Едно от най-болезнените преживявания, които животът може да ни поднесе, е загубата на близък. На всеки е познато сивото и тягостно усещане, при което нищо не може да намали агонията. В продължение на много месеци скръбта след смъртта на любим човек е постоянен наш спътник. Ето защо е важно да знаете как да живеете с мъката и как да се справяте с фазите на нейното преодоляване.

Важно е да знам, че в този период може да изпитаме чувства, които никога преди не сме изпитвали, но те са нормални човешки реакции, тъй като са част от процеса на скърбене и преодоляване.

Д-р Елизабет Кюблер-Рос описва пет фази на справяне със скръбта през които преминаваме, докато отново не постигнем психически и физически баланс. Те могат да се припокриват, съвпадат и да се смесват един с друг и са следните:

  1. Отричане

В тази първа фаза сме в шок и не можем да допуснем, че любим човек е починал и ни е напуснал. Тогава си казваме, че не сме подготвени за това, не е вярно или че той ще дойде отново. Убедени сме, че животът не може да бъде толкова жесток. Отричането е опит да намалим силната болка или шока от загубата, която вече е настъпила, или предстоящата такава. Тогава нашата реалност буквално се преобръща, но ние не сме готови да я приемем веднага и е нужно време, за да го осъществим. Ние продължаваме да сме под влияние на реалността такава, каквато е била вчера или онзи ден, и е съвсем логично да отричаме настъпилите промени в нея.

  1. Гняв

Когато първият етап на отричането повече не може да бъде поддържан, той бива заместен от чувства на гняв, ярост, завист или негодувание. Това може да е много труден етап, тъй като е възможно гневът да се разпростре във всички посоки и да се прехвърли към обкръжаващите ни хора на случаен принцип. Изпитвайки подобна основна човешка емоция, ние се опитваме да се приспособим към новата реалност. Това е етап, в който можем да се почувстваме много самотни в чувствата си. Възможно е околните да възприемат нашия гняв като нежелание да общуваме с тях, което на свой ред да ни лиши от полезни възможности за комуникация и връзка с другите. В тази фаза ние сме се отказали от надеждата и усещаме пълната болка и отчаяние. Емоциите са много болезнени, започваме да плачем от нищото, копнежът, болката и носталгията по загубения любим човек са огромни. Нашето тяло е извън пределите на обичайния си ритъм. Ние не можем да спим добре или трудно можем да станем от леглото. Не можем да седим спокойно или обратното, трудно е започнем някаква дейност. Не се радваме на нищо. Мислим, че никога повече няма да бъдем щастливи. Борим се със съдбата и се питаме: „С какво заслужих това?“ Чувстваме се изтощени и без желание за нищо.

  1. Пазарене

В процеса на своето справяне много хора започват да опитват да постигнат договорка (пазарлък) с Бог, обстоятелствата или съдбата. Те вярват, че има шанс да бъдат възнаградени за добро поведение заради определени специални заслуги. Когато настъпи този етап, ние се обръщаме към висша сила за помощ, защото започваме да проумяваме, че ситуацията е извън човешките възможности да бъде разрешена. Подобно чувство за безпомощност ни тласка към пазарлък с Бог, което на свой ред ни дава усещане за контрол над нещо, върху което знаем, че нямаме никакъв контрол. В подобни ситуации сме склонни да мислим по следния начин: “Боже, ако само излекуваш този човек, ще се променя и ще преобразя живота си.”, “Господи, обещавам ти да бъда много по-добър човек, ако направиш така, че този човек да не ме напусне.”. Докато се пазарим, ние се насочваме към нашите лични провали, прегрешения и слаби страни. Връщаме се назад към взаимоотношенията си с човека, когото сме изгубили и си припомняме ситуации, в които сме му причинили болка или страдание. Спомняме си за случки, в които сме изричали неща, които не е трябвало да изричаме и ни се иска да върнем времето назад и да постъпим по различен начин. Склонни сме да вярваме силно, че ако не бяхме допуснали определени грешки в миналото, нямаше да изпитваме толкова силно страдание и скръб в този момент.

