Долуописаният казус е типичен пример за случай, в който научаването, изпробването и системното прилагане на множеството техники и методи за борба с тревожността могат вместо да улеснят, допълнително да усложнят процеса на справяне с нея.
Посредством формата за контакт в сайта ми с мен се свърза мъж на средна възраст, страдащ от интензивни симптоми на тревожност. Беше написал дълго писмо, описвайки всичко, през което е преминал, както и изпробваните стратегии. Беше посещавал консултации и преди. Имаше опит и с приема на лек антидепресант, но въпреки това не беше доволен от ефекта.

Още в първите проведени сесии на живо се убедих, че е чел и прилагал толкова много, че подготовката му беше по-добра от тази на някои психотерапевти в България. Клиентът знаеше почти всичко, свързано с тревожността. И именно в това се оказа проблемът му. В стремежа да се справи и да я неутрализира, цялото му ежедневие беше заето с четене на теория, прилагане на експерименти и комуникация с други хора, имащи сходни проблеми. Без да осъзнава, всички тези действия го държаха в проблема. Но дори да ги беше преустановил, това нямаше да е достатъчно.

В хода на консултациите си дадох сметка, че трябва да адаптирам и приложа нов и индивидуален метод, който да даде задоволителен резултат. Това беше много трудно, тъй като нямаше тактика, която клиентът да не беше изчел и изпробвал. Тогава приложих нова, различна, противоречива и на пръв поглед странна стратегия – работих в посока на немислене, неанализиране, неподбиране на конкретни тактики и методи. Посредством моя подход целта ми беше да го накарам просто да бъде, да присъства, да извършва действия, да следва начертания си план и фокусът да бъде в него, вместо непрестанно да анализира всяко усещане и възможно последствие от него.

На практика това звучи много лесно, но беше едно от най-трудните неща в хода на целия процес по консултиране. Голяма част от хората знаят, че е безпредметно да мислят за определени неща, но това не им помага. Мога да ви дам един често срещан пример, свързан с „немисленето“ – представете си един сочен лимон, който се разтваря в устата ви и усещате вкуса му. А след това си заповядайте в следващите 5 минути изобщо да не мислите за него. Ще се убедите, че това е твърде трудно. Именно поради това, спирането на мисленето и фиксирането в тревожните симптоми не се осъществява чрез потискане и умишлена забрана, тъй като това е просто… бягство. А проблемите не се решават, когато бягаме от тях.

Фиксацията в тревожността при клиента беше добила обсесивен характер. Клиентът знаеше, че мислите са ирационални, но не можеше да спре да се вкопчва в тях, раздувайки ги и вярвайки им напълно.