С мен се свърза жена на средна възраст, която преживяваше състояние, свързано с травматично и неприятно стискане на зъбите. То се появяваше предимно в нощните часове, но в определени ситуации се случваше и през деня. Това е оплакване, известно още като бруксизъм. На свой ред той пък води до проявата на “tooth attrition”, което на разговорен език означава изтриване или износване на зъбите, вследствие от вредния навик да се стискат и трият. То често се случва при хора, които преживяват стресови ситуации. Възможно е да се прояви и при спортисти поради полаганите от тях усилия. Няма да описвам всички вредни стоматологични последствия, настъпващи вследствие на дълго преживявано подобно състояние. За тях всеки може да се информира и сам, а потърпевшите ги познават твърде добре. Идеята на настоящата статия е да разберем причините, които в случая стояха зад външното му проявление.

Ясно е, че едни от основните фактори за проява на бруксизъм са силният стрес и напрежение, потискането на гняв и яд, темпераментна натура и т.н. Това знание обаче не е достатъчно, за да се справим с проблема. Беше необходимо да разберем защо го има, откъде и как се поражда и по каква причина се отразява именно по този начин на конкретния човек. Осъзнаването на всичко това би могло да доведе до неговото овладяване.

След събирането на максимално количество информация за житейската сфера на клиентката разбрах, че тя е подложена на огромно натоварване, с което искаше да се справи на всяка цена, без оглед на последствията. Искаше да контролира всичко, не търпеше и най-малките грешки и постоянно изискваше още и още от себе си. Беше направила няколко инвестиции и безжалостно изстискваше себе си до краен предел. Бруксизмът сякаш говореше вместо нея – „Искам „да захапя“ живота си, да издържа, но ме е страх, че не издържам, че ми идва твърде много и затова несъзнавано стискам зъби още повече.“

Това обяснява и фактът защо състоянието продължаваше, въпреки че стоматологът беше изработил специална гума, наподобяваща шина, целяща да предпази меките тъкани и да намали скърцането.

При наличието на висока мотивация и системна работа по себе си, започнахме да разкриваме някои важни опорни точки – клиентката задържаше много пасивна агресия в себе си. Имаше неща, които искаше буквално да „извика“, но поради самоналожени стопери не го правеше. Не се заявяваше достатъчно в открит разговор, а истинското заявяване разбираше като враждебност. Не показваше истинското си лице в общуването с другите, а тревогите и притесненията си криеше зад маска на фалшива веселост. В случай на конфликт се стремеше да запази мира на всяка цена, вместо да влезе в конструктивен спор и конфронтация, когато това е наистина необходимо.

Успоредно с това, започнахме психотелесна работа по успокояване на тялото сутрин и вечер, особено преди заспиване. То включваше медитация, дихателни техники, спорт, практики за намаляване на стреса и т.н.

По време на консултирането се наложи клиентката да се срещне с един от препоръчаните лекари, с които работя в екип. Причината беше, че дълго време е приемала определени лекарства, те могат да допринесат за поддържането на подобно състояние. При специалиста тя получи консултация относно схемата на прием на медикаментите и възможността за замяната им с други.

Постепенно, с течение на времето и благодарение на осъзнаването на причините за всичко гореизброено, съчетано с прилагането на нови, ефективни стратегии за справяне, съобразени с индивидуалния случай и личност, потиснатото напрежение започна бавно да „излиза“. Вече нямаше кой да стиска зъби, непозволявайки му да го прави. Работата беше трудна, понеже изискваше свързване на определени причини и последствията от тях, промяна в световъзприятието и себерефлексията, грижа за себе си, поддържане на висока мотивация, промяна на някои основни навици и т.н.

Вследствие на всичко това стискането на зъби осезаемо намаля. Към днешна дата не е изчезнало напълно. Но е овладяно до ниво, което да не пречи на нормалното функциониране. Това е поредният случай, който показва как правилно управляваните чувства оказват благоприятно въздействие върху нашето физическо състояние. Затова винаги, когато имаме физически проблем, е важно да се погрижим за подобряване на емоционалното си състояние. В хода на психологическото консултиране и благодарение на приложения комплексен подход се анализират причините за старите и се затвърждават нови, по-адаптивни модели на реакция и поведение, при които човекът преживява стрес отново, но вече може да го управлява ефективно, без да е необходимо тялото да реагира с нездрави механизми за негово отработване.

Това е още едно доказателство как не бива да пренебрегваме сигналите на своето тяло. Защото когато дълго време не го чуваме, то има навика да започне да „крещи“. И колкото повече отлагаме, толкова по-трудно и бавно се справяме. И знаете ли, много често то иска нещо съвсем естествено – да седнем, да го чуем, разберем и прегърнем. Тогава ни дарява с поставянето основите на най-важната грижа и обич – тези към самите себе си.