Страхът от отхвърляне е общочовешки страх. Всеки от нас го изпитва в една или друга степен. Проблемът настъпва тогава, когато започне да повлиява значително нормалното ни функциониране, рефлектирайки системно и негативно върху посоката на нашия живот.
Възникване
Причините за възникване на страха са еволюционни и имат защитна функция. Асоциират се с опасността в миналото човек да бъде изхвърлен от племето, като вид наказание, или пък да бъде изключен от дадена социална група. По този начин функционирането му е било застрашено. Макар че тези времена отдавна са отминали, подобна нагласа все още е заложена в дълбоките слоеве на несъзнаваното. И сега, на подсъзнателно ниво, страхът от отхвърляне се свързва със загуба на идентичност и заплаха за нашето благополучие в случаите, в които сме лишени от подкрепата на другите.
Последствия
- Възпрепятстване на развитието ни, поради избягване на евентуална опасност, която се вижда или предполага и в най-малките индикации за отхвърляне и неуспех. В повечето случаи е силно надценена и нереалистична, поради което ни пречи да изследваме нови възможности
- Обезличаване на самия себе си и липса на автентичност в стремежа да угодим на другите, за да не бъдем отхвърлени. Парадоксалното е, че именно това ни гарантира статус на „изтривалка” и истинско отхвърляне
- Прикриване на истинското „Аз” поради страх от неодобрение. Този избор на поведение е свързан с редица деструктивни психологически последствия, тъй като потъпква надълбоко собствената ни идентичност – нещо, което със сигурност не заслужаваме, не следва да си причиняваме и не остава без последствия
- Избягване на изразяване на аргументирано мнение, размиване на граници, липса на асертивност
- Трупане на пасивна агресия – когато искаме да кажем нещо конкретно или да постъпим по определен градивен начин, но не го правим, това генерира заряд от негативни фрустриращи емоции, които разтоварваме върху другите или потискаме навътре в себе си
- Избягване на похвалите – в случаите, в които наистина се нуждаем от тях и са заслужени, избягваме ситуации, в които можем да ги получим, за да не се натъкнем и на евентуално неодобрение
- Неспособност за даване и получаване на градивна критика, която е част от самоусъвършенстването
- Затваряне в себе си
- Депресия и тревожност, чувство за вина
- Още отхвърляне – колкото по-голям е този страх, толкова по-голяма е вероятността наистина да ни отхвърлят. Самият страх ни кара да се стегнем и да сме сковани. Не можем да се отпуснем да бъдем себе си и в старанието си да се харесаме на околните, започваме на правим грешки, да се държим неадекватно и в крайна сметка често наистина биваме отхвърлени. Това още повече засилва страха ни и ставаме все по-плахи и неуверени в себе си
Справяне
Справянето е напълно постижимо в хода на психологическото консултиране. Но не е никак лесно, тъй като този страх е многопластов и взаимообвързан и с други. По време на консултациите разбираме как сме били възпитавани в миналото, какво е било отношението на близките ни към успеха и провала, приемането и отхвърлянето. Кои нагласи и модели на мислене подсилват страха. Каква е връзката между нашите лични граници и страха ни от отхвърляне. Даваме си сметка за общото между самооценката и страха от отхвърляне, както и какво е отношението ни към самите себе си и как се отразява това на степента ни на страха от отхвърляне. Преформулираме определени мисли и убеждения. Преоценяваме конкретни преживявания. Работим на мисловно, поведенческо и физическо ниво, достигайки до крайната цел – да бъдем свободни. Защото не е важно само да си отговорим на въпроса „Поради какви причини е възникнал страхът?“. Още по-съществено е да открием работещата формула, чрез която да го преодолеем.
