Ако страдате от определено тревожно разстройство, вероятно се интересувате какви са причините за проблема ви. Може би си задавате въпроси като: „Защо получавам панически пристъпи? Унаследил ли съм ги, или са последица от начина, по който съм отгледан? Какви са причините за развитието на фобии? Защо се страхувам от нещо, което знам, че не е опасно? Какво поражда обсесиите и компулсиите?

Симптомите на тревожните разстройства често изглеждат ирационални и необясними, поради което е съвсем естествено да се запитаме „Защо?“. Но преди да разгледаме подробно различните причини за тревожните разстройства, нека внесем две общи пояснения, които трябва да се имат предвид. Първо, познаването на причините за тревожните разстройства ще ви помогне да разберете как те се развиват, но не ви е необходимо, за да преодолеете своя конкретен проблем. Ефективността на разнообразните стратегии за превъзмогване на тревожните разстройства не зависи от познаването на причините в тяхната основа. Колкото и да знаем за тях, това няма да ни излекува. Второ, не вярвайте на идеята, че има една първопричина или един тип причини за което и да е от тревожните разстройства. Независимо дали преживявате  панически пристъпи, социална фобия, генерализирана тревожност, или обсесивно-компулсивно разстройство, приемете, че не съществува единствена причина, която, бъде ли премахната, проблемът ще изчезне. Тревожните разстройства се предизвикват от разнообразни причини на множество различни нива: наследственост, биологични процеси, семейна среда и начин на отглеждане и възпитание, обуславяне, настоящи стресори, вътрешен монолог и система от лични убеждения, способност за изразяване на чувствата и т.н. Някои специалисти в сферата на тревожните разстройства поддържат теории за „единствената причина“. Тези теории свръхопростяват същността на тревожните разстройства и имат в основата си една от следните две погрешни линии на разсъждение: биологична заблуда и психологична заблуда. При биологичната заблуда се приема, че дадено тревожно разстройство се причинява само от даден биологичен или физиологичен дисбаланс в мозъка или тялото. В тази връзка, напоследък има тенденция причините за паническото разстройство, а също и за обсесивно-компулсивното разстройство, да се свеждат единствено до биологичното ниво. Приема се, че паническото разстройство възниква в резултат на дисфункция в определени части на мозъка като амигдалата и синьото петно (locus coeruleus), а обсесивнокомпулсивното разстройство се причинява от недостиг на невротрансмитера серотонин – или дисрегулация в серотониновата система от неврони в мозъка. В тази връзка уточнявам, че невротрансмитер е химично вещество, което позволява предаването на нервните импулси от една нервна клетка на друга.

От полза е да се знае, че в паническото разстройство и обсесивно-компулсивното разстройство може да имат роля физиологични дисфункции. Това несъмнено е от значение за лечението, но то не е достатъчно основание да се приема, че тези разстройства са само физиологични нарушения. Остава въпросът: Какво причинява самото физиологично нарушение? Може би хроничният стрес вследствие на психологичен конфликт смущава функциите на амигдалата и синьото петно при паническото разстройство. А хронично потисканият гняв допринася за неблагоприятна промяна в нивата на серотонин в мозъка при обсесивно-компулсивното разстройство. Психологичните конфликти и потисканият гняв от своя страна може да са следствия от начина на отглеждане и възпитание. Тъй като първопричина на всяко физиологично нарушение може да е стресът или други психологични фактори, заблуда е да се приема, че тревожните разстройства биват причинявани само (или даже предимно) от физиологични дисбаланси. При психологичната заблуда се допуска същата грешка в противоположната посока. При нея се приема, че причината за вашата социална фобия или генерализирано тревожно разстройство е израстването с родители, които са ви пренебрегвали, изоставили или малтретирали, в резултат на което у вас е възникнало и се е затвърдило дълбокото чувство на несигурност или срам – което е причина за фобийното отбягване и тревожността ви в зрелостта. Макар да е възможно семейната среда в детството да е допринесла съществено за сегашните ви проблеми, има ли основание да се приема, че тя е единствената причина? И в този случай няма. Така биха останали пренебрегнати възможните влияния на наследствените и биологичните фактори. В крайна сметка не всички деца, които израстват в дисфункционални семейства, развиват тревожни разстройства.

Предвид гореизложеното, по-правдоподобно е допускането, че проблемът ви е резултат както от 1) наследствена предразположеност към тревожност (а може би и фобия), така и от 2) условия в ранното детство, които са способствали развиването на срам и/или несигурност.

Накратко, идеята, че вашите специфични затруднения са само физиологично или само психологично нарушение, пренебрегва факта, че биологичните и социалните фактори си взаимодействат. Биологичните нарушения може да са „подготвени“ от стрес или психологични фактори; психологичните проблеми на свой ред може да са повлияни от вродени биологични нарушения. Просто не е възможно с категоричност да се определи кое е първопричината или т.нар. коренна причина. В този ред на мисли, един всеобхватен подход за възстановяване от паника, фобии или тревожност не може да се ограничи до изолираното третиране на физиологични или психологични причини.  За пълното и трайно възстановяване е необходимо прилагането на цял набор от стратегии за въздействие на няколко различни нива – биологично, поведенческо, емоционално, мисловно, междуличностно и дори духовно.