При работата си с клиенти отделям голямо внимание върху нивото на тяхната мотивация. Това е така, тъй като тя е едно от най-важните условия за постигане на поставените терапевтични цели, свързани с упорита и систематична работа, довеждаща до ефективна промяна. Защото психологът ни показва вратата, вход към целта ни, подкрепя мотивацията ни, дори я вдъхновява, но е нужно ние сами, на “краката” на собствената си воля и последователност, да преминем през нея.
Човек е мотивиран за онова, в което вижда смисъл. А смисълът идва чрез фокусирането върху крайната цел – там, където сме свободни и постигнали онова, което желаем. Затова е важно психологът да установи защо съществува даден проблем, кое го поддържа и по какъв начин може да се реши. Но ако човек не вижда никакъв смисъл в промяната си, не желае да работи по нея, поддържа скрити „печалби“ от стоенето в проблема си или дори иска съзнателно да саботира консултирането, тогава то става безсмислено. Защото наличието на мотивация е в пряка връзка със силата на намерението ни за промяна.
При недостатъчна или напълно липсваща мотивация, често дори при най-добрите терапевтични усилия, влагани от максимално опитен психолог, резултатите са частични. Такива клиенти в много случаи обикалят различни специалисти поради, всъщност, липсващата реална заявка и мотивация за актуална цялостна промяна и следване на консултативната стратегия, както и нежелание за решение на ситуацията, нито дори за частично осъзнаване на нейната динамика. По този начин те изнасят отговорността за своята промяна изцяло навън, проектирайки я върху психолога, освобождавайки се от усилията и отговорността да предприемат нужните стъпки, чрез които биха постигнали конкретния резултат.
С цел максимална обективност, посочвам и определени изключения – например клиент с депресия обикновено не изобилства от мотивация за предприемане на реални действия и промяна. Тогава личността на терапевта се явява още по-важна, тъй като в началото той може да бъде своеобразен мотиватор чрез умелото използване на своите подходи, личностни и професионални качества. Защото изследванията отдавна показват, че не е толкова важен използваният метод, а личността на психолога. В тези мащабни изследвания се вижда ясно, че при ползването на едни и същи подходи различните терапевти имат коренно различни резултати. На практика се оказва, че методът е важен, но вторичен, а това, което определя ефективността на която и да е психотерапевтична модалност и методи, са качествата на психолога и личността му. Те пък са в пряка връзка със способностите му за мотивиране. Но въпреки това, ако в клиента липсва цялостна визия, свързана с осъзнаване, желание и реално намерение за решаване на проблема, тогава възможностите за успех са силно ограничени.
Съвсем закономерно, веднага би възникнал въпросът защо изобщо такъв клиент търси психологическа консултация и заплаща за нея, при положение, че не желае да съдейства за нейното успешно случване, предубеден е относно ефективността й или очаква консултантът просто да му каже няколко изречения и с това нещата магически да се решат. Оставям отговора в ръцете на вашия интелект, в който нямам основание да се съмнявам. ☺
Ако разгледаме психологическото консултиране като общуване между психолог и клиент, при което чрез използването на специфични методи и техники се достига до характерова промяна, то това общуване трудно би се осъществило, ако намерението за него е едностранно.
Друг тип хора смятат, че могат да са мотивирани само ако консултантът е приятният, изслушващият и съчувстващият специалист, който никога не трябва изразява несъгласие с нещо казано или направено от тях. Но по този начин това няма да има никакъв терапевтичен ефект, тъй като е невъзможно да доведе до каквато и да било промяна. Как можем да променим нещо, което не осъзнаваме или не вярваме, че има нужда от промяна и ни вреди? Затова е важно да се уточни, че несъгласието с определени дисфункционални модели не означава отхвърляне на личността на пациента или съдене, а посочване на „подводните камъни“ осуетяващи пътя на промяната.
Съществува и една по-различна категория хора. Те биват „довеждани“ на консултации от близки, които искат да им помогнат, като това често това се случва без тяхното желание и съдействие. Липсата на техен съзнателен и отговорен избор за посещение на консултант вече е показател за понижена мотивация, а тя е неспособна да издържи на изискванията за отдадена решителност, необходима за различните етапи на консултирането. Защото, когато някой е едва склонен да посети консултант по силата на настояването на близките си, трудно успява да развие собствена, вътрешна локализация на мотивацията си за работа със самия себе си. Затова предпочитам работата с хора, които сами желаят и осъзнават необходимостта и ползите от консултирането. В хода на работата си съм изградил нужните механизми, чрез които бързо и лесно тествам мотивацията на своите клиенти. Обикновено това се случва още на първата опознавателна сесия.
Една от основните предпоставки, за да има психологическото консултиране реален и измерим ефект, е чрез нашето съдействие то да доведе до осъществяването на определен вид личностна, поведенческа или характерова промяна. Защото именно старите, неадаптивни мисловни схеми и модели са ни подтикнали да потърсим помощта на психолога и не е възможно да решим казусите си по нов начин, използвайки старите подходи, които са довели до тях.
Всеки от нас има трудности. Но успяват тези, които имат желание да се справят с тях. По този начин, с помощта на психолога, откриват какво искат, чертаят плана, конструират стратегия за действие и постигат резултати. Защото, при достатъчна степен на мотивация, никога не е късно да бъдеш този, който си можел и искал да станеш.
