Поводът за написване на настоящата статия е провокиран от ужасното бедствие, сполетяло съседна Турция. Освен социално-икономическите последствия, земетресенията бележат своя отпечатък и върху психиката, предизвиквайки разрушителни психически сътресения. Голяма част от хората тръпнат в тревожно очакване за нов трус, започват да избягват местата, на които се е случил предишният, предъвкват постоянно вече преживяното, борят се с нанесената травма върху психиката, скърбят за свои близки и за загубената си материална сигурност, а в ушите им все още кънти зловещото бучене на земните пластове. Всичко това силно ограничава ежедневния им живот и довежда до много страдания. Земетресенията пораждат страх дори в хора, които никога не са ги преживявали. Причината е, че се страхуват да не сполетят тях и техни близки.

Причини за страха от земетресения:

Те включват редица свързани фактори, сред които:

– конкретен инцидент или травма /в случая земетресение/, които са преживени лично или от други хора

– тревожно очакване за случването на такъв инцидент

– преживени в миналото лична загуба, насилие, емоционално неглижиране, отглеждане в условия на свръхпротекция или съзависимост, което допринася за по-лесното възникване на страха

– наличие на по-тревожна личностова структура

– коморбидност с други фобии и разстройства

– наследствена обусловеност

Симптомите са индивидуални при всеки, но най-често могат да включват различни вегетативни реакции, сред които нестабилност и световъртеж, гадене, изпотяване, сърцебиене, задух, сухота в устата, болки в гърдите, треперене, разстроен стомах и други, провокирани от страхово-адреналиновите реакции в организма ни. Те са придружени и от чувство на тревога, безнадеждност, безпомощност, негативни мисли, постоянно връщане към събитието, избягващо поведение, а често и с липса на апетит и сънуване на кошмари.

Последствия: когато с него не се работи, страхът от земетресения и съпътстващата го остра стресова реакция могат да се „разклонят“ до развиването и на други специфични фобии, както и тревожни разстройства, като най-често това е посттравматичното стресово разстройство. Самите тревожни разстройства пък могат да допринесат за по-лесното възникване или усложняването на вече съществуващата фобия.

Справяне:

За ефективното овладяване и справяне със страха от земетресения прилагам редица подходи, сред които:

– десенсибилизация или самостоятелна експозиция – тъй като няма как да предизвикаме реално земетресение, в терапевтична среда провокираме максимално жив и плътен досег с такова. Това може да се случи посредством визуализация или терапия с виртуална реалност. Впоследствие, с вече променено отношение и благодарение на редица ефективни подходи, целим постепенното „обезчувствяване“ към силните стимули, които предизвиква то. Работата с този процес изисква опит и прилагане на множество тънкости, тъй като трябва да бъде дозирана точно силата на въздействащия стимул. При прекомерна такава, ефектът е обратен на целения, а при твърде слаба – резултатът е незадоволителен.
– техники за физическа релаксация, които помагат за отпускане на тялото, намаляване на стреса на физическо ниво, центриране и формиране на по-балансирано възприятие за случващото се.
– медитация – редовното практикуване на медитативни техники ни помага да се научим да се вглеждаме във вътрешния си свят. Така опознаваме себе си и обичайните си модели на мислене, преживяване и поведение. Това ни позволява да се ангажираме избирателно в тях или в други конструктивни такива, т.е да менажираме ума и тялото си, както и да позволим на дадено преживяване да се случва, без да го оценяваме като добро или лошо, приемайки го. Това не означава да го харесваме и обичаме, а да го приемем като част от обективната действителност.
– медикаменти – обикновено те не се използват за лечение на фобии. Понякога обаче се предписват, за да се помогне на хората да се справят с последиците от безпокойството, особено когато то е неконтролируемо. След неговото първоначално овладяване, същите се спират по схема и се продължава консултативната работа с проблема. Лекарствата, които най-често се използват, са антидепресанти, бета-блокери, анксиолитици от бензодиазепиновата група. По отношение на фобиите лично аз препоръчвам анксиолитиците, тъй като имат бърз първоначален ефект и могат да се приемат само при конфронтиране с определена ситуация. Най-общо действието им се дължи на стимулиране на гама-аминомаслената киселина, която е най-силният инхибиторен (потискащ) невротрансмитер в мозъка. Когато стимулираме този невротрансмитер, чрез приемане на анксиолитици, чувстваме успокоение, а при по-високи дози – сънливост. Те се предписват от психиатър и трябва да бъдат приемани максимално кратко време, поради риск от зависимост. В практиката си обяснявам на клиентите, че анксиолитиците