Получих обаждане от момче на 18 години, което за първи път имаше сериозна връзка. Поводът беше, че се оплакваше от подценяващото отношение на приятелката си, нейните родители и повечето им познати. Това го потискаше, защото не знаеше как да го промени. Дори беше стигнал дотам, че да се чуди дали наистина не заслужава подобен тип отношение и поведение. Всичко това резултираше в симптоми на общо завишена фонова тревожност, но на този етап без панически атаки.

След обстойно проучване на фактите и обстоятелствата, свързани с конкретния казус, бързо установих, че клиентът има проблем с поставянето на граници. Въпросните хора, още от самото начало на отношенията с него, го бяха категоризирали като човек, когото могат да манипулират и да не му позволят да постави необходимите лични граници. В стремежа си да получи тяхното одобрение, той беше започнал да се държи твърде приятелски с тях, вследствие на което те са злоупотребили с доброто отношение, приемайки го за слабост.

В хода на разговора разбрах, че за него поставянето на граници в междуличностните отношения означава да противоречи умишлено, да е хаплив или груб с другите. В случая това беше далеч от истината, тъй като не е необходимо те да се отстояват по този начин. Те не са контрол и власт над другия, нито ограничаване на неговия живот и избори. Ролята им е да съхраняват и пазят този, който ги поставя и касаят преди всичко него самия.
Изследвахме причините, поради които избираше да бъде твърде любезен с другите, без да зачита своята личност и интегритет. Осъзнахме какво е компенсирал, от кое е искал да избяга и какъв начин е избрал, както и до какво е довело до това негово поведение. Даде си сметка, че отношенията ни с другите са огледало на нас самите. Ние, често подсъзнателно, излъчваме определени сигнали, с които показваме на околните кое ще допуснем и кое не. По този начин просто ги „обучаваме“ безплатно как да се държат спрямо нас. В случая те бяха уловили успешно тези излъчвани сигнали и просто се възползваха от тях, а манипулациите им даваха нужния ефект, тъй като имаше с „какво“ в клиента да резонират.

За да може един човек да постави граници в личните си отношения с другите, трябва да е много наясно със собствените си лични граници – къде започват и свършват, умее ли да се заявява, как го прави, къде са слабите му места. Понякога, в по-леките случаи, дори само една фина промяна в поведението, съчетана с прилагането на няколко нови реплики и промяна на начина на отговаряне, може да доведе до задоволителни резултати. Не е нужна агресия, нито троснато поведение. Напротив – с усмивка и твърда позиция, заявена по правилния начин, всичко си идва на мястото. За да се случи всичко това обаче, е нужна много вътрешна работа по себе си. Защото често не е толкова важно какво точно казваме, а по какъв начин и с какви послания го съобщаваме. Но за да имаме вътрешната стабилност да го направим и то да породи нужния ефект, процесът трябваше да се случи първо вътре в нас.

Тъй като обичаше момичето до себе си, клиентът ми искаше на всяка цена да се хареса на нейните близки. Това довеждаше до неговото обезличаване и защитно вкопчване в тях и значимото им мнение. В противен случай вярваше, че ще ги загуби. Когато се водеше дискусия, той веднага се съгласяваше с всичко, казано от тях, а ако изразяваше свое мнение и те не бяха съгласни, често го смекчаваше и променяше, съобразно техните критерии. Те усещаха, че срещу тях стои човек без граници и асертивност и бяха опитали да го превърнат в изтривалка. За тях неговите личност и индивидуалност не съществуваха. Те можеха да го моделират, създавайки му образ, който желаят. И още по-страшното – карайки го да повярва в него. Разбира се, всичко това нямаше как да се случи успешно без неговото „доброволно“ съдействие.

В хода на терапията открихме какво се крие зад това съдействие – какви са причините, поради които клиентът иска да се хареса на всички и какво ще се случи, ако не успее да го постигне. Открихме какво „печели“, създавайки и поддържайки поведение, лишено от нужните граници. Научихме как да поставя здрави граници, без това да става по агресивен, враждебен и нападателен начин.

Постепенно той започна да прилага научените стратегии. Първоначално това влоши нещата – близките му започнаха да упражняват още по-голям натиск в опит да си върнат контрола върху него. Това обаче не доведе до искания от тях резултат. Като своеобразна „наказателна акция