Ако страдате от определено тревожно разстройство, вероятно се интересувате какви са причините за проблема Ви. Най-честите въпроси, които моите клиенти си задават, са: „Защо получавам панически пристъпи?“. „Наследил ли съм ги, или са последица от начина, по който съм отгледан?“. „Какви са причините за развитието на фобии?“. „Защо се страхувам от нещо, което знам, че не е опасно?“. „Какво поражда обсесиите и компулсиите?“.
Симптомите на тревожните разстройства често изглеждат не особено логични и дори необясними, поради което е съвсем естествено да се запитаме „Защо?“. Но преди да разгледаме подробно различните причини за тях, нека внесем две общи пояснения, които трябва да се имат предвид. Първо, познаването на причините за тревожните разстройства ще Ви помогне да разберете как те се развиват, но няма да Ви излекува. Второ, бъдете внимателни с идеята, че има една първопричина или един тип причини за което и да е от тревожните разстройства. Независимо дали преживявате панически пристъпи, социална фобия, генерализирана тревожност, или обсесивно-компулсивно разстройство, приемете, че не съществува единствена причина, която, бъде ли премахната, проблемът ще изчезне. Тревожните разстройства се предизвикват от разнообразни причини на множество различни нива: наследственост, биологични процеси, семейна среда и начин на отглеждане и възпитание, обуславяне /по-надолу в текста ще обясня какво означава обуславяне/, настоящи стресори, вътрешен монолог и система от лични убеждения, способност за изразяване на чувствата и т.н. Някои специалисти в сферата на тревожните разстройства поддържат теории за „единствената причина“. Тези теории свръхопростяват същността на тревожните разстройства и смятам, че въвеждат в заблуждение. Например, от биологична гледна точка се приема, че дадено тревожно разстройство се причинява само от определен биологичен или физиологичен дисбаланс в мозъка или тялото. Действително, от полза е да се знае, че в паническото разстройство и обсесивно-компулсивното разстройство може да имат роля физиологични дисфункции. Това несъмнено е от значение за лечението, но то не е достатъчно основание да се приема, че тези разстройства са само физиологични нарушения. Остава и въпросът: Какво тогава причинява самото физиологично нарушение? Тъй като първопричина на всяко физиологично нарушение може да е стресът или други психологични фактори, заблуда е да се приема, че тревожните разстройства биват причинявани само или предимно от физиологични дисбаланси.
Възможно е да бъде допусната грешка и в противоположната посока, като се приеме, че причината за Вашата социална фобия или генерализирано тревожно разстройство е израстването с родители, които са затвърдили у Вас дълбокото чувство на несигурност или срам, което е причина за фобийното отбягване и тревожността Ви в зрелостта. Макар да е възможно семейната среда в детството да е допринесла съществено за сегашните Ви проблеми, има ли основание да се приема, че тя е единствената причина? И в този случай няма. Така биха останали пренебрегнати възможните влияния на наследствените и биологичните фактори. Освен това, не всички деца, които израстват в дисфункционални семейства, развиват тревожни разстройства.
Предвид гореизложеното считам, че по-цялостно и обективно е допускането, че проблемът може да бъде в резултат както от наследствена предразположеност към тревожност, така и от конкретни условия в ранното детство, които са способствали развиването на срам или несигурност.
Накратко, идеята, че Вашите специфични затруднения са само физиологично или само психологично нарушение, пренебрегва факта, че биологичните и социалните фактори си взаимодействат. Биологичните нарушения може да са провокирани от стрес или психологични фактори; психологичните проблеми на свой ред може да са повлияни от вродени биологични нарушения. Просто не е възможно с категоричност да се определи кое е първопричината. В този ред на мисли, един всеобхватен подход за възстановяване от паника, фобии или тревожност не може да се ограничи до изолираното третиране на физиологични или психологични причини. За пълното и трайно възстановяване е необходимо прилагането на цял набор от стратегии за въздействие на няколко различни нива – биологично, поведенческо, емоционално, мисловно, междуличностно и дори духовно.
Причините за тревожните разстройства варират не само според нивото, на което възникват, но и според времевия период, в който оказват своето действие. Има предразполагащи причини, които от раждането или от детството Ви подготвят за развиването на паника или тревожност по-късно. Има и настоящи или краткосрочни причини – обстоятелства, които катализират началото на паническите пристъпи или агорафобията. А има и поддържащи причини – фактори в настоящите Ви начин на живот, нагласи и поведение, които поддържат тревожните разстройства след като вече са се развили.
