Според проведени проучвания в последните години броят на неуспешните зачевания е нараснал значително. И това има своите обяснения. Напрегнатите времена, в които живеем, оказват влияние на нашите мисли, емоции, физическо и репродуктивно здраве. Стресът, чувството за вина, натискът от средата, дълбоките страхове от провал или родителство, както и някои нерешени емоционални конфликти, създават голямо вътрешно напрежение. Затова все по-често наблюдаваме как множество двойки се сблъскват с трудности при опитите за дете, въпреки липсата на ясни физиологични причини, което пък насочва вниманието към по-фините взаимовръзки – между психика, емоции и репродуктивна функция. Затова в статията разглеждам как психологическите състояния и емоционалният климат влияят върху зачеването и по какъв начин психологическото консултиране може да подпомогне плодовитостта. Защото тялото и психиката са в постоянен диалог. И за да бъдем добри родители, би било полезно да осветлим и излекуваме нашите собствени страхове, травми, чувства, неотработени и потиснати емоции, които сякаш говорят през тялото ни, което ни изпраща своите сигнали. А наша отговорност е да проследим светлината на съответния сигнал, която ще ни заведе до корена на проблема.

Какво е безплодие/инфертилитет?

Това е невъзможност за зачеване в детеродна възраст в рамките на една година сексуална активност без използване на предпазни средства. Като безплодие се приема и преживяването на няколко спонтанни аборта или невъзможността за задържане на здрава бременност. То може да засегне както мъжа, така и жената, а понякога и двамата партньори.

Връзката между психиката и хормоналния баланс

Психиката влияе пряко върху хормоналната система, особено чрез стресовата ос – хипоталамус, хипофиза и надбъбречни жлези. При продължителен стрес, тревожност или потиснати емоции, тази ос се активира хронично, което нарушава овулацията, менструалния цикъл и дори сперматогенезата при мъжете.

Дори когато изследванията са в норма, емоционалните блокажи могат да се проявят телесно. По този начин сякаш тялото отказва да сътрудничи в зачеването. Така например, някои личностни черти, потиснати емоции или пък дълбоко чувство на вътрешна несигурност могат да доведат до нарушения в цикъла, липса на овулация или дори имунологични реакции срещу ембриона. Най-често става въпрос за краен перфекционизъм, натраплив свръхконтрол, потиснати тъга и гняв, нерешени вътрешни конфликти.

Как стресът блокира зачеването?

Често хроничният стрес остава невидим. Той може да е породен от силно стресогенно събитие /смърт на близък, развод, уволнение от работа, значима лична промяна/ или пък да се натрупа на принципа на снежната топка, т.е постепенно и на малки порции. Независимо по какъв начин се е кумулирал, той е там. И тялото го усеща. Стресът може да бъде породен не само от ежедневието, но и от самия натиск „да се получи“, от неудовлетворени очаквания, провалени опити, или болезнено сравнение с другите, които вече са заченали успешно.

Както вече споменах в друга моя статия, когато мозъкът възприема средата като опасна и високо стресогенна, той блокира функции, които не са „жизненонеобходими“ – включително възпроизводството. Тялото, поставено в състояние на “опасност” (дори на психологическо ниво), може да приоритизира оцеляването пред размножаването – механизъм с еволюционна логика, но със сериозни последствия за плодовитостта. Всичко това може да доведе до нарушена овулация или сперматогенеза, повишени нива на кортизол и пролактин, затруднена имплантация и сексуална дистанция между партньорите.

Страховете от предстоящото и неизвестното

Зачеването често отключва дълбоки вътрешни теми за размисъл. Дори най-надеждните и уверени хора понякога се чувстват разклатени или недостатъчно уверени в себе си и в своите родителски възможности. Най-честите опасения са свързани с това дали жената е готова да бъде майка, ще загуби ли себе си, ако стане родител и има ли право тя самата да създаде дете, ако нейното детство е било трудно. Често присъства и убеждението, че жената вече не може да контролира онова, което расте в нея. Срещат се и страхове дали ще се роди здраво дете и т.н. Подобни терзания съществуват и при бъдещия баща – дали ще се справи достатъчно добре като глава на семейството, добър баща ли ще бъде, ако не е видял толкова добро бащинство от неговия баща, може ли да разчита на жената до себе си и т.н. При всеки човек тези опасения са индивидуални.

Кои са най-често срещаните трудни емоции при проблемно забременяване?

1. Вина

Една от най-често срещаните, но често пренебрегвани пречки при зачеване, е чувството на вина. Много жени и двойки, изправени пред проблеми с плодовитостта, изпитват вътрешно напрежение, породено от усещането, че нещо не е наред с тях. Тази вина може да е и несъзнавана – за минали решения, загуби, аборти, лична неспособност или дори за това, че партньорът страда.

