След като човек реши, че има нужда от психотерапия, идва моментът да избере и терапевта, с когото ще работи. Предвид факта, че в хода на терапията ще бъдат споделяни дискомфортни преживявания, мисли и усещания, най-удачният вариант е да бъде намерен терапевт, с когото се чувствате комфортно. В тази връзка, дори да намерите терапевт с множество препоръки, изключителен опит и образование, може да не се чувствате предразположени да споделяте, в условията на комфорт и безпристрастност. Причината е, че е възможно да не усетите лично свързване. Ако не харесате човека отсреща, ако се притеснявате, че той може би ви осъжда вътрешно, е много вероятно да задържите в себе си най-интимните си и уязвими мисли и преживявания. Това може да предотврати терапевтичния прогрес.

Отношенията ви с терапевта, които често се описват като „терапевтична връзка“, са това, което вероятно ще определи доколко терапията ще ви помогне. За да е налице такъв съюз, трябва да има споделяне на цели от двамата участници, както и емоционална връзка, която се характеризира с доверие и уважение. Едуард Бордин, един от първите изследователи, които проучват ефекта на терапевтичния съюз, открива, че не става въпрос само за връзката между терапевт и пациент, но и за съгласие относно целите в терапията и методите за постигането на тези цели.
Преди няколко години Американската психологическа асоциация създава специален екип, който да определи най-ефективния вид терапия, но този екип стига до извода, че видът терапия няма толкова голямо значение, а това, което е по-важно, е връзката, отношението между терапевт и пациент. Асоциацията публикува доклада през 2014-а година, а в него се казва: „Терапевтичната връзка има основен и стабилен принос за резултата от психотерапията, независимо от специфичния тип лечение. Връзката в терапията е това, което обяснява защо клиентите се подобряват (или пък не успяват) поне толкова, колкото и конкретният терапевтичен метод“.

Има вероятност да влезете в периоди, в които да ви се струва, че нещата в терапията не вървят, както се случва и в другите ни емоционално натоварени взаимоотношения. Би било от полза да споделите тези си чувства с терапевта, доколкото това може да даде важна информация за това къде сте в терапевтичния процес и има ли нужда от някаква промяна.

Освен горното изследване, са правени и редица други, в които се вижда ясно, че терапевтични модалности с изцяло различни теоретични основи и практически подходи, имат средностатистически еднаква резултатност при работата си с едни и същи ментални състояния. Както и че при ползването на еднакви методи, различните терапевти имат напълно различни резултати. Тук стандартизирането на психотерапевтичните изследвания не жъне особен успех – оказва се, че методът е важен, но вторичен, а че това, което определя ефективността на която и да е психотерапевтична модалност и методи, са качествата на терапевта, на личността му. Донякъде и стратегиите му за мотивиране, но предимно харизмата, разбиранията, личностовото му, силно присъствие, мощната му вяра, емпатия, упоритост, пробивност, индивидуален подход, въздействащо присъствие и автентичност.

Именно поради това, изберете специалист, с когото се чувствате комфортно и усещате, че той полага усилия и грижа към вас, иска да ви помогне да израснете и да постигнете промяната, която самите вие желаете, поемайки пътя към осъзнатостта и поемането на лична отговорност за изборите в живота ви. Понякога това не се случва още на първата среща, затова имайте търпение. По този начин ще си осигурите възможността да преживеете онзи пълноценен, жив и дълбок човешки контакт, който всеки ден показва, че има смисъл.