12 ОТ НАЙ-ЧЕСТО СРЕЩАНИТЕ ФОБИИ – ПРИЧИНИ И ЛЕЧЕНИЕ

1. Страх от публична изява – както подсказва заглавието, тук се изпитва страх от говоренето пред хора – например при интервю за работа, устен изпит, изнасяне на презентация пред пълна зала с аудитория и т.н. Под този страх най-често стоят и допълнителни страхове от незадоволително представяне или допускане на грешка. Всичко това често е съпътствано и от страх от потене, заекване, сърцебиене, замайване или изчервяване, които биха могли да се проявят под формата на физически симптоми по време на досега със страхуваната ситуация. Най-често тези страхове са съпътствани и от страх от провал или отхвърляне. Поради това започват да се избягват говорене или друг тип изяви пред хора.

Причините за страха от публична изява можем да търсим в конкретни травматични преживявания в детството. В зависимост от начините на отглеждане и възпитание и конкретната среда, в която е отглеждано детето, могат да се формират убеждения, съобразно които е ужасно да се греши, всичко трябва да бъде под контрол, никога да не се демонстрира некомпетентност. Това води до преувеличаване значимостта на статуса на хората, пред които ще се говори и подценяване на нашите вътрешни способности за справяне. Дълбоко убедени сме, че нямаме право на пропуски. Тежко преживяваме евентуално отхвърляне, а сякаш забравяме, че именно провалите са „училищната такса“ на успеха.

Важно е да се отбележи, че за разлика от социалната фобия, при страха от публична изява човекът не отбягва групи или повечето социални ситуации, а имах страх конкретно от публична изява, което е различно.

По време на лечението пристъпваме към установяване на вредните ни мисловни навици и модели, изследването им и замяната с адаптивни такива. Влизаме в провокиращите страх ситуации, но вече с ново отношение. Успяваме да погледнем ситуацията от всички ъгли, а не само от тези, които провокират страх у нас. Работим върху контрола, който се явява така важен за нас, както и за управление на физическите ни симптоми и неразположения, изпитвани по време на страх от говорене пред хора. Важно място в процеса на справяне заемат изследването и промяната в самооценката на страхуващия се човек.

При необходимост и изключително силна форма на страх, могат да бъдат назначени и медикаменти, сред които бетаблокери и транквилизатори. Те успокояват тревожността и нейните физически симптоми докато трае говоренето. Назначават се от психиатър или лекар с друга специалност /в зависимост от медикамента/. Важно е да се има предвид, че във високи дози тези лекарства нарушават достъпа до чувствата и вътрешната спонтанност и влошават бистротата на ума. Затова дозата трябва да бъде прецизирана.

2. Страх от летене със самолет – този страх може да се комбинира с клаустрофобия /страх от възможността да се прекара определено време в затворено пространство, без възможност за изход/, страх от височини, страх от катастрофа, турбуленция. Те могат да усложнят още повече страха от летене. Страхът от летене би могъл да е съчетан и със страх от получаване на панически пристъп поради невъзможността за напускане на ситуацията и слизане от самолета в случай на необходимост. Всичко това довежда до избягване на летене със самолет, а то ни лишава от пътувания, срещи с роднини и дори дадена професионална реализация. Други хора могат да летят, но само със силно успокоително, или на цената на много голям стрес.

Причините за този страх могат да включват преживяно травматично преживяване с летене – например прилошаване в самолет, вестибуларни проблеми по време на полет, преживяна паническа атака и т.н. Могат да се дължат и на предварително видени сцени с катастрофи и чути мрачни статистики. Много хора дори сънуват кошмари със самолети. И това не се случва само ако им предстои полет или са летели, а дори когато знаят, че никога няма да им се наложи и да летят.