Вината влияе пряко върху психо-емоционалния баланс, а оттам – и върху хормоналната регулация, овулацията и репродуктивното здраве. Натрупаното напрежение води до повишени нива на кортизол, което може да блокира имплантацията или да повлияе на цервикалната слуз, правейки зачеването по-трудно.

Жената може да се самообвинява постоянно, дори без обективна причина. Възможно е да има чувство, че не заслужава да бъде майка. При някои жени се среща и вътрешно саботиране на процеса на забременяване, или пък емоционално дистанциране от тялото и женствеността. При трети се фиксира убеждението, че по този начин „плащат“ за нещо от миналото и т.н. При четвърти се откриват и дълбоки психологически „печалби“ от преживяването на хронична вина – това означава, че човек може да получи несъзнателни ползи от определена ситуация, дори ако тя е неприятна или трудна за него – например удоволствие от самосъжалението, избягване на отговорност, изместване на фокуса, или получаване на определен вид внимание.

2. Нежелание за интимност

Когато напрежението започне да се натрупва, тогава желанието за интимност спада драстично. Като нездрав начин за справяне със стреса и поради определени характерови динамики, някои жени могат да проявяват автоагресивен подход, започвайки да се самонаказват чрез още стрес, изтощение и отказ от интимност. Често се наблюдава и задържане на емоции, или страх от радост и пълнота. Сексът може да се превърне в рутина или механика, лишен от първоначалната страст и удоволствие. Съществува и друг вариант – партньорите да нямат желание за интимност, защото се страхуват, че могат да се сблъскат с поредния неуспешен опит, тъй като ще трябва да погледнат поредното разочарование директно в очите.

3. Страх и зачеване

Много жени изпитват дълбоки страхове, свързани със забременяването – страх, че няма да успеят, страх от провал или от загуба, от бременност или майчинство. Този емоционален стрес често остава под повърхността, но може сериозно да повлияе върху овулацията, имунния отговор и вътрешната готовност за зачеване. Страхът активира защитни механизми, които карат тялото да възприема зачеването като риск, а не като безопасност. Затова работата с този страх е ключова стъпка към възстановяване на доверието в тялото и живота.

4. Гняв и забременяване

Гневът, особено неизразеният или несъзнатият, често се натрупва в тялото – в корема, матката, гърдите. Наред с това, киселинността в организма се повишава най-вече когато сме гневни, а с нея са пряко свързани и възпалителните процеси в тялото ни. Този емоционален застой и липсата на градивно изразяване на гнева може да създаде усещане за вътрешно напрежение и блокиране на жизнения поток. Гневът може да е насочен към себе си, партньора, родителите, съдбата, лекарите, Бог или минали събития. Жените, имащи трудности с изразяването на гнева, често срещат затруднения в отпускането, свързването и дълбокото телесно отваряне, което зачеването изисква. Поради това, по време на консултиране се учим поради какви причини трупаме гнева в себе си, кой гняв е здравословен и кой не и как да го изразяваме градивно.

5. Срам и зачеване

Срамът може да бъде токсичната емоция, която кара жената да се свива вътрешно – да не се чувства достойна, женствена, красива или способна да носи живот. Той често е свързан с преживявания от миналото: сексуална травма, осъждане, чувство на „недостатъчност“. Когато една жена носи несъзнаван срам в тялото си, това може да затрудни процеса на естествено зачеване, като създаде вътрешна преграда между желанието и възможността.

6. Несигурност и плодовитост

Несигурността често придружава жените, преминаващи през дълъг път към зачеването. Те си задават редица въпроси: „Ще успея ли?“, „Ще се справя ли?“, „Достатъчна ли съм?“ – тези мисли създават вътрешна тревожност, която нарушава усещането за стабилност и безопасност. Несигурността подкопава доверието в тялото и в женската сила, което е критично важно за хармоничен хормонален фон и емоционална настройка за зачеване. Повтарящите се неуспешни опити водят до изтощение. Жената може да започне да губи увереност, да се отдръпва от партньора и да се съмнява в собственото си тяло.

7. Взаимоотношенията между партньорите

Не само индивидуалните психични процеси, но и емоционалната динамика между партньорите влияе директно върху зачеването. Например:

– Чувство за вина или вина на единия партньор при репродуктивен проблем

– Фиксация в идеята за дете, явен или мълчалив натиск, очаквания или тревога, които създават напрежение по време на интимност

–  Загуба на спонтанност и удоволствие в сексуалната връзка поради превръщането ѝ в „проект за бебе“

–  Различия в нивото на ангажираност или желанието за дете.

Напрежението може да саботира както нас самите, така и връзката. То е товар за нея. Не бива да забравяме, че връзката на партньорите е преди детето и трябва първо да бъде заздравена тя. По този начин детето се явява продължение на дълбочината на партньорското взаимоотношение, а не компенсация на неговите дефицити.

