В хода на провеждане на групова работа една от моите клиентки пожела да премине в индивидуална форма на консултиране, за да разреши свои конкретни проблеми, нямащи пряко отношение към тематиката на групата. Тя изпитваше страх от ситуации, от които не може да намери незабавен изход, пресичане на широки площади с хора, пътуване далеч от дома и т.н. В случай, че попаднеше в тях, изпитваше симптоми на тревожност, които често прерастваха и в панически атаки.
Първата стъпка към справянето с проблема беше да съберем максимално количество информация за нейната житейска сфера. След това определихме цел – първоначално тя беше само да се научим да овладяваме симптомите, проявяващи в плашещите за нея ситуации. А те бяха наистина много. Но предвид психологическата ситуация, това щеше да бъде стратегия с нетраен резултат. В някои ситуации подобен подход е достатъчен, но в тази не беше, тъй като страховете ще „стоят отдолу“ и ескалират при първата удобна възможност. И тъй като клиентката щеше да усвои стратегии, посредством които да ги управлява и нямаше да я е страх от тях, те биха се процеждали през обща тревожна симптоматика, натрапливости и др. Знаейки всичко това, предложих да променим целта и прилагайки по-цялостен подход, да продължим работа и със страховете, които са в основата на симптоматиката, за да постигнем дълготраен резултат.
В хода на анализирането на нейната житейска история установихме, че още от малка, по отношение на нея е залагана изключителна свръхпротекция. Била възпитавана в условията на прекомерно обгрижване от своята майка и баба. В опит да я предпазят, те са й внушили множество страхове – за разболяване, изнасилване, удавяне, отвличане и нападане от непознати. Всичко това е било направено с добри намерения от тях, но в дългосрочен план негативните последствия бяха налице. Но нашата цел не е да съдим близките за това, че са я отгледали и възпитали по този начин, а да разберем причините за състоянието и работим върху техните последствия.
Още в ранните години, когато клиентката е тръгнала на училище, възпитаното прекомерно обгрижване се е сблъскало фронтално с грубата реалност там. Възпитанието по този начин залага емоционална несамостоятелност, зависимост, необособеност, вярвания за провал, случване на злополуки и т.н. Когато тази психика се е срещнала с определени травматични преживявания от междуличностното общуване, свързани с обида, болка и подценяване, настъпили в нейния пубертет, това дълбоко я е наранявало. Емоционалната зависимост, в опитите си за адаптация, е довела до обособяването на страх от авторитети, от неглижиране и отхвърляне, злоупотреба и нараняване. Вследствие на всичко това, в нея е била заложена една базисна емоционална зависимост, която да я „пази“ от всичко външно. Развила е дълбоки несъзнавани убеждения, че животът трябва да отговаря на пълно разчитане на важния друг, което формира липса на дълбинна самостойност, свобода в доверието и общуването. Впоследствие тази динамика се е пренесла и върху нейните интимни връзки, в които се е вкопчвала защитно в партньора си. Когато тези формирани вярвания бъдат поставени в реална среда, една голяма част от тях се преобразуват в твърди убеждения за излагане, неприемане, отхвърляне, злоупотреба от „лошите други хора“ и „изключително опасния живот навън“, за лишаване от разбиране и подкрепа извън защитената семейна или интимна среда, за страх и недоверие в другия, но и в себе си.

Всички тези вярвания, убеждения и страхове се проявяваха през невротичната симптоматика, намерила израз в агорафобия. Когато беше на голямо разстояние от вкъщи, или в несигурна и непозната среда, клиентката беше далеч от „сигурността“ на своите близки, но всъщност още по-далеч от най-важното място – от самата себе си.
След като проумяхме страховете, причините за тях и закономерните последствия, заложихме нови и по-адаптивни модели на възприемане и справяне, благодарение на което клиентката реши, че повече не желае да бъде човек, воден от страховете си, както и че тя е много повече от човек с определени виждания и страхове. Убеди се, че стига да реши, може да излезе от възпитанието, внушенията, предубежденията и страховете. Възприе нагласа, благодарение на която може да си дава ясна сметка за възможните последствия, без да ги обременява с ирационални страхове и предубеждения. Разбра как иска да живее занапред – с доверие, в радост и лекота, смело, уверено и вдъхновено – като родител на самата себе си. Защото колкото повече човек е отработил собствените си страхове, толкова по-явно излъчва доверие, смелост и стабилност, но и предпазливост със здрав разум, а не с тревожност и страх.

Всичко това се случи на фона на много вложени усилия от нейна страна, висока мотивация, тласкаща я към осъзнаване, успешно изпълнение на определени поведенчески експерименти, съвестно изпълнение на домашни работи, усвояване на контрол на телесно ниво, работа с физическите симптоми, самопредизвикване и т.н.

Като напълно закономерно следствие, агорафобията започна да отстъпва. Не изчезна веднага, но първоначално отпускаше своята схватка, а със затвърждаване на наученото се стигна както до нейното изчезване, така и до една вътрешна благодарност за всички послания и вложени уроци в нея, съчетани с личностен растеж и осъзнатост.

А има ли нещо по-ценно от това да си свободен – не само териториално, а най-вече чрез постигната вътрешна свобода? Там, където живее цял един богат свят от независимост, творчество и любов, който е винаги наличен.