ВИДОВЕ ТРЕВОЖНИ РАЗСТРОЙСТВА

Безпокойството, тревогата и стресът са част от живота на много хора. За разлика отпреди, днес повечето от тях поемат зряла отговорност за своите чувства и емоции, работят върху себе си и така постигат едно много по-добро емоционално-психично здраве.

Когато говорим за тревожни разстройства следва да имаме предвид, че те включват набор от свързани ментални състояния: генерализирано тревожно разстройство, паническо разстройство, обсесивно-компулсивно разстройство, посттравматично стресово разстройство, социална фобия, агорафобия, дереализация и деперсонализация и някои специфични фобии.

Важно е да отбележим, че не всяко изпитване на преходно безпокойство, страх или тревога означава, че имаме тревожно разстройство. Тревожността се превръща в разстройство, когато симптомите станат хронични, пречат на ежедневието ни и способността ни да функционираме нормално.

Обикновено всички тревожни разстройства са свързани с изпитване чувство на тревога, което се появява в ситуации на неопределена опасност и очакване на неприятно събитие. Това е придружено и от разнообразни телесни симптоми, чието проявление варира при всеки отделен човек – сърцебиене, потене, треперене, чувство на задушаване, замайване и световъртеж, гадене, сухота в устата, топка в стомаха и т.н.

Кои са видовете тревожни състояния?

-Фобии – както споменахме по-горе, тук страхът е провокиран само от определени ситуации или обекти. Придружен е от желание за избягване на обектите, дейностите или ситуациите, които провокират реакциите. При сблъсък с тях се изпитва чувство на ужас и силни телесни реакции на страх. Дори самата мисъл за поява на страховата ситуация обичайно поражда силна тревожност.

-Социална тревожност – при нея имаме страх от критично отношение от страна на други хора или от мнението им, което води до избягване на определени ситуации или дори на социални контакти. Често се съпровожда от понижена самооценка и силни телесни симптоми като потене, треперене, изчервяване, замайване, свиване на стомаха. Понякога хората със социална тревожност организират целия си живот и дейности така че да избегнат въпросните провокиращи тревожност ситуации и в известен смисъл подчиняват съществуването си на този ирационален страх от негативна оценка и критика.

-Паническо разстройство и панически атаки – паническото разстройство включва повтарящи се пристъпи на силна тревожност, наречени панически атаки, които не се ограничават до определена ситуация или обстоятелства и това ги прави непредсказуеми. Появяват се дори в привидно спокойна среда и всъщност тогава телесните симптоми като сърцебиене, изпотяване, треперене, задушаване, замайване и световъртеж, гадене, болки в гърдите и стягане в сърдечната област се усещат още повече и това провокира още по-голям страх и тревожност у изпитващия ги. Необходимо е да има отчетливо начало и край на пристъпа, за да бъде категоризиран като паник атака, както и да настъпва внезапно и да няма конкретна очевидна причина за появата му. Това са така наречените пароксизмални панически атаки. Честотата им може да варира в широки рамки – от няколко на ден до веднъж годишно. Продължителността им също е индивидуална. Това зависи от количеството на стресовите хормони, силата на съответния стресов стимул и индивидуалната предразположеност на човека. Работил съм с клиенти, при които продължителността на паническата атака е варирала в широки амплитуди – от секунди, до минути и дори часове.

Разликата между панически атаки и паническо разстройство, обяснена на достъпен език и подкрепена с пример, е следната: При паническите атаки получаваме епизодичен пристъп на силен страх. При паническото разстройство развиваме страх от получаване на следващ пристъп на паническа атака. Обикновено това усложнява състоянието, тъй като самото очакване на следващ пристъп поставя тялото в готовност, провокира отделянето на повече стресови хормони и това улеснява стартирането и поддържането на следващ пристъп. Важно е да отбележим, че не всеки, който е преживял панически атаки, развива паническо разстройство. Много хора получават няколко епизода на силен страх през целия си живот, но никога не развиват паническо разстройство. Други получават панически атаки само веднъж и отключват разстройство. Това зависи от интерпретацията на случващото се, наследствените фактори, нивото на стрес и индивидуалните особености на всеки от нас.

