МЕДИКАМЕНТИ ПРИ ТРЕВОЖНИ РАЗСТРОЙСТВА

В настоящата публикация ще разгледам един от основните въпроси, свързан с лечението на тревожност и депресия, а именно – ползите и негативите от приема на медикаменти. Ще изразя аргументираната си позиция, привеждайки конкретни примери и посочвайки случаи, в които считам тяхната употреба за уместна. Няма да подмина и някои утвърдени митове, както и негласната война между медикаменти и психотерапия, от която обикновено губят и двете.

Под „медикаменти“ визирам различните видове антидепресанти, бензодиазепините /транквилизатори/, седативните медикаменти и антипсихотиците /невролептиците/.

И така, нека започнем с антидепресантите, тъй като те се употребяват най-често. Предназначението им е да уравновесяват дисбаланса на невротрансмитерите в мозъка, които са пряко свързани с балансирането на настроението и емоциите. А какво е невротрансмитерът? Той представлява химическо сигнално вещество на нервната система и се отделя от нервните клетки /неврони/.

За да разберем положителните ефекти от приема на лекарства, първо трябва да изясним каква е връзкатата между физическия симптом и психичния статус на човека. Механизмът е следният: Първоначално се появава симптом, който нарушава ежедневието, рутината, емоциите и физическите усещания на изпитващия го. Това е последвано от вътрешно напрежение и тревожност, защото човекът най-често полага усилия, но не може да контролира симптома. Вследствие на този неспособност за контрол над текущата ситуация тревожността се повишава драстично и води до паник атака. Тя на свой ред пък може да отключи страх от нова паник атака, което води до развитието на паническо разстройство. Повтарянето на цикъла стабилизира все повече порочния кръг.

След като сме изяснили горепосоченото взаимодействие, можем да посочим положителните ефекти, които настъпват след приема на антидепресанти. Тук е важно да отбележим, че тяхното действие започва след натрупването в организма на приемащия, което отнема поне няколко седмици, а ефектът от тяхното действие е индивидуален при всеки отделен човек.

1. Подобряването и изчезването на симптомите, настъпило вследствие на приема, силно намалява страховата нагласа на човека към даден обект или ситуация

2. Когато лечението е продължително и медикаментът се натрупа, приемащият започва да придава много по-малка важност на проблемните и страхувани ситуации

3. Значително отслабват самите поведенчески модели и защитни механизми за съхраняване на страховете – това са фактори, с които човекът е свикнал да живее и до момента е адаптирал към тях своите текущи дейности. Така се прекъсва порочната връзка между изпитваните страхове от индивида и симптомите на тревожността, тъй като конкретният страх вече не поражда същото усещане, а това неутрализира и степента на психична сила на самия страх. По този начин може да бъде прекъсната спиралата страх – тревожност. Тук е важно да имаме предвид, че една от възможностите за това отделяне е приемът на антидепресанти. Другата, обаче, е психотерапията.

От друга страна, негативите са различни при всеки. Те зависят от вида на антидепресанта и индивидуалния отговор на приемащия. Сред най-честите са:

–Притъпена емоционалност

–Напълняване

–Спад на сексуалното желание

–Сънливост, умора, обща депресивност

–Апатия, разширени зеници, проблеми с концентрацията

–Стомашно неразположение

–Виене на свят и нестабилност

–Други странични ефекти, в зависимост от индивидуалната поносимост

Какви други медикаменти се предписват?

Бензодиазепини / транквиланти

Бензодиазепините са клас психоактивни вещества, водещи до обезстрашаване, подобряване на съня, намаляване на тревогата и безпокойството. Известен е и техният мускулен релаксиращ ефект. В конкретни случаи могат да бъдат предписани и за повлияване на епилептичните пристъпи. За разлика от антидепресантите, не са необходими цели седмици, за да се натрупат в организма, а действат скоро след приема им. Можем да си ги купим само срещу зелена рецепта, тъй като към тях се развива зависимост при по-продължителен прием /обикновено при ежедневен такъв за период над 3 седмици/. Тя се изразява в необходимостта от набавянето на все по-висока доза за постигане на същия ефект. Ако приемът е твърде продължителен, това може да доведе до симптоми на отнемане, които са мъчителни за изтърпяване и тласкат човека към незабавното намиране и приемане на медикамента.

