МОТИВАЦИЯТА НА КЛИЕНТА

При работата си с клиенти отделям голямо значение на нивото на тяхната мотивация. Това е така, тъй като тя е едно от най-важните условия за постигане на поставените терапевтични цели, свързани с упорита и систематична работа, довеждаща до ефективна промяна. Защото психологът ни показва вратата, вход към целта ни, подкрепя мотивацията ни, дори я вдъхновява, но е нужно ние сами, стъпвайки на “краката” на собствената си воля и последователност, да преминем през нея.

Човек е мотивиран за онова, в което вижда смисъл. А смисълът идва чрез фокусирането върху крайната цел – там, където сме свободни и постигнали онова, което желаем. Затова е важно психологът да установи защо съществува даден проблем, кое го поддържа и по какъв начин може да се реши. Но ако човек не вижда никакъв смисъл в промяната си, не желае да работи по нея, поддържа скрити „печалби“ от стоенето в проблема си, има нереалистични очаквания, или дори иска съзнателно да саботира консултирането, тогава то става безсмислено. Защото наличието на мотивация е в пряка връзка със силата на намерението ни за промяна.

При недостатъчна или напълно липсваща мотивация в клиента, дори психологът да влага най-големите усилия, резултатите са частични. Такива клиенти в много случаи обикалят различни специалисти. Това е така, тъй като всъщност липсва реална заявка и мотивация за актуална цялостна промяна и следване на консултативната стратегия, както и нежелание за решение на ситуацията, нито дори за частично осъзнаване на нейната динамика. По този начин те изнасят отговорността за своята промяна изцяло навън, проектирайки я върху психолога или отделни външни фактори, освобождавайки се от усилията и отговорността да предприемат нужните стъпки, чрез които биха постигнали конкретния резултат.
С цел максимална обективност, посочвам и определени изключения – например клиент с депресия обикновено не изобилства от мотивация за предприемане на реални действия и промяна. Тогава личността на психолога се явява още по-важна, тъй като в началото той може да бъде своеобразен мотиватор, използвайки не само арсенала от своите подходи, но и силното си личностно присъствие. Защото изследванията отдавна показват, че не е толкова важен използваният метод, а именно личността на психолога. Поради това, при прилагането на едни и същи подходи, различните психолози постигат коренно различни резултати. Но ако в клиента липсва цялостна визия, свързана с осъзнаване, желание и реално намерение за решаване на проблема, тогава възможностите за успех са силно ограничени. Защото, ако разгледаме психологическото консултиране като общуване между психолог и клиент, при което чрез използването на специфични методи и техники психологът подпомага характеровата промяна на клиента, то това общуване трудно би се осъществило, ако намерението за него е едностранно.

Съвсем закономерно, веднага би възникнал въпросът защо изобщо такъв клиент търси психологическа консултация и заплаща за нея, при положение че не желае да съдейства за нейното успешно провеждане, предубеден е относно ефективността й, или очаква консултантът просто да му каже няколко изречения и с това нещата магически да се решат? Оставям отговора в ръцете на вашия интелект, в който нямам основание да се съмнявам. ☺

Друг тип хора пък смятат, че могат да са мотивирани само ако консултантът е приятният, изслушващият и съчувстващият специалист, който никога не трябва да изразява несъгласие с нещо казано или направено от тях и да изпълнява всякакви заявки. Но по този начин това няма да има никакъв терапевтичен ефект, тъй като е невъзможно да доведе до каквато и да било промяна. Как можем да променим нещо, което не осъзнаваме или не вярваме, че има нужда от промяна и ни вреди? Затова е важно да се уточни, че несъгласието с определени дисфункционални модели не означава отхвърляне на личността на клиента или съдене, а посочване на „подводните камъни“, осуетяващи пътя на промяната.