Самата мисъл за това предизвиква силен страх в много хора. Едни от тях се страхуват да останат сами и затова продължават да поддържат токсични отношения на зависимост. Други просто се страхуват да зависят изцяло от себе си и да вършат всичко сами, поемайки цялата нужна отговорност. Трети се страхуват как ще се справят, попадайки в сложна ситуация. Четвърти пък просто не желаят да остават сами, без никаква конкретна причина за това. В голяма част от случаите, общото между всички тях е, че са проявни форми на така наречения „орален характер”.
Най-често неговите основи се поставят още в детството при свръхзагрижено, свръхпротективно възпитание, в условията на което малкото дете расте с усещането, че не може да справи с нищо само. Преживяна загуба като дете, дълга болест, прекалено обгрижване или пренебрегване от страна на родителите могат да доведат до нагласата, че оставането сам е много болезнено. Също така, ако като деца не сте се научили да занимавате сами себе си, след това ви е трудно да оставате сами. Винаги ще се нуждаете от някого, който да направи план за вас, тъй като не знаете с какво да се захванете и се чувствате изгубени. По този начин вие ставате зависими от друг човек.

Във всички от гореописаните случаи самотата се определя като нещо лошо и страшно. Ако и при вас е така, можете помислите какво можете да направите, когато не желаете да стоите сами? От какво ви предпазва този страх и кое е нещото, което иска да ви каже? От какво имате нужда, за да се почувствате по-добре?

Зад страха от оставането сам често се крият нагласи и убеждения, свързани с вашето вярване, че не можете да живеете сами, животът ви е празен и безсмислен, не можете да си позволите да рискувате и да поемате отговорност и нямате достатъчно ресурси за справяне, щом до вас не стои партньор или подкрепящ човек. И ако сте сам, това означава, че никой не ви харесва и не иска да бъде с вас, или че обществото автоматично ще ви отхвърли.
Страхът от оставането сами може да е свързан и с това, че не сте си самодостатъчни. Тогава усещате вътрешна празнота. Помислете с какво бихте могли да запълните тази празнота? Може би като опитате да се опознаете, разберете и приемете или да си дадете онова, от което наистина имате нужда?
Би било полезно да сте наясно с всички позитиви, до които води временното оставане сам. Ако се замислите по-задълбочено, можете да откриете много такива. И не забравяйте, че сегашното ви състояние на „аз съм сам/а“ е просто преходен период, който съвсем скоро може да се промени.
Улиците са пълни с хора, които са отворени за общуване с другите. Зад външните маски, роли, фасади и поведения, в голяма част от тях има все още останала доброта и желание за пълноценна комуникация. Да, не всеки ще откликне на Вашите молби, нужди и желания. Не е и нужно. Но със сигурност има немалко такива хора.