Ако страдате от определено тревожно разстройство, вероятно се интересувате какви са причините за проблема ви. Може би си задавате въпроси като: „Защо получавам панически пристъпи? Унаследил ли съм ги, или са последица от начина, по който съм отгледан? Какви са причините за развитието на фобии? Защо се страхувам от нещо, което знам, че не е опасно? Какво поражда обсесиите и компулсиите?
Симптомите на тревожните разстройства често изглеждат ирационални и необясними, поради което е съвсем естествено да се запитаме „Защо?“. Но преди да разгледаме подробно различните причини за тревожните разстройства, нека внесем две общи пояснения, които трябва да се имат предвид. Първо, познаването на причините за тревожните разстройства ще ви помогне да разберете как те се развиват, но не ви е необходимо, за да преодолеете своя конкретен проблем. Ефективността на разнообразните стратегии за превъзмогване на тревожните разстройства не зависи от познаването на причините в тяхната основа. Колкото и да знаем за тях, това няма да ни излекува. Второ, не вярвайте на идеята, че има една първопричина или един тип причини за което и да е от тревожните разстройства. Независимо дали преживявате панически пристъпи, социална фобия, генерализирана тревожност, или обсесивно-компулсивно разстройство, приемете, че не съществува единствена причина, която, бъде ли премахната, проблемът ще изчезне. Тревожните разстройства се предизвикват от разнообразни причини на множество различни нива: наследственост, биологични процеси, семейна среда и начин на отглеждане и възпитание, обуславяне, настоящи стресори, вътрешен монолог и система от лични убеждения, способност за изразяване на чувствата и т.н. Някои специалисти в сферата на тревожните разстройства поддържат теории за „единствената причина“. Тези теории свръхопростяват същността на тревожните разстройства и имат в основата си една от следните две погрешни линии на разсъждение: биологична заблуда и психологична заблуда. При биологичната заблуда се приема, че дадено тревожно разстройство се причинява само от даден биологичен или физиологичен дисбаланс в мозъка или тялото. В тази връзка, напоследък има тенденция причините за паническото разстройство, а също и за обсесивно-компулсивното разстройство, да се свеждат единствено до биологичното ниво. Приема се, че паническото разстройство възниква в резултат на дисфункция в определени части на мозъка като амигдалата и синьото петно (locus coeruleus), а обсесивнокомпулсивното разстройство се причинява от недостиг на невротрансмитера серотонин – или дисрегулация в серотониновата система от неврони в мозъка. В тази връзка уточнявам, че невротрансмитер е химично вещество, което позволява предаването на нервните импулси от една нервна клетка на друга.
От полза е да се знае, че в паническото разстройство и обсесивно-компулсивното разстройство може да имат роля физиологични дисфункции. Това несъмнено е от значение за лечението, но то не е достатъчно основание да се приема, че тези разстройства са само физиологични нарушения. Остава въпросът: Какво причинява самото физиологично нарушение? Може би хроничният стрес вследствие на психологичен конфликт смущава функциите на амигдалата и синьото петно при паническото разстройство. А хронично потисканият гняв допринася за неблагоприятна промяна в нивата на серотонин в мозъка при обсесивно-компулсивното разстройство. Психологичните конфликти и потисканият гняв от своя страна може да са следствия от начина на отглеждане и възпитание. Тъй като първопричина на всяко физиологично нарушение може да е стресът или други психологични фактори, заблуда е да се приема, че тревожните разстройства биват причинявани само (или даже предимно) от физиологични дисбаланси. При психологичната заблуда се допуска същата грешка в противоположната посока. При нея се приема, че причината за вашата социална фобия или генерализирано тревожно разстройство е израстването с родители, които са ви пренебрегвали, изоставили или малтретирали, в резултат на което у вас е възникнало и се е затвърдило дълбокото чувство на несигурност или срам – което е причина за фобийното отбягване и тревожността ви в зрелостта. Макар да е възможно семейната среда в детството да е допринесла съществено за сегашните ви проблеми, има ли основание да се приема, че тя е единствената причина? И в този случай няма. Така биха останали пренебрегнати възможните влияния на наследствените и биологичните фактори. В крайна сметка не всички деца, които израстват в дисфункционални семейства, развиват тревожни разстройства.
Предвид гореизложеното, по-правдоподобно е допускането, че проблемът ви е резултат както от 1) наследствена предразположеност към тревожност (а може би и фобия), така и от 2) условия в ранното детство, които са способствали развиването на срам и/или несигурност.
Накратко, идеята, че вашите специфични затруднения са само физиологично или само психологично нарушение, пренебрегва факта, че биологичните и социалните фактори си взаимодействат. Биологичните нарушения може да са „подготвени“ от стрес или психологични фактори; психологичните проблеми на свой ред може да са повлияни от вродени биологични нарушения. Просто не е възможно с категоричност да се определи кое е първопричината или т.нар. коренна причина. В този ред на мисли, един всеобхватен подход за възстановяване от паника, фобии или тревожност не може да се ограничи до изолираното третиране на физиологични или психологични причини. За пълното и трайно възстановяване е необходимо прилагането на цял набор от стратегии за въздействие на няколко различни нива – биологично, поведенческо, емоционално, мисловно, междуличностно и дори духовно.