-Генерализирана тревожност – при това състояние изпитваме постоянна тревожност, която не е ограничена до конкретни обстоятелства и не зависи от тях. Основните симптоми са нервност, треперене, мускулно напрежение, изпотяване, замайване, сърцебиене и световъртеж. Често имаме едни постоянни мисловни предъвквания и тревожни мисли, които са сходни на обсесиите при обсесивно-компулсивното разстройство. За разлика от паник атаките, тя не е пристъпна, а фонова – има постоянно ниво на висока тревожност, без отчетлив период с начало и край и не е фокусирана върху конкретен обект. Сякаш имаме чувство, че човекът е като „навита пружина“, която се задейства от почти всеки стимул от околната среда.

-Обсесивно-компулсивно разстройство – състои се от повтарящи се натрапливи мисли, представи и образи, които се наричат обсесии, както и от действия, най-често свързани с тях, наречени компулсии. Човекът обикновено преживява натрапливите мисли като ужасни, мъчителни и провокиращи силна тревожност, защото често са нежелани и отблъскващи като съдържание. Обикновено включват теми като нараняване на близки и обичани хора, замърсяване и заразяване, симетрия и подреждане, безопасност и финансова сигурност. Именно защото са неприятни, човек обикновено се опитва да им се противопостави и да ги прогонва, което допълнително ги засилва. Натрапливите действия (компулсиите), наричани още ритуали, са стереотипни поведения, насочени повърхностно към „предотвратяване“ на малко вероятни събития, които могат да навредят на човека или околните, но всъщност имат функцията да разтоварват огромната тревожност, която се изпитва в резултат на натрапливите мисли. И двете се осъзнават се като прекомерни и безсмислени, но все пак не могат да се прекратят, въпреки че пречат на нормалното ниво на функциониране, отнемат време и психически ресурс. С цел пълнота, тук следва да споменем и групата разстройства от обсесивно-компулсивния спектър. Тя включва: 1. Дисморфофобно разстройство – свръхзагриженост за въображаеми или незначителни недостатъци или дефекти в собствената външност. 2. Екскориация – повтарящо се чоплене или драскане на кожата, водещо до нейното разраняване, съпроводено с многократни опити за прекратяване. 3. Хординг /патологично събирателство/ – невъзможност за разделяне и освобождаване на вещи, вследствие на което домът се задръства. 4. Трихотиломания – повтарящо се скубане на собствената коса, придружено от многократни опити за прекратяване. 5. Хипохондриаза – прекомерен страх от развиване на сериозно заболяване, придружен от прекалено внимание към телесни симптоми, които се приемат като доказателство за наличието на болестта.

-Посттравматично стресово разстройство – за неговото диагностициране се използват различни категории според продължителността на симптомите във времето и спецификата на състоянието: до 4 седмици се определя като остра стресова реакция; от 1 до 6 месеца се категоризира като посттравматично стресово разстройство, а при продължителност над 6 месеца – като разстройство на адаптацията. Представлява негативна реакция на изключително стресиращо събитие със силно травматичен характер, която се запазва във времето след преминаването на травматичното събитие. Симптомите включват повторно преживяване на минали травмиращи сцени, кошмари, вцепененост и емоционална притъпеност, липса на реакции спрямо околната среда, неспособност за изпитване на удоволствие или дори на каквото и да е друго чувство, както и избягване на ситуации или дейности, напомнящи травмата.