Лечението се осъществява чрез прилагане на високоефективни стратегии за контрол на паниката и промяна на катастрофичните мисли, които възникват преди и по време на полета. Усвояват се проактивни способи за отклоняване на вниманието от страхуваната ситуация и връщане на контрола и равновесието в човека. При сериозна необходимост и ако летенето се налага изключително рядко, се изписват и транквилизатори, които да намалят тревожността. Те могат да бъдат назначени от екипа специалисти, с които кабинет „Баланс“ работи. Ако летенето ще се налага често, пък е по-добре тази фобия да бъде преодоляна. И това е напълно възможно.

Някои хора се чувстват по-уверени, когато пият преди или по време на полет. Важно е да имате предвид, че в самолета с алкохол не трябва да се злоупотребява, защото той има по-силен ефект в условията на херметизация и ефектът му е много по-силен отколкото на земята. Затова при хора, които не са свикнали да употребяват алкохол, може да настъпи натравяне или прилошаване заради ефекта му. Приемането на кофеин под каквато е да е форма също не е препоръчително, защото повишава адреналина, превъзбужда нервната система и усилва физическите прояви на страха от летене.

3. Клаустрофобия – тя представлява страх от попадане в затворено пространство, без възможност за бягство. Може да включва страх от малки или многолюдни помещения, задръствания, тунели, подлези, чакане на опашка, седене на стол по време на процедури, страх от провеждане на съответни медицински изследвания – например ядрено-магнитен резонанс.

Причините най-често се свързват с травматично преживяване в детството в затворено пространство, въпреки че най-често хората нямат спомен за това. Затова се фокусираме върху лечението. Изследваме какво за човека означава да бъде затворен и да няма изход от нещо. Кое в живота му в момента го притиска? На какво всъщност е маска тази клаустрофобия? Идентифицираме логическите сривове на катастрофичните убеждения и осъзнаваме, че те не крият реална заплаха. След аналитичната част се учим да удържаме симптомите и напрежението, което довежда и до постепенното неутрализиране на съответния страх. Най-честият физически симптом при клаустрофобията е страхът от задушаване – човекът описва ситуацията така, сякаш „нещо го души“. Това усещане довежда и до получаване на паническа атака, която също може да включва чувство на задух. Поради това и тук придобиването на умения за контрол над физическите симптоми и ситуацията е от изключително значение.

4. Хипохондрия – наричана още здравна тревожност. Това е една свръхзагриженост относно здравето или конкретна болест. Тя включва прекомерно притеснение за наличието на сериозно заболяване, дори след като тази възможност е била отхвърлена с преглед. Често хипохондрикът взема за база определен симптом и го тълкува като доказателство за животозастрашаваща болест. Например главоболието като тумор. Провежда многократни изследвания, за да се получи потвърждение на диагнозата, която сам си е поставил. Ако пък тя е диагностицирана от лекар, често той бива обявен за некомпетентен. Съществува и още един вариант – човекът въобще да не посещава лекари, за да не чуе сериозна диагноза, защото е убеден, че всъщност има такава.

Хипохондрията прилича на обсесивно-компулсивното разстройство по това, че включва натрапливи страхове, следвани от компулсивно проверяване – например страх, че ще получим инфаркт, последван от мерене на кръвното. Но разликата между хипохондрията и същинско ОКР, е че при ОКР хората се страхуват натрапливо да не развият болест, докато хипохондрикът е убеден, че вече е болен и тълкува симптомите като доказателство за това.

Причини – хипохондрия може да се отключи и ако сред близките е настъпила смърт от тежка болест. Масовите пандемии, сред които грип А и КОВИД-19 могат да предизвикат страх от заразяване. При по-задълбочено проучване е възможно в родствените връзки да се открие и наличие на роднина с ОКР.

Лечение – почти винаги се стремя да водя клиента към загубата на невротичния контрол и да изградя в него смирение и доверие, с които да присъства в преобразуващата се в смелост тревожност. Това е съчетано и с идентифициране и опровергаване на погрешните убеждения, свързани с надценяване на заплахата, която симптомите представляват. С необходимите методи и подходи постигаме преустановяване на непрестанно търсене на успокоение от лекари и други хора. Прекъсваме следенето за доказателства за въображаемия проблем, както и прекаленото проучване на болестта в интернет. Развиваме способност с по-голяма готовност да преживяваме неприятните мисли, чувства и усещания, без борба с тях и опит за контрол. Това ограничава склонността за предприемане на мотивирани от притеснение поведения, като визити при лекаря, постоянни изследвания, огледи на тялото, или търсене на успокоение.

