Загубата на близък си остава едно от най-болезнените преживявания, които животът може да ни поднесе. Възможно е той да е починал внезапно или след продължително боледуване, както и да се намираме в най-различни връзки и отношения с него – например партньор, родител, дете, роднина или приятел. На всеки е познато чувството на обреченост и самота, което предизвиква смъртта. Тогава се възприемаме като ограбени, тъй като ни е отнето нещо, към което сме силно привързани. Изпитваме и цяла палитра от чувства – печал, мъка, вина, гняв. Загубата на близък поставя и редица предизвикателства за нашата психика. В началото ни се струва, че никога няма да се справим с това преживяване, тъй като болката и свързаните с нея емоции са вътрешно раздиращи, тъмни и смазващи. Поради това е необходимо да опознаем по-обстойно спецификите на състоянието, което преживяваме, а след това да усвоим и работещи стратегии, благодарение на които да се справим с тази тежка житейска ситуация.
В тази връзка е важно да знаем, че когато загубим близък, нашата психика преминава през различни етапи на преживяване. Това се случва докато отново не постигнем психически и физически баланс. Възможно е етапите да се редуват, появяват едновременно или припокриват. Те са следните:
1.Отричане
Това е първата фаза в процеса на преживяване на скръб. Отричането е механизъм за психологическа защита, активираща се при досег с неочаквани, тежки и шокиращи ни събития. Тя е защитна, понеже ни предпазва от силния първоначален шок. В този момент имаме чувство, че не е възможно да се случва такова нещо, че животът сякаш си прави шега с нас и всичко това скоро ще приключи.
2.Гняв
Той настъпва предимно в периода, когато отричането вече преминава и започва да се възприема настоящата реалност. Може да бъде насочен към медицинските работници, съдбата, Бог, близките, нас самите. Често включва задаването на специфични въпроси като „Защо точно той/тя?“, „Защо сега?“, „Защо на него?“.
3.Преговаряне
То се наблюдава по-често в периода на умирането на близкия. Представлява вид опит да се постигне споразумение с Бог, живота или съдбата. По време на него се срещат посланията: „Ако човекът оздравее или се върне, ще се променя завинаги“. „Ако всичко стане както преди, ще направя в замяна еди какво си“.
4.Депресия
Когато предстоящата смърт се окаже неизбежна или чувството на загуба стане напълно реално, тогава настъпва депресията. Тя включва тъга, песимизъм, унилост, вина, отдръпване от обкръжаващите, затваряне в себе си.
5.Приемане
На този етап постигаме приемане на ситуацията. Вече не се съпротивляваме на реалността и не се опитваме да я променим. Тъгата, болка