При oбсесивно-компулсивно разстройство (ОКР) човекът изпитва непрекъсната нужда да проверява дадени неща отново и отново по няколко пъти, като например дали е заключил апартамента или е спрял печката. Характерен е страхът от заразяване, нараняване на любими хора, миене на ръцете по много пъти, броене на предмети и т.н.
ОКР се поддържа от редица причини. Една от тях е, че факторите, довели до появата на натрапливостите, продължават да съществуват. От решаващо значение за поддържането на OКР е формираният порочен или омагьосан кръг. Той се изразява в следното: Натрапливите мисли първоначално са напълно нормални и се срещат при много хора. Те стават проблемни когато човек започне да им приписва заплашително значение, т.е. когато тези мисли се свързват с потенциална опасност.
В тези случаи това тълкуване води до страх и безпокойство и засегнатият изпитва силна нужда да направи нещо: „Трябва да проверя това, в противен случай ще се случи нещо лошо и аз ще съм виновен!“. Контролиращото действие води до краткосрочно успокоение. В същото време то също е сигнал, че тълкуването на мисълта като опасна е била уместна: „Добре че погледнах отново, кой знае какво би станало иначе!“. По този начин възниква порочен кръг, който поддържа натрапливостите и трябва да бъде прекъснат по време на терапията, тъй като това е една от нейните най-важни задачи.
Ако възникнат натрапливи мисли, които имат съдържание, което предизвиква чувство за вина, порочният кръг обикновено изглежда така: конкретната мисъл се интерпретира като опасна. Засегнатият смята тази мисъл за правилна, в резултат на което се опитва да я избегне. Понякога това е последвано от умствен ритуал (броене, молене или други действия.). В резултат на тези контролиращи и неутрализиращи действия и мисли, натрапливите мисли стават не по-малко, а повече!
Другият компонент от ОКР са натрапливите действия. Те включват изпълнението на определени ритуали, свързани с подреждане и сортиране. Засегнатите подреждат и сортират дрехи или предмети според стриктно определени правила, нерядко по няколко часа на ден.
Най-честата форма на натрапливо действие е контролирането. Засегнатите напр. не могат да излязат от жилището си, без да са проверили няколко пъти дали ютията е изключена, или лампата е загасена. Те контролират многократно,