На e-mail адреса си получих писмо от мъж, който твърди, че страда от паническо разстройство, поради което искаше да се консултира с мен, за да намерим заедно решение на проблема му. Записахме час и започнахме да обсъждаме случая, тъй като едно от първите неща, към които се стремя в хода на психологическото консултиране, е да събера максимално количество информация за казуса. По този начин правя вътрешна оценка на същия, която да ми послужи като основа за изграждане на консултативна стратегия за в бъдеще, както и за ориентация в естеството на текущата проблематика.
Още докато клиентът разкриваше своите преживявания ми направи впечатление, че той говори за паническо разстройство, докато всъщност няма такова, а нещо съвсем различно. Споделяше, че действително получава панически атаки, придружени с повечето от типичните симптоми на тревожността. Но това не означаваше, че преживява паническо разстройство, а че паническите атаки просто са проявна форма на друго тревожно разстройство. И то беше социална тревожност.
Убеждението, че страда от паническо разстройство беше потвърдено и от друг колега, когото мъжът е посещавал, и това още повече беше затвърдило убеждението му, че проблемът е именно този. Погрешното диагностициране пък беше довело и до неправилни стратегии за овладяване и справяне с текущата ситуация – нещо, което я беше обрекло на провал. Действително, психологът не поставя диагнози, тъй като не е психиатър. Но това не означава, че не трябва да разграничава различни по характер и последствия състояния.
Защо мъжът нямаше паническо разстройство, а социална тревожност?
За да бъде по-ясно, ще обясня накратко какво е характерно както за социалната тревожност, така и за паническото разстройство.
Социалната тревожност е страх от критично отношение от страна на други хора, водещо до избягване на социални контакти. Често е съпроводена с понижена самооценка и страх от критика. В конкретни ситуации тя може да предизвиква тревожни и физически симптоми, предизвикани от симпатиковата нервна система, които е възможно да се задълбочат до пристъпи на паника. Но не те са основният проблем, а просто едно закономерно следствие от него. Въпреки това, клиентът беше убеден, че именно една от тези вторични прояви на тревожност е основният му проблем.
За разлика от социалната тревожност, при паническото разстройство имаме повтарящи се пристъпи на тревожност или паника, които не се ограничават до определена ситуация или обстоятелства, поради което са непредвидими. Често са съпроводени с вторичен страх от смъртта, от полудяване и загуба на контрол.
В хода на своето споделяне клиентът ми разкри, че никога не получава паническите си атаки внезапно и случайно, а само в определени плашещи го социални ситуации, в които може да получи негативна оценка от другите или пък те да се разочароват от него, решавайки че е слаб, излага се, не е достатъчно добър и т.н. Затова той получаваше епизоди н