Загубата на близък си остава едно от най-болезнените преживявания, които животът може да ни поднесе. Възможно е той да е починал внезапно или след продължително боледуване, както и да се намираме в най-различни връзки и отношения с него – например партньор, родител, дете, роднина или приятел. На всеки е познато чувството на обреченост и самота, което предизвиква смъртта. Тогава се възприемаме като ограбени, тъй като ни е отнето нещо, към което сме силно привързани. Изпитваме и цяла палитра от чувства – печал, мъка, вина, гняв. Загубата на близък поставя и редица предизвикателства за нашата психика. В началото ни се струва, че никога няма да се справим с това преживяване, тъй като болката и свързаните с нея емоции са вътрешно раздиращи, тъмни и смазващи. Поради това е необходимо да опознаем по-обстойно спецификите на състоянието, което преживяваме, а след това да усвоим и работещи стратегии, благодарение на които да се справим с тази тежка житейска ситуация.
В тази връзка е важно да знаем, че когато загубим близък, нашата психика преминава през различни етапи на преживяване. Това се случва докато отново не постигнем психически и физически баланс. Възможно е етапите да се редуват, появяват едновременно или припокриват. Те са следните:
1.Отричане
Това е първата фаза в процеса на преживяване на скръб. Отричането е механизъм за психологическа защита, активираща се при досег с неочаквани, тежки и шокиращи ни събития. Тя е защитна, понеже ни предпазва от силния първоначален шок. В този момент имаме чувство, че не е възможно да се случва такова нещо, че животът сякаш си прави шега с нас и всичко това скоро ще приключи.
2.Гняв
Той настъпва предимно в периода, когато отричането вече преминава и започва да се възприема настоящата реалност. Може да бъде насочен към медицинските работници, съдбата, Бог, близките, нас самите. Често включва задаването на специфични въпроси като „Защо точно той/тя?“, „Защо сега?“, „Защо на него?“.
3.Преговаряне
То се наблюдава по-често в периода на умирането на близкия. Представлява вид опит да се постигне споразумение с Бог, живота или съдбата. По време на него се срещат посланията: „Ако човекът оздравее или се върне, ще се променя завинаги“. „Ако всичко стане както преди, ще направя в замяна еди какво си“.
4.Депресия
Когато предстоящата смърт се окаже неизбежна или чувството на загуба стане напълно реално, тогава настъпва депресията. Тя включва тъга, песимизъм, унилост, вина, отдръпване от обкръжаващите, затваряне в себе си.
5.Приемане
На този етап постигаме приемане на ситуацията. Вече не се съпротивляваме на реалността и не се опитваме да я променим. Тъгата, болката и съжалението може все още да присъстват, но тактиките за емоционално оцеляване като отричане, гняв и пазарене вече не са актуални.
Как можем да си помогнем?
За всеки човек преминаването през гореизброените етапи е индивидуално. То зависи от самата личност, нейните характерови особености, защитни механизми, близостта с починалия или терминално болния, отношението към смъртта, външната подкрепа и способността за преминаване през трудни преживявания. Ако това преминаване не бъде осъществено градивно, може да влоши качеството ни на живот и дори да ни разболее.
За да си помогнете, е важно да се научите да приемате чувствата си. Те са ваши и са там. Потискането им само ще удължи агонията и ще попречи на психиката да се очисти и възстанови. Не ги бъркайте със слабост, особено ако сте мъж. Защото именно в проявата на слабост и изразяване на тежките чувства се крие и истинската сила.
Допускането и изживяването на болезнените чувства са необходима част от сбогуването с починалия и преработването на загубата. Целта не е изцяло да забравите починалия си партньор, любим човек или приятел, а с течение на времето споменът за него да не ви демобилизира, пречейки на живота ви, който продължава. Ние никога няма да можем да заменим и забравим починалия, но насочваме погледа си към това, което все още имаме. Търсим различни предизвикателства и придобиваме нови умения за справяне с ежедневните задачи. Това не означава, че го предаваме и загърбваме, а че сме избрали нов градивен начин да продължим живота си – нещо, което със сигурност и самият той желае.
В рамките на психологическото консултиране загубата може да бъде преработена значително по-бързо, отколкото при самостоятелното справяне. По време на него мобилизираме вътрешните си ресурси. Позволяваме на трагичното събитие да съществува, защото е част от реалността. Даваме разрешение и на трудните емоции да са налични такива, каквито са, но без да ни пречупват. Осъзнаваме, че към една и съща ситуация можем да имаме различен, по-конструктивен поглед, а пък именно този поглед да доведе и до по-малко болезнени преживявания. Посочваме и осъзнаваме функцията на случващото се и на душевното страдание. Търсим стари механизми за справяне в подобни ситуации, а ако не разполагаме с ефективни такива, създаваме нови. Откриваме подкрепа и опорни точки не само в нашата вътрешна, но и в заобикалящата ни, външна среда. Изследваме своите вече формирани модели на справяне, които са свързани с конкретното преживяване и ако е необходимо, внасяме корекции в тях. Така запазваме по-голямо самообладание и придобиваме вътрешна сила, благодарение на която можем да отредим най-важното място на починалия – не до нас, а вътре в нас. И то завинаги. Защото тялото е тленно, но духът остава.
