МРЪНКАНЕ И ЧЕРНОГЛЕДСТВО

Всеки от нас е срещал хора, които създават усещането, че са твърде фиксирани в негативното, преживявайки по-силно отрицателните събития в живота си, отколкото положителните. Дори само едно нещо от картината да не е наред, те с лекота обезценяват цялата картина. Тази нагласа оказва силно влияние върху решенията, поведението и отношенията им, а когато е поддържана дълго време, се оформя и като част от характера.

Какви са причините и характерните особености на тази личностна особеност?

• Еволюционни. В древността не сме разполагали с удобствата, които са ни под ръка днес. Завоювали сме храната си всеки ден, медицинските грижи са били изключително ограничени, подслонът ни не е бил сигурен, нито е имало гаранция, че ние и децата ни ще оцелеем в следващите няколко години. Тогава нашето физическо благополучие е било заложено на карта всеки ден. Всичко това е допринесло за изграждането на определен механизъм за справяне, защото е било по-вероятно да оцелеем, ако обръщаме приоритетно внимание на негативните събития и предусещаме потенциални заплахи, за да можем да бъдем подготвени за ответна реакция. Тази защитна функция е и причината негативните спомени или впечатления да се съхраняват по-добре в дълготрайната памет и заради това стари негативни събития да имат дълготрайни и при някои хора дори доживотни отрицателни ефекти. И докато средата ни вече е различна, то механизмите на мозъка ни, които са се развили в течение на еволюцията, все още са в нас и функционират с пълна сила, влияейки на мисленето, поведението, чувствата и преживяванията ни. Същите причини са в основата на склонността ни да възприемаме негативните новини и реклами от средствата за масово осведомяване като по-истински и валидни и те да грабват повече вниманието ни. Някои от тях дори ни отвращават, но въпреки това задействат подобни психични механизми, посредством които влияят на психиката ни и постигат това, за което са предназначени. Иначе защо биха продължавали да съществуват?
• Деструктивен израз на незадоволени потребности, страхове, липса на самостойност и израз на неудовлетвореност.
• Желание за власт и утвърждаване – критикувайки, обезценявайки и коригирайки всичко, се създава илюзията за власт и контрол.
• Липса на смелост и пропилени възможности за себеосъществяване и себеудовлетвореност.
• Очакването, че нещо или някой извън нас ще поеме отговорността ни и ще свърши работата вместо нас, давайки всичко наготово, защото ни е длъжен. Това е съпроводено и с приписване на всичко, случващо се в живота ни, на външни фактори. Така имаме оправдание и вътрешно успокоение за своите неуспехи.
• Поради бягство от дълбоките вътрешни страхове и породените от тях мисли, е възможно да се стремим да се държим перфектно, контролиращо, нащрек, напрегнато, песимистично и автоагресивно. По този начин проявяваме мазохистично себепотискане към себе си и емоционално садистична завишена критика към другите. Така временно бягаме от своите страхове, базисни вярвания и комплекси извън съзнанието си, но в дългосрочен план вместо да се решават, те се усложняват. И необезпокоявано се проявяват през невротична симптоматика и отбягващо общуването поведение или свръхкритичност.
• Проявление на нарцисизъм, при който нищо от обкръжаващата среда не е достойно да отговори на високите ни очаквания. Заявявайки, че нищо не може да е достатъчно добро, за да ги удовлетвори, често имаме оправдание и за собствената си пасивност.
• Страх от превъзходство, спотаена завист към нещо или някого, към неговата жизненост, целеустременост, позитивизъм и мотивация. Във всичко се вижда нещо мрачно, опорочава се дори безспорно красивото или способното, омаловажава се ценното и безценното, обезкуражава се всеки подтик към креативност, новаторство и развитие.
• Израз на отчаяние и неспособност да се справим по друг начин в момента.
• Подсъзнателно проектиране на вече възприетата нагласа и върху другите, с цел приобщаване към собствените фрустрации.