Хората винаги са се вълнували от теми като края на света, пандемии и световен хаос и не един филм на ужасите е посветен на подобни катаклизми. Когато обаче случващото се не е на екрана, а се превърне в реалност само за миг, всичко се променя. И докато докторите са заети с опазване на физическото здраве на пациентите, борейки се за живота им, психиката е подложена на сериозно изпитание.
Страховете оживяват, инстинктите се задействат. Всеки се справя спрямо собствения си ресурс. Ключовото, към което се стреми човекът, е ОЦЕЛЯВАНЕ. Но дали да се опазиш здрав означава да оцелееш и какви последствия имат ограниченията в психически аспект?
Страхът от болести (хипохондрията) от излизане от вкъщи (агорафобията), от социални контакти (социалната фобия), натрапливото желание за чистота и съпътстващите го ритуали (ОКР) доскоро са били проблеми за определена част от човечеството, засегната от тревожни разстройства. И докато тази част страдащи от състоянието си хора са се лекували години наред, търсейки изход, то сега проблемите им станаха всеобщи и до болка познати на всеки един, който е слушал новини повече от няколко минути дневно.
Страхът е навсякъде. И макар в досегашния си живот многократно да сме вдигали температура и да сме се лекували от различни вируси, то сега сме изострили сетивата си да регистрираме всеки един симптом, страхувайки се, че може да се окаже смъртоносен за нас. Това злокобно усещане се засилва от хаоса, в който попада всеки разболял се. Чувството за сигурност, че ако нещо ти се случи, можеш да повикаш линейка и да постъпиш в болница вече го няма, защото линейките не идват, а място в лечебните заведения може и да не достигне. Това поражда усещане за безпомощност и безнадеждност.
Емоционалната реакция на случващото се при отделните хора е различна. За да намалят нивото на стреса, някои включват различни адаптивни или неадаптивни стратегии за справяне като шеги, отрицание, омаловажаване, успокоителни ритуали, с които вярват, че ще се предпазят, ползване на положителни примери за хора, при които е протекло леко и са оздравели, занимания, които да разсейват вниманието в друга посока… В някаква степен това помага. Други обаче достигат до крайност, ставайки болезнено параноични, дори агресивни спрямо околните, трети се изпълват с ярост към управляващите, критикуват и недоволстват, опитват се да заобиколят ограниченията и ги оспорват. Фиксацията в една и съща тема месеци наред и изграждане на целия живот спрямо нея придобива обсесивни измерения, а компулсивното изпълнение на ритуали за дезинфекция подлага на тест и най-психически здравите.
Изолацията, загубата на работа, финансови средства, неясното бъдеще и несигурността са пагубни за мнозина. Всички те, заедно с продължително поддържания и натрупван стрес са основните предпоставки за негативното влияние на Ковид-19 върху психиката. Затова в подобна обстановка е изключително трудно да се постигне балансът между изпълнение на необходимите мерки за защита и запазване на здравия разум и спокойствие.
Не на последно място е и влиянието на тълпата, а когато тези усещания засягат цялото население на планетата, действително част от сценариите от филмите на ужасите се превръща в реалност. Може би защото сценаристите им познават човешката психика и са предвидили поведението на борещите се за оцеляване индивиди в подобна кризисна ситуация.
От друга страна, затварянето вкъщи, изолацията в такъв момент е сигурна предпоставка за потъване в депресивни състояния и засилване на тревожността. Внезапната промяна в начина на живот, насадените страхове, изострената чувствителност, страхът от загуба на работа, на близките, лишението от всички досегашни удоволствени преживявания влияят на биохимично ниво и провокират емоционална нестабилност, която би могла да стигне и до крайности.
И макар в момента емоционалните измерения на световната пандемия да не са на преден план, някой ден, когато тя остане в историята, психиката на цялото човечество и особено на по-уязвимите ще се нуждае от сериозна реадаптация, хората – от ресоциализация и справяне с посттравматичния стрес. Онези, които са се мобилизирали в момента, впоследствие ще проявят своите закъснели емоционални реакции. Състоянието на психично болните ще се изостри и все повече хора ще се нуждаят от психологическа или психиатрична помощ. Оздравяването не само на тялото, но и на духа ще бъде основен приоритет. Защото само така животът ще може да продължи пълноценно…
Погледнато от друг аспект, настъпването на всички гореизброени предпоставки може да послужи и като възможност за емоционално и духовно надграждане, оценяване на себе си, близките си, преходността на живота и здравето, мобилизация и вяра в собствените ресурси, формиране на здрава предпазливост и зряла отговорност, осъзнаване на медицинските закономерности, сплотеност в междуличностното общуване, както и адаптиране в настоящата ситуация по градивен начин. Защото, както е казано, няма нищо вечно. Ковид-19 също няма да бъде вечен. Но е желателно нашият стремеж към самоусъвършенстване, развитие и пълноценно съществуване в настоящия момент да бъде такъв. Именно поради това, консултирането със специалист е препоръчително.
