Долупоместеният текст е предоставен от клиент на кабинет „Баланс“. Кабинетът предлага психологическо консултиране при проблеми, свързани с ендометриозата. 

„Ужасяваме се, когато чуем, че някой е болен от рак, защото знаем какво означава това. Има обаче една имитаторка на рака, разпространена е при жените, и понякога, при първоначалното диагностициране, лекарите я бъркат с онкологично заболяване. Подобно на него, и тя може да обхване всички органи, но най-често е в репродуктивните – яйчниците и тези в съседство. Няма да говорим научно, защото целта е да направим нещо изключително важно, а именно да РАЗБЕРЕМ, защото ето тук идва другата особеност при ендометриозата – неразбирането какво представлява и какъв точно е проблемът на жените, страдащи от нея.

Ако заглавието е привлякло вниманието ви, то вероятно знаете чудесно за какво става дума. Тогава съзнавате какво е да изпитвате множество симптоми и че нещата далеч не се свеждат единствено до киста в яйчника. Но това няма да е лекция за ендометриозата. Няма да се опитваме да я разясняваме медицински – има достатъчно източници на информация за това. Тук ще говорим за нещо друго, не по-малко важно – психическото отражение на това да живееш с хронична нелечима болест, без това да определя изцяло живота ти. Как да съхраните психиката си, въпреки болестта и да се научите да живеете с нея. Да, именно с нея. Не срещу нея!

Защо това е толкова трудно?

Защото наличието на всекидневна болка, която може да не е само в корема, но и по цялото тяло – стави, таз, кръст, глава, крака, рамото (да, правилно сте прочели!) изтощава както физически, така и психически, държи нервната система в постоянна мобилизация, прави ви далеч по-чувствителни от обичайното. От друга страна ограничава дейностите ви през една значителна част от месеца или през цялото време. Създава ви трудности с работоспособността, ежедневните задачи, като по този начин ви кара да се чувствате НЕПЪЛНОЦЕННИ във всички роли, които заемате – на служител, на съпруга, майка (ако сте такава), в сексуалния живот… не само като жена, но и като човек.

Ето с какво най-често се сблъскват жените с тази диагноза:

1. Неразбиране – Когато попитате една жена с ендометриоза какво точно изпитва и какъв е проблемът й, тя може да ви изреди един списък от оплаквания, който звучи доста хипохондричен и хаотичен. Обаче не е. Тялото е един организъм, а що се отнася до ендометриозата, нещата са навързани. Ако жената не е имала късметa да попадне на компетентен специалист, той може да неглижира оплакванията й и да ги припише на психосоматика – нещо, което още повече фрустрира, когато усещаш, че имаш проблем.

Никой никога не иска да се чувства безпомощен!

Особено ако преди това е бил много активен. Неразбирането от страна и на близките – “Какво толкова ти има!?” (не е като при рака, при който последствията от терапията да са видими, за да провокират емоционален отговор у околните) е болезнено и само засилва депресивните нагласи на страдащите. От друга страна, прекалената им загриженост и желанието им да ги отменят във всичко може да ги накара да се почувстват още по-безпомощни, непотребни и инвалидизирани. Ето защо е добре да има баланс в това да бъдем разбрани и да бъдем отглеждани като малки деца, когато все пак все още можем да се опитаме да сме пълноценни.

2. Вина – Вината вътре в страдащите, че са такива. Непримирение и чувство за несправедливост. Вина към мъжа, че трябва да се съобразява, ако сексуалните контакти са болезнени и това ги ограничава силно. Вина, че жената прекарва много дни на легло, без да е способна да прави друго. Вина, че е провалила поредната почивка, заради болезнената менструация. Вина, че се чувства зле твърде често и не може да прави нещата, които ДРУГИТЕ МОГАТ! И още една много тежка вина – че не може да има деца! (само в някои случаи, за щастие). Че е повредена или „негодна“.

3. Страх

“Ще загубя работата си” – Дългите и чести отсъствия, поради болезнени епизоди или лечение на безплодие (ако има такова) е тест за нервите и на най-търпеливите работодатели. Затова много жени се страхуват, че ще изгубят работата си, финансовата си независимост, реализацията си като специалисти, треперят дали ще могат да отидат и да издържат целия работен процес, ако на сутринта са зле, че шефовете ще забележат, колегите ще ги укорят, че им прехвърлят своите задължения или преувеличават оплакванията си, а ако болката е много силна – че ще припаднат и ще уплашат околните или че ще се изложат.
“Ще остана сама” – Страхът на страдащата от ендометриоза може да е, че няма да намери партньор, който да е до нея и ще проявява търпение и разбиране, без да й насажда вина, която тя и без това изпитва. Или че ако има такъв, той непременно ще избяга, виждайки за какво става дума (особено ако това вече се е случвало). Понякога дори може да направи съзнателен избор да бъде сама, защото страхът от отхвърляне е огромен.
“Няма да мога да имам деца” – Този страх е напълно разбираем, още повече, че това е едно от първите неща, които лекарите казват, когато установяват наличието на тази диагноза. Много често обаче това не е така и със заключенията не бива да се бърза, нито да се раздават присъди. Защото понякога в живота се случва точно обратното. А ако все пак се установи проблем, варианти за решение има.
“Ще стана инвалид” – При някои видове ендометриоза качеството на живот е силно нарушено и се налагат тежки оперативни намеси, сериозно последващо възстановяване, преживяват се и рецидиви. Всички тези медицински интервенции, рисковете от тях, неясният резултат, тежките хормонални терапии… са изпитание и за най-смелите и волевите. Липсата на трайно лечение създава усещането за безнадеждност и безсмисленост, но от друга страна оплакванията и размерът на лезиите понякога налагат по-сериозни мерки.

