Кои са вредните родители?
В настоящата статия описвам най-често срещаните типове вредоносни родителски профили. Най-общо казано, в преобладаващата част от случаите, те обхващат следните категории от присъщи поведения и действия:
– Обсебените от собствените си проблеми родители, незнаещи как да реагират правилно и отговорно на ситуацията, превръщайки децата си в „малки възрастни“, които трябва да се грижат за тях или пък неглижиращите, пренебрегващи основни потребности и нужди на своите деца
– Свирепо контролиращите живота на децата си посредством чувството за вина или манипулацията
– Свръхпротективните, които отглеждат децата си в „кафез“, лишавайки ги от самостоятелност, инициативност, творчество и развиване на умения за справяне
– Хората с тежки пороци и хаотични промени в настроението. Тяхното пристрастяване не им оставя нито време, нито енергия да бъдат родители
– Емоционалните, физическите и словесните насилници, смазващи самочувствието на децата си, лишавайки ги от самоувереност. Тъй като не са способни да контролират дълбоко спотаения си гняв, те винят децата за собственото си неконтролируемо поведение, унищожаващи и оскверняващи тяхната невинност
– Незачитащите лични граници и пространство
– Безразличните родители
– Безпощадно и ранимо критичните
– Хората с болни и неосъществени амбиции, които проектират върху своите деца
В допълнение към горното, в много семейства се наблюдава и друг тип динамика. При нея, образно казано, три деца, две от които са големи, подсъзнателно воюват за надмощие. Видимо е как по-големите деца, използвайки факта, че са по-големи, казват на по-малкото:” ти си малък, ти си слаб, ние сме силните и ще правим каквото искаме, защото сме големи и силни”. Малкото пък, вече с оформен интегритет, не иска да се подчини, защото се чувства достатъчно важно и самостоятелно. В подобни отношения няма печеливши. Всички са губещи. Печеливш е балансът, при който се зачитат основните базови потребности на всички, а отстояването им се осъществява по здрав начин.
Всички родители ли са вредоносни?
Всички родители допускат грешки, които внасят емоционална болка и ни водят до пълно изтощение. Не всички родители обаче са токсични. Тази преценка се прави на база спецификата на всеки отделен случай, което изисква задълбочен анализ и проучване на семейните динамики. Разбира се, не е оправдано да не харесвате родителите си поради собствените егоистични причини или просто защото изискват здравословни, зрели и важни неща за вас, но те не ви харесват. Или като средство за подчиняване, влияние и манипулация върху тях. Затова всяка конкретна ситуация е изключително различна.
Какви са последствията?
Като цяло децата на вредоносните родители са огорчени, песимисти, с ниско самочувствие – и като деца, и като възрастни. От друга страна, те могат да се превърнат в бунтари и да „кривнат“ в друга крайност. При всички случаи те трудно изграждат здравословни взаимоотношения със своите връстници и могат да бъдат емоционално нестабилни.
Каква е целта?
Целта не е да променяме родителите си. В повечето случаи това не е и възможно. Необходимо е ние да променим отношението си към случващото се, което е труден, но не и невъзможен процес. За да го постигнем, обаче, е необходимо прилагането на гореспоменатите стъпки. В хода на консултирането се проследяват връзките между възпитанието ни в ранните години и психиката ни сега. Не за да обвиняваме, а за да повишим своята съзнателност, превръщайки се в режисьори на собствения си живот и възприятия. Откриваме начините, по които можем да простим градивно и да открием какво всъщност сме получили, докато на пръв поглед не сме получили необходимото от своите родители?
Как да се справим?
В хода на психологическото консултиране установяваме присъщите семейни динамики и изследваме конкретния принос и отношения в осъществяването им. Когато се стигне до опит за „освобождаване“ от тях, често той е съпроводен с чувство на вина и тревога, а клиентът няма нужната смелост и решимост да отстоява личните си граници. Но преминаването през това е изключително важно, тъй като в семейните вражди няма победител, тъй като всички са губещи.
За целта си задаваме важни въпроси, с помощта на които да установим естеството на семейната същност – правим обзор на ранните години. Установяваме как са ни възпитавали родителите ни – заедно и поотделно? Какви изисквания са имали към нас за ред, постигане, оценки, дисциплина, подреденост, норми, правила? Проявявали ли са нежност, казвали ли са, че ни обичат, че можем да се справим и са зад нас? Неглижираха ли ни, или пък ни обгрижваха и пазеха доста? Колко често чувахме ‘трябва да се държиш като хората’, или от този род? Сравняваха ли ни често с други деца? Как ни даваха любов – безусловно или на принципа ‘ако“ – ако направиш това или онова, тогава те обичам, ако не, не те обичам? Как се държаха един към друг като дистанция и на поведенческо ниво- прегръщаха ли се, обичаха ли се или пък се караха и колко често? Как те като семейство общуваха с другите хора?
От техния отговор се установява необходимата базова информация. Върху тази основа продължаваме работа с начина, по който това ни се е отразило – от детството до днес. Какво е отключило и провокирало, защо, по какъв начин, как можем да го променим? Как тези качества и отношение на родителите към нас ни карат да се чувстваме и какво те означават за нас?
Защо да го правим?
Въпреки проблемите с нашите родители, ние вече не сме малки, а зрели и самостоятелни личности. Възможно е наистина да не сме попаднали на добри родители. Но винаги можем да станем най-добрите родители на самите себе си.
