На e-mail адреса си получих писмо от мъж, който твърди, че страда от паническо разстройство, поради което искаше да се консултира с мен, за да намерим заедно решение на проблема му. Записахме час и започнахме да обсъждаме случая, тъй като едно от първите неща, към които се стремя в хода на психологическото консултиране, е да събера максимално количество информация за казуса. По този начин правя вътрешна оценка на същия, която да ми послужи като основа за изграждане на консултативна стратегия за в бъдеще, както и за ориентация в естеството на текущата проблематика.
Още докато клиентът разкриваше своите преживявания ми направи впечатление, че той говори за паническо разстройство, докато всъщност няма такова, а нещо съвсем различно. Споделяше, че действително получава панически атаки, придружени с повечето от типичните симптоми на тревожността. Но това не означаваше, че преживява паническо разстройство, а че паническите атаки просто са проявна форма на друго тревожно разстройство. И то беше социална тревожност.
Убеждението, че страда от паническо разстройство беше потвърдено и от друг колега, когото мъжът е посещавал, и това още повече беше затвърдило убеждението му, че проблемът е именно този. Погрешното диагностициране пък беше довело и до неправилни стратегии за овладяване и справяне с текущата ситуация – нещо, което я беше обрекло на провал. Действително, психологът не поставя диагнози, тъй като не е психиатър. Но това не означава, че не трябва да разграничава различни по характер и последствия състояния.
Защо мъжът нямаше паническо разстройство, а социална тревожност?
За да бъде по-ясно, ще обясня накратко какво е характерно както за социалната тревожност, така и за паническото разстройство.
Социалната тревожност е страх от критично отношение от страна на други хора, водещо до избягване на социални контакти. Често е съпроводена с понижена самооценка и страх от критика. В конкретни ситуации тя може да предизвиква тревожни и физически симптоми, предизвикани от симпатиковата нервна система, които е възможно да се задълбочат до пристъпи на паника. Но не те са основният проблем, а просто едно закономерно следствие от него. Въпреки това, клиентът беше убеден, че именно една от тези вторични прояви на тревожност е основният му проблем.
За разлика от социалната тревожност, при паническото разстройство имаме повтарящи се пристъпи на тревожност или паника, които не се ограничават до определена ситуация или обстоятелства, поради което са непредвидими. Често са съпроводени с вторичен страх от смъртта, от полудяване и загуба на контрол.
В хода на своето споделяне клиентът ми разкри, че никога не получава паническите си атаки внезапно и случайно, а само в определени плашещи го социални ситуации, в които може да получи негативна оценка от другите или пък те да се разочароват от него, решавайки че е слаб, излага се, не е достатъчно добър и т.н. Затова той получаваше епизоди на тревожност именно в такъв социален контекст – когато предстои говорене пред аудитория, нова среща с непознати, вероятност да му прилошее пред тях, да изглежда глупаво, да се „изложи“ и т.н. Поради това, докато беше вкъщи, нямаше тези симптоми и мисли, тъй като там не общуваше с никого.
Тъй като състоянията са различни, подходите за справянето с тях също са такива.
Ако аз бях работил единствено по отношение овладяването на паническите атаки, това нямаше да доведе до траен резултат, нито да реши проблема цялостно, тъй като „основата“, която генерираше тези атаки, нямаше да бъде повлияна. А тя беше социалната тревожност. Поради това, първо овладяхме симптомите, но бързо след това започнахме работа по нея.
Работихме върху страховете от отхвърляне, провал и авторитети, неглижиране, злоупотреба и раняване, които се явяваха благородна почва за личностно усъвършенстване и себезаявяване, а не нещо, което да се отхвърля и мрази. По този начин клиентът се научи да опознава себе си все повече, да се потапя дълбоко в страховете си, да „вижда“ какво стои зад тях, изживявайки ги смело и смирено. Тогава взе и още едно много ценно решение – да преустанови нездравите отношения с определени хора в живота си, като същевременно избра да запази дълбоката си връзка с другите, но по един здрав и качествен начин, основан на адекватен баланс между даване и получаване. Той вече познава себе си и своите потребности и знае, че е отговорен сам за тяхното осъществяване. На този етап осъзна, че може да дава на другите, но не защото търси одобрение и приемане от тях, не поради страх да бъде сам или изкупвайки вина, а защото е намерил себе си и даването вече идва от съзнателен избор, вътрешно изобилие и удовлетвореност, а не от стремеж към компенсация на липси. Цялостната работа доведе и до развитието на една автентична и стабилна самооценка, която е надеждна имунизация срещу социалната тревожност.
Накрая искам да завърша с едно разграничение, което да внесе яснота и обективност по отношение на различните състояния и взаимодействието между тях. Случаят на моя клиент беше свързан с получаването на ситуативни панически атаки, които бяха вследствие на социална тревожност. Има обаче и малка част от хората, които наистина имат както паническо разстройство, така и социална тревожност. Съществуват и трети, при които е проявена само социална тревожност или единствено паническо разстройство. Всички тези специфики на конкретните случаи трябва да бъдат разграничени прецизно, защото развитието на проблема при всеки от тях и стратегиите за преодоляването му са различни.
Този казус е един от многото, които разкриват важността и красотата на процеса на консултиране. Не само заради преодоляването на първоначалния дискомфорт, но и тъй като решавайки един проблем, ние всъщност се справяме с поне още няколко други. И всичко това спомага за постигането на вътрешната ни свобода – едно от най-ценните неща, които можем да подарим на себе си, за да можем в последния си ден да си кажем – това беше един красив и смислен път – навътре към нас самите, но и навън към потока на живота, трансформацията, осъзнаването и мъдростта.