Обикновено ролята на бензодиазепина намира приложно поле в самото начало на медикаментозна терапия на човек, преживяващ силно тревожно разстройство, тъй като тогава антидепресантът все още не е успял да породи своето действие, свързано с намаляването на страха, симптомите и тревожността. Като терапевтична стратегия бензодиазепин може да се предпише и употребява само ситуативно. Например – генерално човекът функционира добре, но има страх от летене със самолет или друга специфична фобия, с която му се налага да се сблъсква само няколко пъти годишно. Тогава, по време на конфронтирането с тази фобия, може да приема бензодиазепин, който да потисне нейните физически симптоми. Съществува и трети уместен вариант – когато лицето преживява преходен, но силно стресов период, тъй като при кратка употреба не се развива зависимост, ефектът настъпва мигновено и не е нужно да се чака по-бавното действие на антидепресанта.

Седативни медикаменти

Голяма част от хората с тревожност или депресия страдат от безсъние поради различните физически усещания, напрежение и мисли, които минават през ума им. Без значение дали безсънието е следствие от тревожност или депресия, или пък те са довели до безсъние, за повлияване на състоянието могат да бъдат предписани седативни медикаменти. Те постигат сънотворен ефект вечер и регулират фазите на съня. Трябва да се приемат кратко, в ниски дози, поради риск от зависимост при някои от тях.

Невролептици/антипсихотици

Антипсихотиците се използват за лечение на психози /шизофрения, манийно-депресивна психоза, параноя, хронична халюцинаторна психоза, парафрения, биполярно афективно разстройство, шизоафективно разстройство и т.н/. За разлика от неврозата, при която болният осъзнава своите лични трудности и има здрава връзка с реалността, при психозата заболяването не се осъзнава. Пациентите нямат критичност към случващото се и живеят в свой собствен свят, който управляват сами. Въпреки това, при определени състояния, в това число и при тревожност, антипсихотиците може да се изпишат временно и в началото на лечението. Причината е, че в ниска доза някои от тях имат само антидепресивен ефект и това е причината да се използват. Наред с това оказват благоприятно влияние над съня без да водят до пристрастяване и може да се употребяват в късните часове на денонощието – както самостоятелно, така и в комбинация с друг седативен медикамент. Затова не бива да се тревожите, че Ви е изписан подобен вид медикамент.

Кога приемът на медикаменти е уместен?

Най-кратко казано, когато ползите надхвърлят минусите и рисковете, а именно:

–В случаите на значително засягане степента на нормално функциониране. Тогава човек има чувство, че животът му сякаш спира и започва да се върти предимно около преживяваното състояние. Това се случва при наличие на силни и непреодолими страхове, като например страх от оставане сам вкъщи, страх от излизане навън, страх от загуба на контрол, съчетани с тежки и постоянни панически атаки, силни физически симптоми, безсъние

–При определени психиатрични състояния, като психози и остро протичане и развитие на някои личностови разстройства. Тук психотерапията не е изключена, а се провежда успоредно с медикаментозното лечение

–При шизофрениите, биполярното разстройство, шизоафективното разстройство, граничното разстройство

–При неврози. Ако човекът е мотивиран да работи по себе си и своята промяна, тогава най-добрият избор е психотерапията. Тя коригира начина на мислене, а резултатите от това са трайни и без страничните ефекти на лекарствата. Ако липсва нужната мотивация, или психотерапията не е дала нужния резултат, алтернатива би могла да бъде и медикаментозната терапия

