Бременността носи със себе си множество промени, за които не винаги бременните могат да бъдат подготвени. В много случаи тя е сериозно изпитание не само по отношение на физиката, но и за психиката на жената. Поради това за нея съществува риск да преживее различни състояния, свързани както с промяна на настроенията, така и с изпитването на тревожност. Това може да се случи преди самата бременност, по време на нея, но и в период от една година след раждането на детето.

Кои са най-честите сред тези състояния?

Обикновено първите страхове, свързани с бременността, възникват когато е започнал процесът на нейното планиране, или пък вече е станала факт. Тук се имат предвид опасенията, че жената няма да може да се грижи за бебето, което води до несигурност в собствените способности и като цяло до липса на усещане за стабилност и предвидимост, както и склонност към зависимост от партньора. В други хипотези страховете може да включват съмнения по отношение надеждността на партньора и опасения, че той може да се откаже и потърси друга жена. В трети случаи страхът касае липсата на контрол върху случващите се в тялото процеси – че „нещо вътре расте“, отговорността е голяма, всичко може да се обърка, а процесът не може да бъде спрян. В отделни ситуации страховете пък са свързани с очакванията на обществото, финансовата несигурност, неувереност в собственото здраве и стабилност. Често се откриват и притеснения по отношение на промяната на живота след самото раждане.

Тези примерни страхове са индивидуални за всеки. Проучванията показват, че някои бащи също имат подобни опасения или биха могли да отключат сходни по характер състояния, но процентът им е много по-нисък.

Какви психически състояния се преживяват?

На първо място това е следродилната депресия. Характерно за нея е, че продължава по-дълго, а типичните за състоянието симптоми се появяват между първата и третата седмица след раждането. Те обикновено включват силно чувство на тъга и безпомощност, липса на интерес към каквито и да било активности, дистанциране от близките хора, липса на близост с новороденото или дори неговото отхвърляне, както и мисли, свързани с нараняване на себе си и/или бебето.

Не по-малко сериозен проблем за менталното здраве на бъдещите майки е и депресията по време на самата бременност. Нейните симптоми са сходни с тези на следродилната и също включват тъга и безпомощност, разрушителни мисли (в това число за нараняване на себе си и бъдещото бебе), безсъние и др.

Тревожността също е често срещано състояние по време на бременност, но и след това. Симптомите често се свързват с прекомерно и на моменти дори неконтролируемо чувство на притеснение, което може да има различен обект. Изпитват се и определени физически усещания, които са свързани със самото състояние на тревожност.

Обсесивно-компулсивното разстройство (ОКР) също е състояние, което може да се прояви по време на бременност или симптомите му да се обострят при вече диагностицираните с него бъдещи майки. Най-честите му проявления при наскоро родилите жени например се изразяват в тревожни мисли, че може да наранят бебето си, или да започнат да го мразят. Друг симптом е желанието на майката непрекъснато да проверява дали всичко с нейното бебе е наред и постоянно да хигиенизира дома си. Възможно е да се отключи и поведение на защитно вкопчване в детето, при което тя сякаш е тотално погълната от него и нищо друго не я интересува.

Подобна е ситуацията по време на бременност и при жени, диагностицирани с биполярно разстройство, при които симптомите също могат да се обострят или влошат непосредствено след раждането. Съществуват различни типове биполярно разстройство, но обикновено то се проявява чрез така наречените маниакални и депресивни епизоди. И докато първите се свързват със завишени нива на енергичност и неуморност, при депресивните епизоди се наблюдава липса на енергия и силно чувство за отчаяние и безпомощност.

Кога да потърсим помощ? 

За съжаление въпросът за менталното здраве на бременните жени рядко се взема под внимание от специалистите, с които те контактуват по време бременността. Затова следва да се има предвид, че навременната терапия е много важна – както за майката, така и за бебето, тъй като депресията при майката може да се окаже негативен фактор и за развитието и отглеждането на детето в дългосрочен план. Възможно е състоянията на тревожност и депресия да влошат отношенията и с партньора, което да разклати стабилността на тяхната връзка. Наред с това, в практиката си съм наблюдавал и случаи на осезаемо смесване на семейните роли и системи и осуетяване на здравата им йерархия, както и нарушаване на баланса между даване и получаване във връзката.

Подходи за справяне

В случай, че жената страда от тревожни или депресивни състояния преди да е забременяла и бременността е планирана, то трябва да се направи всичко възможно те да бъдат овладени и това да бъде съобразено с времето, с което тя разполага, и нейната възраст. Към този случай е относима и хипотезата, при която тя вече приема медикаменти, използвани за лечение на тревожност или депресия, но все още не е бременна. Тогава е необходимо същите да бъдат спрени, което изисква време. Именно в тази ситуация, обаче, следва да се направи най-точно оценката за ползите и рисковете и това да бъде преценено от психиатър, който има достатъчно опит и е запознат добре със случая на човека.

При непланирана бременност на фона на активно тревожно или депресивно разстройство, е желателно възможно най-бързо да се започне психотерапия, а преценката за медикаментите да се прави съобразно спецификите на конкретния случай. Това важи и за случаите на внезапно отключване на подобно разстройство по време на самата бременност.

При положение, че жената вече е бременна и приема медикаменти, то трябва да се направи внимателна преценка за ползите и рисковете от спиране на медикаментите, както и от приема им. В този момент времето е ограничено, хормоналните промени вече са факт, а рисковете са налице. Рискът се определя по множество фактори – възраст, общо психическо състояние, брой и продължителност на досегашните епизоди, вид и дози на медикаментите в момента, продължителност на прием, повлияване, наличие на други заболявания.

Всеки случай е индивидуален, но общото между всички тях е, че подходът винаги трябва да е насочен към най-щадящия избор. Затова е препоръчително първо да се опита психологическо консултиране, тъй като то не е свързано с приема на медикаменти и въпреки това може да подобри състоянието значително, без да нанася вреда. Ако само то не е достатъчно, следва да се комбинира с медикаменти, а подборът им да бъде прецизиран внимателно от опитен и компетентен специалист.

В тази връзка, според последни проучвания, някои SSRI антидепресанти преминават по плацентата, но са считани за достатъчно сигурни по време на бременността, за разлика от бензодиазепините, които е препоръчително да се избягват. Всички SSRI имат ниско съдържание в кърмата и са считани безопасни за прием по време на кърмене.

Вследствие на всичко гореизброено можем да заключим, че не е нужно жена с тревожност или депресия да се откаже от идеята за деца. В случай, че желае, е необходимо да се довери на надежден специалист, тъй като при наличието на един правилно прецизиран комплексен подход, отключените преди, по време, или след бременност психични състояния могат да бъдат успешно управлявани и преодолявани.