Ако сте диагностицирана с това заболяване и сте усетили всички тези неща на собствения си гръб (яйчник, черва, диафрагма, черен дроб, мозък и пр.), но не знаете как да продължите да живеете с ендометриозата, можете да опитате постепенно да променяте нагласата си. Това няма да е лесна задача, тъй като изтощителната хронична болка ще се пречка на пътя ви и понякога ще започвате отново от нулата. Ще плачете от изтощение и ще се чудите с какво сте го заслужили. Но никой не е казал, че винаги трябва да сте победители. Важното е да опитвате.

На първо място вие трябва да приемете положението. Такова е. Някои хора цял живот ще имат диабет, а на вас се е паднала ендометриоза. Била сте активен спортист, но вече не можете дори да вървите 100 метра? Забравете каква сте била и опознайте новото си аз. Като не можете да катерите планини, помислете си какво друго можете да правите. Забавете темпото и открийте нещо друго, за което заболяването ви не е пречка. Огледайте се колко много хора с най-различни хронични заболявания правят какво ли не, често много повече от “нормалните”. Не го правете, за да доказвате на себе или на някого, че ставате за нещо. Направете го, за да се чувствате добре и да направите собствения си живот по-добър.

Ако се чувствате неразбрани, потърсете подкрепа. Тя може да бъде както от специалист – психолог, запознат с проблема, така и от жени в подобно на вашето положение. В началото говорете за болестта, но впоследствие създайте приятелства и с изненада ще установите колко дълбоки са те. С течение на времето можете да откриете много други теми и съвместни дейности.

Спрете да се сравнявате! Както с другите, така и с предишното си аз. Всички сме различни и се променяме с времето. Баба ви може да е тичала с километри, но сега е с бастун. Вие може да сте на легло, но утре да сте по-добре от другите, на които завиждате в момента. Радвайте се на настоящите си постижения – фрустрацията идва оттам, че се сравнявате с това, което е било преди. Забравете го! Сравнявайте се с това, което е вашето “дъно” – например седмици, прекарани на легло или в болница. Днес обаче сте на крак! Шофирали сте, пазарували сте. Работили сте!

И да, можете да работите! Ако по някаква причина не можете да изпълнявате предишната си дейност, намерете друга, на която състоянието ви не пречи. За добро или лошо, ковид пандемията създаде доста възможности за хоум офис и дистанционна работа. Така няма да се тревожите дали ще можете да отидете в офиса и как ще изглеждате пред колегите, а дори и легнали пред компютъра, все ще можете да свършите някаква полезна работа. Или почасово. Или собствен бизнес, който да управлявате спрямо състоянието си. Търсете начини. Не се отказвайте. Ако трябва, посветете се на кауза и работете за нея. Гледайте на това като на възможност.

Можете да сте майка! Качеството на яйцеклетките на жените с ендометриоза често е лошо, но това не означава, че трябва да скъсате с възможността да сте родител. Донорските яйцеклетки са вариант за такива случаи, а ако наистина искате да имате дете у дома, можете да кандидатствате и за осиновяване. Ако все още не сте срещнали партньора в живота си, има донори, а може да се запознаете и с някой, който има деца и да ги приемете в своя живот. Ако имате собствени, но се чувствате зле, не мислете какво не сте успели да направите за тях днес. Помислете колко много сте успели да направите! През какво сте минали, за да ги имате (най-често пътят не е лесен).

Бъдете благодарни всеки ден, в който сте на крак, въпреки всичко и можете да се справите. Нека това бъдат вашите малки победи!

По въпроса със забременяването, при ендометриозата има една съществена особеност – от една страна репродуктивните функции може да бъдат засегнати, но от друга – бременността се “предписва” от лекарите като спасение и лек. Доколко това помага в дългосрочен план е спорно, но със сигурност положително повлияване има, а понякога и дълги ремисии (ако имате късмет, за цял живот). Това подлага на стрес много жени, които се чувстват притиснати бързо да забременеят и родят, независимо с оглед репродуктивните им намерения в момента и това дали имат човек до себе си, какви са отношенията им, финансовото състояние, конкретните планове и т. н.

“ТРЯБВА ДА РОДИШ И ТОЧКА. КАКВО ОЩЕ ЧАКАШ?” Някои лекари дори отказват да преглеждат пациентите си, ако не се вслушат в този императивен съвет. Опитайте да намерите доктор, който не ви притиска толкова много и премислете възможностите си. Внимавайте да не отлагате твърде много във времето, за да не съжалявате един ден. Представете си, че все пак да имате свое дете е щастие може би несравнимо с никое друго и ще имате стимул, заради когото да се борите всеки ден от една страна, а от друга – той наистина може да се окаже лекарството за вас. Една нелечима хронична болест може да изчезне, дори да не е завинаги! Не раждайте заради това, разбира се. Просто го приемете като прекрасен бонус.

Научете се да се адаптирате към промените в живота си. Така, както една майка трябва да реорганизира цялостно ежедневието си, да свикне с промените в тялото си, някои от които ще са перманентни, така трябва да свикнете и с това, че имате ендометриоза. Свикнете, но и забравяйте за нея понякога. Открийте какво друго сте, освен болна и бъдете и него!

Ако всичко това не дава резултат при вас и отчаянието е по-силно от каквито и да е аргументи и съвети, не намирате в себе си ресурса и мотивацията да се изправите на крака (преносно и буквално), не оставяйте нещата да ви погълнат. Потърсете помощ. Психологът може да е вашият начин да се справите. Опитайте!

Светът е шарен и има място за всички. Дори и за нас, болните…“

Психологическите консултации не могат да излекуват ендометриозата. Но могат да направят живота с нея и въпреки нея по-пълноценен.