В своите връзки вероятно всеки от нас е попадал на така наречените лесно „влюбчиви“ хора. Възможно е ние самите да сме били такива, или все още да припознаваме себе си в този модел. На пръв поглед в това няма нищо лошо. На втори всъщност установяваме, че влюбването няма нищо общо с любовта и в тази динамика се крият много подводни камъни, с които е добре да сме наясно.

Какво представлява влюбването? 

Под влюбване разбираме състоянието, при което сме погълнати от мисли за другия, искаме го силно и постоянно, чувстваме се еуфорично, проявяваме понижен интерес към други потенциални партньори. Това е така, тъй като то активира определени неврални механизми в мозъка, свързани с изпитването на удоволствие и способстващи поддържането на тези усещания.

При влюбването обикновено имаме идеализация – това са „розовите очила“ през които виждаме другия в началото, а в случай, че притежава някакво негативно качество, не му отдаваме особено значение. В този момент критичното и рационално мислене са силно понижени, тъй като сме подвластни на водовъртежа от емоции. Това е червен маркер, тъй като в този период можем да извършим изключително необмислени постъпки, за които после да съжаляваме, както често се случва при влюбените хора.

Влюбването възниква в началото на връзката, но с времето и с намаляването на определени хормони постепенно намалява и то. Така картината става по-реалистична и тогава и започваме да виждаме недостатъците на другия. Понякога това може да премине от реалистична оценка в силно обезценяване, което води до недоволство и критикуване, а те до караници и разрив в отношенията. Вече не усещаме „пеперудите“ и вълнението от другия и обикновено това е фазата на преоценка на направените досега избори, както и вземането на решение дали да останеш във връзката.

За съжаление, колкото и силно да е като усещане, във влюбването няма никаква любов. По своята същност то е проекция на собствени липси и характерови неотработености върху другия. Затова влюбчивите хора често са склонни бързо да идеализират другия, но и още по-бързо да го минимизират. Те не виждат реалния човек, не се срещат с него, а единствено със своите проекции за него.

Наред с това е важно да се спомене, че човек, който твърде лесно и бързо се влюбва във вас, най-вероятно го прави също толкова лесно и към други, защото това е част от неговите личностни специфики.

Защо влюбването е толкова изкушаващо и въздействащо?

Защото често ни дава послание за специалност, припомняйки ни отдавна забравени и неизпитвани емоции, като по този начин ние вярваме, че то „осмисля“ живота ни. Влюбването компенсира нашите дълбоки вътрешни липси – от любов, самостойност, зрялост, цялостност, стабилност, здраво съвместяване. То не е любов, а страх от нейната липса и желание за запълването ѝ на всяка цена и с всякакви средства.

Каква е разликата между влюбването и любовта?

За разлика от влюбването, което е идеализация и проекция на липси, при любовта имаме осъзнатост, зрялост, споделеност, отговорност. Тя е дисциплина, концентрация, търпение, вяра и преодоляване на собствения нарцисизъм, както и работа и съзнателна практика. При любовта виждаме реалния човек, без да го идеализираме, но радвайки се на процеса и протичащите емоции. Тя е съчетана със себелюбов, себепознание и смела решителност. Любовта е благодарност, вдъхновение и хармония. Тя не е само „защото“, но и „въпреки“. Именно поради това, за разлика от влюбването, любовта не се разпада при първите житейски перипетии. Тя е дълбока свързаност и привързаност и в нея има много по-голяма сигурност. Там имаме желание за грижа за другия и усещането му като за дом и част от нас. Тогава сме готови на здрави взаимни компромиси и жестове за него. Не защото някой го изисква от нас, а тъй като имаме собствената и съзнателна вътрешна потребност да го правим и даваме, просто защото това е нашият човек. Със своето даване знаем, че животът на партньора ни се обогатява от нашето усилие, че ние също ще открием удовлетворение от самия процес на даване.

Защо рядко попадаме на истинска любов и качествен партньор?

В случай, че претърпяваме системни неуспехи с намирането на любовта и качествения партньор, в хода на психологическото консултиране можем да видим какво в нас пречи на този процес /семейни модели, травми, страхове, компенсаторни поведения/. Работим по тях, трансформираме ги, чертаем граници и постигаме здрава връзка със себе си. Така започваме да излъчваме чаровна харизма, да се чувстваме добре в кожата си и от нас се отприщва струенето на онова обаяние, което променя всичко, включително и хората, които привличаме. Защото каквото е отвътре, такова и отвън. От каквото преливаме, това и изливаме. Тогава осъзнаваме, че качествени партньори има предостатъчно, но за разлика отпреди, вече откриваме и осъзнаваме какво и кое в нас ни е пречило да ги забележим, оценим, задържим.

Понякога, въпреки извършената работа по себе си, човек така и не среща „сродна душа“. За съжаление, в света има и такива случаи. Но това не е мотив да не надградим себе си, тъй като по този начин шансовете ни се увеличават значително, а самите ние започваме да „виждаме“, осъзнаваме, променяме, растем. Това помага не само по отношение на партньорствата, но и за развитието на цялостните междуличностни взаимоотношения в нашия живот. А те са едно от най-важните звена за създаването на едно пълноценно настояще.