ЕТИЧНИ ПРАВИЛА И СТАНДАРТИ НА РАБОТА

1. Психологът е свободно избран от клиента или неговите близки консултант, който осигурява процеса на консултиране на клиента.
2. Психологическото консултиране се основава на следните ценности:

• професионална компетентност и отговорност
• добросъвестност, честност, човечност и откритост от психолога към клиента, като това не изключва отхвърляне на патогенни поведенчески модели на клиента
• тактичност в отношенията с клиентите и колегите
• индивидуален психологичен подход към клиента
• толерантност към религиозните убеждения, етническите традиции, политическите убеждения и сексуална ориентация на личността  и еднакво отношение към клиентите с различно обществено, социално и материално положение.

3. Психологът има право на свобода на консултиране на клиентите си без външно влияние или намеса върху неговата професионална оценка, решения и действия, като поема отговорността за това.
4. Психологът може да откаже консултацията, когато е убеден, че между него и клиента липсва необходимото доверие или отсъстват условия за изпълнението на неговите професионални права и задължения и създаването на необходимата терапевтична връзка, тъй като взаимоотношенията между психолога и клиента се градят на основата на доверието. Такива отношения не могат да съществуват, ако има съмнение в честността, личното достойнство и почтеността на консултанта или клиента. Ако условията за наемане на консултанта водят до невъзможност за осъществяване на терапевтичната цел или спазване на интересите на клиента, консултантът има право на отказ от влизане в консултативна ситуация.
5. Психологът зачита правото на клиента да поиска второ мнение, както и информация за други методи за диагностика и лечение.
6. Психологът се противопоставя на всяко посегателство върху неговата независимост и не нарушава професионалната етика с цел да получи неизменно одобрение от клиента или други лица.
7. Психологът действа в интерес на живота, физическото и психическото здраве на клиента.
8. Психологът, при необходимост препраща към други професионалисти за консултация и екипна работа.
9. Клиентът следва да споделя автентична и достоверна информация за своята проблематика, тъй като въз основа на споделените данни се изгражда и необходимата стратегия за работа с конкретните казуси. Психологът може да разкрие доверена му информация само доколкото това е необходимо, за да се защити в хода на гражданско-правни, административно-правни, наказателно-правни, дисциплинарни или други производства, свързани със спор между него и неговия клиент. Допустимо е лична информация да бъде разкрита и в случаите, когато нейното затаяване може да нанесе вреда на клиента, предполага явна опасност за него или за други хора или в случаите, когато е постъпило писмено оплакване от страна на клиента или негов настойник за нарушаване на етичните норми. В този случай информацията трябва да бъде предадена само на тези, които могат да предприемат необходимите целесъобразни действия в дадената ситуация, при спазване на относимите законови разпоредби.
10. С цел формиране на обективна преценка е необходимо клиентът да предостави на консултанта сведения за характера на възникналата проблематика – кога е започнала, за първи път ли се случва, какви признаци са се проявили до момента, има ли други близки хора, които преминават през сходно състояние, правени ли са вече опити за справяне, с кого и какви, прилага ли други форми на лечение – традиционна медицина или нетрадиционни форми, дали е приемал или приема в момента медикаменти, бил ли е хоспитализиран и по какви поводи, както и дали му е поставяна конкретна диагноза.
11. Психологическото консултиране не изключва необходимостта от медицинската консултация със съответния специалист, нито може да я замести. Поради това, първата стъпка на клиента е чрез съответните медицински специалисти да отхвърли наличието на  заболяване. Ако такова е налице, тогава също се извършва психологическо консултиране, но при спазване на назначеното медицинско лечение и препоръки. Консултирането не може да излекува самото заболяване, но целта е клиентът да се научи да живее по-комфортно въпреки него, което да доведе до повишаване на психологическото му и социално равновесие.
12. От клиентите се очаква да поемат здрава отговорност за активното им ангажиране в консултативния процес, като разбират, че от собствените им качества и мотивация зависят и добрите резултати.
13. Психологът се старае да поема случаи, в които помощта му може да бъде ефективна.
14. Психологът зачита правото на клиента на свободна воля, в това число и отказ от по-нататъшно участие в консултативния процес.
15. Психологът постига устно споразумение с клиента относно честотата на посещенията, заплащането, методите на работа, нивото на намеса, целите, ориентировъчната продължителност на сесиите и относителността на тази продължителност. В случай, че клиентът не се води на психиатричен диспансерен отчет, му се предлага като част от договарянето на условията да подпише стандартна форма за декларирано съгласие, като настоящите Етични правила и стандарти са неизменна част от нея.
16. Психологическото консултиране е доброволен процес на промяна и развитие и клиентът сам взима решения за поведението си по време на консултативните сесии и в личния си живот, като консултантът не носи отговорност за това.
17. Клиентът приема обстоятелството, че за успешното провеждане на психологическото консултиране са от голямо значение и следните фактори:
    • негови индивидуални характерови особености
    • ниво на самооценка
    • доверие в консултанта и отношение към него
    • мотивация и реално желание за промяна, сътрудничество и активност
    • естеството на самия проблем – има значение дали същият е свързан с конкретно обстоятелство или пък болест, дали е решим, частично решим или напълно нерешим. От значение е и времето, което е изминало от възникването и поддържането му.
    • наличието на странични и външни фактори или случайни такива, които са от значение по време на провеждане на консултирането
    • дължината на провежданото консултиране
    • подкрепящата среда на клиента
    • скрити, съзнателни или несъзнавани ползи за наличието и поддържането на неблагоприятна житейска ситуация или тревожни симптоми, водещи съответно до несъзнаваното желание за тяхното поддържане, въпреки явния дискомфорт и това какво твърди клиентът на съзнателно ниво. Тяхното възникване по принцип е нормално, но ако не бъдат преодолени и са наистина силни, е възможно да осуетят желания резултат.
18. Консултантът е длъжен чрез неговите умения, опит, професионализъм, личностни качества, харизма, етичност и умения за влияние да избере най-оптималните терапевтични стратегии и методи или комбинацията между тях.
19. Някои от прилаганите по време на консултирането техники и методи изискват самопредизвикване и пряка конфронтация със страховите стимули и симптоми, като целта е последващото обезчувствяване към тях, а това може временно да увеличи тяхната интензивност, което може да причини известен психически и физически дискомфорт на клиента.
20. В случаите на провеждане на групова работа, клиентът има равни права и отговорности с другите участници в групата. Различното мнение или критика от един участник в групата към друг такъв следва да бъдат обосновани, добронамерени и градивни, като се отправят в края на провеждането на груповата работа и в присъствие на хората, за които се отнася, както и на консултанта. Доброжелателната и градивна критика и обратна връзка е предлагана добронамерено, дипломатично и в духа на приятелската, подкрепяща взаимоомощ, независимо по чий адрес се отнася.
21. Критериите за прогрес при психологическо консултиране могат да бъдат:

• подобрение състоянието на клиента
• изменение на отношението му към житейската ситуация
• изчезване на соматичните симптоми
• подобряване на общото състояние в различни аспекти – личностен ръст, социално функциониране, самооценка, ниво на възприятие.

Не е задължително ефектът да настъпва по отношение на всички изброени критерии. Дори да се прояви само върху един от тях, прогресът отново ще бъде налице.