Повечето от хората търсят обяснение за своите симптоми в интернет. Това е естествена реакция и функция на мозъка, който ни подтиква към това действие, за да търси обяснение за физическия дискомфорт, който тялото изпитва. Но тази стратегия може да бъде изключително пагубна и дори да служи като трамплин за развитие на ново, или усложнение на вече съществуващото състояние.

Така например, ако търсите в Гугъл симптомите на някакво заболяване, често ще се сблъскате с резултати, които насочват към сериозна болест. Често след прочита на множество материали сте убедени, че страдате от сериозно заболяване и прекарвате прекалено много време в търсене на информация за симптомите му. Подобен вид „проучване“ предизвиква тревога и страх. В екстремни случаи ежедневието се върти единствено около това да сърфирате в интернет за всевъзможни болести и техните симптоми. Засегнатите четат всичко възможно и често са във форуми, за да обменят идеи с хора, страдащи от съответната болест.

Търсенето на информация може да се отнася за всякакви болести. Обикновено е придружено от значително преувеличаване на конкретен симптом, който съвсем закономерно се усилва след повишаване на страховата реакция вследствие на прочетеното.

С течение на времето много от засегнатите осъзнават, че имат проблем. Те забелязват сами, че ежедневието им се върти предимно около предполагаеми заболявания, а страховете им стават все по-големи с течение на времето, което може да бъде много напрягащо и стресиращо за тях. В други случаи не осъзнават всичко това и отварят път към развитието на хипохондрия, при която постоянно се търси потвърждение за наличие на физическа болест.

Мислите за всевъзможни болести и катастрофални сценарии могат да предизвикат силни страхове и да засилят още повече физическите симптоми. Например, ако някой има главоболие при напрежение и подозира мозъчен тумор, тревожното напрежение може да влоши болката или да я зачести, подхранвайки страховете, че болестта напредва и се случва нещо наистина лошо.

Разликата между полезното информиране за дадено състояние и патологичното такова е, че полезното търсене в интернет не води до силни страхове и освен това е ограничено във времето. Вероятно всеки е търсил симптоми в Гугъл и е попадал на възможна диагноза, която да го тревожи. Разликата е в това, че лекарят обикновено може да намали подобни притеснения, ако обясни съответния симптом и успокои пациента, че той не означава лоша болест. При натрапливо-хипохондричния тип търсене този вид успокоение трае кратко и тревогите надделяват отново: „Може би лекарят все пак е пренебрегнал нещо или някакъв симптом?“… Хората се връщат отново към търсенията в интернет и страхът им нараства.

Друг важен аспект е свързан с източника на информация. Много потребители в интернет не са лекари. Те не познават различните клинични картини и протичането на заболяването. Дори и ако разказват за своето заболяване от собствен опит, описаните симптоми могат да касаят част от няколко различни болестни прояви. Наред с това, опитът и индивидуалното повлияване на всеки са твърде субективни. Голяма част от определени посетители на такива интернет пространства сякаш са „черна дупка“, в която са привлечени хора, които споделят единствено негативните възможни сюжети и сценарии. Но винаги има и друга група, които са излекувани успешно. Много често те не присъстват в сайтове и форуми, защото са заети да живеят живота си ефективно. Това създава значителен дисбаланс, тъй като изкривява съотношението „излекувани и неизлекувани“ в полза на вторите.

Ако чувствате, че търсенето в интернет ви се отразява неблагоприятно и пречи на нормалното ви функциониране, можете да потърсите помощта на психолог. В хода на консултациите ще научите как да се справяте със страха от болести, да спрете да сканирате постоянно тялото си за всевъзможни симптоми и да оценявате реалистично физическите симптоми. На много пациенти може да се помогне ефективно, в резултат на което качеството им на живот може да се подобри значително.