Когато се свързват с мен, част от клиентите се интересуват как точно протичат консултативните сесии и каква ще бъде структурата им. Макар че това е индивидуално и съобразено с конкретния казус, поставените цели и избора на прилаганите подходи, все пак съществува и обща рамка, която ще очертая съвсем накратко, с цел придобиване на ориентировъчна представа. Вярвам, че сляпото придържане към определена методология е ограничаващо и показва липса на гъвкавост и индивидуален подход, поради което избягвам да го прилагам. С цел постигане на максимална ефективност, съобразявам своите методи с естеството на всеки конкретен случай и смятам, че не е целесъобразно следването на строго универсален и еднотипен модел, тъй като така не могат да бъдат обхванати цялостно възможните варианти и ситуации на психологическата помощ.

В определени ситуации временната липса на структура също е структура. Дори най-добрата възможна такава. Така например, желанието на определени клиенти на всяка цена да имат строго определен план е израз на намерението им всичко да бъде под контрол, предвидимо, да няма никаква неопределеност, да е начертано, без риск и неизвестност. Но когато са нужни провокация, тестване на мотивацията, работа със съпротиви, изкарване на повърхността на страховете, които стоят под тази динамика, разчупване на ригидността и възприетите стереотипи и директната работа с тях, тогава умишлено не се чертае структура, което се превръща в част от стратегията – страховете биват предизвиквани и „оголени“, след което се работи върху тях в условията на липса на предвидимост. От друга страна, професионалният характер на консултативното отношение определя някои граници на информирането по отношение на технологията на работа, очаквани трудности, възможни опасности и собствени съмнения. Спецификата на психологическото консултиране допуска, а понякога и изисква, известна тайнственост, неяснота на намеренията или непредсказуемост на действията.

Подходът, свързан с временната липса на структура, невинаги дава резултат, нито пък е задължително да се прилага. Затова за всеки човек се подбират методи според спецификите на неговата личност. Но когато на пръв поглед изглежда, че структура няма, това може би не е точно така, а е част от консултативната стратегия.

Въпреки това, ето откъс от основната структура, с уточнението, че тя включва една много малка част от използваните подходи:

1. В началото на консултирането и в първите сесии събирам подробно количество информация за клиента, както и за проблема, поради който съм потърсен. Опознавам човека отсреща, както и той мен, за да създадем консултативна връзка, основана на приемане и доверие. Оценяваме и степенуваме най-важните за решаване казуси. Тествам мотивацията му и готовността да се сблъска с конкретните проблеми. Заедно оформяме примерна структура на следващата сесия и определяме нейния дневен ред, като всичко това се случва на база споделената до момента информация.

2. В средната фаза на предстоящите сесии и в контекста на решаването на вече заявените проблеми, работата обикновено започва през симптомите. Помагам на клиента да усвои съответните мисловни, поведенчески и емоционални умения, свързани с овладяването им. Работим с автоматичните мисли, а чрез анализ и директни техники достигаме и до базисните вярвания (комплекси) зад тях. В тази връзка прилагам различни методи, сред които анализ, осъзнаване, реструктуриране на ниво автоматични мисли и базисни убеждения, визуализации. Проследявам влиянието на психиката върху житейските сфери. Предписвам поведенчески експерименти, дишане, самостоятелна работа между сесиите, която, ако не бъде изпълнявана, консултирането се прекратява! Защото когато става дума за промяна на личността, на личностови черти, залагани и затвърждавани цял живот, няма начин работата да бъде свършена бързо. Неминуемо се задействат пренос и защитни механизми, поведенчески патерни, за справянето с които, освен опитът на консултанта, мотивацията на клиента е от решаващо значение.

3. В крайната фаза на сесиите вече имаме яснота как клиентът е развил това разстройство. Кои са актуалните му проблеми – как са се развили във времето и как се поддържат, но и по какви начини могат да се решат. Кои дисфункционални мисли и убеждения са свързани с проблемите и как те могат да бъдат променени. Проследяваме по какъв начин развиващите се убеждения на клиента взаимодействат с житейските ситуации, за да го направят уязвим към казусите, които трябва да разрешим. Съпоставяме какво става в живота му сега и кои са неговите актуални възприятия. Продължаваме с определени поведенчески експерименти и упражнения на мисловно, емоционално и психотелесно равнище. При необходимост, в зависимост от ситуацията, и с цел затвърждаване на наученото, можем да в