  1. Депресия

Това е етапът, в който съзнанието ни се успокоява и бавно започваме да осъзнаваме реалността такава, каквато е. Надеждата да се случи чудо вече отминава, а ние спираме да се пазарим и се изправяме пред загубата такава, каквато е. В този етап може да започнем да изпитваме болката от загубата по-силно от всякога. Паниката отстъпва на заден план, емоционалната мъгла се разсейва и загубата изглежда много истинска и неизбежна. В подобни моменти вътре в нас започва да расте тъга и ние на свой ред се вглъбяваме в себе си. Ставаме по-изолирани, слабо социални, не споделяме с околните какво чувстваме, но въпреки това чувствата са в нас.

  1. Приемане

Когато най-накрая приемем загубата или промяната, с която се сблъскваме, това не значи, че вече не изпитваме болка или тъга. Приемането не е етап на радост или щастие. Просто вече не се съпротивляваме на реалността и не се опитваме да я променим. Тъгата, болката и съжалението може все още да присъстват, но тактиките за емоционално оцеляване като отричане, гняв и пазарене вече не са актуални. Вместо това, налице е скъсване с илюзорните надежди, респективно и успокоение. За да се стигне до този етап, е нужно време, а нерядко и подкрепа от околните, за да се преодолеят предходните етапи.

Ние никога няма да можем да заменим и забравим починалия, но насочваме погледа си към това, което все още имаме. Търсим нови предизвикателства и придобиваме нови умения за справяне с ежедневните задачи.

Трябва да се отбележи, че не всички хора, които изпитват скръб в резултат на голяма загуба, преминават през петте етапа от по-горе в една и съща последователност.

Границите между различните етапи могат да варират за отделните хора. Понякога е възможно човек да се върне обратно в определен етап, в който е бил и преди. В допълнение към това няма конкретен срок или време, в рамките на което да преминава всеки отделен етап на скръбта. Някой може да премине през петте етапа относително по-бързо (например няколко седмици), докато при друг това може да е процес, който да отнеме много време (например месеци или години).

Как можем да си помогнем допълнително?

За повечето хора преминаването през скръбта и достигането на ново емоционално равновесие отнема между три и пет години. Затова е важно да се научите да приемате чувствата си. Не притъпявайте болката си с таблетки, алкохол или сладки неща. Алкохолът и лекарствата само временно могат да облекчат мъката. В дългосрочен план обаче те възпрепятстват процеса на преработване на травмата. Времето само по себе си не помага в преодоляването на загубата. Съществуват други фактори, които влияят върху процеса на скърбене и справянето с него. Воденето на дневник, в който можете да излеете всичката си болка, може да ви помогне да се справите със скръбта. Препоръчително е през ранната фаза на скърбене да избягвате взимането на важни решения, касаещи текущите обстоятелства в живота ви. Планирането на всекидневието в малки стъпки и задачи ще ви помогне да организирате приоритетните неща. Важно е да се срещате с хора и да не занемарявате хобитата си, но едновременно с това да дадете на цялата болка пространство да се изрази. Когато ви се плаче, плачете, а не се затваряйте, вместо да изразите емоцията си навън. За да облекчите физическото си напрежение, правете разходки, карайте колело и се движете повече. Това помага за отделянето на определени хормони, които ще ви накарат да се чувствате по-добре.

Допускането и изживяването на болезнените чувства са необходима част от сбогуването с починалия и преработването на загубата. То е се осъществява на етапи. И колкото по-следващ етап достигате, толкова по-нагоре в преодоляването се изкачвате.

Целта не е изцяло да забравите починалия си партньор, любим човек или приятел, а с течение на времето споменът за него да не ви демобилизира, пречейки на нормалното ви функциониране.

В хода на психологическото консултиране загубата може да бъде преработена значително по-бързо, отколкото при самостоятелното справяне.