-Дисоциативни (конверзионни) разстройства – най-общо се характеризират с нарушение на интегративната функция на мозъка. Засяга се интегритетът на паметта, идентитетът на човека и яснотата на неговото самосъзнание. В миналото са били наричани хистерия. При хора с дисоциативно разстройство се срещат нарушения в паметта, които не са свързани с органична мозъчна увреда. По този начин се нарушава възможността човек да възпроизведе спомен от миналото и да си дава сметка за собствената идентичност. Настъпва и загуба на контрол върху телесните движения. Могат да се симулират симптомите на почти всички физически заболявания, без да има реална болест. При това разстройство причините за проблема не са биологични, а чисто психологически. То може да включва дисоциативни амнезия, фуга, ступор, гърчове и други.

-Соматоформни разстройства – в миналото са наричани хипохондрия. Характеризират се с постоянни физически оплаквания и опасения без наличие на болестни процеси. Обикновено са придружени от непрекъснато извършване на многократни медицински изследвания, въпреки че резултатите от тях са напълно нормални.

-Други невротични разстройства – в тази категория попадат тревожни разстройства, дължащи се на общи медицински състояния /например ендокринни, метаболитни, вестибуларни, хормонални, сърдечно-съдови и неврологични заболявания/. Те могат да предизвикат панически пристъпи или тревожност. Имено поради това е особено важно да не се допуска грешката при всички случаи състоянието да бъде приписвано само и единствено на тревожността, а да бъдат изследвани внимателно предпоставките за нейното възникване и проявление.

-Другият вид са тревожни разстройства, дължащи се на психоактивни вещества /злоупотреба с наркотик, прием на лекарство или излагане на токсини/.

-Дереализация и деперсонализация – дереализацията представлява усещане за нереалност и често се описва като вид изкуственост и неестественост на средата, която ни заобикаля. Чувстваме се все едно сме някъде далеч от текущата ситуация. Състоянието е плашещо и най-често човек може да се притесни, че няма да успее да излезе от него и то ще продължи вечно. Наподобява усещането при употреба на някои психотропни вещества. Среща се сравнително често при страдащите от тревожни разстройства. Най-честият страх, свързан с дереализацията, е страхът от загуба на контрол.

-Деперсонализацията кара човека да се усеща извън тялото си, сякаш е страничен наблюдател на случващото се и не е добре ориентиран в пространството. Този вид усещания се явяват сателитни и в основата им също стои висока тревожност или депресия.

-Агорафобия – обикновено се проявява като следствие от развиване на паническо разстройство. Характерен неин признак е, че човекът спира да излиза, да се вози в градския транспорт, автобуси, влакове или самолети, започва да избягва големи отворени пространства като гари, летища, паркинги, молове, мостове, както и ситуации, от които няма лесен и незабавен изход. Развилият агорафобия се чувства сигурно единствено в собствения си дом, а в по-крайни случаи не излиза от него без придружител. Когато пътува, го е страх да се отдалечава твърде много, защото не може лесно и бързо да се върне вкъщи. Сама по себе си, агорафобията е избягващо поведение, защото страдащият бързо се научава да избягва всяка ситуация, която може да провокира паник атака. Характерно е, че паническото разстройство може да протече със или без агорафобия.

В някои случаи тревожните разстройства се комбинират помежду си. Това най-често се случва, когато не са взети необходимите и навременни мерки за тяхното преодоляване, което води до задълбочаването на текущото или отключването на нов вид тревожно разстройство. Често се наблюдава и друг практически случай – в стремежа си да се „справи“, човек започва да прибягва до определени нездрави начини, включващи злоупотреба с алкохол и наркотици, или постоянно разсейване и претрупване със задачи. Всичко това е вид бягство, но то не води до справянето с проблема, а гарантира многократното му преживяване, защото не са решени причините, които го провокират.

Тревожните състояния могат да са много мъчителни, но ако човек започне да работи по тяхното преодоляване, осъзнавайки посланията им, те могат да се превърнат в двигателна сила и гориво за положителна промяна, личностно израстване и подобряване на качеството на живот.

Преодоляването се осъществява чрез наличието на висока мотивация в преживяващия ги, разбирането на причините за възникване, избора на подходящ вид психологическо консултиране и прилагането на възможно повече помощни методи за справяне, подбрани от съответния специалист.