Натрапливите мисли са явление, което занимава ума на много хора. Те са симптом на Обсесивно-компулсивното разстройство /ОКР/. Упоменатото разстройство включва цикъл от обсесии /натрапливи мисли/ и компулсии /задължителни поведения/, които могат да повлияят негативно нормалното ни функциониране. За да сме запознати с техните симптоми и проявни форми, считам за необходимо първо да ги разграничим.

Натрапливите мисли /обсесиите/ са идеи, мисли, образи или импулси, които ни се струват абсурдни, но въпреки това не спират упорито да присъстват в съзнанието ни. Примери за най-разнообразни обсесии, които редовно срещам и в моята практика, са свързани с натрапливи образи на насилие, мисли за извършване на насилие над другиго /например майка вярва, че ще нарани детето или близък за нея човек/, страхове, че при излизане от вкъщи е забравена включена печката или осветлението, че входната врата е останала незаключена, както и опасения за замърсяване с микроби от дръжката на вратата, ключовете на лампата, седалката на тоалетната чиния и други. Възможно е да съществуват натрапливи мисли и от друго естество – сексуално, религиозно, хомосексуално и т.н. Въпреки че осъзнаваме, че тези мисли не са основателни, те продължават да се натрапват в съзнанието ни. Обикновено това продължава часове, дни, седмици, а понякога и години.

Компулсиите са поведения или ритуали, които изпълняваме, за да се избавим от тревожността, пораждана от обсесиите. Например можем да мием многократно ръцете си, за да се „справим“ със страха от замърсяване, да проверяваме отново и отново дали фурната е изключена, да подреждаме вещите си по определен начин и т.н. Друга често срещана вариация е тази с броенето. Тогава се чувстваме длъжни да броим до конкретно число, или да повторим нещо определен брой пъти, за да не ни сполети беда. Ние си даваме сметка, че тези ритуали са неоснователни, но ги извършваме, за да потушим тревожността, която възниква като следствие от конкретната обсесия. Така се получава конфликт между желанието да се освободим от натрапчивия ритуал и неустоимия подтик да го изпълняваме, а това отключва тревожност, срам, гняв, вина и отчаяние. Поради това много хора са спрели да се съпротивляват на своите компулсии и са им се подчинили изцяло, което ги прави неудовлетворени, зависими и постоянно фрустрирани, което е напълно нормално, тъй като по този начин личностното функциониране се засяга в една значителна степен.

Важна вметка е, че обсесиите може да съществуват самостоятелно, без неминуемо да са съпътствани от компулсии. Според данните от проведените проучвания процентът на такъв тип хора не е висок, тъй като повечето преживяват както обсесии, така и компулсии.

Обсесивно-компулсивното разстройство често е свързано и с отбягващо поведение – например в случаите, в които човек с обсесия за мръсотия и микроби отбягва ползването на обществените тоалетни или докосването на дръжки, което пречи на функционирането му в работна и социална среда.

Много хора изпитват страх и поради друга причина. Те бъркат ОКР с лудост. Но това е погрешно. Хората, преживяващи ОКР, не са луди, тъй като те проявяват критичност към извършваното от тях. Осъзнават ирационалността и нелепостта на мислите и поведението си и са дълбоко фрустрирани заради неспособността си да ги контролират.

Добре е да се знае, че ако ОКР бъде оставено без лечение, настъпващите ремисии са редки, а възможните усложнения – значително по-чести. В преобладаващата част от случаите засегнатите не могат да се справят сами. Но това не означава, че е нужно да се самобичуват, защото така няма да постигнат нищо. Необходимо е да признаят проблема си и да потърсят решение. Добрата новина, е че има изход, тъй като при ефективно проведено лечение, успеваемостта е изключително висока. В тази връзка, успешно разрешен казус с ОКР е поместен в раздела на сайта ми – практически случаи. В процеса на психологическото консултиране, с помощта на психолог могат да бъдат проследени различните закономерности и причинно-следствени връзки, свързани с конкретните психични наличности, стоящи зад обсесиите и компулсиите. Усвояват се умения, благодарение на които се прекъсва гореспоменатият порочен кръг и се помага на страдащия да намери начин да възвърне своите нормални модели на функциониране. В повечето случаи това отнема по-дълъг период от време. Но дали не си струва на фона на алтернативата от доживотно страдание, множество ограничения и бъдещи усложнения?