ВИДОВЕ ТРЕВОЖНИ РАЗСТРОЙСТВА

Тревожните разстройства включват набор от свързани ментални състояния: генерализирано тревожно разстройство, паническо разстройство, обсесивно-компулсивно разстройство, посттравматично стресово разстройство, социална фобия, агорафобия, дереализация и деперсонализация и  специфични фобии.

Безпокойството, тревогата и стресът са част от живота на повечето хора днес. Но простото преживяване на тревожност или стрес само по себе си не означава, че се нуждаете от професионална помощ или имате тревожно разстройство. Всъщност, тревожността е необходим предупредителен сигнал за опасна или трудна ситуация. Без безпокойство нямаше да можем да предвидим трудностите и да се подготвим за тях.

Тревожността се превръща в разстройство, когато симптомите станат хронични, пречат на ежедневието ни и способността ни да функционираме. Общото между всички тревожни разстройства е, че са свързани с емоционалното състояние на тревога, което се появява в ситуации на неопределена опасност и очакване на неприятно събитие, обикновено придружено с телесни симптоми (сърцебиене, потене, треперене, сухота в устата, топка в стомаха и т.н.).

Тревожността е много по-честа причина да се потърси психотерапевт, защото на моменти тя може да стане демобилизараща. Най-натоварващото при нея е, че тя има всички физиологични измерения на страха, но няма конкретен обект. Тревожният индивид живее в непрекъснато състояние на страх, без да знае от какво се страхува.

Фобията е интересен феномен, при който целият този страх и тревожност се съсредоточават върху един обект, който няма как да ни нарани. Тя е опит на съзнанието да се справи с чувството за тревога като му даде форма.

Страхът е свързан с реална заплаха, докато тревогата произтича от неизвестна или слабо определена опасност. Например страхът от смъртта е по-вероятно да приеме формата на тревожност, отколкото на специфичен страх. Тревожността се отнася и за емоционални състояния като съмнение, отегчение, вътрешен конфликт, разочарование и срам.

Видове тревожни състояния:

• Фобии – повтарящи се ирационални страхови обектни реакции, които биват провокирани само от определени ситуации или обекти. Придружени са с желание за избягване на обектите, дейностите или ситуациите, които провокират реакциите или ужас и силни телесни реакции на страх при наличието на такива стимули. Самата мисъл за поява на страховата ситуация обичайно поражда силна тревожност.

• Социална тревожност – страх от критично отношение от страна на други хора или от мнението им, което води до избягване на определени ситуации или дори на социални контакти. Често се съпровожда от понижена самооценка и силни телесни симптоми като потене, треперене, изчервяване, свиване на стомаха. Понякога хората със социална тревожност организират целия си живот и дейности така че да избегнат въпросните провокиращи тревожност ситуации и в известен смисъл подчиняват съществуването си на този ирационален страх от негативна оценка и критика.

• Паническо разстройство и панически атаки – повтарящи се пристъпи на силна тревожност, наречени панически атаки, които не се ограничават до определена ситуация или обстоятелства и това ги прави непредсказуеми. Появяват се дори в привидно спокойни ситуации и всъщност тогава телесните симптоми (сърцебиене, изпотяване, треперене, задушаване, болки в гърдите, гадене) се усещат още повече и това провокира още по-голям страх и тревожност у изпитващия ги. Необходимо е да има отчетливо начало и край на пристъпа, за да бъде категоризиран като паник атака, както и да настъпва внезапно и да няма конкретна очевидна причина за появата му. Това са така наречените пароксизмални панически атаки. Честотата им може да варира в широки рамки – от няколко на ден до веднъж годишно. Продължителността им също е индивидуална – може да бъде от секунди до минути, а в крайни случаи и часове. Това зависи от количеството на стресовите хормони, силата на съответния стресов стимул и индивидуалната предразположеност на човека.

