Най-често вкопчването в децата се среща от страна на майката. Има случаи то да бъде и само от бащата или пък и от двамата родители заедно. В статията ще опиша всяка от тези възможни хипотези, като започвам първо с най-масово разпространената от тях, а именно – свързаната с майката.

Вероятно повечето от нас са срещали майки, които са здраво прилепнали към своите деца. Тук не говорим за зрялото им обгрижване, а за едно защитно, компенсаторно свръхобгрижване и презадоволяване, което се поддържа от различни психични динамики и има разнообразни последствия. В тази ситуация жената се идентифицира крайно с ролята си на майка, макар че майчинството е само един от аспектите на жената и женствеността. Такива жени, макар и несъзнавано, „глътват” детето си, себеутвърждавайки се чрез него, за да запълнят празнотата от липсващата им женственост и себереализация като личности и партньорки.

По този начин майката превръща своето дете в „център на света“ по един нездрав начин. Обикновено това се случва още по-често при настъпването на различни житейски ситуации като развод или чести конфликти между майката и бащата, при силен стрес, наличие на дадени лични характерови акцентуации или определени междуличностни динамики и дефицити. Проявява се и като компенсация на дълбоки вътрешни страхове и несигурност.

Какви последствия има свръхобгрижването на детето от майката?

Всяко от изброените по-долу последствия е индивидуално. Няма гаранция, че при различни ситуации и конкретни хора ще бъдат проявени точно същите последствия. Но все пак, съществуват и някои по-общи закономерности, които съм наблюдавал в практиката си и ще опиша.

Когато по отношение на детето от мъжки пол се реализира свръхобгрижване от страна на майката, в семейните отношения синът става „психически съпруг“ на майка си и съперник на баща си. Още повече, че противникът, тоест синът, е победител в тази несъзнателна игра, защото най-добрата жена на света – майка му – го е предпочела пред най-силния мъж на света – неговият баща /несъзнателно/.

От майка си синът развива качества като чувствителност, способност за резониране с другия, мекота, нежност, интуитивност. Обикновено това е галено, любимо, глезено момче, което, когато израства, ще обича да предизвиква възхищение. С подсъзнателното търсене на майка си той сменя една жена след друга. Но никоя от тях не може да бъде „достойна“ като майка му.

Отношенията между баща и син в такова семейство са специфични. Синът гледа баща си през очите на майка си – пренебрежително. Тогава бащата е в сянка във всяко отношение. На първо място е любимецът на майката – синът. Тази палитра от взаимоотношения създава много трудна динамика за детето в по-късния му живот. Обикновено на такова дете му е трудно да поддържа подчинение в отношенията, например в работата, както и да чува и казва „не“. За такъв мъж отговорността и задълженията са много тежки, тъй като тези качества са в зоната на бащата и той не ги е развил. Пак по линия на бащата са и важните въпроси, свързани с поставянето на граници, изграждането на самооценка, формирането на здрава амбиция и целеустременост, полагането на системни и дълбоки усилия, здравословното „загрубяване“ към житейските трудности. При едно бъдещо обвързване, синът е възможно да очаква от жената до себе си да му стане „психическа“ майка и да продължи да го „обгрижва“ по същия начин.

Когато пък детето е момиче и то е свръхобгрижвано от майката, често това води до последващ страх от обвързване, трудност при създаването на взаимоотношения с мъжете, перфекционизъм, формиране на нереалистични очаквания към себе си и другите, самосъжалителни нагласи и т.н. В подобна семейна динамика бащата има една твърде периферна функция и роля в семейните взаимоотношения. Майката става основен модел за дъщеря си и създава представа за това каква трябва да бъде тя, а децата се учат именно чрез пример и модел за подражание.

Какви последствия има свръхобгрижването от бащата?

Съществуват и случаи, в които въпросното свръхобгрижване се осъществява от бащата към детето. Тогава, ако то е момче, някои от последствията са сходни с това да бъде свръхпротектирано от майката, като е възможно порасналото момче да развие незачитащо или недоверчиво отношение спрямо жените, защото майката остава второстепенна. Ако пък е момиче, автоматично става глезаната на татко. Често има трудности с намирането на партньор. Бащата пък ревнува приятеля на дъщеря си, като го подлага на строга преценка и щателна проверка. Всичко това е резултат от една излязла от рамки бащина загриженост и желание детето да бъде защитено през целия му живот.

