В процеса на работата си с хора винаги съм се стремял да предоставям качествена услуга. А за мен тя е неизменно свързана и с придържането към определени етични правила и стандарти. Поради това създадох собствени такива, чиито принципи са в основата на работата ми клиенти и са важна предпоставка както за създаването на терапевтична връзка между клиент и психолог, така и за постигането на оптимални резултати.

  1. Психологът е свободно избран от клиента или неговите близки консултант, който осигурява процеса на консултиране на клиента.
  2. Психологическото консултиране се основава на следните ценности:
  • професионална компетентност и отговорност
  • добросъвестност, честност, човечност и откритост от психолога към клиента, като това не изключва отхвърляне на патогенни поведенчески модели на клиента
  • тактичност в отношенията с клиентите и колегите
  • индивидуален психологичен подход към клиента
  • толерантност към религиозните убеждения, етническите традиции, политическите убеждения и сексуална ориентация на личността  и еднакво отношение към клиентите с различно обществено, социално и материално положение.
  1. Психологът има право на свобода на консултиране на клиентите си без външно влияние или намеса върху неговата професионална оценка, решения и действия, като поема отговорността за това.
  2. Психологът може да откаже консултацията, когато е убеден, че между него и клиента липсва необходимото доверие или отсъстват условия за изпълнението на неговите професионални права и задължения и създаването на необходимата терапевтична връзка, тъй като взаимоотношенията между психолога и клиента се градят на основата на доверието. Такива отношения не могат да съществуват, ако има съмнение в честността, личното достойнство и почтеността на консултанта или клиента. Ако условията за наемане на консултанта водят до невъзможност за осъществяване на терапевтичната цел или спазване на интересите на клиента, консултантът има право на отказ от влизане в консултативна ситуация.
  3. Психологът зачита правото на клиента да поиска второ мнение, както и информация за други методи за диагностика и лечение.
  4. Психологът се противопоставя на всяко посегателство върху неговата независимост и не нарушава професионалната етика с цел да получи неизменно одобрение от клиента или други лица.
  5. Психологът действа в интерес на живота, физическото и психическото здраве на клиента.
  6. Психологът, при необходимост препраща към други професионалисти за консултация и екипна работа.
  7. Клиентът следва да споделя автентична и достоверна информация за своята проблематика, тъй като въз основа на споделените данни се изгражда и необходимата стратегия за работа с конкретните казуси. Психологът може да разкрие доверена му информация само доколкото това е необходимо, за да се защити в хода на гражданско-правни, административно-правни, наказателно-правни, дисциплинарни или други производства, свързани със спор между него и неговия клиент. Допустимо е лична информация да бъде разкрита и в случаите, когато нейното затаяване може да нанесе вреда на клиента, предполага явна опасност за него или за други хора или в случаите, когато е постъпило писмено оплакване от страна на клиента или негов настойник за нарушаване на етичните норми. В този случай информацията трябва да бъде предадена само на тези, които могат да предприемат необходимите целесъобразни действия в дадената ситуация, при спазване на относимите законови разпоредби.
  8. С цел формиране на обективна преценка е необходимо клиентът да предостави на консултанта сведения за характера на възникналата проблематика – кога е започнала, за първи път ли се случва, какви признаци са се проявили до момента, има ли други близки хора, които преминават през сходно