Едва ли има човек, който да не е изпитвал страх от отхвърляне в даден етап от живота си. Примерните ситуации, в които би могъл да се прояви такъв страх са много – при започване на нова връзка, интервю за работа, в някои аспекти от дадени междуличностни взаимоотношения, отстояване на позиция при конфликти, отправяне на искане и т.н. Проблемът настъпва тогава, когато този страх започне да повлиява значително нормалното ни функциониране, рефлектирайки системно и негативно върху посоката на нашия живот.
Възникване
Причините за възникване на страха са еволюционни и по своята същност имат защитна функция. Асоциират се с опасността в миналото човек да бъде изхвърлен от племето като вид наказание, или пък да бъде изключен от дадена социална група. По този начин функционирането му е било застрашено. Макар че тези времена отдавна са отминали, подобна нагласа все още е заложена в дълбоките слоеве на несъзнаваното. И сега, на подсъзнателно ниво, страхът от отхвърляне се свързва със загуба на идентичност и заплаха за нашето благополучие в случаите, в които сме лишени от подкрепата на другите.
Последствия, с които се свързва страхът от отхвърляне:
- Възпрепятстване на развитието ни, поради избягване на евентуална опасност, която се вижда или предполага и в най-малките индикации за отхвърляне и неуспех. В повечето случаи преценката за ситуацията е силно надценена и нереалистична, поради което ни пречи да изследваме нови възможности.
- Чувство за различност или дефектност – мислим, че щом сме отхвърлени, нещо с нас не е наред.
- Обезличаване на самия себе си и липса на автентичност в стремежа да угодим на другите, за да не бъдем отхвърлени. Парадоксалното е, че именно това ни гарантира статус на „изтривалка” и истинско отхвърляне, както и почти сигурно трупане на неудовлетвореност и фрустрации.
- Прикриване на истинското „Аз” поради страх от неодобрение. Този избор на поведение е свързан с редица деструктивни психологически последствия, тъй като потъпква надълбоко собствената ни идентичност – нещо, което със сигурност не заслужаваме, не следва да си причиняваме и не остава без последствия.
- Избягване на изразяване на аргументирано мнение, размиване на граници, липса на асертивност.
- Трупане на пасивна агресия – когато искаме да кажем нещо конкретно или да постъпим по определен градивен начин, но не го правим, това генерира заряд от негативни фрустриращи емоции, които разтоварваме върху другите или потискаме навътре в себе си.
- Избягване на похвалите – в случаите, в които наистина се нуждаем от тях и са заслужени, страним от ситуации, в които можем да ги получим, за да не се натъкнем и на евентуално неодобрение.
- Неспособност за даване и получаване на градивна критика, която е част от самоусъвършенстването.
- Затваряне в себе си, депресия и тревожност, чувство за вина.
- Вследствие на всичко гореизброено – получаване на още отхвърляне, поради сигналите и нагласата, които излъчваме.