Повечето от хората търсят обяснение за своите симптоми в интернет. Това е естествена реакция и функция на мозъка, който ни подтиква към подобно действие, за да търси обяснение за физическия дискомфорт, който тялото изпитва. Но тази стратегия може да бъде изключително пагубна и дори да служи като трамплин за развитие на ново, или усложнение на вече съществуващото състояние.

Така например, ако търсите в Гугъл симптомите на някакво заболяване, често ще се сблъскате с резултати, които насочват към сериозна болест. Освен това, често се случва след прочита на множество материали вече да сте убедени, че страдате от сериозно заболяване и да установите, че прекарвате прекалено много време в търсене на информация за симптомите му. Подобен вид „проучване“ предизвиква тревога и страх. В екстремни случаи ежедневието започва да гравитира единствено около това да сърфирате в интернет за всевъзможни болести и техните симптоми. Често се случва засегнатите да четат всичко възможно и често да прекарват значителен период от време във форуми, за да обменят идеи с хора, страдащи от съответната болест.

Търсенето на информация може да се отнася за всякакви болести. Обикновено е придружено от значително преувеличаване на конкретен симптом, който съвсем закономерно се усилва след повишаване на страховата реакция вследствие на прочетеното.

За щастие, с течение на времето много от засегнатите осъзнават, че имат проблем. Те забелязват сами, че ежедневието им се върти предимно около предполагаеми заболявания, а страховете им стават все по-големи с течение на времето, което може да бъде много напрягащо и стресиращо за тях. В други случаи не осъзнават всичко това и отварят път към развитието на хипохондрия, при която постоянно се търси потвърждение за наличие на физическа болест.

Мислите за всевъзможни болести и визуализирането на катастрофални сценарии могат да предизвикат силни страхове и да засилят още повече физическите симптоми. Например, ако някой има главоболие при напрежение и подозира мозъчен тумор, тревожното напрежение може да влоши болката или да я зачести, подхранвайки страховете, че болестта напредва и се случва нещо наистина лошо.

Описвайки всичко това е съвсем закономерно да бъде посочена и разликата между полезното информиране за дадено състояние и патологичното такова. Тя се изразява в това, че уместното търсене в интернет не води до силни страхове и освен това е ограничено във времето. Вероятно всеки е търсил симптоми в Гугъл и е попадал на възможна диагноза, която да го тревожи. Разликата е в това, че лекарят обикновено може да намали подобни притеснения, ако обясни съответния симптом и успокои пациента, че той не означава лоша болест. При натрапливо-хипохондричния тип търсене този вид успокоение трае кратко и с