След като човек реши, че има нужда от психотерапия, идва моментът да избере и терапевта, с когото ще работи. Предвид факта, че в хода на терапията ще бъдат споделяни дискомфортни преживявания, мисли и усещания, най-удачният вариант е да бъде намерен терапевт, с когото се чувствате комфортно. В тази връзка, дори да намерите терапевт с множество препоръки, изключителен опит и образование, може да не се чувствате предразположени да споделяте, в условията на комфорт и безпристрастност. Причината е, че е възможно да не усетите лично свързване. Ако не харесате човека отсреща, ако се притеснявате, че той може би ви осъжда вътрешно, е много вероятно да задържите в себе си най-интимните си и уязвими мисли и преживявания. Това може да предотврати терапевтичния прогрес.

Отношенията ви с терапевта, които често се описват като „терапевтична връзка“, са това, което вероятно ще определи доколко терапията ще ви помогне. За да е налице такъв съюз, трябва да има споделяне на цели от двамата участници, както и емоционална връзка, която се характеризира с доверие и уважение. Едуард Бордин, един от първите изследователи, които проучват ефекта на терапевтичния съюз, открива, че не става въпрос само за връзката между терапевт и пациент, но и за съгласие относно целите в терапията и методите за постигането на тези цели.
Преди няколко години Американската психологическа асоциация създава специален екип, който да определи най-ефективния вид терапия, но този екип стига до извода, че видът терапия няма толкова голямо значение, а това, което е по-важно, е връзката, отношението между терапевт и пациент. Асоциацията публикува доклада през 2014-а година, а в него се казва: „Терапевтичната връзка има основен и стабилен принос за резултата от психотерапията, независимо от специфичния тип лечение. Връзката в терапията е това, което обяснява защо клиентите се подобряват (или пък не успяват) поне толкова, колкото и конкретният терапевтичен метод“.