за неговото възникване. Статията отразява моите масови практически наблюдения, но няма претенции за изчерпателност поради факта, че всеки случай е индивидуален.
Важно е да бъде отбелязано, че ако четейки настоящата статия припознаете някои от Вашите симптоми, това не означава, че страдате от посочените заболявания. За един симптом може да съществуват множество възможни причини. Диагнозата се поставя единствено от лекар и поместената информация не замества консултацията с такъв.
И така, най-често срещаните състояния, имащи пряка връзка с тревожността, са следните:
- Надбъбречна умора или бърнаут – хроничният стрес може да доведе до негативно отражение върху функцията на надбъбречните жлези. Тяхната понижена функция ни прави по-предразположени към стрес. Когато се борим със стрес, надбъбречните жлези многократно повишават своята функция, секретирайки големи количества адреналин, норадреналин и кортизол. Други причини за претоварването на надбъбречните жлези могат да бъдат непълноценен сън, продължително излагане на топлина или студ, излагане на токсини, замърсители или алергии, внезапна тежка травма. Симптомите на надбъбречна умора или бърнаут могат да бъдат ниска толерантност към стрес /дразнят ни неща, които преди не са ни правили впечатление/, вялост и умора, замайване при бързо изправяне, чувствителност към светлината, трудности с концентрацията и паметта, безсъние, хипогликемия, алергии, утежнени симптоми на предменструален синдром, по-чести простудни и респираторни заболявания.
- Тиреоидни дисбаланси – щитовидната жлеза е разположена над гръдната кост и управлява метаболитните реакции из цялото тяло. Тя секретира два хормона – тироксин и трийодтиронин. Нейната функция може да бъде нарушена по два начина: или да не секретира достатъчно тиреоидни хормони – състояние, известно като хипотиреоидизъм, или да е прекалено активна – тогава говорим за хипертиреоидизъм или тиреотоксикоза. Понижената функция на щитовидната жлеза има връзка с депресията, намалената енергия, напълняване и затлъстяване, умора и вялост, чувство на студ в дланите и стъпалата, менструални проблеми, задържане на вода, нарушения на концентрацията и паметта. Твърде повишената функция на щитовидната жлеза се свързва с тревожност, безпокойство, хиперактивност, безсъние и трудно заспиване, сърцебиене, склонност към обилно потене и висока температура. При съмнения за проблем с щитовидната жлеза се правят изследвания на: TSH /тиреостимулиращ хормон/, T4 /свободен тироксин/, T3 /свободен трийодтиронин/, антитиреоглобулин /Anti-TG/ Антитиреопероксидаза /ANTI – TPO/.
- Токсичност в тялото – въпреки че тя не повишава пряко тревожността, увеличава физическия стрес в организма ни и така засилва въздействието на тревожните симптоми. Факторите, които могат да доведат до токсини в тялото, са консумацията на химикали, на добавки и пестициди с храната, злоупотреба с алкохол, затлъстяване, излагане на замърсители във въздуха и водата, някои домакински почистващи препарати, дезодоранти, спрейове за коса, дадена козметика, употреба на лекарства или наркотици, натрупване на отпадъчни продукти от собствения метаболизъм. Симптомите могат да бъдат умора и понижена енергия, болка в ставите и мускулите, главоболие, проблеми с паметта, обърканост, влошено настроение, уморяемост, безсъние, висока телесна температура, обложен език.
- Предменструален синдром /ПМС/ – представлява група неприятни физически или психологически симптоми, които много жени изпитват в дните преди менструация. ПМС може да влоши съществуващо тревожно или афективно разстройство. Сред разпространените симптоми на ПМС са: задържане на вода, чувствителност в гърдите, подуване на корема, акне, главоболия, повишен апетит и глад за сладко. Сред психологическите симптоми обикновено имаме депресия, раздразнителност, тревожност и напрежение, резки промени в настроението, трудности с концентрацията и паметта, умора и дори „чувство на полудяване“. Голяма част от жените в този период претърпяват засилване на депресията, тревожността или раздразнителността. Добавка към ПМС могат да бъдат и панически атаки. Въпросът, който е добре да си зададете, е дали паническите ви пристъпи се появяват или засилват проявата си в дните преди менструация. Ако отговорът е „да“, то лечението на ПМС може да спомогне и за овладяване на паниката.
