По време на провеждане на групова работа една от моите клиентки пожела да премине в индивидуална форма на консултиране, за да разреши свои конкретни проблеми, нямащи пряко отношение към тематиката на групата. Тя изпитваше страх от ситуации, от които не може да намери незабавен изход. Тревожеше се и при пресичане на широки площади с хора, пътуване далеч от дома и т.н. В случай, че попаднеше в подобна среда, изпитваше симптоми на тревожност, които често прерастваха и в панически атаки.

Първата стъпка към справянето с проблема беше да съберем максимално количество информация за нейната житейска сфера. След това определихме цел – първоначално тя беше да се научим да овладяваме симптомите, проявяващи се в плашещите за нея ситуации. А те бяха наистина много. В някои случаи подобен подход е достатъчен, но в този не беше, тъй като страховете ще „стоят отдолу“ и ескалират при първата удобна възможност. И тъй като клиентката щеше да усвои стратегии, посредством които да управлява симптомите на едно чисто физическо ниво и нямаше да я е страх от тях, неразрешените страхове биха започнали да се процеждат през друг вид тревожна симптоматика, натрапливости, психосоматика и др. Знаейки всичко това, предложих да променим целта и прилагайки по-цялостен подход, да продължим работа и със страховете, които стоят зад симптомите, за да постигнем дълготраен и цялостен резултат.

В рамките на анализирането на нейната житейска история установихме, че още от малка, по отношение на нея е залагана изключителна свръхпротекция. Била е възпитавана в условията на прекомерно обгрижване от своите близки. В опит да я предпазят, те са й внушили множество страхове – от разболяване, изнасилване, удавяне, отвличане и нападане от непознати. Всичко това е било реализирано с добри намерения и с цел закрила, но в дългосрочен план негативните последствия бяха налице. Но нашият стремеж не е да съдим близките за това, че са я отгледали и възпитали по този начин, а да разберем причините за състоянието и работим върху техните последствия.

Още в ранните години, когато клиентката е тръгнала на училище, възпитаното прекомерно обгрижване се е сблъскало фронтално с грубата реалност там. Защото възпитанието по този начин залага една емоционална несамостоятелност, зависимост, необособеност, вярвания за провал и отхвърляне, случване на злополуки и т.н. Когато тази психика се е срещнала с определени травматични преживявания от междуличностното общуване, свързани с обида, болка и подценяване, настъпили в нейния пубертет, това дълбоко я е наранявало. Емоционалната зависимост, в опитите си за адаптация, е довела до обособяването на страх от авторитети, от неглижиране и отхвърляне, злоупотреба и нараняване. Вследствие на всичко това, в нея е била заложена една базисна емоционална зависимост, която да я „пази“ от всичко външно. Развила е дълбоки несъзнавани убеждения, че животът трябва да отговаря на пълното разчитане на важния друг, което формира липса на дълбинна самостойност, свобода в доверието и общуването. Впоследствие тази динамика се е пренесла и върху нейните интимни връзки, където се е вкопчвала защитно в партньора си. Когато тези формирани вярвания бъдат поставени в реална среда, една голяма част от тях се преобразуват в твърди убеждения за излагане, неприемане, отхвърляне, злоупотреба от „лошите други хора“ и „изключително опасния живот навън“, за лишаване от разбиране и подкрепа извън защитената семейна или интимна среда, за страх и недоверие в другия, но и в себе си.