Долуописаният казус е типичен пример за случай, в който научаването, изпробването и системното прилагане на множеството техники и методи за борба с тревожността могат вместо да улеснят, допълнително да усложнят процеса на справяне с нея.
Посредством формата за контакт в сайта ми с мен се свърза мъж на средна възраст, страдащ от интензивни симптоми на тревожност. Беше написал дълго писмо, описвайки всичко, през което е преминал, както и изпробваните стратегии. Беше посещавал консултации и преди. Имаше опит и с приема на лек антидепресант, но въпреки това не беше доволен от ефекта.
Още в първите проведени сесии на живо се убедих, че е чел и прилагал толкова много, че подготовката му беше по-добра от тази на някои психотерапевти в България. Клиентът знаеше почти всичко, свързано с тревожността. И именно в това се оказа проблемът му. В стремежа да се справи и да я неутрализира, цялото му ежедневие беше заето с четене на теория, прилагане на експерименти и комуникация с други хора, имащи сходни проблеми. Без да осъзнава, всички тези действия го държаха в проблема. Но дори да ги беше преустановил, това нямаше да е достатъчно.
В хода на консултациите си дадох сметка, че трябва да адаптирам и приложа нов и индивидуален метод, който да даде задоволителен резултат. Това беше много трудно, тъй като нямаше тактика, която клиентът да не беше изчел и изпробвал. Тогава приложих нова, различна, противоречива и на пръв поглед странна стратегия – работих в посока на немислене, неанализиране, неподбиране на конкретни тактики и методи. Посредством моя подход целта ми беше да го накарам просто да бъде, да присъства, да извършва действия, да следва начертания си план и фокусът да бъде в него, вместо непрестанно да анализира всяко усещане и възможно последствие от него.
На практика това звучи много лесно, но беше едно от най-трудните неща в хода на целия процес по консултиране. Голяма част от хората знаят, че е безпредметно да мислят за определени неща, но това не им помага. Мога да ви дам един често срещан пример, свързан с „немисленето“ – представете си един сочен лимон, който се разтваря в устата ви и усещате вкуса му. А след това си заповядайте в следващите 5 минути изобщо да не мислите за него. Ще се убедите, че това е твърде трудно. Именно поради това, спирането на мисленето и фиксирането в тревожните симптоми не се осъществява чрез потискане и умишлена забрана, тъй като това е просто… бягство. А проблемите не се решават, когато бягаме от тях.
Фиксацията в тревожността при клиента беше добила обсесивен характер. Клиентът знаеше, че мислите са ирационални, но не можеше да спре да се вкопчва в тях, раздувайки ги и вярвайки им напълно.
Поради това, в работата си с него подходих интегрално. На първо място приложих метод, който няма да разкрия тук, но благодарение на същия той успя да си служи с начин, по който ефективно да пренасочва вниманието си, без да мисли за тревожността и нейните симптоми. Не да бяга от тях и да се разсейва умишлено, както беше правил до момента, а да избира различни проактивни и конструктивни стратегии, позволяващи му да се префокусира ефективно. Понякога границата между двете е тънка, но много съществена. Това бързо намали тревожността с поне 30% и даде трамплин за по-нататъшна работа. Без тази стъпка и постигнатото вследствие на нея успокоение, нямаше как да се премине в следваща фаза на процеса, тъй като умът на клиента беше твърде ангажиран в предъвкването на тревожните симптоми. Използвайки тази вече набрана инерция и удоволствието от постигнатия напредък, продължих работа, като преминах към анализиране на причините, които го държаха толкова вкопчен в симптомите на тревожността. А те бяха наистина много. Без тяхното проучване и осъзнаване на посланията им, беше въпрос на време състоянието да се върне с пълна сила.
Продължихме с тълкуване на вторичната им полза, свързана с дефицитите в определени области на живота, явяващи се външна соматизация на изтласкани вътрешни импулси, под влиянието на емоционално свръхпотискане. Разбира се, те не са единствени. Важни фактори бяха и семейната динамика, свръхпротекциите, както и някои по-дълбоки психоемоционални движения. Чрез всичко това клиентът осъзна наличностите в ума си, ясно видя страховете си и реакцията си на тях, дефицитите си в дадени области и съответните им компенсации. Даде си сметка, че тревожността всъщност е най-малкото нещо, от което го е страх.
Най-голямата награда за мен самия беше да наблюдавам как в хода на своето преодоляване сякаш личността на клиента ставаше все по-смела, толерантна и приемаща. Разреши си да прави грешки, да е по-разкрит и естествен. Именно тази личностова промяна, а не толкова отпадането на тревожните симптоми, всъщност беше една от най-ценните трансформации в неговата личност. А те просто го тласкаха към нея.
Понякога в стремежа си да решим даден свой проблем или да преминем през определено житейско затруднение, несъзнателно можем да си навредим. Клиентът ми беше чел много, чул още повече, изпробвал почти всичко възможно. Но най-важното е, че имаше висока мотивация. По този начин успях да помогна на процеса по неговото самопомагане, насочвайки усилията му в правилната посока.
