Насилието е проява на едни от най-тъмните и вредоносни аспекти на човешката личност. Всеки може да стане негова жертва, независимо от своя социален и личностен статус. Макар че по-честият сюжет е свързан с насилие от мъжа спрямо жената, все по-често стават актуални и обратните хипотези, при които имаме най-вече емоционално насилие от страна на жената към мъжа. Насилието може да бъде извършено не само от човек, с когото сте във взаимно съжителство, но и от роднина, колега и други хора, които са част от вашето обкръжение. В настоящата статия ще акцентирам предимно върху домашното насилие, а останалите подобни материали, посветени на насилието над животни и насилствения правонарушител надграждат и допълват, а не изключват текущия. По този начин придобиваме по-цялостна представа за насилието, проявено в различни форми и върху отделни обекти.
Целта на домашното насилие е установяване на силен контрол върху другия. Така насилникът вярва, че ще задържи отсрещния като го подчини, за да задоволи своите подсъзнателни страхове и комплекси.
Домашното насилие може да бъде физическо, емоционално и психическо, сексуално или комбинация между тях.
Физическото насилие включва всякакво физическо нараняване, включително и опити за такова, които са се оказали неуспешни.
Емоционалното и психологическото насилие е свързано с често подценяване, обиди, подигравки, унижение, крещене и емоционални избухвания, съчетани с обвиняване и силно ревнуване. Може да обхваща и поставянето на ултиматуми и заплахи – за раздяла, лишаване от подслон, пари, отнемане на децата. По този начин насилникът манипулира и поставя другия в по-нисша позиция, с цел установяване на власт и контрол над него. Към този вид насилие се причислява и газлайтингът.
Насилието може да се прояви и чрез ограничаване на нормалните социални контакти и личен живот.
Сексуалното насилие е свързано с принуждаване да изпълнявате определени сексуални сценарии, които не одобрявате и са против волята ви, под страх от насилие или настъпването на конкретни последствия.
Съществува и насилие чрез финансова зависимост, при която парите се използват като средство за унижение, лишаване от всякаква самостоятелност и манипулация.
Механизмът на насилието обикновено започва с наличието на определено напрежение. То е последвано от период на избухване, който е съчетан с епизоди на насилие. След това обикновено имаме успокояване, придружено с опити за сдобряване, извинения и дори понякога изпитване на чувство за вина. Следващият етап е една гладка и равномерна фаза, при която липсват конфликти и всичко сякаш е нормално. Той се нарича „меден месец“. Тогава насилникът оправдава действията си с външни фактори и компенсира предишните епизоди на насилие с „любящо“ отношение. За жалост този период често е кратък и е последван от нови конфликти и насилие, с което порочният кръг се затваря.
За жертвата
За насилието са нужни двама. То не би могло да съществува без участието на жертвата. „Подходящи“ жертви са тези, които са възприели нагласа, по силата на която вярват, че нямат друг избор и шанс. Това може да се дължи на ниска самооценка, отчаяние, ограниченост, емоционална незрялост, непреработени страхове и травми. Тя често се случва поради формирано вярване за липса, изоставяне, отхвърляне, предателство, нараняване. Възползвайки се от тях, насилникът често обвинява жертвата за собственото си поведение. И тъй като насилниците са твърде манипулативни, понякога дори самата жертва приема тази манипулация и нагласа и се самообвинява за случилото се.
Когато жертвата проявява пасивност и не предприема никакви мерки спрямо насилника и конкретната ситуация, процесът на насилие се хронифицира, т.е жертвата сама „обучава“ агресора да продължава. Други потърпевши пък съзнателно или несъзнателно провокират насилника чрез предизвикване на ревност, тенденциозно прекрачване на границите му, съзнателно дразнене, грубо навлизане в личното пространство. Това не е оправдание за поведението на насилника, но е възможно обяснение. По този начин някои от жертвите изпитват чувство на власт и контрол. Съществуват и жертви, които са били насилвани в миналото и по силата на навика несъзнателно отново търсят подобна динамика, тъй като тя им носи различни вторични печалби. Те се изясняват в хода на психологическото консултиране, където установяваме защо продължаваме да пребиваваме в подобна ситуация и среда.
