В процеса на работа съм срещал най-различни твърдения, свързани с дейността на психолозите. Поради това, в настоящата статия реших да опиша най-честите от тях и да посоча защо същите не са верни, аргументирайки позицията си с конкретни факти. Считам, че това би било полезно както на четящите, така и на моите колеги. Макар че някои от твърденията звучат нелогични и дори комични, се отнасям с пълно разбиране към тях, тъй като понякога хората просто не са достатъчно запознати с дейността, нямат личен и непосредствен опит с нея, или просто са формирали свои погрешни вярвания и нагласи.

И така, ето някои от основните твърдения:

„Приятелите вършат същата работа!“. Несъмнено приятелите са едно важно звено в живота на всеки от нас. Но ако споделянето с тях даваше резултатите, които желаем, никой нямаше да има нужда от услугите на психолог. Близките могат да ни утешат и да допринесат за временното успокоение, възникващо от вентилиране на емоциите и „изливане на мъката“. Но без правилно насочено действие, няма резултати. Психологът е този, който насочва не само към това какво трябва да се направи, но и точно как да бъде направено, водейки ни по пътя към справянето чрез неговите знания и опит и в условията на терапевтично взаимодействие.

„Скъпо е. Имам финансови затруднения!“. Психотерапията се ползва така, както когато човек има нужда и се възползва от друг вид услуги. Не бих си позволил да ги сравнявам, тъй като всяка от тях има своето важно място в йерархията на човешките потребности. Но ще кажа, че човек би следвало да притежава отговорността да степенува по важност своите приоритети. Когато имаме затруднения, свързани с нашето психично здраве, те влияят върху целия ни живот, а някои от тях дори на възможността или мотивацията ни да печелим пари и работим, правейки този процес невъзможен. Затова тук е моментът всеки да вземе своето решение, както и да оцени трезво актуалната ситуация и всички последствия от нея.

„Как ще му доверя моите тайни?!“ Необходима предпоставка в хода на психологичното консултиране е създаването на терапевтична връзка между клиент и психолог. Тя изисква определена степен на разкриване и доверие, с цел запознаване с всички факти и обстоятелства и изграждане на терапевтична стратегия. Психологът е обучен да спазва пълна конфиденциалност на споделената му информация. В противен случай носи съответната отговорност. Бъдете убедени, че психологът е чул наистина много неща и то от всякакво естество.

„Ще си седя, чакайки той да ми говори някакви неща и да ми мине!“  По време на консултиране се изисква лична мотивация, отговорност и съдействие на консултанта, без които той не би могъл да ви помогне. А вие го посещавате с тази цел. Поради това, в своята практика отдавам огромно значение на мотивацията на клиента. Психологът не върши нещата вместо вас. Той просто съдейства в процеса на вашето самопомагане.

„Срамно е да ходя при него. Може някой да ме види!“ В началото на консултирането често присъстват подобни страхове и погрешни убеждения. Първо – има достатъчно начини никой да не ви види /онлайн консултиране/. Второ – поемането на лична отговорност за справянето с дадено емоционално състояние е повод за гордост, а не за срам. И трето – в хода на консултирането ще установите кое  във вас провокира това чувство на срам и какво стои зад него – конкретни базисни и междинни убеждения, негативни вярвания и определени св