В семейна среда за вниманието на татко дъщерите дори могат да се съревновават с майката и често да ревнуват проявите на близост. В много случаи се оказва, че бъдещият съпруг прилича в много отношения на бащата. Неосъзнатият стремеж на дъщерята да намери някой, който се доближава до нейния кумир и баща води именно до такъв резултат. Бъдещият съпруг е реализираната мечта на жената да се омъжи за някой като татко, защото той е най-добрият във всяко едно отношение.

Какви последствия има свръхобгрижването от двамата родители?

Съществуват и случаи, в които и двамата родители са с нагласа са свръхобгрижване на детето и го отглеждат и възпитават по сходен начин, независимо дали е момче или момиче. Това залага основите на една несамостоятелност в зряла възраст, емоционална несигурност и зависимост, изграждането на орален характер, както и бъдещи проблеми с границите, свързани с отстояването на детето като възрастен. Такова дете най-често вярва, че всичко му е позволено или пък точно обратното – че трябва да се нагажда мазохистично към значимия друг, за да спечели протекцията и одобрението му, също както по отношение на своите родители.

Примери за свръхпротективност и загриженост и някои възможни последствия от тях: 

Посочените примери не са обвинение към родителите, а възможно обяснение на определени динамики, които могат да се дължат и на тяхната намеса.

  1. Майката на зрял мъж всяка сутрин го пита дали е заключил апартамента си при тръгване за работа, като не подозира, че това отключва натрапчив страх, който намира място в психиката на момчето и е предпоставка за развитие на натрапливи мисли и действия, свързани с постоянна проверка на заключването на входната врата.
  2. Жена на 40 години винаги се допитва до майка си за важни житейски решения като търсене на работа, развод и различни междуличностни взаимоотношения. А това от своя страна води до ниска самооценка, неумение за вземане на решения и зависимост от родителя. Ако не се вземат мерки, може би жената ще стигне дотам да не взема собствените си решения, а да изживее живота си като плод на желанията и мечтите на родителите.
  3. Мъж на 45 години, професор по икономически науки е принуден да лъже баща си и майка си, че не е сключил брак. За целта живее с жена си в друг град и я крие от тях. Причината е, че те не я одобряват. И за да не си навлече и той тяхното неодобрение, ги лъже, че все още е неженен. Всеки път, когато реши да им каже, развива психосоматични симптоми и се разболява от грип или вдига температура. Така тялото му избира да го „отклони“ от разкриването на този болезнен въпрос, а всъщност само затвърждава контрола на родителите си и убеждението, че те знаят по-добре от него самия как да постъпи и да се чувства.
  4. Майката на мъжа се бърка в живота на семейството на сина си. Взема отношение по важните въпроси, свързани с финансите, отглеждането на децата, прекарването на свободното време. По този начин изземва функциите на сина си като глава на семейството, атакува авторитета и неговата самостоятелност, показва недоверие в способността му да се справя. При всеки опит на сина да се отстоява пред нея, тя се „разболява“, с което го държи в манипулативно подчинение.

Как да се справим?

С работа по себе си. С изваждане наяве, осъзнаване и искрено желание за промяна на онези дълбоки динамики, които ни карат да се държим по този начин. Всяка от формите на вкопчване и крайност е същевременно вид защита, но и бягство. Полезно е да се запитаме от какво в себе си бягаме, ставайки „супер родители“? От кое се защитаваме, свръхобгрижвайки детето? Какво всъщност му отнемаме и от кое се лишаваме, правейки всичко това? Наясно ли сме, че ако поставяме децата винаги на първо място, те автоматично влизат в позицията на наши партньори или родители, определящи правилата, с което се нарушават основните принципи на семейната система, а на самите деца осигуряваме трамплин за невротични бъдещи фиксации?

В останалия случай, когато пък установим, че родителите се бъркат в живота на новото семейство на мъжа или жената, подходът за работа е следният: Работи се със самия човек, когато той самият желае това. Помагаме на самопомагането му. След като извърши необходимата работа по себе си, той започва да поставя здрави граници на своите родители. Това не означава да ги отхвърли. Посочените граници се поставят по неотбранителен начин и именно от наличие на любов. Обичам родителите си и затова, за мое и тяхно добро, преценявам до каква степен да допусна тяхното влияние и колко точно да се съобразя с последствията от него. Всичко това не е лесно и уменията за него могат да бъдат усвоени по време на психологическо консултиране. Тогава, чрез прилагането на специфични стратегии, се учим на асертивност, един здрав и необходим егоизъм към себе си и любов към нас самите като предпоставка и за любов към близките ни. Защото именно при постигането на всичко това сме ефективни родители, партньори и деца на своите родители.