Разликата между панически атаки и паническо разстройство, обяснена на достъпен език и подкрепена с пример, е следната: При паническите атаки получаваме епизодичен пристъп на силен страх. При паническото разстройство развиваме страх от получаване на следващ пристъп на паническа атака. Обикновено това усложнява състоянието, тъй като самото очакване на следващ пристъп поставя тялото в готовност, провокира отделянето на повече стресови хормони и това улеснява стартирането и поддържането на следващ пристъп. Именно поради това не всеки, който е преживял панически атаки, развива паническо разстройство. Много хора получават няколко епизода на силен страх през целия си живот, но никога не развиват паническо разстройство. Други получават панически атаки само веднъж и отключват разстройство. Това зависи от интерпретацията на случващото се, наследствените фактори, нивото на стрес и индивидуалните особености на всеки от нас.

• Генерализирана тревожност – постоянна тревожност, която не е ограничена до конкретни обстоятелства и не зависи от тях. Основните симптоми са нервност, треперене, мускулно напрежение, изпотяване, замайване, сърцебиене и световъртеж. Често са налице руминации (ментални предъвквания) и тревожни мисли, които имитират обсесии (натрапливи мисли при ОКР). За разлика от паник атаките, тя не е пристъпна, а фонова – има постоянно ниво на висока тревожност, без отчетлив период с начало и край и не е фокусирана върху конкретен обект.

• Обсесивно-компулсивно разстройство – повтарящи се натрапливи мисли, представи и образи, наречени обсесии и действия, най-често свързани с тях (компулсии). Човекът обикновено преживява натрапливите мисли като ужасни, мъчителни и провокиращи силна тревожност, защото често са нежелани и отблъскващи като съдържание. Обикновено включват теми като нараняване на близки и обичани хора; замърсяване и заразяване; симетрия и подреждане; безопасност и финансова сигурност. Именно защото са неприятни човек обикновено се опитва да им се противопостави и да ги прогонва, което допълнително ги засилва.

Натрапливите действия (компулсиите), наричани още ритуали, са стереотипни поведения, насочени повърхностно към „предотвратяване“ на малко вероятни събития, които могат да навредят на човека или околните, но всъщност имат функцията да разтоварват огромната тревожност, която се изпитва в резултат на натрапливите мисли.

И двете се осъзнават се като прекомерни и безсмислени, но все пак не могат да се прекратят, въпреки че пречат на нормалното ниво на функциониране, отнемат време и психически ресурс.

• Разстройства от обсесивно-компулсивния спектър:
• Дисморфофобно разстройство – свръхзагриженост за въображаеми или незначителни недостатъци или дефекти в собствената външност
• Екскориация – повтарящо се чоплене или драскане на кожата, водещо до нейното разраняване, съпроводено с многократни опити за прекратяване
• Хординг /патологично събирателство/ – невъзможност за разделяне и освобождаване на вещи, вследствие на което домът се задръства
• Трихотиломания – повтарящо се скубане на собствената коса, придружено от многократни опити за прекратяване
• Хипохондриаза – прекомерен страх от развиване на сериозно заболяване, придружен от прекалено внимание към телесни симптоми, които се приемат като доказателство за наличието на болестта.

• Посттравматично стресово разстройство – използват се различни категории според продължителността във времето на симптомите и състоянието: до 4 седмици се нарича остра стресова реакция; от 1 до 6 месеца се категоризира като посттравматично стресово разстройство, а при продължителност над 6 месеца – като разстройства в адаптацията. Представлява негативна реакция на изключително стресиращо събитие със силно травматичен характер (застрашаващо или дори катастрофално), която се запазва във времето след преминаването на травматичното събитие.

Симптомите включват флашбекс (повторно преживяване на минали травмиращи сцени), кошмари, вцепененост и емоционална притъпеност, липса на реакции спрямо околната среда, неспособност за изпитване на удоволствие или дори на каквото и да е друго чувство, избягване на ситуации или дейности, напомнящи травмата.

