В своите връзки вероятно всеки от нас е попадал на така наречените „лесно влюбчиви“ хора. Възможно е ние самите да сме били такива, или все още да припознаваме себе си в този модел. На пръв поглед в това няма нищо лошо. На втори всъщност установяваме, че влюбването няма нищо общо с любовта и в тази динамика се крият много подводни камъни, с които е добре да сме наясно.
Какво представлява влюбването?
Под влюбване разбираме състоянието, при което сме погълнати от мисли за другия, искаме го силно и постоянно, чувстваме се еуфорично, проявяваме понижен интерес към други потенциални партньори. Това е така, тъй като то активира определени неврални механизми в мозъка, свързани с изпитването на удоволствие и способстващи поддържането на тези усещания.
При влюбването обикновено имаме идеализация – това са „розовите очила“ през които виждаме другия в началото, а в случай, че притежава някакво негативно качество, не му отдаваме особено значение. В този момент критичното и рационално мислене са силно понижени, тъй като сме подвластни на водовъртежа от емоции. Това е червен маркер, тъй като в този период можем да извършим изключително необмислени постъпки, за които после да съжаляваме, както често се случва при влюбените хора.
Влюбването възниква в началото на връзката, но с времето и намаляването на определени хормони, постепенно се редуцира и то. Така картината става по-реалистична и тогава започваме да виждаме недостатъците на другия. Понякога това може да премине от реалистична оценка в силно обезценяване, което води до недоволство и критикуване, а те до караници и разрив в отношенията. Вече не усещаме „пеперудите“ и вълнението от другия и обикновено това е фазата на преоценка на направените досега избори, както и вземането на решение дали да останем във връзката.
За съжаление, колкото и силно да е като усещане, във влюбването няма никаква любов. По своята същност то е проекция на собствени липси и характерови неотработености върху другия. Затова влюбчивите хора често са склонни бързо да идеализират другия, но и още по-бързо да го обезценяват. Те не виждат реалния човек, не се срещат с него, а единствено със своите проекции за него.
Наред с това е важно да се спомене, че човек, който твърде лесно и бързо се влюбва във вас, най-вероятно го прави също толкова лесно и към други, защото това е част от неговите личностни специфики.
Защо влюбването е толкова изкушаващо и въздействащо?
Защото често ни дава послание за утвърждаване и специалност, припомняйки ни отдавна забравени и неизпитвани емоции, като по този начин ние вярваме, че то „осмисля“ живота ни. Влюбването компенсира нашите дълбоки вътрешни липси – от любов, самостойност, зрялост, цялостност, стабилност, здраво съвместяване. То не е любов, а страх от нейната липса и желание за нейното запълване на всяка цена и с всички възможни средства.
Каква е разликата между влюбването и любовта?
За разлика от влюбването, което е идеализация и проекция на липси, при любовта имаме осъзнатост, зрял