–Когато преживяването на състоянието носи силни несъзнавани ползи и на човека му е добре да си стои в него

–При наличие на прекалено праволинейни възприятия, при които отсъства желание за свързване на точки, проследяване на причинно-следствени връзки и учене от тях

–При невъзможност за изтърпяване на определени фрустрации и неразположения, които понякога са част от пътя за справяне. Тук силата и степента на тези усещания се преценяват индивидуално, тъй като границите на търпимост при всеки човек са различни

–При биологични патологични промени, влияещи на психиката – например надбъбречна умора или бърнаут, проблеми с щитовидната жлеза, сезонно афективно разстройство, предменструален синдром, менопауза, разстройство на вестибуларния апарат и др. В подобни случаи се назначават медицински изследвания, които да потвърдят или отхвърлят определено заболяване. Дори такова да бъде диагностицирано, психотерапията отново може да се провежда, но на фона на стриктен прием на назначеното медикаментозно лечение

–При състояние, в което човек е толкова тревожен или депресивен, че не може да му бъде повлияно с психотерапия, защото в момента той няма нужния ресурс. В такива случаи първоначалното медикаментозно успокоение открива път за ефективна работа, свързана с личностна промяна и преодоляване на страховете и симптомите.

В кои случаи можем да се справим и без „хапчета за страх и тревожност“?

Когато липсват физиологични причини, както и при наличие на силна мотивация за „осветляване“ на собствения психичен материал. Тя води до способността за виждане отвъд преживяването на симптомите и ни помага да променим психичните наличности и съдържания, към които ни води преживяваното състояние.

„Замитане под килима“ или реално решение на проблема?

В тази връзка съществуват две основни теории. Според едната от тях лекарствата успокояват тревожните мисли и симптоми, но не лекуват състоянието трайно, а просто потискат симптомите му. И затова, след тяхното спиране, всичко се връща с пълна сила – подобно на зъб с пулпит, за който приемаме болкоуспокояващо, без да лекуваме зъба. Поради това се приема, че за да променим мисленето, което генерира симптомите, е нужно да си запишем час при добър психолог и да работим по своята характерова база, която пречупва реалността ни по един непродуктивен начин и така поражда изпитваната симптоматика.

Съгласно втората теория, можем да се чувстваме тревожни, депресивни и объркани заради нарушен мозъчен дисбаланс, а не заради начина си на мислене и възприятие, което налага назначаването на медикаментозна терапия.

Каква е моята позиция?

Предвид всичко гореизложено, тя е свързана с придържането към оптимален баланс, в който двата подхода се прилагат там, където има необходимост от тях. Смятам, че вместо да се отричат, биха могли да се допълват. Защото е повърхностно да заключим, че всяко едно тревожно разстройство се дължи на биохимичен проблем в мозъка. Да, в паническото разстройство и обсесивно-компулсивното разстройство може да имат роля физиологични дисфункции. Това несъмнено е от значение за лечението, но то не е достатъчно основание да се приема, че тези разстройства са само физиологични нарушения. Или обратното – че психотерапията е достатъчна за всяко едно психическо заболяване. Затова, според мен трябва да се преценява необходимостта във всеки един конкретен случай. Защото от подобно противоборство губят всички, но най-вече пациентът. Затова не одобрявам масово налагащата се борба между лекарствата и психотерапията. В крайна сметка, целта е да помогнем на човека, който ни е потърсил, да се почувства по-добре, като сме максимално ефективни, гъвкави и резултатни в прилагането на своите методи.

Защо хората се страхуват от описаните лекарства? 

