Поводът за написване на настоящата статия е провокиран от ужасното бедствие, сполетяло съседна Турция. Освен социално-икономическите последствия, земетресенията бележат своя отпечатък и върху психиката, предизвиквайки разрушителни психически сътресения. Голяма част от хората тръпнат в тревожно очакване за нов трус, започват да избягват местата, на които се е случил предишният, предъвкват постоянно вече преживяното, борят се с нанесената травма върху психиката, скърбят за свои близки и за загубената си материална сигурност, а в ушите им все още кънти зловещото бучене на земните пластове. Всичко това силно ограничава ежедневния им живот и довежда до много страдания. Земетресенията пораждат страх дори в хора, които никога не са ги преживявали. Причината е, че се страхуват да не сполетят тях и техни близки.
Причини за страха от земетресения:
Те включват редица свързани фактори, сред които:
– конкретен инцидент или травма /в случая земетресение/, които са преживени лично или от други хора
– тревожно очакване за случването на такъв инцидент
– преживени в миналото лична загуба, насилие, емоционално неглижиране, отглеждане в условия на свръхпротекция или съзависимост, което допринася за по-лесното възникване на страха
– наличие на по-тревожна личностова структура
– коморбидност с други фобии и разстройства
– наследствена обусловеност
Симптомите са индивидуални при всеки, но най-често могат да включват различни вегетативни реакции, сред които нестабилност и световъртеж, гадене, изпотяване, сърцебиене, задух, сухота в устата, болки в гърдите, треперене, разстроен стомах и други, провокирани от страхово-адреналиновите реакции в организма ни. Те са придружени и от чувство на тревога, безнадеждност, безпомощност, негативни мисли, постоянно връщане към събитието, избягващо поведение, а често и с липса на апетит и сънуване на кошмари.
Последствия: когато с него не се работи, страхът от земетресения и съпътстващата го остра стресова реакция могат да се „разклонят“ до развиването и на други специфични фобии, както и тревожни разстройства, като най-често това е посттравматичното стресово разстройство. Самите тревожни разстройства пък могат да допринесат за по-лесното възникване или усложняването на вече съществуващата фобия.
Справяне:
За ефективното овладяване и справяне със страха от земетресения прилагам редица подходи, сред които:
– десенсибилизация или самостоятелна експозиция – тъй като няма как да предизвикаме реално земетресение, в терапевтична среда провокираме максимално жив и плътен досег с такова. Това може да се случи посредством визуализация или терапия с виртуална реалност. Впоследствие, с вече променено отношение и благодарение на редица ефективни подходи, целим постепенното „обезчувствяване“ към силните стимули, които предизвиква то. Работата с този процес изисква опит и прилагане на множество тънкости, тъй като трябва да бъде дозирана точно силата на въздействащия стимул. При прекомерна такава, ефектът е обратен на целения, а при твърде слаба – резултатът е незадоволителен.
– техники за физическа релаксация, които помагат за отпускане на тялото, намаляване на стреса на физическо ниво, центриране и формиране на по-балансирано възприятие за случващото се.
– медитация – редовното практикуване на медитативни техники ни помага да се научим да се вглеждаме във вътрешния си свят. Така опознаваме себе си и обичайните си модели на мислене, преживяване и поведение. Това ни позволява да се ангажираме избирателно в тях или в други конструктивни такива, т.е да менажираме ума и тялото си, както и да позволим на дадено преживяване да се случва, без да го оценяваме като добро или лошо, приемайки го. Това не означава да го харесваме и обичаме, а да го приемем като част от обективната действителност.
– медикаменти – обикновено те не се използват за лечение на фобии. Понякога обаче се предписват, за да се помогне на хората да се справят с последиците от безпокойството, особено когато то е неконтролируемо. След неговото първоначално овладяване, същите се спират по схема и се продължава консултативната работа с проблема. Лекарствата, които най-често се използват, са антидепресанти, бета-блокери, анксиолитици от бензодиазепиновата група. По отношение на фобиите лично аз препоръчвам анксиолитиците, тъй като имат бърз първоначален ефект и могат да се приемат само при конфронтиране с определена ситуация. Най-общо действието им се дължи на стимулиране на гама-аминомаслената киселина, която е най-силният инхибиторен (потискащ) невротрансмитер в мозъка. Когато стимулираме този невротрансмитер, чрез приемане на анксиолитици, чувстваме успокоение, а при по-високи дози – сънливост. Те се предписват от психиатър и трябва да бъдат приемани максимално кратко време, поради риск от зависимост. В практиката си обяснявам на клиентите, че анксиолитиците са само началото на пътя, тъй като не могат да променят психическите структури или механизми, стоящи в основата на тревожността. Когнитивните схеми, социален опит, несъзнателни импулси и ценностни нагласи подлежат най-вече на психологическо въздействие, което се реализира чрез консултативна и психотерапевтична помощ. Повече за медикаментите и изключенията от това правило, можете да прочетете в статията ми, посветена на употребата на медикаменти при тревожност.
– аналитична, мисловна и поведенческа работа, чрез която помагам на клиента да проследи и осмисли връзката между конкретни мисли и убеждения и собствените си чувства. По този начин изследваме страха, причините за възникването и поддържането му, неговата рационалност, функция, послания и обективна оценка. Съдействам на клиента да оцени и реагира на своите възприятия, неадаптивни мисловни схеми и модели, да усвоява градивни такива, както и да решава проблеми и да прави обобщения на новите, конструктивни гледни точки.
Благодарение на всичко това, постигаме не само овладяване на страха от земетресения, но и цялостно надграждане на личността. Даваме си сметка, че често страхът е само връхче, водещо ни към себепознание, както и че не винаги ни е страх точно от него, макар че първоначално твърдо вярваме в това. Постигането на подобна осъзнатост ни гарантира много по-успешното справяне с подобни страхове и занапред. Отговаряме си на най-важният въпрос – от какво всъщност ни е страх, докато ни е страх?
В заключение мога да обобщя, че при много хора преживяната трагедия ще окаже своето психологическо въздействие, по подобие на коронавируса и войната, които доведоха до бум на тревожните разстройства. Това е напълно нормално. Но когато човек прояви нужната отговорност към своето емоционално-психично здраве, страховете са напълно преодолими. Затова, наред с другата помощ, тук е много важна и ролята на средствата за масова информация, които следва да разпространяват и данни, свързани с предоставянето на психично-здравни грижи на жертвите. За жалост, към момента това се неглижира.
