I. СЪЩНОСТ И ПОЛЗИ НА ГРУПОВАТА РАБОТА

Характерно за нас, хората, е, че сме социални същества. Бидейки такива, част от базовите ни потребности са от общуване, принадлежност, социална валидация и включване. Освен това, средата, в която сме се развили като личности, неминуемо е била свързана с наличието на определени групи и участието ни в тях. В тази връзка, психологическото консултиране също може да протича под формата на групова работа. Специфично за групата, която се създава при груповото консултиране е, че тя може да се състои от хора, които се фокусират върху конкретен проблем и са изправени пред предизвикателството да преодолеят идентични емоционални ситуации и свързаните с тях последствия.
Групите обикновено варират по численост, като най-често са в състав между 5 и 20 души. В своята практика лично аз предпочитам те да бъдат с по-малък брой членове, тъй като при по-голям такъв съществува риск от разфокусиране. Въпреки това, в зависимост от конкретната ситуация, броят на участниците може да се променя с течение на времето.
Споделянето в груповото консултиране има за цел да обхване разкритите факти от участниците, емоциите им и последствията, явяващи се закономерно следствие от проблематиката, която преживяват.
Груповата терапия осигурява една безопасна среда, в която можете свободно, без съдене, да разкриете своите мисли, преживявания и емоции. Така се убеждавате, че не сте сами в преживяването на проблема, което пък успокоява вас и другите членове на групата. Всичко това води до повишаване на общата мотивация, която е необходима за терапевтичния напредък, тъй като получавате различни гледни точки, подкрепа и обратна връзка от другите. Когато виждате как околните напредват, борят се с идентични трудности и успявят да открият ключа към тяхното успешно разрешаване, вие сте склонни да положите по-усърдни усилия. Първоначално това се прави в безопасната групова среда, а впоследствие и извън пределите на групата. В тази връзка, самата групова работа се явява и своеобразен тестер на мотивацията. Обикновено членове, които нямат дори минимално и базово ниво на такава, самоволно отпадат.
Съществуват и ситуации, при които клиентът започва индивидуална работа, след което преминава изцяло на групова такава. Както и обратното – убеждава се, че не се чувства комфортно в групова среда, не желае да разкрива всичко там, или конкретната група не е неговата и преминава в индивидуална форма.

II. КАК ПРОТИЧА?

Първите няколко сесии обикновено са опознавателни. Те се фокусират върху установяване на доверие между членовете на групата, както и между тях и консултанта. По време на срещите участниците говорят за своите тревоги. Дискусията протича според това, за което членовете биха искали да говорят, като същите се насърчават да оказват подкрепа и обратна връзка и на другите. В други случаи, консултантът насочва фокуса в по-различна насока, ако прецени, че това би било продуктивно за целите на групата. Впоследствие се поставят цели, дават се домашни, инвентаризира се напредъкът, преодоляват се трудностите, а непродуктивните действия, мисли и поведенчески модели се заменят с градивни такива. Постига се отстранен поглед на собствени психологически и поведенчески дефицити, наличности, компенсации и динамики.
Тъй като е важно справянето да се осъществява по градивен начин, консултантът изслушва споделената информация от своите клиенти и предоставя механизми за справяне, които групата да разгледа и прилага в ежедневието си.
Друг специфичен момент, който част от моите клиенти споделят, е свързан с факта, че в началото не им се говори, а се чувстват длъжни да го правят – или защото сами са решили така, или поради обстоятелството, че при участие в други групи са били настойчиво приканвани да го правят. Лично аз никога не бих задължил даден участник в групата да говори, ако той не се чувства готов за това. При някои хора е нужно повече време, за да се отпуснат. При други – директната, прибързана първоначална конфронтация със страховете и травмите е възможно да породи обратен ефект. Освен това, дори самото слушане може да бъде терапевтично и достатъчно обогатяващо за самия участник. Радостната новина е, че най-често, по време на консултирането, решението за първоначално мълчание бързо се променя.

III. МИНУСИ НА ГРУПОВАТА РАБОТА

Макар че според актуалните изследвания ползите от груповата работа са огромни и далеч надхвърлящи недостатъците, все пак съществуват и такива. Те са следните:
– За разлика от индивидуалното консултиране, при груповото присъстват и други хора и времето е ограничено за всеки от тях. Поради това е възможно да не успеете да кажете толкова, колкото желаете, и да получите по-оскъдна информация, сравнено с индивидуалното консултиране. Поради това, няма пречка личната работа да бъде съвместявана и с групова.
– Понякога планирането и организацията на груповата работа не съвпада с възможностите на всеки неин член, което изисква по-голямо съобразяване.
– Не винаги групата е за всеки – например някой, който иска да преодолее социална тревожност, първоначално може да почувства натиск и повишено напрежение в този тип обстановка. Макар че впоследствие социалните експерименти и включване при социалната тревожност са неизбежни, то в самото начало биха могли да породят обратен на желания ефект.

IV. ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ УСЛОВИЯ, СВЪРЗАНИ С УЧАСТИЕТО:

– Конфиденциалност – всичко, споделено в групата, си остава там. В определени ситуации и предвид естеството на групите, кабинет за психологическо консултиране „Баланс” предлага подписване на писмено споразумение за конфиденциалност, което да обезпечи сигурността и доверието на нейните членове.
– Висока мотивация, желание за сътрудничество и ангажираност. Тъй като групата си поставя определени цели, с които е свързано и вашето участие в нея, е необходимо ясното съзнание за сътрудничество, но не пречупено през дълг, а като съзнателен избор за принадлежност, отговорност, общ напредък и растеж.

Към настоящия момент кабинет за психологическо консултиране „Баланс” организира провеждането на групова работа при различни тревожни разстройства, както и по отношение на специфични соматични, психосоматични и придружаващи заболявания, чиито първопричини или последствия са пряко обвързани и с психиката.