5. Страх от зъболекари – той може да е от стоматологичните услуги като цяло, или от конкретна предстояща манипулация. Много често хората развиват такъв тип страх, защото имат неприятен и травматичен спомен от посещение при зъболекар в миналото. Не зная дали повечето от вас помнят, но преди доста години стоматологичната техника не беше напреднала и зъболекарите работеха с огромни и зловещи машини, които вибрираха така, сякаш пренаписваха софтуера в мозъка на пациента. Повечето кабинети бяха оприличавани на затворнически килии. Рядко се поставяха упойки поради страх от странични реакции. Повечето от извършваните процедури изискваха изтърпяване на сериозна болка. Имаше и много стоматолози, които бяха студени, арогантни и обвиняващи пациентите в лигавщина. Отговаряха на въпросите на пациента с погребален патос и наставнически тон. Когато пациентът-клетник /най-често дете/ си позволяваше да охка от болка, той беше принудително държан от вече изнемощелите му придружители. По-инвазивните процедури /например вадене на мъдрец/ бяха придружени от чудовищни касапски кръвопролития, вместо с изсмукване на слюнката от устата посредством специален уред /ежектор/.

Извън хумористичното представяне на старите зъболекари, днес реалността е по-различна и отдавна посещението при дентален лекар не се свързва с описаните преживявания. За щастие, повечето стоматолози вече притежават топлота, загриженост, внимание, обясняват всичко с прости и ясни думи, демонстрират загриженост и уважение. Болката е сведена до минимум, като най-често напълно отсъства. Пациентът не усеща нищо, освен допир, нито вижда какво точно и как се случва. Разбира се, подобни специалисти е имало и в миналото.

Лечение – при него винаги съобразявам факта, че страхът от зъболекари може да се припокрие със страха от затворени пространства. Това е така поради невъзможността да се напусне стола във всеки един момент, в който пациентът реши. Също така обръщам особено внимание и на страха от загуба на контрол, защото за пациента сякаш е плашещо просто да се остави в ръцете на стоматолога. Успоредно с работата по тези страхове, усвояваме стратегии за контрол на паниката и изследваме откъде всъщност идва тя, за да можем и ефективно да я преодолеем. Самият стоматолог също би могъл да съдейства при необходимост – да постави маска с райски газ, или да предложи прием на анксиолитици /лекарства за успокоение/. Също така е възможно да съобрази съдържанието на поставената упойка. Препоръчително е в нея да няма адреналин.

Ако зъболекарят ви не е вашият човек и ви е трудно да се отпуснете и доверите, съветът ми е да го смените. В контекста на днешното съвремие не е нужно да си причинявате подобни болезнени емоции.

6. Страх от вземане на кръв или инжектиране – тук се включва цял букет от страхове – страх от вземане на кръв, страх от нараняване, от което би възникнало кръвотечение, и страх от инжектиране. Тези страхове най-често имат фамилна обремененост или включват травматично преживяване от миналото. Важно е да се има предвид, че могат да настъпят сериозни последствия, ако поради своите страхове, човекът отказва инжектиране, вземане на кръв, или интравенозно вливане.

Тук ще споделя нещо любопитно. Фобиите от кръв и инжекции често протичат с рефлексен синкоп /припадък/. Какво означава това? Когато се сблъскате с гледка на кръв, или предстои инжектиране, в организма настъпва двойна реакция. Първата представлява нормална тревожна реакция с ускорен пулс, повишено кръвно налягане и други тревожни симптоми. Тази реакция бива последвана от внезапно падане на кръвното налягане, забавяне на пулса и намален приток на кръв към мозъка, което може да доведе до припадък или изпитване на реакции, характерни за фазата преди припадък – световъртеж, тунелно зрение, гадене, потене. Тези симптоми се дължат на т. нар. вазовагална реакция. Нервът „нервус вагус” – десетият от нашите черепномозъчни нерви, стимулира парасимпатиковия дял на вегетативната нервна система и свръхкомпенсира първоначалната възбуда на симпатиковия, дял, свързана с повишена тревожност.