• Дисоциативни (конверзионни) разстройства – в миналото са били наричани хистерия – частична или пълна загуба на нормалната интегрираност между спомените от миналото, осъзнаването на собствените идентичност и непосредствени усещания, както и контрола над телесните движения – изпитващите ги твърдят, че нямат контрол над тялото си. Могат да симулират симптомите на почти всички органични (биологични) болести, без да има реалната болест – тоест всеки физически симптом би могъл да бъде и хистеричен, но не би се намерила медицинска причина за него.

При това разстройство причините за проблема не са биологични, а чисто психологически. Има дисоциативни амнезия, фуга, ступор, гърчове и други.

• Соматоформни разстройства – в миналото са наричани хипохондрия. Характеризират се с постоянни соматични (телесни) оплаквания и притеснения без наличие на болестни процеси. Обикновено са придружени от непрекъснато настояване и извършване на многократни медицински изследвания, въпреки липсата на положителни резултати на всяко от тях (тоест липсата на налична болест).
• Други невротични разстройства – в тази категория попадат тревожни разстройства, дължащи се на общи медицински състояния /например ендокринно заболяване, метаболитни, сърдечно-съдови и неврологични заболявания/. Те могат да предизвикат панически пристъпи или тревожност. Имено поради това е особено важно да не се допуска грешката винаги и при всички случаи състоянието да бъде приписвано само и единствено на тревожността, а да бъдат изследвани внимателно предпоставките за нейното проявление.

Другият вид са тревожни разстройства, дължащи се на психоактивни вещества /злоупотреба с наркотик, прием на лекарство или излагане на токсини/.

• Дереализация и деперсонализация – дереализацията представлява усещане за нереалност, наподобяващо убеждението, че човек не е себе си, намира се в изкуствена среда, а светът около него е нереален. Усещането е все едно не сме тук и сега, или дори сме някъде далеч. Състоянието е доста плашещо и човек може да се притесни, че никога няма да излезе от него. Наподобява усещането при употреба на някои психотропни вещества. Среща се сравнително често при страдащите от тревожни разстройства. Най-честият страх, свързан с дереализацията, е страхът от загуба на контрол.

Деперсонализацията кара човека да се усеща извън тялото си, все едно възприема света някъде отстрани. Понякога усеща тялото си като много по-малко или по-голямо, че крайниците му са с нереални размери и други.

Този вид усещания се явяват сателитни и най-често в основата стои висока тревожност или депресия.

• Агорафобия – обикновено е следствие от развиване на паническо разстройство. Човекът спира да излиза, да се вози в градския транспорт, автобуси, влакове или самолети, започва да избягва големи отворени пространства като гари, летища, паркинги, молове, мостове. Класика е също избягването на места, от които няма лесен изход като кино, магазин или опашки пред каси. Развилият агорафобия се чувства сигурно единствено в собствения си дом, а в по-крайни случаи не излиза от него без придружител и често спира да ходи на работа. В същността си агорафобията е избягващо поведение. Тъй като вероятността от паник атака нараства, когато човек е изложен дори на изключително леки за здрав индивид стресори, страдащият бързо се научава да избягва всяка ситуация, която може да провокира паник атака. По този начин за съжаление проблемът става хроничен. Паническото разстройство може да протече с или без агорафобия.

В някои случаи тревожните разстройства се комбинират помежду си. Ако човек е склонен към един тип и не вземе необходимите мерки, има вероятност с времето да се влоши, да развие и друг, или да започне да злоупотребява със субстанции (алкохол и наркотици) като нездрав механизъм за справяне, за да тушира симптомите на тревожността или постоянно разсейване и претрупване със задачи, така че да е погълнат от дейности и да не остава насаме със себе си и тревогите си.

Тревожните състояния могат да са много мъчителни, но ако човек започне да работи с тях по правилен начин, те могат да се превърнат в двигателна сила и гориво за положителна промяна, личностно израстване и подобряване на качеството на живота на човека.

Преодоляването се осъществява чрез разбирането на причините за възникване, избор на подходящ вид терапия и прилагането на възможно повече помощни методи за справяне, подбрани от съответния специалист.