Емоционалното хранене представлява консумирането на храна поради емоционални причини, чрез което консумиращият цели да се почувства по-добре. Това означава, че само по себе си то е вид механизъм за справяне, който, макар и вреден, си има своите цели – успокоение и саморегулация на вътрешното ни състояние, запълване на липса и осигуряване на безопасност.

Подобен тип хранене често довежда до развитието на хранителни разстройства. Така например, желанието за значително понижаване на теглото е симптом на анорексия невроза. Тя се изразява в ограничаване приема на храна до минимум, с цел отслабване. Понякога се стига до пълен отказ от храна, поради страх от напълняване.

В други случаи имаме налице епизоди на обилно преяждане, следвани от принудително повръщане на приетата храна, а това е отличителен белег на булимия невроза.

При трети преяждането е неконтрoлируемо, но след това липсва очистителният процес, което е симптом на хиперфагия.

Сред хранителните разстройства съществува и така нареченият синдром на нощното хранене. Той се проявява с целодневен глад и вечерно преяждане, а в тежките случаи с безсъние и хранене през нощта. Характерното е, че хранителното поведение през деня се доближава до анорексията, а вечер до булимията.

В последните години се наблюдава и още едно състояние, при което имаме маниакално придържане към дадени хранителни режими. Такива хора изключително безжалостно спазват хранителния си режим, без да си позволяват изключения. Животът им сякаш е фокусиран върху килограмите, размерите, храната, диетата, спортуването и средствата за поддържане на тялото. Всичко това е симптом на орторексия. За нея все още е спорно дали може да се квалифицира като хранително разстройство или поведение, обвързано с начина на живот, но личното ми мнение е, че можем да я причислим към хранителните разстройства, тъй като от психологическа гледна точка тя е неадаптивен модел за справяне с житейските трудности, предизвикателства и ежедневен стрес.

Тук е важно да се разграничи, че не всеки, който тренира изтощително, отдавайки се на постоянното следене на теглото, стриктното броене на калории, вманиаченото следене за вида и качеството на храната или приема медикаменти за потискане на апетита, задължително страда от хранително разстройство, но всичко изброено са рискови фактори и сериозни предпоставки за развитието на такова.