И така, основните причини за тревожните разстройства са следните:
I. Дългосрочни предразполагащи причини
1.Наследственост
2.Обстоятелства в детството
3.Кумулативен /натрупващ се/ стрес
1.1 Наследствени ли са тревожните разстройства? Ако се съди по проведените проучвания на този етап, Вие не наследявате от родителите си конкретно агорафобия, социална фобия или дори панически пристъпи. Наследявате личностен тип, който Ви предразполага към прекомерна тревожност. Това е типът на неустойчивата, възбудима, реактивна личност, която бива много лесно активирана от всеки леко заплашителен стимул. Ако сте родени с този тип силно реактивна личност, може да развиете едно или друго тревожно разстройство в зависимост от средата и начина на отглеждане. Например, дали ще развиете агорафобия или социална фобия може да зависи от това доколко сте се научили да се срамувате в ситуации, когато от Вас се очаква някакво представяне. Дали ще развиете панически пристъпи може да зависи от естеството и размера на стреса, на който сте били изложени през юношеството и ранната зрелост. Накратко, макар по силата на наследствеността да е възможно да се родите с по-реактивна, възбудима нервна система, детските преживявания, обуславянето и стресът определят конкретния тип тревожно разстройство, което ще развиете впоследствие.
1.2 Обстоятелства в детството
Кои личностни стилове на родителите могат да допринесат за отключване на тревожно разстройство?
◆ Родители, които демонстрират твърде предпазливо отношение към света. Често деца на такива родители могат да развият разстройство с тревожност от раздяла (сепарационно тревожно разстройство) в детството. Това е състояние, при което децата изпитват тревожност, паника или соматични (телесни) симптоми при раздяла с родителите – когато отиват на училище или дори преди заспиване
◆ Родители, които са твърде критични и поддържат твърде високи изисквания към детето
◆ Залагащите емоционална несигурност и зависимост родители. В първите няколко години от своя живот децата са изцяло зависими от родителите си, особено от онзи от двамата, с когото прекарват най-много време. Всички условия, които пораждат несигурност през този период, може да доведат до прекомерна зависимост и прилепчивост по-късно. По всичко личи, че прекалената критичност и перфекционизмът от страна на родителите са общ източник на несигурността при хората, които по-късно развиват тревожни разстройства. Преживявания като пренебрегване, отхвърляне, изоставяне поради развод и смърт и физическо и сексуално малтретиране обаче също могат да пораждат онази базова несигурност (и емоционална зависимост), която съставлява почвата за тревожните разстройства. Когато децата реагират на несигурността с прекомерна зависимост, почвата е подготвена за склонността към свръхразчитане на сигурен човек или сигурно място по-късно в живота. Това е чест фактор в развитието на агорафобията
◆ Родители, които потискат изразяването на чувствата и себеутвърждаването
II. Биологични причини, които биха могли да отключат тревожно разстройство:
1.Панически пристъпи
2. Обуславяне на фобиите – те се обуславят по два начина: чрез асоциация /ситуацията, която първоначално е била неутрална, постепенно започва да буди тревожност/ и чрез отбягване /на ситуация или конкретен обект/
3.Генерализирана тревожност
4.Обсесивно-компулсивно разстройство
5.Общомедицински състояния, които може да предизвикат панически пристъпи или тревожност
III. Краткосрочни, катализиращи причини
1.Стресори, които поставят началото на паническите пристъпи – значителна лична загуба, сериозна житейска промяна, стимуланти и рекреационни наркотици
2.Травма, прости фобии и посттравматично стресово разстройство
IV. Поддържащи причини
1.Отбягване на фобийни ситуации
2.Разчитане на предпазни поведения
3.Тревожен вътрешен монолог /онова, което си казваме във връзка със страхуваната ситуация/
4.Погрешни убеждения
5.Сдържани (потискани) чувства
6.Липса на асертивност
7.Липса на умения за грижа към себе си
8.Мускулно напрежение
9.Стимуланти и други хранителни фактори
10.Силно стресов начин на живот
11.Ниска самооценка
12.Липса на смисъл или цел в живота
Предвид гореизложеното можем да направим заключение, че щом причините за възникване на тревожно разстройство са многопластови, то и подходът за тяхното преодоляване следва да бъде комплексен, за да може казусът да бъде изследван и атакуван от всички възможни аспекти. Поради това, в практиката си използвам именно такъв подход, тъй като лично съм се уверил във високата му успеваемост.