След като човек е взел вътрешното, осъзнато и мотивирано решение да посети психолог и вече се е спрял на добър такъв, идва ред на един друг, много важен момент – дали ще успее да изгради стабилна терапевтична връзка с него. За да се случи това, е необходимо клиентът да приема психолога като надежден, доверен, можещ и да се чувства комфортно в неговото присъствие. Тук е важно да бъде отбелязано, че психологът може да притежава множество титли, квалификации, препоръки и опит, но това не е гаранция, че работейки с него, ще усетите необходимото лично свързване. Пречка за неговото постигане би се проявила, ако дълбоко в себе си не харесвате този човек, подхода му, присъствието и начина му на отношение към вас. Това създава риск за осуетяване на терапевтичния напредък, защото създава съпротиви, вследствие на които е възможно да задържите в себе си дълбоки тайни, трудни емоции и специфични мисли, които следва да му разкриете и да се справите с тях впоследствие. 

Именно изграждането на тази терапевтична връзка е ядрото на успешната терапия. За да я има, е необходима откритост, честност, искрено споделяне и една чисто човешка емоционална връзка, която включва доверие и уважение. Благодарение на нея клиентът и психологът постигат консенсус и относно целите в терапията и методите, които ще използват за постигането на тези цели.
В тази връзка, преди около 10 години, Американската психологическа асоциация назначава комисия, която да проведе проучване и определи най-ефективния вид терапия. Тази комисия стига до извода, че именно терапевтичната връзка между клиент и психолог е факторът, който е от първостепенно значение в процеса на консултиране. Когато конкретните методи и техники са давани от терапевт, който е изградил здрава терапевтичната връзка със своя клиент, те се изпълняват по-отдадено и работят много по-мощно и трансформиращо.

Междувременно, наред с горното изследване, са проведени и множество други. От тях е установено, че при ползването на идентични терапевтични методи, отделните терапевти могат да постигат напълно различни резултати. Това, всъщност, е и често наблюдавано в практиката.

Всичко гореизброено води до извода, че прилаганият терапевтичен метод е важен, но не първоопределящ, а това, което продуцира ефективността на която и да е психотерапевтична намеса, са качествата на терапевта, на личността му. Тази личност трябва да включва неговото силно и харизматично присъствие, способността да предразполага, емпатията, упоритостта, комбинативността, индивидуалния подход и автентичността му. Ако той е изкуствен, шаблонен, преиграващ и стерилен в емоционално отношение, шансът да слезе по „стълбите“ на вашите „психични етажи“ и да ви посочи и осветли „сенчестите психични мазета“ е малък. А без това вие няма да успеете да преработите дълго „складираното“ в тях.

Редно е да отбележа, че този контакт не винаги се чувства още на първата среща. Понякога е необходимо малко повече търпение. От страна на клиента също трябва да има желание за осъществяване на такъв контакт и той да не е плод на нереалистични, неопределени или манипулативни заявки към психолога, които той не би могъл и не е редно да изпълнява.

Описаното терапевтично взаимодействие е абсолютна предпоставка за постигане на успех в терапията. Затова потърсете и изберете специалист, който резонира с вашата личност, убеждения и възприятия. По този начин можете да откриете онази посока, която води директно до вашата вътрешна истина, смисъл и удовлетвореност.