Всеки от нас е срещал хора, които създават усещането, че са твърде фиксирани в негативното, преживявайки по-силно отрицателните събития в живота си, отколкото положителните. Дори само едно нещо от цялостната картина да не е наред, те с лекота обезценяват цялата картина. Тази нагласа оказва силно влияние върху решенията, поведението и отношенията им, а когато е поддържана дълго време, се оформя и като  част от характера.

Какви са причините и характерните особености на негативното пристрастие?

  • Еволюционни. В древността не сме имали жилища, осигурена храна, съвременни медицински грижи и множество удобства и услуги, нито сигурност за оцеляване на децата ни. Тогава нашето физическо благополучие е било заложено на карта всеки ден, тъй като сме могли да загубим много повече, отколкото да спечелим, поради което е било по-вероятно да оцелеем, ако обръщаме приоритетно внимание на негативните събития и предусещаме потенциални заплахи, за да можем да бъдем подготвени за ответна реакция. Тази защитна функция е и причината негативните спомени или впечатления да се съхраняват по-добре в дълготрайната памет и заради това стари негативни събития да имат дълготрайни и при някои хора дори доживотни отрицателни ефекти. И докато средата ни вече е различна, то механизмите на мозъка ни, които са се развили в течение на еволюцията, все още са в нас и функционират с пълна сила, влияейки на мисленето, поведението, чувствата и преживяванията ни. Същите причини са в основата на склонността ни да възприемаме негативните новини и реклами от средствата за масово осведомяване като по-истински и валидни и те да грабват повече вниманието ни. Някои от тях дори ни отвращават, но въпреки това задействат подобни психични механизми, посредством които влияят на психиката ни и да постигат това, за което са предназначени. Иначе защо биха продължавали да съществуват?
  • Подсъзнателно проектиране на вече възприетата нагласа и върху другите, с цел приобщаване към своите фрустрации.
  • Деструктивен израз на незадоволени потребности, страхове, липса на самостойност и неудовлетвореност.
  • Желание за власт и утвърждаване – критикувайки, обезценявайки и коригирайки всичко, се създава илюзията за власт и контрол.
  • Липса на смелост и пропилени възможности за себеосъществяване и себеудовлетвореност.
  • Очакването, че нещо или някой извън нас ще поеме отговорността ни и ще свърши работата вместо нас, давайки всичко наготово, защото ни е длъжен. Това е съпроводено и с приписване на всичко, случващо се в живота ни, на външни фактори. Така имаме оправдание и вътрешно успокоение за своите неуспехи.
  • Поради бягство от дълбоките вътрешни страхове и породените от тях мисли, е възможно да се стремим да се държим перфектно, контролиращо, нащрек, напрегнато, песимистично и автоагресивно. По този начин проявяваме мазохистично себепотискане към себе си и емоционално садистична завишена критика към другите. Така временно бягаме от своите страхове, базисни вярвания и комплекси извън съзнанието си, но в дългосрочен план вместо да се решават, те се усложняват. И необезпокоявано се проявяват през невротична симптоматика и отбягващо общуването поведение или свръхкритичност.
  • Проявление на нарцисизъм, при който нищо от обкръжаващата среда не е достойно да отговори на високите ни очаквания. Заявявайки, че нищо не може да е достатъчно добро, за да ги удовлетвори, често имаме оправдание и за собствената си пасивност.
  • Страх от превъзходство, спотаена завист към нещо или някого, към неговата жизненост, целеустременост, позитивизъм и мотивация. Във всичко се вижда нещо мрачно, опорочава се дори безспорно красивото или способното, омаловажава се ценното и безценното, обезкуражава се всеки подтик към креативност, новаторство и развитие.
  • Израз на отчаяние и неспособност да се справим по друг начин в момента.

Какви са последствията от това? 

  • Хроничен стрес, поради постоянната негативна нагласа.
  • Неудовлетвореност и фрустрации, тъй като дълбоко в себе си съзнаваме, че колкото и да мрънкаме, това не е достатъчно, за да променим каквото и да било.
  • Привличане на още от същото – когато сме предубедени, мнителни, враждебни, очакващи най-лошото и постоянно пазещи се от него, несъзнателно привличаме същото отсреща, макар и да не го целим пряко.
  • Влошаване на междуличностните отношения, ограничаване на социалните контакти и обкръжение. Най-сигурният начин да изгубим нечия подкрепа, съчувствие и уважение, дори цялостно присъствие, е да „страдаме“ и черногледстваме постоянно. Това няма нищо общо със здравата емпатия и потребност от споделяне в трудни моменти, в които наистина желаем да се справим.

В случай, че с тези чувства не бъде работено и се затвърдят, те стават израз и отражение на липса на радост, доверие в силата на живота, път към отчаяние, озлобление и нещастие.

Къде е балансът? 

В хода на консултирането преминаваме през различни стъпки и действия, чрез които първо осъзнаваме съществуването на нашето негативно пристрастие и последствията от това в психичен, емоционален, поведенчески и дори телесен аспект. Стремим към обективна оценка, чрез която да култивираме по-висока цялостна визия, оценявайки всички аспекти на случващото се, а не само негативните такива. Проучваме кои наши мисловни модели допринасят за инициирането и поддържането на подобна нагласа – по какъв начин са придобити, кое ги поддържа и какво печелим от тях. Проумяваме смисъла, функцията и ролята на всяка ситуация в живота ни, независимо дали е положителна, отрицателна или междинна. Залагаме нова гледна точка и алтернатива. Виждаме какво ни носи подобен тип поведение. Прилагаме на практика и надграждаме наученото, което се осъществява чрез определени експерименти и задачи. Справяме се с натрупания стрес, генериран вследствие на поддържането на подобен тип вярвания. По този начин постигаме симетрия и обективност в нашите възприятия, което внася баланс и смисъл във функционирането ни.