Това най-често се свързва със страха от неизвестното, защото приемащите не знаят какво да очакват. Често не им е предоставена достатъчно обективна информация, чували са за лош минал опит на други хора, или пък имат личен такъв и се фокусират в най-лошия възможен сюжет. Наред с тези причини, съществуват и редица други:

1.Страх от пристрастяването към антидепресантите и сравнението им с наркотици. Мотивите за употреба на наркотик и антидепресант са коренно различни. За разлика от наркотиците, антидепресантите не водят до еуфорично настроение, което не ни е присъщо, а просто ни връщат в равновесното ни положение. Освен това не предизвикват зависимост, или поне това се случва много по-рядко.

2.Срам от прием на антидепресанти. Често се среща и срамът от факта, че трябва да приемат лекарства за тревожност. Ако попадате сред тази категория, е добре да се запитате с какво Вашият проблем е по-различен от хора, имащи диабет, болно сърце, тромбофлебит, високо кръвно, хранителна непоносимост, бъбречни кризи през няколко месеца и алергии? Тези хора приемат проблемите си, не ги отхвърлят все едно ги няма и живеят с тях, като дори успяват да ги управляват и третират ефективно.

3.Вярване, че щом пием антидепресанти, това означава, че сме луди. Повечето от хората изпитват симптоми на тревожност и депресия в определен етап от живота си. Това не означава, че са луди, тъй като притежават пълна адекватност и критичност и вменяемостта им не е засегната. Просто търсят още един начин да се справят със своите състояния и усещания, вместо да ги изтърпяват като пасивни реципиенти. Това е достойно за уважение. А противоположното схващане отразява пълната липса на осведоменост за емоционално-психичното здраве.

4.Убеждение, че антидепресантите се взимат от лигльовци, които не могат да се справят с трудностите в живота. Нашите емоции са наша отговорност и това не е лигавщина, а точно обратното – признак на зрялост и отговорност към нас самите, решенията, изборите и последствията от тях.

5.Несигурност дали лекарствата ще помогнат. Действително, няма как нито Вие, нито Вашият лекар със сигурност да знаете дали предписаното лечение за тревожност или депресия ще подейства. Но е полезно да си напомняте, че медикаментозната терапия винаги може да бъде коригирана. Понякога за постигане на терапевтичните цели е възможно да се наложи смяната на няколко вида медикаменти, за да се фиксира видът лекарство, точната му доза и възможната комбинация с друго, ако това се налага.

6.Страх, че ще се излекуват. В тази категория попадат хората, които всъщност дълбоко в себе си не искат да преодолеят състоянието, независимо от това какво твърдят на съзнавано ниво. За тях страхът и симптомите са по-познати и безопасни от дадени житейски ситуации и конфликти, пред които би им се наложило да се изправят.

Предвид всичко гореупоменато смятам, че за успешното преодоляване на тревожните разстройства е необходимо прилагането на комплексен подход, съобразен с естеството на конкретния случай. По този начин въздействието е многопластово, а това гарантира постигането на оптимален резултат.

С цел максимално висока ефективност в процеса на консултиране, кабинет за психологическо консултиране „Баланс“ си сътрудничи с опитен и високвалифициран екип. В него е включен и психиатър с около 40-годишен психиатричен клиничен опит. Когато клиентът пожелае и спецификата на съответния случай налага, психиатърът би могъл да извърши индивидуален преглед, правейки стриктна преценка относно: 1. необходимостта от назначаване на медикаментозно лечение и неговата продължителност. 2. коригирането му, ако вече е назначено, но не поражда нужния ефект. 3. отмяна на лечението, ако то вече не е нужно.

Назначеното медикаментозно лечение не означава, че необходимостта от психологическото консултиране отпада. Затова, ако клиентът желае, то се провежда, като успоредно се приемат и предписаните медикаменти. В конкретни случаи медикаментите биха могли да създадат нужните условия и предпоставки, при които консултирането да бъде много по-ефективно. При други казуси пък самото психологическо консултиране може да доведе до отпадане на необходимостта от прием на лекарства, поради което преценката е индивидуална. 

Описаната услуга се предлага единствено за клиенти, провеждащи психологическо консултиране при психолог Виктор Георгиев.