„Страх от успех?! Да бе! Мен ме е страх само от провала! Кого, по дяволите, ще го е страх от това да успее!?“

Въпреки първоначалното учудване, в ежедневието понякога може да се наблюдава поведение, при което хората сякаш отбягват успеха и сами саботират своята работа. Съществуването на такава необяснима на пръв поглед реакция е интригуващ и предизвикателен феномен. Най-често този страх е напълно несъзнателен. Сигурно познавате хора, които на думи се стремят към големи постижения, но дойде ли време за действие, всячески избягват подходящите ситуации или направо саботират собствения си успех.

Например – жена, живяла дълго и щастливо със своя любим, но без брак, за който тя мечтаела, защото неговото семейство не одобрявало тяхната връзка. Когато най-сетне той успява да накара семейството си да я приеме и пожелава да се ожени за нея, нейното поведение изведнъж се променя рязко: тя занемарява домакинството, смята се за неоценена и пренебрегвана от роднините, започва да го ревнува безпричинно и накрая изпада в сериозно душевно разстройство.

Вторият случай е на университетски учен, който дълги години очаква да наследи катедрата от своя професор. Когато този момент най-после настъпва, той изведнъж се разколебава, започва да омаловажава научната си работа, да се обявява за недостоен за поста и накрая изпада в тежка депресия, която го принуждава за няколко години да прекрати работата си.

Най-често хората не се страхуват от успеха като постижение. Тревожат се по-скоро от необходимостта от поемането на отговорност, потенциалните промени или така наречените последствия от успеха. Друга причина може да е свързана с пътя, който се изминава. Често, за постигането на дадена цел, са нужни жертви и компромиси от всякакъв тип. Толкова много, че човек се запитва дали успехът като такъв си заслужава всичко негативно в процеса.

Страхът от успеха най-често включва следните подстрахове: 

  • Страхувате се какво ще се случи, ако сте център на внимание.
  • Притеснявате се какво ще стане с хората около вас, когато постигнете успех.
  • Изпитвате тревожност от новите задължения и очаквания, които идват с успеха.
  • Вярвате, че ситуацията ще се усложни до такава степен, че ще загубите контрол.
  • Страхувате се от негативизма на хората около себе си, които се съмняват в способностите ви.
  • Опасявате се от неизвестното, от това какво ще правите и как ще се справите, когато целта вече е постигната.
  • Страх ви е от евентуални негативни реакции на околните.
  • Тревожат ви отговорностите, свързани с успеха.

Хората, страхуващи се от успеха, най-често притежават следните характеристики: 

  • Неувереност в себе си и формирани убеждения, свързани с ниска самостойност.
  • Изострена чувствителност към получаването на оценки, съревнователни ситуации и чувството на справедливост.
  • Склонност да отричат своята компетентност и омаловажават своя успех.
  • Бързо „запалване“ за конкретна цел и лесно „изгасване“, когато вече е постигната.
  • Нерешителност, склонност към отлагане и колебание.
  • Повишена склонност към зависимост в междуличностните отношения. Стремеж към поддържане на добри отношения, за да не бъдат провокирани другите с нищо и да не се предизвиква тяхното недоволство. Оттук идва и страхът да не отблъснат околните със своите успехи.
  • Отгледани са от свръхпротективни родители, които трудно толерират самостоятелността на децата си.
  • Песимизъм.

В хода на психологическото консултиране човек се учи да постига баланс, посредством който вече не е нужно да бъде в плен на страховете и вярванията, които е придобил по-рано в живота, а формира ясното съзнание кои са най-важните за него ценности, за да ги приоритизира за сметка на други, които да жертва в името на по-висшите.

Преработват се собствените травми, комплекси и болезнени чувства, които стоят под страха от успеха, което се осъществява чрез самоосъзнаване и разбиране, преформулиране на старите модели на възприемане и поведение. Важно условие е и наличието на ясни намерения, конкретни стъпки и предварително изготвен план за справяне с най-трудните моменти, които възникват в живота и ежедневието на човека. По този начин постигнатите успехи се явяват израз и продължение на нашата богата вътрешна същност, която можем да отстояваме уверено.