Макар на първо четене да се питаме как спортът би повлиял на изпитваната тревожност, би било полезно да знаем, че той може да допринесе за нейното понижаване. Това се случва по следния начин:

1. В предходни публикации вече изясних механизма на отделянето на стресови хормони при изпитването на тревожност или получаването на паническа атака. Един от тях е адреналинът, който се отделя от надбъбречните жлези. Когато спортуваме, нивата му временно спадат, тъй като лимитите на надбъбречните жлези не са безкрайни. Необходимо е време, докато се секретира /отдели/ нов. Дотогава ние се чувстваме далеч по-спокойни и можем да влизаме и оставаме в стресови ситуации по-дълго и с много по-малко усилия. Също така, след спортуване от поне 30-40 минути, отпускането и постигането на концентрация са много по-лесни. Това се отразява благоприятно на начина, по който се чувстваме, включително и в моментите преди терапевтична сесия, защото така сме по-фокусирани и отдадени в процеса.

2. При самото отделяне на адреналин се задействат вегетативни реакции, които приличат на тези при активираната тревожност. В практиката се приема, че съзнателното предизвикване на подобни симптоми по време на спорт може да доведе до значително по-лесното справяне с тях в плашещите ни ситуации. Аз не споделям напълно подобно виждане и ще се аргументирам по следния начин: Симптомите наистина са същите. Но условията и средата, в която се проявяват, както и последващата им интерпретация, са коренно различни. Така например, ние можем да имаме сърцебиене когато тичаме на бягащата пътека вкъщи. Тогава вероятно няма да му обърнем особено внимание и наистина ще сме в състояние да се справим с него успешно. Ако обаче го получим в социална ситуация, или в отдалечена и самотна хижа в гората, е възможно реакцията ни да бъде много по-различна, тъй като ще се чувстваме безпомощни и бързо ще започнем да катастрофизираме, което автоматично ще го усили, плашейки ни още повече. Това показва, че един и същ по интензивност симптом, но изпитан в различни условия и ситуации, може да има разнородни възприятия и последствия. Защото е трудно мозъкът да бъде „излъган“ и той си дава ясна сметка, че сърцебиенето, получено в сигурна и защитена среда вкъщи, е различно от това, провокирано в силно страхувана атмосфера. Въпреки това, не мога да отрека факта, че умишленото предизвикване на симптомите води до известно обезчувствяване към тях, дори да е реализирано вкъщи, далеч от реалната и плашеща ситуация. То е полезно и когато човекът не е готов директно да се хвърли в дълбокия интензитет на своя страх и е необходимо да започне постепенна конфронтация с него.

3. Спортувайки, човек получава директни предизвикателства, свързани с издържане, преодоляване на трудностите и укрепване на вярата в себе си в справянето с поредното упражнение. Това изисква по-висока мотивация и дисциплина и способства за тяхното придобиване.

4. При спортуването производството на ендорфини в мозъка се увеличава, а те имат успокоителен ефект и мотивиращ ефект, както и положително влияние върху нашето настроение. Това помага за временно ограничаване и намаляване на „черните“ мисли.

5. Качественото спортуване предизвиква физическа умора, която спомага за спокоен и дълбок сън, а изпитваната тревожност често е придружена и от безсъние.

6. При преживяването на тревожно-депресивни разстройства много хора са склонни да ограничават социалното си функциониране. Посещавайки спортни салони и зали можем да си помогнем за създаването на нови контакти, тъй като там се формират групи и се насърчава състезателният и екипен дух, което ражда и нови приятелства.

Важно е да имаме предвид и някои други факти, свързани със спортуването:

1. Не всеки спорт е подходящ за „изгаряне“ на адреналина и постигане на гореупоменатите ефекти. Така например, тежки базови упражнения като повдигане на щанга от лег, клякания, мъртва тяга и др., повишават производството на адреналин, мобилизират цялото тяло и допълнително натоварват вече претоварената нервна система.

2. Не е желателно да спортуваме в последните няколко часа преди сън, поради възможната преактивация на организма и последващото по-трудно заспиване.

3. Предвид гореизложеното, едни от най-подходящите спортове са тези, които водят до продължително и сравнително монотонно натоварване, което не е на предела на възможностите ни – например бягане, плуване, каране на колело, продължителни разходки с бърз темп.

Спортът, съчетан с медитация, дишане и други психотелесни практики, могат временно да неутрализират голяма част от телесните проявления на тревожността. Това не е достатъчно за постигане на цялостен и траен ефект, но е добър трамплин за стартиране и продължаване на по-нататъшна терапевтична работа, както и чудесно допълнение към вече провеждана такава.