Бременността носи със себе си множество промени, за които не винаги можем да бъдем подготвени. В много случаи тя е сериозно изпитание не само по отношение на физиката, но и за психиката на жената. Поради това за нея съществува риск да преживее  различни състояния, свързани както с промяна на настроенията, така и с изпитването на тревожност. Това може да се случи преди самата бременност, по време на нея, но и в период от една година след раждането.

Кои са най-честите от тях? 

Обикновено първите страхове, свързани с бременността, възникват когато е започнал процесът на нейното планиране, или пък вече е станала факт. Тук се имат предвид опасенията, че жената няма да може да се грижи за бебето, което води до несигурност в собствените способности и като цяло до липса на усещане за стабилност и предвидимост, както и склонност към зависимост от партньора. В други случаи страховете може да включват съмнения по отношение надеждността на партньора и опасения, че той може да се откаже и потърси друга жена. В трети случаи страхът касае липсата на контрол върху случващите се в тялото процеси – че „нещо вътре расте“, често ни кара да се чувстваме зле, отговорността е голяма, всичко може да се обърка, а процесът не може да бъде спрян. В отделни ситуации страховете пък са свързани с очакванията на обществото, финансовата несигурност, неувереност в собственото здраве и стабилност. Често се откриват и притеснения по отношение на промяната на живота след самото раждане.

Това са само примерни страхове и са индивидуални за всеки. Проучванията показват, че някои бащи също имат подобни опасения или биха могли да отключат сходни по характер състояния, но процентът им е много по-нисък.

Какви психически състояния се преживяват?

На първо място това е следродилната депресия. Характерно за нея е, че продължава по-дълго, а типичните за състоянието симптоми се появяват между първата и третата седмица след раждането. Тези симптоми обикновено включват силно чувство на тъга и безпомощност, липса на интерес към каквито и да било активности, дистанциране от близките хора, липса на близост с новороденото или дори неговото отхвърляне, както и мисли, свързани с нараняване на себе си и/или бебето.

Не по-малко сериозен проблем за менталното здраве на бъдещите майки е и депресията по време на самата бременност. Нейните симптоми са сходни с тези на следродилната и също включват тъга и безпомощност, разрушителни мисли (в това число за нараняване на себе си и бъдещото бебе), безсъние и др.

Тревожността също е често срещано състояние по време на бременност и след това. Симптомите често се свързват с прекомерно и на моменти дори неконтролируемо чувство на притеснение, което може да има различен обект, безсъние, определени физически симптоми, които са свързани със самото състояние на тревожност.

Обсесивно-компулсивното разстройство (ОКР) също е състояние, което може да се прояви по време на бременност или симптомите му да се обострят при вече диагностицираните с него бъдещи майки. Най-честите му проявления при наскоро родилите жени например се изразяват в тревожни мисли, че може да наранят бебето умишлено или по невнимание докато го обгрижват, или пък да започнат да го мразят. Друг симптом е желанието на майката непрекъснато да проверява дали всичко с бебето ѝ е наред, или да хигиенизира прекомерно мястото, на което го отглежда.

Подобна е ситуацията по време на бременност и при жени, диагностицирани с биполярно разстройство, при които симптомите също могат да се обострят или влошат непосредствено след раждането. Съществуват различни типове биполярно разстройство, но обикновено то се проявява чрез т.нар. маниакални и депресивни епизоди. И докато първите се свързват със завишени нива на енергичност и неуморност, при депресивните епизоди се наблюдава липса на енергия и силно чувство за отчаяние и безпомощност.

Кога да потърсим помощ? 

За съжаление въпросът за менталното здраве на бременните жени рядко се взема под внимание от специалистите, с които те контактуват по време бременността. Затова следва да се има предвид, че навременната терапия е много важна – както за майката, така и за бебето, тъй като депресията при майката може да се окаже негативен фактор и за развитието и отглеждането на детето в дългосрочен план. Възможно е състоянията на тревожност и депресия да влошат отношенията и с партньора, което да разклати стабилността на тяхната връзка.