Обикновено след раздяла много хора търсят път обратно към другия, надявайки се да продължат напред отново заедно. Голяма част от тях успяват и това е чудесно. Но в тази статия ще опиша случаите, в които подобни действия са лишени от смисъл.
Както вече споменах в предходни статии, почти във всички случаи е добре човек да опита да се свърже с бившия си партньор отново, променяйки пагубните си поведенчески модели и признавайки грешките си, ако е допуснал такива. По такъв начин валидира другия, показва, че той е важен за него и е готов да вложи необходимите усилия, за да оздрави отношенията помежду им, тъй като държи на тях. Така кризата може да бъде използвана за растеж, вместо за разпад.

Как да разберем кога има смисъл да влагаме усилия и да опитаме повторно?
Всеки човек и отношения са различни. Но критерият е сходен – обикновено двама души, които се познават достатъчно, могат да направят разграничението, свързано с това дали другият е обиден, наранен и временно разстроен, но на фона на способността си да прости и даде шанс за продължаване напред, или за него нещата вече са приключени окончателно.

В първия случай си струва човек да вложи своите усилия, търсейки другия и осъзнавайки, променяйки и работейки върху причините, довели до тяхната раздяла. Тъй като връзката се състои от двама души, отсрещният също е необходимо да съдейства, внасяйки необходимите корекции или просто позволявайки на първия да ги осъществи, давайки му искания шанс.

Какво се случва във втория случай? Ако въпреки всички ваши усилия постоянно получавате откази, неглижиране, умишлено пренебрегване и отхвърляне, е важно да установите дали става въпрос за кратко и моментно поведение, или за установяване на необратим модел на отношение. Ако поведението е инцидентно или мимолетно, вероятно това е начин другият да се справи с болката и ситуацията. Ако поведението вече се е превърнало в отношение и е по-трайно, това означава, че той е приел психологически, че нещата между вас са приключени. В такъв случай, колкото и да се изкушавате да го търсите отново, да се молите, да обещавате невъзможното или да упорствате постоянно, просто няма смисъл да го правите, нито ще ви бъде даден шанс за това. Тогава трябва да приемете раздялата. А ефективното нейно приемане и преодоляване означава да осъзнаете, че нямате шанс с партньора в момента. Причините, поради които можете да получите този отказ, са най-различни, но по-важното е, че той вече е факт. В някои случаи вероятно е по-добре и никога да не ги разбирате.

Ако въпреки това се поддадете на желанията си да търсите бившия си партньор отново, в стремежа си да го убедите да се върне при вас, то поставяте в себе си в изключително неизгодна позиция. Губите достойнството си. Защото в любовта няма място за его, но има място за достойнство. Автоматично поставяте себе си в свръхподчинена позиция. Другият най-често инстинктивно усеща това, от което следват четири най-вероятни пътя: да злоупотреби с даденото му от ваша страна преовластяване, да откаже да поеме каквато и да било отговорност за своя принос в ситуацията /ако има такъв/, да опита да ви манипулира през чувство за страх, дълг и вина, или да стигне до заключението, че вашата стойност е много по-ниска от неговата, щом самоволно се поставяте в молеща и дори просеща ситуация, въпреки неговите многократни откази. А кой партньор иска другият да е подчинен, мекотело и с по-ниска стойност? Никой. И рядко такива партньори са истински ценени. А вие заслужавате ли това? И колко устойчиво ще бъде то във времето? Твърде вероятно е отново да се стигне до раздяла, но тя вече да вземе със себе си и част от вашето достойнство, наранявайки ви още повече. Защото дори в някакъв момент другият да отстъпи пред вашата непоколебимост и да ви приеме отново, това отстъпване ще бъде не толкова заради съзнателния избор отново да сте заедно и да градите, а поради измоленото от вас благоволение, тъй като, ако искаше да сте заедно и не беше категоричен в отказа си, вие щяхте да го усещате и знаете. И той щеше да е до вас, давайки ви шанс и поемайки и своята функция и отговорност.

Щом някой е категоричен, че не желае да се събере с вас, то това означава, че има своите сигурни доводи, дори на този етап вие да не ги осъзнавате или разбирате. Може занапред да ги разберете. Възможно е също така за в бъдеще той да промени своето решение, но на този етап то е такова. И трябва да бъде прието. Защото любов не се иска и дава насила. Как бихте се чувствали, ако някой е с вас по задължение, от състрадание, лицемерно или просто защото не може да ви откаже?