По време на консултирането се учим да прилагаме специална техника, за да избегнем рефлексен синкоп. Когато тя се усвои, такъв не се случва. Изпълнява се още при усещане на първите симптоми. Нейният ефект се изразява в повишаване на кръвното налягане и предотвратяване на припадъка. Освен това, тя ви дава увереност, че притежавате стратегия за преодоляване на подобен тип преживяване. Благодарение на това се постига постепенно влизане в страхуваната ситуация и обезчувствяването към фобийния стимул. Изследваме и с какво човекът свързва кръвта и защо тя всъщност буди такъв страх у него, след което внасяме нужните промени в осъзнаването и възприятието.

7. Страх от повръщане – това е един много разпространен страх, който може да придобие различни форми – страх от самото повръщане, от повръщане пред хора, от виждане на повърнато, или страх от наблюдение на повръщаш човек. Тези страхове могат да засегнат нормалното ви функциониране, като ви накарат да посещавате само места, на които има достъп до тоалетна, да шофирате автомобил единствено сами, да не оставате в близост до свои близки, които биха могли да повърнат, дори те да имат нужда от вашата грижа, да станете особено чувствителни по отношение на стомашно-чревни симптоми, вследствие на които да възникне и гадене. Страхът, че може да се повърне усилва гаденето, което на свой ред засилва позива за повръщане и цикълът се повтаря многократно, което може да доведе до паника. Ако не се работи с тези страхове, те могат да доведат дори до страх от хранене, карайки човека да ограничи приеманите храни, за да не му се сгади или повърне. Много хора с такъв страх се опасяват и от разболяване от стомашно-чревен вирус, тъй като той също води до гадене и повръщане. Често тези страхове могат да бъдат придружени и от страх от задавяне, вследствие на обилно повръщане. Други хора се страхуват и от киселинния рефлукс, който също би могъл да се прояви с гадене, асоциирано с предстоящо повръщане.

Причини – повръщането е рефлексен процес, по времето на който нямаме контрол над тялото си – веднъж започнала, тази реакция продължава докато организмът счете за нужно. Това е плашещо за много хора. Други пък в миналото си са наблюдавали травматично преживяване на повръщащ близък човек, който е бил болен от тежко заболяване, задавял се е, изглеждал е безпомощен, или също го е било страх от самото повръщане.

Лечение – важно е да се установи от какво всъщност ни е страх – от самото повръщане, или от отхвърлянето на другите, ако ни видят, че повръщаме, или пък от загубата на контрол? Честните отговори на тези въпроси са важни, за да можем да се справим и със съответния страх.

Чрез работата върху стоящите под повръщането страхове и прилагането на високоефективни стратегии за конфронтация с него, можете да промените възприятието си, да добиете смелост и увереност и да преодолеете гореизброените страхове. Когато това се случи, ще можете да ги приемете като една нормална телесна функция.

8. Страх от височини. Страхът от високо може да се съчетае с други фобии, сред които страх от летене, страх от возене в асансьор, от шофиране по високи мостове или престой на горните етажи във високи сгради. Характерното за този вид страх е, че той протича със симптоми на замайване и световъртеж, които биха могли да доведат до опасност от падане при работа на високи сгради и стълби. Тук е важно да се разграничи, че този тип световъртеж и замайване са вследствие на страха от височини, а не поради наличие на физическо заболяване – например увреждане на вестибуларния апарат. Симптомите при двете състояния се различават.

Причини – този вид страх има дълбокото предназначение да ни предпазва от падане. Заложен е като инстинкт и в животните. Проблемът е, че той не ни предпазва, а по-скоро ни пречи, тъй като не съответства на реалната опасност. Възможно е да е придобит от конкретен инцидент.

