Емоционалното хранене представлява консумирането на храна поради емоционални причини, чрез което консумиращият цели да се почувства по-добре. Това означава, че само по себе си то е вид механизъм за справяне, който, макар и вреден, си има своите цели – успокоение и саморегулация на вътрешното ни състояние, запълване на липса и осигуряване на безопасност.

Подобен тип хранене често довежда до развитието на хранителни разстройства. Така например, желанието за значително понижаване на теглото е симптом на анорексия невроза. Тя се изразява в ограничаване приема на храна до минимум, с цел отслабване. Понякога се стига до пълен отказ от храна, поради страх от напълняване.

В други случаи имаме налице епизоди на обилно преяждане, следвани от принудително повръщане на приетата храна, а това е отличителен белег на булимия невроза.

При трети преяждането е неконтрoлируемо, но след това липсва очистителният процес, което е симптом на хиперфагия.

Сред хранителните разстройства съществува и така нареченият синдром на нощното хранене. Той се проявява с целодневен глад и вечерно преяждане, а в тежките случаи с безсъние и хранене през нощта. Характерното е, че хранителното поведение през деня се доближава до анорексията, а вечер до булимията.

В последните години се наблюдава и още едно състояние, при което имаме маниакално придържане към дадени хранителни режими. Такива хора изключително безжалостно спазват хранителния си режим, без да си позволяват изключения. Животът им сякаш е фокусиран върху килограмите, размерите, храната, диетата, спортуването и средствата за поддържане на тялото. Всичко това е симптом на орторексия. За нея все още е спорно дали може да се квалифицира като хранително разстройство или поведение, обвързано с начина на живот, но личното ми мнение е, че можем да я причислим към хранителните разстройства, тъй като от психологическа гледна точка тя е неадаптивен модел за справяне с житейските трудности, предизвикателства и ежедневен стрес.

Тук е важно да се разграничи, че не всеки, който тренира изтощително, отдавайки се на постоянното следене на теглото, стриктното броене на калории, вманиаченото следене за вида и качеството на храната или приема медикаменти за потискане на апетита, задължително страда от хранително разстройство, но всичко изброено са рискови фактори и сериозни предпоставки за развитието на такова.

Останалите предпоставки за отключване на хранително разстройство са: генетична предразположеност, индивидуалности на характера, тип нервна система, нарушена мозъчна биохимия, семейна среда, ранен детски опит, стресови ситуации.

Последствията от хранителните разстройства се свързват с опасност от влошаване на физическото здраве, психическото състояние и социалното функциониране на човека, поради което е необходимо да бъде потърсена навременна и адекватна помощ. Съветите от рода на „стегни се“ не вършат работа.

Тогава кое хранене е нормално?

При нормалното хранене се храним тогава, когато огладнеем. Преставаме да ядем, щом сме се заситили – нито по-рано, нито пък по-късно от това. Стараем се да се храним здравословно, т.е поемайки основните хранителни продукти и групи, но без да си налагаме твърде сурови ограничения в избора на храна. Храним се в порции, съобразени с нуждите и вкусовете ни. Доставяме си удоволствие от храненето и избраната храна, без да си вменяваме чувство на вина. Разрешаваме си да ядем „вредни“ неща, но без последващи угризения и прекаляване. Позволяваме си понякога да преядем – например по празници, стига да не е ежедневие. Приемаме, че е нормално да правим грешки в храненето си, защото нищо не е перфектно, в това число и режимът ни на хранене.

От психологическа гледна точка прекомерният физическият глад и емоционалното хранене са израз и на един друг вид „глад“ – от взаимност, принадлежност, социална включеност, интимност, обич. Могат да бъдат и компенсация на изпитвани чувства на самота, унижение, неприемане или дори омраза към себе си. Поради липсата на други градивни начини за справяне с емоционалната болка и негативните чувства, храната започва да се използва като основно такова средство.

Какво можем да направим?

С цел успешното разрешаване на гореописаните състояния, по време на психологическото консултиране се прави анализ на характеровата структура на човека, включваща свързаните с нея убеждения, страхове, травми и личната психосоциална динамика. Всички те продуцират емоционалното хранене – т.е изследвайки тях, установяваме какво в нас способства за възникването и поддържането на подобен тип поведение. След като сме установили кои психически наличности участват във формирането и поддържането на горепосочените емоции, ги променяме към полезни, здрави, реалистични и целесъобразни. Тогава установяваме, че търсеният чрез храната ефект може да се постигне по други, много по-здравословни начини. Защото ние заслужаваме да изглеждаме и да се чувстваме по-добре, а дълбоко в себе си притежаваме и ресурса да го направим. Нужно е само да го поискаме и да ни бъде показан пътят, чрез който да накараме емоционалното хранене да слезе стъпка по стъпка надолу по стълбите – там, където са нашите здраве, дълбока отговорност, отношение към себе си и истински стойностните преживявания, давайки си сметка, че не е нужно да се тъпчем с шоколад, за да не „нагарча“ животът ни.