Потърси ме жена, която месеци наред преживяваше натрапливости /обсесии/ и понякога изпълняваше различни компулсии /ритуали/, обхващащи най-различни сфери от живота й. С цел яснота, посочвам значението на всеки от двата термина. Натрапливостите представляват натрапливи мисли, идеи или образи, които са нежелани, но въпреки волята на човека нахлуват в ума му периодично и провокират силно вътрешно напрежение и тревожност. Те могат да бъдат най-различни – за замърсяване и болест, сексуални, аморални, за спестяване, за симетрия и ред и т.н.
Компулсиите /ритуалите/ са поведения, които обикновено се развиват вследствие на обсесиите – като механизъм за справяне, начин за защита от обсесиите или по-точно от страховете, които провокират обсесиите. Чрез тях се осигурява временно намаляване на тревожността. Човекът чувства, че трябва да ги извърши, въпреки че осъзнава тяхната излишност, но не може да устои на иначе преживяваната силна тревожност и затова го прави.
За съжаление хората често се срамуват от симптомите на състоянието, прикриват се дори от близките и това им пречи да потърсят помощ от психолог. Други пък търсят и намират конкретни техники, които неприлагани правилно и от компетентно лице, просто се превръщат в част от проблема и вместо да го разрешават, само го затвърждават.
Въпреки че осъзнаваше тяхната ирационалност, клиентката ми не можеше да се справи със своите обсесии и компулсии, а те продължаваха да пречат на нормалното й функциониране, като често я тласкаха към пълно изтощение. Основните преживявани обсесии бяха свързани със страх да не нарани голямото си дете и по-малкото си бебе, ужас от микроби, замърсяване и от неизлечими болести. За да се „защити“ от обсесиите си, прилагаше ритуали, чрез които маниакално се грижеше за хигиената, четеше за лечение на болести в интернет и скриваше почти всички остри предмети от стаята на децата, за да не ги нарани, като наред с това се обвиняваше и за това, че е лоша майка, защото изобщо допуска такива мисли в главата си спрямо нейните най-обичани същества.
В усилието си да помогнат, нейни приятели и колеги я бяха посъветвали да потиска тези мисли, да бяга от тях и да ги мрази. Други пък я приканваха към рационалното оборване на всяка от тях, придружено от стотици доводи и аргументи в подкрепа на тяхната ирационалност. Това беше изключително погрешна стратегия, която допълнително усложняваше нещата и я държеше в проблема. Защо тази стратегия не работи, ще разберете по-долу.
По време на консултациитe преминахме не просто през конкретни стъпки, а през цял път, свързан с прилагането на специфични и индивидуално съобразени с нейния казус методи и техники, водещи до мощна личностна трансформация.
Характерно при преживяването на натрапливости е, че те се менят и няма почти никакво значение на каква тема са. Важното е това, което стои под тях и ги генерира. Да се „борим“ с всяка една е изтощаващо, безкрайно и… безсмислено. До момента клиентката ми имаше опит единствено с тяхното потискане. Потискайки ги обаче, всъщност ги изтласква и увековечава. Изтласква ги често до степен, в която е наистина неспособна да види стоящите под тях страхове. А неспособността й да види корените на страховете я караше да се фиксира единствено в самите натрапливости и техният ужасяващ характер. Това „късогледство“ и липса на осъзнатост обслужва вторични психични печалби. Несъзнаваното автоматично е приело, че така капсулирайки страха и насочвайки съзнанието единствено във външното проявление на натрапливостите, страховете всъщност няма да се случат. Но пречупено през връзката с реалността първо тези страхове са изцяло субективни и второ, капсулирането им подсигурява постоянното им присъствие и системно преживяване.
Започнахме работа с виждане и осъзнаване на конкретните изкривявания в мисленето, логическите сривове, защитните механизми. Проследихме случващото се в ранните години, семейната динамика, работната среда и приятелското обкръжение. Осъзнахме, че отношението към самите мисли е по-важното звено от тяхното съдържание, както и че то е основен инструмент за тяхното преодоляване. Дадохме си сметка, че те са невротичен опит на психиката за справяне със стреса, както и за компенсиране на определени дефицити и изтласкване на дадени дълбоки и травматични страхове от загуба, несправяне, провал, емоционален глад за основни човешки нужди, страх от излагане и наранено достойнство. Всички те бяха свързани с една обща характерова несигурност и недоверие. Убедихме се, че стремежът към изолиране от собствените страхове води до активирането на още повече защитни механизми, чрез които те просто не се виждат, а вниманието се префокусира само върху външната им проява – обсесии или компулсии. Научихме се как да „пускаме“ контрола и „виждаме“ страховете, назовавайки ги и „общувайки“ с тях и по този начин да ги трансформираме и държим здрава връзка с реалността. Ползвахме и различни медитативни, психотелесни и парадоксални методи, както и визуализации, с които предизвиквахме страхувани мисли и ситуации докато същевременно директно оставахме в тях, в комбинация с променено отношение.
Важна стъпка при работата с това упорито и гъвкаво състояние беше стремежът ми да работя директно с подлежащите страхове, а не с техните повърхностни проявления в лицето на обсесиите и компулсиите. В тази връзка не трябва да се фокусираме само върху конкретна техника за справяне или в обяснението на конкретните мисли, защото те се менят, нито пък да разубеждаваме клиента, че няма да се случи онова, което си мисли. Причината е, че това се превръща в „подхранване“ на състоянието или превръщането на психолога в човек, който обслужва по нездрав начин дълбока емоционална нужда на клиента от внимание и грижа. Здравият начин за мен е да бъдат открити конкретните страхове, след което да се работи директно с тях, тъй като те са тези, които продуцират обсесиите и компулсиите. Също така, психологът следва да научи клиента да бъде психолог на самия себе си и да се справя сам с тази и следващи подобни ситуации. Без този ключов момент рискът от рецидив е голям.
Справянето при клиентката не се състоеше само от крачки напред. Имаше и връщания, които са нормална част от пътя и процеса. Въпреки това, тя демонстрираше дълбоко доверие, мощна и отдадена мотивация и системна последователност – нещо, което не се среща толкова често, но е от първостепенна важност за успешното преодоляване. Накрая сама си даваше сметка, че в мисълта, че може да нарани или убие бебето си, всъщност се крие огромна любов към него, а самите мисли са една защитна реакция на мозъка, която може да се контролира.
Ако вече става дума за реално желание и опасност от нараняване или самоубийство, обикновено няма ужас от въпросните мисли и те не задействат предъвкване, не се превръщат в обсесии и не се развиват компулсии. Тогава вече имаме налице съвсем други състояния.
Винаги съм казвал, че красотата на психологическото консултиране е в това, че ефектът от него е комплексен – той не се разглежда като затворена капсула, а обхваща цялата житейска сфера на консултирания. Освен директното справяне с обсесиите и компулсиите, клиентката изгради една много по-здрава и стабилна автономност, съчетана с отстояването на ясни и мотивирани граници, избори и лична свобода. Това рефлектира върху много значими сфери от личния й живот – този, който всеки от нас заслужава да изживее по най-добрия начин.