За лечението на страха усвояваме стратегии за повишаване на смелостта, след което постепенно се излагаме на ситуациите, от които ни е страх. Работим и аналитично и откриваме от какво всъщност се страхува човекът, докато мисли, че се страхува от падането. Какво за него означава да падне, да е „долу“ и т.н.

9. Страх от животни и насекоми – тук попадат страховете от мишки, змии, прилепи, плъхове, кучета, котки, определени птици, жаби, паяци, пчели, хлебарки и т.н. Има много хора, които изпитват неприязън от такива животни, но това не е фобия. Затова за фобия можем да говорим когато животните или насекомите започнат да възпрепятстват значително живота ни.

Причините за този страх са свързани с еволюционната предразположеност, която подпомага оцеляването ни. Възможно е да сме преживели травматично събитие, или подобен страх да ни е внушен от родителите. Не е изключено да сме го придобили и от изгледан филм или сцена.

За да се справим, е нужно постепенно да се конфронтираме със страха си. Но това няма даде резултат, без променено отношение и специално изготвена стратегия, която включва редица стъпки. Необходимо е и да си изясним какво точно намираме за ужасяващо – вид на животното или насекомото, размер, звук, вероятност да бъдем нападнати, а след това да предприемем нужните стъпки по своето обезстрашаване.

10. Страх от смъртта – може да се изразява в един или няколко отделни страхове. Най-често срещани са следните разновидности – страх от несъществуването, от окончателен край на живота, страх от непознатото – неизвестността след смъртта, страх от негативен живот след смъртта, основан на религиозни вярвания, като идеите за ада и чистилището, страх от болест, болка и страдание, свързани със смъртта, страх от смъртта на любим човек, към когото съществува силна привързаност, страх какво ще се случи с любимите хора от семейството след собствената им смърт, страх от трупове или обекти, свързани със смъртта, като ковчези, траурни агенции и гробища.

Основният страх тук е този от загуба на контрол, тъй като по никакъв начин не може да се контролира настъпването на самата смърт и последствията от нея. Счита се, че това е вроден страх, който е ядрото на всички страхове. Асоциира се с финала на нашето съществуване. Страхът може да се подсилва от религиозни вярвания за ад и рай в отвъдното, или от травматично преживяване като продължително умиране на любим човек. Възможно е и хора със здравна тревожност /хипохондрия/ да изпитват страх от смъртта в резултат на по-незначителни телесни симптоми. Ако човекът има постоянни и натрапливи мисли за смъртта, тук вече говорим за натрапливости. Поради всичко гореизброено, лечението на страха от смъртта зависи от естеството на изпитвания страх. По време на преодоляването му откриваме и кои наши настоящи потребности не са задоволени и „гладуват“, тласкайки ни към подобни страхови възприятия.

11. Страх да останеш сам – може да включва различни други страхове – страх от тъмното, поради което човекът търси присъствието на друг, когато е сам. Може да обхваща и страх от безпомощно състояние, ако лицето е със сериозни заболявания или трудноподвижен, а му се наложи спешно да напусне дома. Някои хора съобщават и че се страхуват от присъствие на определени „сили“ вкъщи. Други са имали травматичен инцидент – обир, или друг вид противозаконно нахлуване в къщата. В моята практика най-честото проявление на този страх е когато човекът се страхува да не му прилошее вкъщи и да няма кой да му помогне – например да получи паническа атака, сърцебиене, задушаване, световъртеж, и като цяло състояние, което не може да управлява сам.

Лечението на страха се изразява в усвояване на стратегии за управление на съответното състояние и конкретно възникващите мисли. Така човекът става уверен в себе си, връща си контрола над ситуацията и постепенно я преодолява.

12. Страх от земетресения – за него съм писал в специална статия, поради което няма да го описвам. Тя може да бъде прочетена ТУК. Само ще упомена, че той може да бъде придружен и от страх от други природни бедствия – наводнения, пожари, гръмотевици, урагани, снежни бури.