Големият българския поет Яворов казва „Сърце глава не пита.“. В тази връзка, възможно е написаното тук да се възприеме от някои читатели като твърде рационално, „лесно на думи“ или механично. Но за да бъде съхранено вашето сърце, да спре да „кърви“, да живее дълго и след време да се отвори за друг, то има нужда и от здрава връзка с реалността и поемане на необходимата отговорност за неговото бъдеще.
Във връзка с раздялата, преди време моя колежка ми сподели, че според нея всеки пази своите луксозни, важни, дебели и червени „книги“ на рафта в библиотеката на живота си. Независимо каква книга ще олицетворява вашият партньор, признайте мястото й, опитайте да я „почистите” от травмите и причините, довели до нейното затваряне, след което, ако не я четете повече, я затворете на този етап от живота си. И ако успеете да го направите с много любов и благодарност, ще получите и запазите преживените златни мигове в съкровищницата на своите изпитвани чувства.
Считам за полезно да изясня и друга хипотеза, тъй като тя е свързана с вярването, че дори да сме убедени, че има смисъл, би било унижение да потърсим другия първи. Според мен и видяното в практиката ми, това не е унижение. Ако ви отхвърлят, ще знаете, че сте опитали, но не сте постигнали резултат, и по-лесно ще приемете края. Ако пък постигнете ефект, ще се радвате, че сте опитали. Казват, че след много години, обикновено към края на живота си, човек съжалява повече за нещата, които не е направил, отколкото за тези, които е. Вероятно бихте предпочели да поемете риска и да бъдете отхвърлени сега, отколкото един ден да се запитате дали наистина сте взели правилното решение.

Въпреки това, в голяма част от хората съществува убеждението, че подобен опит ще ги направи глупави, слаби, жалки или „клекнали“. Ако вярвате, че има смисъл да потърсите път обратно, направете го. Подобен опит не ви прави слаби. Прави ви хора. Защото не е признак на унижение и загубено достойнство, а на истинска смелост и сила да се бориш за това, което искаш, ако наистина си струва. Ние не можем да направим избор вместо другия. Но можем с откровеност и любов да му посочим възможните алтернативи за бъдещо щастие. Вероятно той е взел решението си на база на определени причини и ситуации. Редно и отговорно е да знае, че те биха могли да се променят, посредством взаимния принос на двамата. Лесно е да захвърлим всичко, отивайки при друг. Но е достойно, въпреки другите, да се борим за човека, когото обичаме. Повод за гордост, а не за слабост, е двама души, които са се разделили, да се съберат отново, превъзмогнали причините, които са довели до раздяла. Понякога имаме склонността да избираме или проявяваме грешни начини на поведение, без да си даваме сметка какви последствия имат тези избори. Но можем да имаме възможността да предпочетем отново правилните.

Имайте предвид, че дори усилията ви да не доведат до възстановяването на отношенията, те със сигурност ще окажат много положително отражение върху вашето личностно развитие. Ясно е, че любов не се иска и дава насила. Но самият факт, че сте назовали чувствата си, осъзнали сте грешките и проблема, поели сте зряла отговорност, изразили сте готовност да направите нужните промени, е показателно за всичко друго, но не и за срам и чувство на унижение. Как другият ще откликне на тях е негово свободно право на избор. А в случай, че някой би се присмял или обезценил вашия опит, това говори достатъчно красноречиво за него, а не за вас.

В хода на консултирането отработваме конкретни стратегии, чрез които можем да положим основите на пътя си към другия. Те не са обект на настоящата публикация, а на лична консултативна работа. Включват начините и средствата, които е най-уместно да използваме в комуникацията с него, подводните камъни, можещи да ни подхлъзнат, препоръки за начини за ефективно изразяване на чувствата ни, ролята на емоционалното въздействие и съзнателния избор, заявяване и отстояване на границите ни и др. Във всички тях сме водени не страховете ни от отхвърляне, защитно вкопчване и провал, а здравата връзка с реалността, съчетана с прилагането на конструктивните методи и действия, които бихме могли да предприемем.