Кои са вредните родители?
В настоящата статия обрисувам най-често срещаните типове вредоносни родителски профили, тъй като те са една значима тема, която оказва влияние върху динамиката на цялата семейна система. И така, ето ги и тях:
– Погълнатите от собствените си проблеми родители, незнаещи как да реагират правилно и отговорно на ситуацията, превръщайки децата си в хора, които трябва да се грижат изцяло за тях, или пък неглижиращите, пренебрегващи основни потребности и нужди на своите деца.
– Свирепо контролиращите живота на децата си посредством инструментите на чувството за вина или манипулацията.
– Свръхпротективните, които отглеждат децата си в „кафез“, лишавайки ги от самостоятелност, инициативност, творчество и развиване на умения за справяне.
– Хората с тежки пороци и хаотични промени в настроението. Тяхното пристрастяване не им оставя нито време, нито енергия да бъдат родители.
– Емоционалните, физическите и словесните насилници, смазващи самочувствието на децата си, лишавайки ги от самоувереност. Тъй като не са способни да контролират дълбоко спотаения си гняв, те винят децата за собственото си неконтролируемо поведение и ги ползват като отдушник.
– Незачитащите лични граници и пространство.
– Безразличните родители.
– Безпощадно и ранимо критичните.
– Хората с болни и неосъществени амбиции, които ги проектират върху своите деца.
В допълнение към горното, в много семейства се наблюдава и друг тип динамика, за който мога да дам пример. При нея, образно казано, три деца, две от които са възрастни, подсъзнателно воюват за надмощие. Видимо е как по-големите деца, използвайки факта, че са по-големи, казват на по-малкото: ”Ти си малък, ти си слаб, ние сме силните и ще правим каквото искаме, защото сме големи и силни!”. Малкото пък, вече с оформен интегритет, не иска да се подчини, защото се чувства достатъчно важно и самостоятелно. В подобни отношения няма печеливши. Всички са губещи. Печеливш е балансът, при който се зачитат основните базови потребности на всички, а отстояването им се осъществява по здрав начин.
Всички родители ли са вредоносни?
Всички родители понякога допускат грешки, които ни причиняват емоционална болка. Не всички родители обаче са вредоносни. Тази преценка се прави на база спецификата на всеки отделен случай, което изисква задълбочен анализ и проучване на семейните ценности, динамики и последствията от тях върху детето. Разбира се, не е оправдано да не харесваме родителите си поради собствени субективни причини, които не отразяват цялата картина, или просто защото те изискват здравословни, зрели и важни неща за нас, които не ни харесват и затова ги заклеймяваме като вредоносни. Защото това би означавало да не сме обективни и да манипулираме родителите си, упражнявайки контрол върху тях. Затова всяка конкретна ситуация е различна.
Какви са последствията?
Като цяло децата на вредоносните родители са огорчени, песимисти, с ниско самочувствие и с различни травми – и като деца, и като възрастни. От друга страна, по силата на свръхкомпенсационен механизъм, могат да се превърнат и в бунтари и хора, незачитащи чужди граници. Обикновено такива деца трудно изграждат здравословни взаимоотношения със своите връстници и могат да бъдат емоционално нестабилни.
Как да променим такива родители?
Целта не е да променяме родителите си. В повечето случаи това не е и възможно. Необходимо е ние самите да променим отношението си към случващото се, което е труден, но не и невъзможен процес. Така например, в различните етапи на психологическото консултиране се проследяват връзките между възпитанието ни в ранните години и психиката ни сега. Не за да обвиняваме, а за да повишим своята съзнателност, превръщайки се в автори на собствения си живот и възприятия. Намираме начините, по които можем да простим градивно и да открием какво всъщност сме получили, докато на пръв поглед не сме получили необходимото от своите родители.
Как да се справим?
В хода на психологическото консултиране установяваме присъщите семейни динамики и изследваме конкретния принос и отношения в реализирането им. Задаваме си важни въпроси, с помощта на които да установим естеството на семейната същност. Правим обзор на ранните години. Установяваме как са ни възпитавали родителите ни – заедно и поотделно? Какви изисквания са имали към нас за ред, постигане, оценки, дисциплина, подреденост, норми, правила? Проявявали ли са нежност, казвали ли са, че ни обичат, че можем да се справим и са зад нас? Неглижираха ли ни, или пък ни обгрижваха и пазеха доста? Колко често чувахме: „Трябва да се държиш като хората!“? Сравняваха ли ни често с други деца? Как ни даваха любов – безусловно, или на принципа „ако“ – ако направиш това или онова, тогава те обичам, ако не, не те обичам? Как се държаха един към друг като дистанция и на поведенческо ниво – прегръщаха ли се, обичаха ли се, или пък се караха и колко често? Как те като семейство общуваха с другите хора?
От отговора на тези въпроси се установява необходимата базова информация. Върху тази основа продължаваме работа с начина, по който това ни се е отразило – от детството до днес. Какво е отключило и провокирало, защо, по какъв начин можем да го променим? Изследваме как тези качества и отношение на родителите към нас ни карат да се чувстваме и какво означават те за нас.
Важно е да имаме предвид, че често пъти, когато се стигне до опит за „освобождаване“ от пагубните родителски модели, първоначално той е съпроводен с чувство на вина и тревога, а клиентът няма нужната смелост и решимост да отстоява личните си граници. Това е нормален процес и също се отработва по време на консултациите.
Защо да правим всичко това?
Въпреки проблемите с нашите родители, ние вече не сме малки, а зрели и самостоятелни личности. Възможно е наистина да не сме попаднали на добри родители. Но винаги можем да станем най-добрите родители на самите себе си. Защото човек не избира семейството си, но може да излекува травмите и последствията, които това семейство му е нанесло в миналото, като не допуска те да намерят отражение и в неговото бъдеще.
