Насилието е проява на едни от най-тъмните и вредоносни аспекти на човешката личност. Всеки може да стане негова жертва, независимо от своя социален и личностен статус. Макар че по-честият сюжет е свързан с насилие от мъжа спрямо жената, все по-често стават актуални и обратните хипотези, при които имаме най-вече емоционално насилие от страна на жената към мъжа. Насилието може да бъде извършено не само от човек, с когото сте във взаимно съжителство, но и от роднина, колега и други хора, които са част от вашето обкръжение. В настоящата статия ще акцентирам предимно върху домашното насилие, а останалите подобни материали, посветени на насилието над животни и насилствения правонарушител надграждат и допълват, а не изключват текущия. По този начин придобиваме по-цялостна представа за насилието, проявено в различни форми и върху отделни обекти.

Целта на домашното насилие е установяване на силен контрол върху другия. Така насилникът вярва, че ще задържи отсрещния като го подчини, за да задоволи своите подсъзнателни страхове и комплекси.

Домашното насилие може да бъде физическо, емоционално и психическо, сексуално или комбинация между тях.

Физическото насилие включва всякакво физическо нараняване, включително и опити за такова, които са се оказали неуспешни.

Емоционалното и психологическото насилие е свързано с често подценяване, обиди, подигравки, унижение, крещене и емоционални избухвания, съчетани с обвиняване и силно ревнуване. Може да обхваща и поставянето на ултиматуми и заплахи – за раздяла, лишаване от подслон, пари, отнемане на децата. По този начин насилникът манипулира и поставя другия в по-нисша позиция, с цел установяване на власт и контрол над него. Към този вид насилие се причислява и газлайтингът.

Насилието може да се прояви и чрез ограничаване на нормалните социални контакти и личен живот.

Сексуалното насилие е свързано с принуждаване да изпълнявате определени сексуални сценарии, които не одобрявате и са против волята ви, под страх от насилие или настъпването на конкретни последствия.

Съществува и насилие чрез финансова зависимост, при която парите се използват като средство за унижение, лишаване от всякаква самостоятелност и манипулация.

Механизмът на насилието обикновено започва с наличието на определено напрежение. То е последвано от период на избухване, който е съчетан с епизоди на насилие. След това обикновено имаме успокояване, придружено с опити за сдобряване, извинения и дори понякога изпитване на чувство за вина. Следващият етап е една гладка и равномерна фаза, при която липсват конфликти и всичко сякаш е нормално. Той се нарича „меден месец“. Тогава насилникът оправдава действията си с външни фактори и компенсира предишните епизоди на насилие с „любящо“ отношение. За жалост този период често е кратък и е последван от нови конфликти и насилие, с което порочният кръг се затваря.