Причините за тревожните разстройства варират не само според нивото, на което възникват, но и според времевия период, в който оказват своето действие. Има предразполагащи причини, които от раждането или от детството ви подготвят за развиването на паника или тревожност по-късно. Има и настоящи или краткосрочни причини – обстоятелства, които катализират началото на паническите пристъпи или агорафобията. А има и поддържащи причини – фактори в настоящите ви начин на живот, нагласи и поведение, които поддържат тревожните разстройства след като вече са се развили.
Основните причини за тревожните разстройства:
- Дългосрочни предразполагащи причини
- Наследственост
- Обстоятелства в детството
1. Наследствени ли са тревожните разстройства? Въз основа на съществуващите към момента ограничени данни би могло да се твърди, че са – поне отчасти. Според проучванията между 15 и 25% от децата с поне един родител, страдащ от агорафобия, развиват същото разстройство, докато дялът на агорафобиците сред общата популация е само 5%. Този факт сам по себе си обаче не доказва унаследяемостта на агорафобията, тъй като има основания да се твърди, че децата заучават агорафобичността от родителите си.
Кое в такъв случай се унаследява? Ако се съди по известното на този етап, вие не наследявате от родителите си конкретно агорафобия, социална фобия или дори панически пристъпи. Наследявате личностен тип, който ви предразполага към прекомерна тревожност. Това е типът на неустойчивата, възбудима, реактивна личност, която бива много лесно активирана от всеки леко заплашителен стимул. Ако сте родени с този тип силно реактивна личност, може да развиете едно или друго тревожно разстройство в зависимост от средата и начина на отглеждане. Например, дали ще развиете агорафобия или социална фобия може да зависи от това доколко сте се научили да се срамувате в ситуации, когато от вас се очаква някакво представяне. Дали ще развиете панически пристъпи може да зависи от естеството и размера на стреса, на който сте били изложени през юношеството и ранната зрелост. Накратко, макар по силата на наследствеността да е възможно да се родите с по-реактивна, възбудима нервна система, детските преживявания, обуславянето и стресът определят конкретния тип тревожно разстройство, което ще развиете впоследствие.
- Обстоятелства в детството
Какъв тип преживявания или семейна среда в детството биха могли да ви предразположат към развиването на конкретно тревожно разстройство? За жалост, извършените изследвания по темата са много малко. Изследователите са установили, че паническите пристъпи и агорафобията в зрелостта са често предшествани от разстройство с тревожност от раздяла (сепарационно тревожно разстройство) в детството. Това е състояние, при което децата изпитват тревожност, паника или соматични (телесни) симптоми при раздяла с родителите – когато отиват на училище или дори преди заспиване. Условията, които биха могли да доведат до това разстройство, обаче са все още в сферата на теоретичните предположения.
Следва списък с обстоятелствата в детска възраст, които биха могли да предразположат към развиване на тревожни разстройства.
◆ Родители, които демонстрират твърде предпазливо отношение към света.
◆ Родители, които са твърде критични и поддържат твърде високи изисквания към детето.
◆ Емоционална несигурност и зависимост. До четири-пет годишна възраст децата са изцяло зависими от родителите си, особено от онзи от двамата, с когото прекарват най-много време. Всички условия, които пораждат несигурност през този период, може да доведат до прекомерна зависимост и прилепчивост по-късно. По всичко личи, че прекалената критичност и перфекционизмът от страна на родителите са общ източник на несигурността при хората, които по-късно развиват тревожни разстройства. Преживявания като пренебрегване, отхвърляне, изоставяне поради развод и смърт и физическо и сексуално малтретиране обаче също могат да пораждат онази базова несигурност (и емоционална зависимост), която съставлява почвата за тревожните разстройства. Когато децата реагират на несигурността с прекомерна зависимост, почвата е подготвена за склонността към свръхразчитане на сигурен човек или сигурно
място по-късно в живота. Това е чест фактор в развитието на агорафобията.
◆ Родители, които потискат изразяването на чувствата и себеутвърждаването.
◆ Родители с твърде предпазливо отношение към света
◆ Родители, които са твърде критични и поддържат твърде високи изисквания към детето
◆ Емоционална несигурност и зависимост
◆ Родители, които потискат изразяването на чувствата и себеутвърждаването на детето
- Кумулативен стрес
- Биологични причини
- Физиология на паниката
- Панически пристъпи
- Генерализирана тревожност
- Обсесивно-компулсивно разстройство
- Общомедицински състояния, които може да предизвикат панически пристъпи или тревожност
- Краткосрочни, катализиращи причини
- Стресори, които катализират началото на паническите пристъпи – значителна лична загуба, сериозна житейска промяна, стимуланти и рекреационни наркотици
- Обуславяне и произход на фобиите
- Травма, прости фобии и посттравматично стресово разстройство
- Поддържащи причини
- Отбягване на фобийни ситуации
- Разчитане на предпазни поведения
- Тревожен вътрешен монолог
- Погрешни убеждения
- Сдържани (потискани) чувства
- Липса на асертивност
- Липса на умения за грижа към себе си
- Мускулно напрежение
- Стимуланти и други хранителни фактори
- Силно стресов начин на живот
- Ниска самооценка
- Липса на смисъл или цел в живота