Всеки от нас е срещал хора, които създават усещането, че са твърде фиксирани в негативното, преживявайки по-силно отрицателните събития в живота си, отколкото положителните. Дори само едно нещо от картината да не е наред, те с лекота обезценяват цялата картина. Тази нагласа оказва силно влияние върху решенията, поведението и отношенията им, а когато е поддържана дълго време, се оформя и като част от характера.

Какви са причините и характерните признаци на тази личностна особеност?

  • Еволюционни. В древността не сме разполагали с удобствата, които са ни под ръка днес. Завоювали сме храната си всеки ден, медицинските грижи са били изключително ограничени, подслонът ни не е бил сигурен, нито е имало гаранция, че ние и децата ни ще оцелеем в следващите няколко години. Тогава нашето физическо благополучие е било заложено на карта всеки ден. Всичко това е допринесло за изграждането на определен механизъм за справяне, защото е било по-вероятно да оцелеем, ако обръщаме приоритетно внимание на негативните събития и предусещаме потенциални заплахи, за да можем да бъдем подготвени за ответна реакция. Тази защитна функция е и причината негативните спомени или впечатления да се съхраняват по-добре в дълготрайната памет и заради това стари негативни събития да имат дълготрайни и при някои хора дори доживотни отрицателни ефекти. И докато средата ни вече е различна, то механизмите на мозъка ни, които са се развили в течение на еволюцията, все още са в нас и функционират с пълна сила, влияейки на мисленето, поведението, чувствата и преживяванията ни. Същите причини са в основата на склонността ни да възприемаме негативните новини и реклами от средствата за масово осведомяване като по-истински и валидни и те да грабват повече вниманието ни. Някои от тях дори ни отвращават, но въпреки това задействат подобни психични механизми, посредством които влияят на психиката ни и постигат това, за което са предназначени. Иначе защо биха продължавали да съществуват?
  • Деструктивен израз на незадоволени потребности, страхове, липса на самостойност и израз на неудовлетвореност.
  • Желание за власт и утвърждаване – критикувайки, обезценявайки и коригирайки всичко, се създава илюзията за власт и контрол.
  • Липса на смелост и пропилени възможности за себеосъществяване и себеудовлетвореност.
  • Очакването, че нещо или някой извън нас ще поеме отговорността ни и ще свърши работата вместо нас, давайки всичко наготово, защото ни е длъжен. Това е съпроводено и с приписване на всичко, случващо се в живота ни, на външни фактори. Така имаме оправдание и вътрешно успокоение за своите неуспехи.
  • Поради бягство от дълбоките вътрешни страхове и породените от тях мисли, е възможно да се стремим да се държим перфектно, контролиращо, нащрек, напрегнато, песимистично и автоагресивно. По този начин проявяваме мазохистично себепотискане към себе си и емоционално садистична завишена критика към другите. Така временно бягаме от своите страхове, базисни вярвания и комплекси извън съзнанието си, но в дългосрочен план вместо да се решават, те се усложняват. И необезпокоявано се проявяват през невротична симптоматика и отбягващо общуването поведение или свръхкритичност.
  • Проявление на нарцисизъм, при който нищо от обкръжаващата среда не е достойно да отговори на високите ни очаквания. Заявявайки, че нищо не може да е достатъчно добро, за да ги удовлетвори, често имаме оправдание и за собствената си пасивност.
  • Страх от превъзходство, спотаена завист към нещо или някого, към неговата жизненост, целеустременост, позитивизъм и мотивация. Във всичко се вижда нещо мрачно, опорочава се дори безспорно красивото или способното, омаловажава се ценното и безценното, обезкуражава се всеки подтик към креативност, новаторство и развитие.
  • Израз на отчаяние и неспособност да се справим по друг начин в момента.
  • Подсъзнателно проектиране на вече възприетата нагласа и върху другите, с цел приобщаване към собствените фрустрации.

Има и още едно явление, което често върви ръка за ръка с мрънкането и черногледството. Това е така нареченото хейтърство. Хейтърът не просто вижда негативното – той активно го търси и подчертава, като по този начин се стреми да обезцени усилията, успехите или личността на другите.

Зад това поведение нерядко стоят вътрешни преживявания като несигурност, завист, усещане за малоценност или натрупано разочарование. Когато човек не успява да реализира собствените си цели или се чувства неудовлетворен от живота си, той може да насочи напрежението навън – чрез критика, подигравки или омаловажаване на чуждите постижения.

Важно е да се подчертае, че хейтърството рядко е проява на сила. По-често то е защитен механизъм – начин човек да прикрие собствените си страхове или усещането, че не е достатъчно добър. Вместо да работи върху себе си, той избира да омаловажи другите, защото това временно намалява вътрешното напрежение.

За хората, които са обект на хейт, е важно да осъзнаят, че негативните реакции на околните не винаги са отражение на реалната им стойност. В много случаи те са отражение на вътрешните конфликти на самия хейтър. Поставянето на здрави граници и запазването на собствената увереност са ключови за справяне с подобно поведение.

Какви са последствията от това? 

  • Хроничен стрес, поради постоянната негативна нагласа.
  • Неудовлетвореност и фрустрации, тъй като дълбоко в себе си съзнаваме, че колкото и да мрънкаме, това не е достатъчно, за да променим каквото и да било.
  • Привличане на още от същото – когато сме предубедени, мнителни, враждебни, очакващи най-лошото и постоянно пазещи се от него, несъзнателно привличаме същото отсреща, макар и да не го целим пряко.
  • Влошаване на междуличностните отношения, ограничаване на социалните контакти и обкръжение. Най-сигурният начин да изгубим нечия подкрепа, съчувствие и уважение, дори цялостно присъствие, е да „страдаме“ и черногледстваме постоянно. Това няма нищо общо със здравата емпатия и потребност от споделяне в трудни моменти, в които наистина желаем да се справим.

В случай, че с тези чувства не бъде работено и се затвърдят, те стават израз и отражение на липса на радост, доверие в силата на живота, път към отчаяние, озлобление и нещастие.

Къде е балансът? 

В етапите на консултирането преминаваме през различни стъпки и действия, чрез които първо осъзнаваме съществуването на нашето негативно пристрастие и последствията от това в психичен, емоционален, поведенчески и дори телесен аспект. Стремим към обективна оценка, чрез която да култивираме по-висока цялостна визия, оценявайки всички аспекти на случващото се, а не само негативните такива. Проучваме кои наши мисловни модели допринасят за инициирането и поддържането на подобна нагласа – по какъв начин са придобити, кое ги поддържа и какво печелим от тях. Проумяваме смисъла, функцията и ролята на всяка ситуация в живота ни, независимо дали е положителна, отрицателна или междинна. Залагаме нова гледна точка и алтернатива. Виждаме какво ни носи подобен тип поведение. Прилагаме на практика и надграждаме наученото, което се осъществява чрез определени експерименти и задачи. Справяме се с натрупания стрес, генериран вследствие на поддържането на подобен тип вярвания. По този начин постигаме симетрия и обективност в нашите възприятия, което внася баланс и още по-голям смисъл във функционирането ни.