Индикаторите за насилие, в зависимост от конкретната ситуация, могат да бъдат свръхконтрол, насаждане на чувство за страх, срам, вина, заплахи, доминиране при вземането на решение, изолация на жертвата, манипулация чрез унижаване, обезценяване и срам, обвиняване и приписване на отговорност, че всъщност жертвата е виновна насилникът да се държи така. В тази връзка, любопитен момент е, че някои насилници дори заплашват със самоубийство и самите те се представят за жертва, провокирайки чувство на вина в действителната жертва. Наред с това, насилниците имат склонността да лансират абсурдни извинения и оправдания, често съчетани с откровени лъжи. Отричат или минимизират на случилото се, най-често с коронната реплика „Какво толкова е станало?!“. В случай, че други хора си позволят да критикуват отношенията в двойката, насилникът заявява, че те не разбират тяхната връзка, завиждат, или са формирали лично отношение срещу насилника, а всъщност виновните са всички други, но не и той.
Какво може да направите в случай на домашно насилие?
- Ако вече сте претърпели физическо насилие, тогава е важно да посетите лекар, който да го документира и окаже помощ. Издаденият вследствие на проведения преглед документ е необходим, за да можете да подадете жалба в полицията или да заведете дело. Разполагате с възможността и да поискате издаване на ограничителна заповед и постановяване на мерки за защита от домашно насилие.
- Изгответе план за действие, който да използвате при следващ случай. Това ще ви помогне, тъй като преди или по време на самото насилие вероятно ще сте твърде стресирани, за да мислите рационално.
- В случай, че вие не можете да се обърнете към полицията, помолете съседите да го сторят, ако чуят викове от къщата ви.
- Осигурете вариант, при който да отидете в случай на опасност – близък, роднина, хотел, друг град.
- Обмислете как можете бързо и безопасно да напуснете дома си.
- Постарайте се да унищожите всички възможности, които биха помогнали на вашия насилник да ви намери.
- В случай, че сте планирали провеждането на „труден разговор“, от който е твърде вероятно да последва насилие, уведомете предварително близките си за него.
- Ако е необходимо, проявете хитрост и ловкост или съзнателна манипулация, за да излезете от ситуацията, спечелите време или объркате насилника. Това изисква известна креативност, но не забравяйте, че залогът са вашите сигурност и здраве.
Проблемите, свързани с насилие, представляват стресова ситуация както за партньорите, така и за децата. Изживяват се отрицателни емоции, които може да имат негативен отпечатък върху живота и здравето на членовете на семейството. Често пъти това налага търсенето на психологическа помощ и подкрепа, чрез която можем да си върнем контрола върху случващото се и да осъзнаем причините, които го отключват и поддържат. В този случай освен психологическа помощ, често е нужна и правна такава. Поради това Кабинет за психологическо консултиране „Баланс“ работи в сътрудничество с опитен и квалифициран адвокат по Семейно право, който би могъл да окаже помощ на жертви, претърпели домашно насилие, като за целта:
1. Ще установи дали действително инцидентът е акт на насилие по смисъла на закона.
2. Ще ви предостави пълна информация за срока, в който можете да търсите защита, изяснявайки конкретните процедурни стъпки, които е необходимо да бъдат предприети.
3. Ще изготви цялата документация и ще ви представлява в съда и пред други държавни органи /например полицията и Агенцията за закрила на детето/, за да отстоявате правата си.
4. Ще ви съдейства за изпълнение на постановените от съда мерки за защита.
5. Ще ви предостави ценни практически съвети и подходи за действие, базирани на дългогодишния му опит.
6. В случай, че ситуацията го налага, ще ви съдейства за разрешаване на въпросите, свързани с издръжка, упражняване на родителски права, имуществени отношения между съпрузите.
В случай, че самият насилник реши да потърси помощ, справянето е трудно, но не е невъзможно. То е път, а не конкретно действие. Пътят започва с осъзнаване на собствения кошмар, безсмислен ужас и болка и „осветляване“ на изградените в човека нездрави механизми за справяне с трудните чувства и емоции. В процеса на консултиране се преработват порочните проявни форми на гордостта, болната агресия, алчността, бездушието и откъсването от взаимността, смисъла и любовта. Проследяват се изкривяванията в мисленето, защитите и компенсациите. Изпълняват се редица експерименти, целящи достигане до необходимите осъзнавания и се постига активно удържане в предизвикателствата на конфликтната среда чрез прилагането на различни прийоми за контрол на гнева. Вследствие на това осъзнатите страхове вече са виждани от клиента, което позволява и тяхната преработка в по-функционални и адаптивни модели на справяне. Тогава на мястото на дезадаптивното поведение се появява доверие в себе си и живота, а оттам и в другия, което води до формирането на едно ядро от стабилност. Защото когато психичните конфликти са разрешени, тогава човекът не е така подвластен и на външните стимули.
Да се отървеш от насилието е трудно. Но само чрез тези трудни усилия можем да превърнем насилието в усилие. Усилие по опазването на живота, здравето и самостойността. А има ли нещо по-важно от тях?