Важно е да си напомняме, че дори да имаме неуспех със зачеването, до нас има прекрасен партньор, добра работа, добри приятели. Че ние самите притежаваме ценност и качества. Можем да си припомним и предишни трудни ситуации, с които сме се справили успешно, макар че първоначално са ни изглеждали непреодолими.

8. Репродуктивната травма

Тя се среща най-често при жените (и партньорите им), преминали през повтарящи се неуспешни опити за забременяване, спонтанни аборти, извънматочна бременност, или загуба на дете. Въз основа на това те могат да преживеят неизразен траур, който се превръща в хронична тъга, вина или чувство за провал. Ако тази болка не бъде преработена, тя може да доведе до блокиране на радостта от живота и сексуалността, прекалено контролиране на процеса и „изключване на тялото“ от преживяването – тялото става „враг“, който не „се справя“.

9. Други причини

В актуалното ни съвремие все по-често срещан е страхът от обвързване, както и отлагането на обвързването във времето. Когато отлагаме твърде дълго, тогава и възрастта за зачеване се увеличава. А в повечето случаи това води до по-големи затруднения при зачеване, раждане и отглеждане на децата.

Много двойки имат проблем с доверието. Сякаш е все по-трудно да се отпуснеш, да привлечеш другия, да дадеш шанс, да се разкриеш и довериш.

Нивото на замърсяванията навсякъде около нас е високо. Това създава токсична среда, която оказва своето вредно въздействие върху организма ни.

Изключително важно е и онова, което мислим. Емоциите, които преживяваме. Чувствата, които сме потиснали. Прошките, които не сме дали или поискали. Слепите или фалшиви семейни програми и лоялности, които безусловно следваме.

Липсата на физическа активност или прекомерната употреба на вещества като наркотици и алкохол също могат да влияят на фертилността.

Полезно е родителите да се запитат и да си отговорят искрено и честно желаят ли наистина да имат дете? Възможно ли е да го желаят съзнателно, а подсъзнателно не, както и обратното? Тяхно ли е това желание, или е ехо на чужд глас? С какви последствия, страхове и отговорности свързват този процес?

Как психологическото консултиране повлиява гореизброените проблеми?

За да бъде успешен процесът на естествено зачеване или дори асистираната репродукция, е важно да се работи не само с физическото тяло, но и с емоционалните бариери. Психологическото консултиране помага за освобождаване от вината, възстановяване на връзката с тялото и създаване на вътрешна сигурност – основа за нов живот. По време на консултиране работим с онези психични динамики, които са свързани с нашето чувствително вътрешно дете. То е част от нас самите и вярва, че вината е негова. Така признаваме болката си, без отричане, бягство или нездрави избори. Постигаме прошка – към себе си, тялото, миналото. Защото тялото и психиката са неизменно свързани. А понякога душата чака не тялото, а прощаването. Чака една по-мека ръка, една по-дълбока истина, едно „Обичам се, въпреки всичко!“. Животът идва при този, който е смирен и готов да приюти, да го приеме вътре в себе си. По този начин, преди да имаме наше дете, обгрижваме, „осиновяваме“ и лекуваме детето в нас самите. Често то е уплашено от отговорност, загуба на свобода или провал. Възможно е да не е преработило скръб от предишни загуби /аборти, раздяла, натиск, манипулация и т.н./ Или пък е станало свидетел на нездрави наследствени вярвания и програми за майчинството и бащинството.

Важно е да се обърне внимание и на психичния климат в двойката. При двойките работата е насочена към възстановяване на единството и доверието, за да могат страховете и нуждите да бъдат споделяни без защити. Партньорите се научават да водят градивен диалог, да освобождават потиснати чувства и емоции и да се отстояват по здрав и градивен начин. Установява се как всъщност се чувства партньорът когато не се случва зачеването, какво стои под това чувство и как може да се свърже с другия, за да бъдат още по-присъстващи и съпричастни един към друг в тази трудна ситуация. Това облекчава натиска и връща усещането за заедност. По този начин човекът се свързва с тялото като съюзник, а не като провален инструмент.

Да заченем означава да създадем пространство – не само физически, но и емоционално. Пространство, в което да се чувстваме достатъчно сигурни, приети, обичани. А когато психиката и тялото се почувстват в безопасност, зачеването се случва не като цел на всяка цена, а като естествен отговор на вътрешната хармония.

Психологическото консултиране при трудности със зачеването не е заместител на медицинската помощ – то е неин партньор. Когато емоциите бъдат посрещнати, вътрешните забрани – разпознати, а тялото – прието като съюзник, зачеването престава да бъде битка и се превръща в процес на свързване, създаване и любов.