- Менопауза – за менопауза се приема липса на менструация за период от поне 6 месеца. Основната причина за появата на менопаузата е понижената секреция на двата главни женски хормона – естроген и прогестерон. Освен нейните симптоми като горещи вълни, главоболия, резки промени в настроението, безсъние, инфекции на пикочния мехур или пикочните пътища, студени длани и ходила, трудности с концентрацията и паметта и понижено либидо, тя може да доведе и до появата на тревожност и депресия.
- Сезонно афективно разстройство – някои хора проявяват симптоми при смяната на сезоните от пролет и лято към есен и зима, които се дължат на пониженото излагане на слънчева светлина. Те могат да бъдат: понижена енергия, сутрешно чувство на умора, промени в настроението като повишена тревожност, раздразнителност, тъга или депресия, ниска продуктивност или креативност, слаб контрол върху апетита и телесното тегло, понижен интерес към социални контакти и общуване, проблеми с паметта и концентрацията, намалена способност за справяне със стреса, по-слаба наслада от живота. Сезонното афективно разстройство е циклична депресия, която възниква през зимните месеци, обикновено между ноември и март. Дължи се на недостатъчно излагане на естествена светлина. Общото между него и тревожността е, че състоянието на мнозина, страдащи от тревожност, се влошава през есента и зимата поради засилване на депресията, провокирана от сезонното афективно разстройство. Това е така, тъй като мозъчните системи, формиращи неврологичната основа на депресията, имат участие и в тревожните разстройства. Пониженото излагане на слънчева светлина води и до намалено производство на серотонин, а неговите ниски нива са една от причините за тревожността и сезонното разстройство.
- Безсъние – то засяга сравнително голям брой хора и може да усложни вече съществуващо тревожно разстройство, а когато сме били подлагани на него системно, е твърде вероятно само въз основа на това да отключим тревожно разстройство. Може да имаме проблем със заспиването /необходими са ни повече от 30 минути да заспим/ или с поддържането на съня – заспиваме сравнително лесно, но се будим преди съмване и не можем да заспим. Обикновено тревожността е свързана с първия проблем, докато депресията има връзка с ранното събуждане. Възможно е да страдате от тревожност или депресия и да имате и двата проблема. Излишните стресови хормони адреналин и тироксин възпрепятстват съня, което води до тяхното още по-голямо увеличаване, особено когато се насилваме да заспим и се ядосваме от това, че не сме успели. Наред с това, с времето е възможно хроничният стрес да изчерпа запасите на невротрансмитера серотонин и хормона мелатонин в мозъка ви, а те са от изключителна важност за съня.
- Нарушения на вестибуларния апарат – често хората, страдащи от тревожни разстройства, се оплакват от замайване или световъртеж. При някои хора тези симптоми водят до поява на тревожност, панически атаки или паническо разстройство, а при други – усложняват вече съществуващите такива. Подобен успешно разрешен казус съм поместил и в раздела с практически случаи.
- Примерни изследвания, които биха могли да бъдат направени поради връзката между определени заболявания и тревожността:
- Пълна кръвна картина и биохимия, която дава една по-широка цялостна представа за състоянието на организма
- Чернодробни ензими – АсАТ, АлАТ, Гама ГТ
- Щитовидна жлеза
- Витамини и минерали, тъй като понижените нива на магнезий, витамини Д и всички витамини от Б групата и особено витамин Б12, са свързани с разстройства на настроението, включително и с дейността на вестибуларния апарат
- Кръвна захар и инсулинова резистентност
- Психиатричен генетичен тест, с оглед целесъобразно прилагане на медикаментозна терапия, която да бъде максимално ефективна.
Необходимостта от горепосочените изследвания се преценява от лекар и пак той назначава същите. Поставянето на конкретна диагноза също се осъществява от лекар, въз основа на проведен преглед и назначени конкретни изследвания.
Екипът от препоръчани специалисти на кабинет „Баланс“ разполага с внимателни, опитни и квалифицирани медицински специалисти, които биха могли да назначат нужните изследвания и извършат необходимите прегледи. По този начин ние Ви предоставяме възможността освен психологическото консултиране, да получите една качествена и комплексна услуга, която да Ви спести време, излишни усилия и негативен опит.
