Да останеш сам…Дори самата мисъл за това предизвиква силен страх в много хора. Едни от тях се страхуват да останат сами и затова продължават да поддържат токсични отношения на зависимост. Други се опасяват да зависят изцяло от себе си и да вършат всичко сами, поемайки цялата нужна отговорност. Трети се страхуват как ще се справят, попадайки в сложна ситуация. Четвърти пък просто не желаят да остават сами, защото не са свикнали на това, неизвестно е за тях и ги плаши. В голяма част от случаите, общото между всички тези хора е, че притежават конкретни характерови особености, свързани със склонността да се прилепва към другите и постоянно да се изисква и търси тяхната подкрепа и обгрижване. Всичко това насочва към проявните форми на един вече формиран орален характер, при който човекът има усещането за вътрешна празнота и силното желание другите да запълнят тази празнина, което е съчетано със страх да не бъде изгубен обектът, който дава опора.
Най-често основите на оралния характер се поставят още в детството при преживяна загуба или травма, както и при наличие на свръхзагрижено, свръхпротективно възпитание, в условията на което малкото дете расте с усещането, че не може да справи с нищо само. Такова дете не умее да се радва на собствената си компания и да прекарва пълноценно време в нея. То се чувства по-добре единствено сред други, което поставя основа за развиването на съзависимо поведение.

Зад страха от оставането сам често се крият нагласи и убеждения, свързани с вашето вярване, че нямате вътрешния ресурс да се справите с премеждията си сами, че животът е някак едноцветен и скучен без значимия друг и не бихте могли да се зарадвате на успеха си или да преживеете по-лесно загубата, ако до вас не стои партньор или подкрепящ човек. И ако сте сами, това означава, че сте недостойни, отхвърлени и нежелани.

Но нашата цел не е да се борим със самия страх, а да открием какво стои под него – от какво ни предпазва, какво ни дава, на какво е символ, коя неудовлетворена потребност изразява и какъв по-продуктивен начин бихме могли да изберем, да да я удовлетворим? Докато работим по това, не бива да забравяме, че сегашното ни състояние е просто преходен период, който съвсем скоро може да се промени. Улиците са пълни с хора, които са отворени за общуване с другите. Зад външните маски, роли, фасади и поведения, в голяма част от тях има все още останала доброта и желание за пълноценна комуникация. Да, не всеки ще откликне на вашите молби, нужди и желания. Не е и нужно. Но знайте, че със сигурност има немалко такива хора.

В процеса на психологическото консултиране се работи с всички по-малки страхове, вярвания и убеждения, които стоят зад основния страх от оставането сам. Изследват се причините за появата му, посланията, които той носи, както и методите, които могат да бъдат от полза за неговото ефективно преодоляване. В случай, че този страх е „носен” дълъг период от време, това може да доведе до неговото „разклоняване” в депресия, затваряне в себе си, формиране на негативни убеждения за света и другите, пасивност, комплекс за малоценност, чувство на ненужност, тревожни разстройства, съзависимост, гняв и др.
След навременна и успешна намеса човекът изгражда емоционална самостойност, зрялост и диференцираност. Тогава общуването с другите се осъществява на основата на зряла емпатия и цялостност на самостоен индивид, а не върху прилепналост, изискваща и поставяща условия и зависимости. Оставането сам започва да се възприема като временен период, с който вече можем да се справим. Тогава виждаме смисъл и в тази конкретна част от нашия живот и решаваме да разгърнем потенциала си и да променим определени свои избори, нагласи, поведения и приоритети, знаейки че това е в името както на собственото ни израстване, така и на пълноценното общуване с другите. Ние отново можем да търсим тяхната компания, защото ни е приятно, но това вече не е на всяка цена, тъй като ни е добре както с тях, така и със самите себе си.
Досегашните модели на мислене и поведение, довели ви дотук, няма да ви отведат там, където искате да отидете. Затова е необходимо да осъществите промяна, концентрирайки се върху решенията и промяната, а не върху проблема.